Църковни празници
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Църковния календар се е построил върху първия християнски празник – Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най – значимите събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето избавление. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и празнуват хора, придобили персонална святост и популяризирали Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били избрани за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се основава празничния календар на Христовата черква. Той не е бил идентичен в обособените църкви, само че с течение на времето от смесването на локалните календари се основал празничния календар на Източната православна черква.
Християнските празници имат тройно значение: религиозно, публично и антропологично. Религиозно, тъй като са мотив за осъществяване на свещенодействие, за размисъл върху словото Божие и за присъединяване в тайнствата и обредите. Обществено, тъй като посредством обща молитва у християните се култивира и осъзнава смисъла на тяхното тъждество и единение, а посредством празнична отмора им се дава опция да правят щедрост и да демонстрират алтруизъм. Антропологично, тъй като дават на хората опция за телесна отмора и нравствен размисъл, откъсват ги от земното и м дават опция да осъзнаят своята духовна същина.
Сам Иисус Христос акцентира антропологичното значение на празниците с думите: “Събота е основана за индивида ” /Марк 2.27/, т.е., че празниците са основани за душевна изгода и за обработване на цялостния човек. Празниците се разделят на седмични и годишни. седмични са тези, които се празнуват всяка седмица, а годишни – един път годишно. Годишните празници се разделят на преносими и неподвижни. Подвижни са тези, които си менят датите, а се празнуват в един и същи седичен ден, а неподвижните се празнуват на една и съща дата, а си менят седмичните дни. В взаимозависимост от обекта им празниците се разделят на Господски, Богородични и Светителски.
Господски празници са: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница (Вход Господен в Иерусалим), Възнесение, Петдесятница и Преображение.
Богородичните са: Рождество Богородично, Въведение Богородично, Успение Богородично.
Благовещение и Сретение Господнв са по едно и също време Господски и Богородични празници.
Великден (Възкресение Христово) е празник на празниците и не се включва в Господските празници.
ПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ
Център на преносимите празници е Великден , наименуван Пасха (Възкресение Христово). В православната черква се възпява като празник на празниците и празненство на тържествата. Великден се предшества от 3 подготвителни седмици, 6 седмици на Св. Четиридесятница и Великата седмица. Възкресението на Лазар и тържественото влизане в Иерусалим, които се възпоменават в Лазарова събота и неделя Цветница (съботата и неделята преди Великата седмица) са увод на целия низ от събития които евангелията ни изреждат в последователен ред до Възкресение Христово.
След Възкресение Христово празниците, свързани с него са: Преполовение, Възнесение Господне, Петдесятница, Свети Дух. След Възкресение Христово стартира Светлата седмица , която приключва с Неделя антипасха (втора пасха). Тя се назовава още Нова неделя , тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото възкресение. Нарича се и Томина неделя , тъй като в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите възпитаници, сред които бил и Апостол Тома. От понеделник след Неделя на Всички Светии стартира Апостолски пост. Продължителноста му зависи от Великден, в случай че той се е чествал по – рано, продължителноста му е по – огромна. Ако се е чествал по – късно, постът е по – къс. Този пост продължава до 29 юни – Денят на Св. Ап. Петър и Павел . След неделя на Всички Светии приключват празниците от преносимия цикъл на църковната година.
НЕПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ
Господски: Рождество Христово, Богоявление, Преображение Господне и Въздвижение на честния кръст. Като Господски празници са Сретение Господне и Благовещение, само че по – късно били включени към Богородичните празници.
Най – античният имобилен Господски празник е Богоявление , който се празнува на 6 януари. Празникът почва да се чества от 215 година
Рождество Христово е Господски празник, основан от църквата към 330 година, за възпоменаване рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос.
Обрезание Господне се празнува на осмия ден от празника Рождество Христово, т.е. на 1 януари. Той бил избран по сведенията, дадени от Св. Апостол и Евангелист Лука /Лука 2.21/ и води началото си от V век.
