Съвременният свят е изпълнен не само с предизвикателства, но и

Съвременният свят е изпълнен освен с провокации, само че и с благоприятни условия, които те първа хората ще усвояват. А в полето на уменията тези благоприятни условия стават от ден на ден и повече. Така е и при вариантите, които актуалния свят дава на хората с увреждания – да може всеки субект да покаже оптимално своя капацитет и да осъзнае, че има области от трудовата сфера,  в които човек да се усеща оптимално удобно. Може за редица специалисти да прозвучи необичайно, само че в Норвегия да вземем за пример не употребяват дума за човек с увреждания. Там фокусът е върху това какво може да прави най-добре индивида, а обществото да му обезпечи нужния набор от средства. Така действително печелят всички – хората имат опция да разпрострат капацитета си, а обществото и стопанската система получават свежи сили и окуражени служащи. Още по тематиката 10 ное 2023 Именно в това се корени и планът FAIR - Ускоряване на приемането на новаторски решения за богатство за развиване на виновен бизнес (Fast-track in Adopting Innovative welfare solutions for Responsible business development). Той се реализира у нас с финансовата поддръжка на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в границите на стратегия “Развитие на бизнеса, нововъведения и МСП в България ” и се развива с експертния капацитет на Балкански институт по труда и обществената политика. Технологиите за благосъстоянието и обществените нововъведения са от основно значение за справяне с публичното предизвикателство обвързвано с наличната работа и продуктивност за хората с увреждания. Технологиите на благосъстоянието са още познати като обществени технологии  или помощни технологии. Това е тип новаторска форма за подкрепяне на хората с увреждания, възрастните или просто тези, които се нуждаят от спомагателна поддръжка, с цел да имат собствен спокоен самостоятелен живот. Тези новаторски решения предефинират метода, по който се подхожда към полагането на здравни и обществени грижи и превъзмогването на персонални функционални дефицити, предлагайки нараснала самостоятелност, усъвършенствано качество на живот и понижено задължение за обществените и здравните служащи. Внедряването на такава технология в разнообразни бизнес браншове може да увеличи здравето и сигурността на работа, да обезпечи самостоятелност и да усъвършенства продуктивността на служащите с увреждания. За страдание обаче потреблението на тези технологии на работното място е относително нов стадий от развиване на Европа и към момента чужд в България. Досега. Всъщност напъните на БИТСП и норвежката организация Fønix AS демонстрират сполучливите практики на пълноценното консолидиране на хората с увреждания в разнообразни бизнеси. Пред българските организации бяха показани серия от положителни практики и поддръжка за самостоятелни проблеми, при които потреблението на обществени технологии преодолява разликата сред трудовата рехабилитация и бизнес резултатите. Експертите са основали и нов метод в взаимното основаване, наименуван жива лаборатория (living lab), посредством който се показват иноваторите в региона на благосъстоянието. В този естествоизпитателен модул действително могат освен да се тестват нови технологии, само че и хората да получат препоръки от експерти по какъв начин да подобрят своите благоприятни условия за работа, употребявайки софтуерни нововъведения, даже и изкуствен интелект.  Повече за самия план можете да научите на страницата на БИТСП, както и на фейсбук профила на плана. Впечатляващи технологии Ако би трябвало да навлезем в елементи във връзка с нововъведенията, то може да се каже, че България има своите лидерски позиции. У нас към този момент има създадени прототипи на екзоскелети, вертикализатори (вид отвесна спомагателна инвалидна количка), стратегии на телефона за следене на здравния статус на хората и редица друго други софтуерни артикули. Всичките имат една съществена цел – да създадат живота на хората с увреждания по-приятен, като всички бъдат пълноправни членове на обществото ни, с еднакъв късмет за развиване. Говорим си за смяна на мисленето на хората, на качествата им, а освен те да бъдат окачествявани като нуждаещи се от помощ. Помощта към този момент идва от новите технологии нововъведенията и разбирането, че всеки би трябвало да може да разгърне своя капацитет. В Норвегия това към този момент се случва, като сдружението Fønix, дружно с няколко други свързани компании основават нова работна среда. И по този начин понижават риска от загуба на работни места. Те работят с разнообразни хора с увреждания, като задачата е тези хора освен да бъдат част от обществото, само че и да могат да са потребни със своята активност. България и софтуерните новости в поддръжка на хората По време на конференцията впечатляващи презентации направиха няколко български компании. Пръв бе общественият бизнесмен Любомир Василев, който показа своя вертикализатор OMNIBOT.  