Съвременният марсоход “Кюриозити, който пътува към Марс и ще кацне

Съвременният марсоход “Кюриозити ”, който пътува към Марс и ще кацне на повърхността на планетата през август 2012 година, коства към $2.5 милиарда и ще е последната скъпоструваща марсианска задача за близко бъдеще. Photo credit: NASA/JPL-Caltech

Но въпреки всичко фискалната действителност е сурова – пари за нова мултимилиардна задача на НАСА за актуалното десетилетие (освен телескопът “Джеймс Уеб ”, цената на който стига до 8-9 милиарда долара) просто няма…

Така наподобява, че в случай че има някакво междупланетно изстрелване на НАСА към края на това десетилетие, то ще е през 2018 година и към Марс. Според Грънсфелд шансът НАСА да се оправи със период и да изстреля скромна задача през 2018 година е доста огромен. Изглежда, че задачата за 2018 година най-вероятно ще коства $700 милиона, само че ще има единствено орбитален сателит, без спускаем уред. Това значи, че след кацането на марсохода “Кюриозити ” през август месец тази година, идната задача с марсоход (или стационарен спускаем апарат) ще бъде реалност след повече от десетилетие!!!

Това е много неприятно събитие, което съгласно редица специалисти не трябва да се случва. НАСА е единствената галактическа организация, която знае по какъв начин се каца на Марс. Нито една друга страна, организация, организация не е била в положение да изпрати сполучливо на Марс спускаем апарат… Руската марсианска стратегия е съвсем повсеместен неуспех. Освен НАСА единствено Европейската галактическа организация има сполучливо осъществена дълготрайна задача до Марс – “Марс Експрес ”, само че тя е орбитална, а не спускаема. Спускаемият уред към “Марс Експрес ” – “Бийгъл 2 ” се разруши през 2003 година.

Ако НАСА няма да има опция да изпрати спускаем уред до Марс в продължение на десетилетие, организацията рискува да загуби служащите си, които знаят по какъв начин се каца на Марс. Дотогава доста хора ще са се пенсионирали, други – умряли, а трети – преориентирали се в друга работа.

Разбира се, нищо не е дефинитивно. Сега занапред следва битка за смяна на проектобюджета, за намирането на още средства. Но даже и съгласно най-хубавия сюжет наподобява, че НАСА ще би трябвало да преориентира метода си на работа и да се преориентира към по-евтини и реалистични експедиции към Марс (като оферти орбитър за 2018 година).

Връщаме ли се още веднъж към тактиката “По-евтини, по-бързи, по-добри ”? Изглежда, че не всички от галактическите запалянковци са срещу това НАСА да стартира работа по по-евтини задачи. Нещо повече – прекалено много хора подлагат на критика освен телескопа “Джеймс Уеб ”, който в този момент се строи и се чака да лети през 2018-2020 г… Много хора подлагат на критика даже скъпоструващия марсоход “Кюриозити ” на стойност $2.5 милиарда $, както и планувания орбитален уред за “Европа ”… И като дълготраен галактически запалянко, би трябвало да се съглася – с право!

Трябва да ви кажа, че аз съм огромен последовател на марсохода “Кюриозити ” и ще се веселя, в случай че кацането през август 2012 година е сполучливо. Но бих желал да попитам – за какво за $2.5 милиарда $ марсоходът е екипиран единствено с един инструмент за търсене на органична материя – а не е екипиран с повече принадлежности за същинско търсене на живот на Марс? Ако “Кюриозити ” не е издигнат за търсенето на живота на Марс, какво научно изобретение би оправдало вложените в него $2.5 милиарда $?

Телескопът “Джеймс Уеб ” коства $8.8 милирада $. Струва ли си въобще да го построява организацията – в случай, че телескопът по този метод смуче пари от други планове. Наистина – целесъобразно ли е да се вкарват толкоз средства в един план, който цели снимането единствено на ранната Вселена, за сметка на други планове?

Орбиталният уред на НАСА до спътника на Юпитер – Европа – “Европа Орбитър ” ще коства $4.7 милиарда. Наистина – що за полуда е да вложиш толкоз пари в един план, в случай че този уред единствено ще обикаля към Европа? За тези пари един галактически запалянко би очаквал минимум един елементарен спускаем уред, който да кацне на самата повърхнина на Европа. Не желая да подсещам, че в случай че на Европа има живот, той най-вероятно се намира даже не на повърхността, а под повърхността – в течния океан на няколко километра отдолу… Ние мъчно дълбаем Земята на няколкостотин метра под повърхността – а какво да кажем за километри? Трябва ли да се вложат $4.7 милиарда в скромна задача до Европа?

Вероятно НАСА в действителност би трябвало да се научи на нов метод – да оползотворява вложените в организацията средства оптимално. Ако не – организацията ще бъде принудена.

Днес доста експерти стигат до заключението, че тактиката “по-бързи, по-евтини, по-добри ” от 90-те години не е чак толкоз неприятна тактика. Вярно – тя е оплювана поради неуспехите на Марс през 1999 година, които демонстрираха, че тактиката се е изродила и  трансформирала от “по-бързи, по-евтини, по-добри ” в “по-евтини, по-евтини по опция, по-евтини непременно ”… Но това не значи, че самият метод “по-бързи, по-евтини, по-добри ” е в действителност неприятен. На процедура един човек, с който споделях през интернет и който работи в НАСА, ми призна, че като изключим марсианските провали, през 90-те години е имало доста сполучливи задачи от този вид – като цялостната успеваемост е над 90%!

Дори Десетилетното изследване е посочило, че $4.7 милиарда $ за орбитална задача до Европа е прекомерно огромна инвестиция.

Ако през околните няколко години НАСА се научи да оползотворява всеки вложен цент, когато парите не потъват в черни дупки (фигуративно казано) и когато за $500 милиона $ бъдат извършени качествени междупланетни експедиции – това може би било прогрес за космонавтиката като цяло.