Празникът Сретение Господне е успореден на празника Възнесение Господне , по тази причина е подложен на 40 – я ден от Рождество Христово. Ако на Възнесение Господне се възпоменава влизането на Христа в Светая Светих на небесата, на Сретение Господне се празнува влизането на Христа в храма – земното небе, където Го посрещат праведния Симеон и пророчницата Ана. Този празник бил основан евентуално през IV – V век. С празника Сретение Господне завършва цикълът от рождествени празници.
Благовещение (25 март) като църковен празник евентуално е основан през VI век.
Преображение Господне (6 август) е основан сред V и VII век. По остарял бит, практикуван в Иерусалим, на този ден се благославя гроздето
Православната черква има 5 празника, отдадени на Честния и Животворящ Кръст Господен. Най – тържествено се празнува празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст (14 септември). Преданието е свързало този празник с намирането на честния кръст от Св. кралица Елена.
6 март – Намирането на Светия кръст
7 май – Явяването знака на честния кръст на небето
1 август – Разнасяне на честния кръст – Кръстопоклонна неделя
БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ
След III Всеселенски Събор (431 година), който учредил достойнството, отдавана на Света Богородица, Светата Църква учредила специфични Богородични празници:
Рождество на Пресвета Богородица (8 септември)- бил основан към V – VI век
Въведение Богородично (21 ноември) – въведен към VII век
Успение Богородично (15 август) – от началото на V век. Иерусалимци чествали паметта на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, където са сочели гроба на Богоматер
Зачатие на Света Анна (9 декември) – в чест на зачатието на Пресвета Богородица е от VIII век
Покров на Света Богородица (1 октомври) бил въведен от император Лъв Мъдри (886 – 911 г.) във възпоменание явяването на Света Богородица във храма Влахерна на Преп. Андрей и ученика му Епифаний. Те я видяли да се явява, обградена със светии, разпростряла своя омофор над християни в символ на покрова и застъпничеството си над тях.
По – дребни по значение са празниците за полагане одеждата на Пресвета Богородица във Влахерна (2 юли) и на пояса й в храма Халкопатия (31 август)
СВЕТИЙСКИ ПРАЗНИЦИ
Църквата уважила светиите като спечелили на прегрешението и като хора придобили добродетели. Тази респект се изразила в установяване специфичен възпоменателен ден за тях, в създаване на храмове в тяхна чест, в удостояване светите им мощи, в обрисуване облиците им в Свети икони. Почитта, която отдаваме на светиите се разграничава от почитта, която отдаваме към Бога.
Светийските празница биват: празници на ангели, на пророци, на Свети Йоан Предтеча, на апостоли, на мъченици, на преподобни, на светители, на безсребърници и прочие Най – античните светийски празници са на апостоли и мъченици. По време на гоненията християните почнали да почитат и тези, които били потърпевши за вярата, без да пролеят кръвта си – те били наречени изповедници.
Празниците на Свети Йоан Предтеча и Кръстител (7 януари) се празнува като съпътстващ празник на Св. Богоявление и очевидно е съществувал преди VI век
Рождество на Свети Йоан Кръстител (24 юни) и зачатието на Свети Йоан Кръстител (23 септември) са сложени по отношение на Рождество Христово и по сведенията, които Свети Апостол и Евангелист Лука /Лука 1.24:26/ дава за възрастовата разлика сред Иисус Христос и Йоан Кръстител
Празникът Посичане главата на Свети Йоан Кръстител (29 август) би трябвало да е съществувал от IV век.
Историята на трите намирания честната глава на Св. Йоан дала мотив за два празника: 1 и 2 намиране главата на Св. Йоан Предтеча (24 февруари) и трето намиране главата на Св. Йоан Предтеча (25 май) . Първият празник е основан през 452 година, а вторият към 850 година На него са отдадени доста храмове, а иконата му стои до тази на Спасителя.