Това е в действителност революционно средство в помощ на хората с двигателни увреждания. OMNIBOT помощникът е основан напълно от българи и е безспорна иновация освен на нашия, само че и на международния пазар. Той е първото по рода си вертикализиращо помощно средство, което е способно да се движи във всички направления, в това число и странично, има нулев радиус на завъртане и обезпечава елементарен трансфер от и към ринговата количка, домашните мебели или автомобила. Това устройство, на процедура разрешава на хора, приковани до момента в инвалидна количка да бъдат доста по-автономни в дейностите си. Вече се обмисля и нов тип „ офроуд “ вертикализатор, който да оказва помощ на хората за напредване по улиците и по кръстосан терен. Друг тип „ екзоскелет “, който е в помощ на парализирани или обездвижени хора също бе показан пред аудиторията. Творението е на Re4Life Tech и Петко Стоев като концепцията е сходна машина да се употребява и за рехабилитация на хората както и в допълнение възобновяване на функционалностите им. В поддръжка на хората с дефицити се включва и изкуственият разсъдък. В Норвегия, както се разбра, се търсят всевъзможни способи хората да се включат в работната среда и да бъдат потребни за себе си и обществото. Ролята на изкуствения разсъдък тук също може да е от огромно значение и да даде нови хоризонти за развиване на чиновниците. Компании към този момент създават услуги, посредством които хора с разнообразни дефицити да могат по-умело и елементарно да боравят с компютри и техните системи. Не става дума единствено за предоставяне на гласови команди какво да направи машината, а поредност от дейности, които да доведат до действителни дейности и връзка сред машина и човек. Полето от благоприятни условия е голямо и стартъпът Astea Solutions на Боян Шейтанов се е заел да го изследва. Друга софтуерна компания – NeoLife на Румен Спространов употребява най-съвременните лекарски постижения, с цел да сътвори цялостно електронно досие на индивида с цялата история на другите контузии и болести, през които лицето е минало. Комбинацията от данни и  проучвания на индивида обезпечава по-лесен достъп на експертите до неговите потребности. А изкуственият разсъдък подсеща по какъв начин тъкмо индивидът да води по-здравословен и уравновесен метод на живот. Антитреморните технологии, показани от младия програмист Мартин Тотев също впечатлиха аудиторията. Неговата анти „ трептяща “ ръкавица оказва помощ на хората с неврологични проблеми да се оправят с  ежедневните си компликации, провокирани от треперенето на ръцете. Това е впечатляващо откритие за хора с диагноза Паркинсон или други заболявания, предизвикващи вибриране на ръцете. Механизмът на ръкавицата Anti-tremor glove употребява специфичен логаритъм, с цел да разчита тремора и предава импулси на мускула. В резултат на това той се редуцира и треморът се обезврежда, изяснява предприемачът. Уникалното в неговия артикул е методът, по който се обезврежда треперенето – има композиция от високотехнологични новаторски логаритми и стабилизиращи системи и датчици. Колко значим е този план в България? Много се развиват технологиите  в последните години, изясни по време на събитието и Йордан Димитров, ръководител на Балкански институт по труда и обществената политика. Той изясни, че концепцията на всички тези нововъведения, които навлизат в обществото ни в този момент е да доведат до основаване на цяла софтуерна екосистема в поддръжка на развиването на технологиите на благосъстоянието. Фокусът е ориентиран към поддръжка на дребните и междинни компании, както и обществените бизнесмени със стартъпи. Целта ни е да има екосистема от разнообразни организации, които да подкрепят този развой, добави Димитров.
Друга цел е да се капитализират познания, които да се  разпространяват, както и политики и положителни практики при технологиите на благосъстоянието. По плана има основани към този момент и онлайн просветителни курсове за това какви са изгодите от технологиите и опциите за хората ( “КСО и равноправно включване посредством обществени технологии ” и “Живи лаборатории и технологии на благосъстоянието ”). За фирмите FAIR е скъп, тъй като може тези практики в поддръжка на хората с увреждания да са от първостепенно значение за обществената отговорност на компаниите. Чрез тях освен се усъвършенства имиджа на компанията, само че и продуктивността и увереността на хората.