Много са светиите, които можем да посочим. За всеки от тях има избран ден. Бог кани хората и те да бъдат свети: “Бъдете свети както Аз, вашият Господ Бог, съм свет ”
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Църковния календар се е построил върху първия християнски празник – Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най – значимите събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето избавление. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и празнуват хора, придобили персонална святост и популяризирали Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били избрани за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се основава празничния календар на Христовата черква. Той не е бил идентичен в обособените църкви, само че с течение на времето от смесването на локалните календари се основал празничния календар на Източната православна черква.
Християнските празници имат тройно значение: религиозно, публично и антропологично. Религиозно, тъй като са мотив за осъществяване на свещенодействие, за размисъл върху словото Божие и за присъединяване в тайнствата и обредите. Обществено, тъй като посредством обща молитва у християните се култивира и осъзнава смисъла на тяхното тъждество и единение, а посредством празнична отмора им се дава опция да правят щедрост и да демонстрират алтруизъм. Антропологично, тъй като дават на хората опция за телесна отмора и нравствен размисъл, откъсват ги от земното и м дават опция да осъзнаят своята духовна същина.
Сам Иисус Христос акцентира антропологичното значение на празниците с думите: “Събота е основана за индивида ” /Марк 2.27/, т.е., че празниците са основани за душевна изгода и за обработване на цялостния човек. Празниците се разделят на седмични и годишни. седмични са тези, които се празнуват всяка седмица, а годишни – един път годишно. Годишните празници се разделят на преносими и неподвижни. Подвижни са тези, които си менят датите, а се празнуват в един и същи седичен ден, а неподвижните се празнуват на една и съща дата, а си менят седмичните дни. В взаимозависимост от обекта им празниците се разделят на Господски, Богородични и Светителски.
Господски празници са: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница (Вход Господен в Иерусалим), Възнесение, Петдесятница и Преображение.
Богородичните са: Рождество Богородично, Въведение Богородично, Успение Богородично.
Благовещение и Сретение Господнв са по едно и също време Господски и Богородични празници.
Великден (Възкресение Христово) е празник на празниците и не се включва в Господските празници.
ПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ
Център на преносимите празници е Великден , наименуван Пасха (Възкресение Христово). В православната черква се възпява като празник на празниците и празненство на тържествата. Великден се предшества от 3 подготвителни седмици, 6 седмици на Св. Четиридесятница и Великата седмица. Възкресението на Лазар и тържественото влизане в Иерусалим, които се възпоменават в Лазарова събота и неделя Цветница (съботата и неделята преди Великата седмица) са увод на целия низ от събития които евангелията ни изреждат в последователен ред до Възкресение Христово.
След Възкресение Христово празниците, свързани с него са: Преполовение, Възнесение Господне, Петдесятница, Свети Дух. След Възкресение Христово стартира Светлата седмица , която приключва с Неделя антипасха (втора пасха). Тя се назовава още Нова неделя , тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото възкресение. Нарича се и Томина неделя , тъй като в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите възпитаници, сред които бил и Апостол Тома. От понеделник след Неделя на Всички Светии стартира Апостолски пост. Продължителноста му зависи от Великден, в случай че той се е чествал по – рано, продължителноста му е по – огромна. Ако се е чествал по – късно, постът е по – къс. Този пост продължава до 29 юни – Денят на Св. Ап. Петър и Павел . След неделя на Всички Светии приключват празниците от преносимия цикъл на църковната година.
НЕПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ
Господски: Рождество Христово, Богоявление, Преображение Господне и Въздвижение на честния кръст. Като Господски празници са Сретение Господне и Благовещение, само че по – късно били включени към Богородичните празници.
Най – античният имобилен Господски празник е Богоявление , който се празнува на 6 януари. Празникът почва да се чества от 215 година
Рождество Христово е Господски празник, основан от църквата към 330 година, за възпоменаване рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос.
Обрезание Господне се празнува на осмия ден от празника Рождество Христово, т.е. на 1 януари. Той бил избран по сведенията, дадени от Св. Апостол и Евангелист Лука /Лука 2.21/ и води началото си от V век.
Празникът Сретение Господне е успореден на празника Възнесение Господне , по тази причина е подложен на 40 – я ден от Рождество Христово. Ако на Възнесение Господне се възпоменава влизането на Христа в Светая Светих на небесата, на Сретение Господне се празнува влизането на Христа в храма – земното небе, където Го посрещат праведния Симеон и пророчницата Ана. Този празник бил основан евентуално през IV – V век. С празника Сретение Господне завършва цикълът от рождествени празници.
Благовещение (25 март) като църковен празник евентуално е основан през VI век.
Преображение Господне (6 август) е основан сред V и VII век. По остарял бит, практикуван в Иерусалим, на този ден се благославя гроздето
Православната черква има 5 празника, отдадени на Честния и Животворящ Кръст Господен. Най – тържествено се празнува празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст (14 септември). Преданието е свързало този празник с намирането на честния кръст от Св. кралица Елена.
6 март – Намирането на Светия кръст
7 май – Явяването знака на честния кръст на небето
1 август – Разнасяне на честния кръст – Кръстопоклонна неделя
БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ
След III Всеселенски Събор (431 година), който учредил достойнството, отдавана на Света Богородица, Светата Църква учредила специфични Богородични празници:
Рождество на Пресвета Богородица (8 септември)- бил основан към V – VI век
Въведение Богородично (21 ноември) – въведен към VII век
Успение Богородично (15 август) – от началото на V век. Иерусалимци чествали паметта на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, където са сочели гроба на Богоматер
Зачатие на Света Анна (9 декември) – в чест на зачатието на Пресвета Богородица е от VIII век
Покров на Света Богородица (1 октомври) бил въведен от император Лъв Мъдри (886 – 911 г.) във възпоменание явяването на Света Богородица във храма Влахерна на Преп. Андрей и ученика му Епифаний. Те я видяли да се явява, обградена със светии, разпростряла своя омофор над християни в символ на покрова и застъпничеството си над тях.
По – дребни по значение са празниците за полагане одеждата на Пресвета Богородица във Влахерна (2 юли) и на пояса й в храма Халкопатия (31 август)
СВЕТИЙСКИ ПРАЗНИЦИ
Църквата уважила светиите като спечелили на прегрешението и като хора придобили добродетели. Тази респект се изразила в установяване специфичен възпоменателен ден за тях, в създаване на храмове в тяхна чест, в удостояване светите им мощи, в обрисуване облиците им в Свети икони. Почитта, която отдаваме на светиите се разграничава от почитта, която отдаваме към Бога.
Светийските празница биват: празници на ангели, на пророци, на Свети Йоан Предтеча, на апостоли, на мъченици, на преподобни, на светители, на безсребърници и прочие Най – античните светийски празници са на апостоли и мъченици. По време на гоненията християните почнали да почитат и тези, които били потърпевши за вярата, без да пролеят кръвта си – те били наречени изповедници.
Празниците на Свети Йоан Предтеча и Кръстител (7 януари) се празнува като съпътстващ празник на Св. Богоявление и очевидно е съществувал преди VI век
Рождество на Свети Йоан Кръстител (24 юни) и зачатието на Свети Йоан Кръстител (23 септември) са сложени по отношение на Рождество Христово и по сведенията, които Свети Апостол и Евангелист Лука /Лука 1.24:26/ дава за възрастовата разлика сред Иисус Христос и Йоан Кръстител
Празникът Посичане главата на Свети Йоан Кръстител (29 август) би трябвало да е съществувал от IV век.
Историята на трите намирания честната глава на Св. Йоан дала мотив за два празника: 1 и 2 намиране главата на Св. Йоан Предтеча (24 февруари) и трето намиране главата на Св. Йоан Предтеча (25 май) . Първият празник е основан през 452 година, а вторият към 850 година На него са отдадени доста храмове, а иконата му стои до тази на Спасителя.
Много са светиите, които можем да посочим. За всеки от тях има избран ден. Бог кани хората и те да бъдат свети: “Бъдете свети както Аз, вашият Господ Бог, съм свет ”
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