Оздравяването на семейството ще оздрави и обществото
Съвременният мъж желае да остане полово свободен индивид, с цел да се усети неустрашим
В тролея влизат стара жена и момиче на към 8-9 години, явно баба и внучка. Отстъпват им място, детето сяда, бабата поема раничката му, то забива взор в телефона. Вероятно самичко радва още една баба и двама дядовци, доста е ниска раждаемостта у нас. Но пък емиграцията е отвратително за страната висока. Може да има кученце това дете, братче – надали. Вероятно и тази дребна ученичка родителите ще упътят на открито като поотрасне. А може и към този момент да са го ориентирали да си дири шанса в странство. Встрани от тях, надалеч от родината.
В рейса момченце на към 10-11 години с наведена глава страхливо споделя на татко си, че мама желае да го върне на баба тъкмо след четири часа, другояче няма да го пуска да излиза самичък с него. В някаква „ Закрила “ щели двете да се жалват, по правосъден ред да му не разрешават да го вижда. Наказват таткото, опазват от въздействието му чедото. Той не наподобява като пачавра, не мяза да е умопобъркан или студен към сина, таман в противен случай.Наказват момчето по-тежко от бащата.
В тежка рецесия са актуалните общества в Европа, в Америките, другаде по света, неизбежно по този начин е и у нас. В тежка рецесия е и фамилията, взаимоотношението му с обществото е в двете посоки. В хода на настървения глобализационен напор интензивно и целеустремено се разрушават и двете изключително скъпи еволюционни придобивки на човечеството. За да се унищожат националните страни и по този начин се отстранен пречките за цялостно владичество на „ златните “ стотина милиона „ богоизбрани “ над останалите милиарди на планетата.
Повечето считани за непотребни и подлежащи на следващо избиване. Запазването, отбраната и оздравяването на фамилната институция еднопосочно би оздравило и укрепило обществото, оттова и защитаващата го страна.Обратните процеси допускат вавилонизация на националните общества посредством безотговорно навлизане на „ бежанци “, мигранти и другите непознати и даже враждебни културни групи. С следваща атомизация на хората в отворените до цялостна беззащитност държавнотворчески общности.По Соросовия модел и джендъристката лудост.
Всяко семейство е самобитна динамично изменяща се система, осигуряваща съгласно опциите си среда за поддръжка и развиване на своите членове. Не постоянно здравословна и гъвкаво приспособяваща среда, само че явно по-добрата от известните за усвояването на първия обществен опит на индивида, на поведенчески, прочувствени, отзивчиви и морално-етични привички и стандарти. Много епохи фамилията е било извънредно належащо за обикновеното оцеляване на индивида, то към момента е изключителна полезност за големия брой хора.
Като основни несгоди, лошотии и рискове за страната и обществото през днешния ден се сочат демографската рецесия, все по-трудно търпимото повишаване на експанзията, тревожните разстройства и наркоманиите, емиграцията на българи в детеродна и трудоспособна възраст. Всички те в умерена или висока степен са повлияни от рецесията на днешното българско семейство. Човекът е публично животно съгласно Аристотел. Според други е тръстика, двуного без крила, рационално или мислещо животно, само че наложително публично. Неможещо да просъществува отвън в група с други индивиди. Семейството исторически е най-малката група, в която получава тази опция.
В хода на еволюцията то се е развило тъкмо с оглед оцеляването на хората като място, в което да се обезпечават отбрана, заслон и изхранване на членовете. Колкото повече има съдействие и единодушие в него, толкоз по дълго и сполучливо това ще се получава. А съдействието и сплотеността ще се предават като изключително значими полезности в по-големите групи, в обществото и неговата страна. Обратното на желанията на „ златните “ и „ богоизбраните “.
Човек непрекъснато прави неща, които въздействат на живота на другите – предявява условия, съди ги, вижда ги и чува или отстранено единствено ги гледа и слуша, отхвърля техни прочувствени потребности.Така или ги подкрепя, или им пречи. Начинът, по който се взаимодейства в групите, способства за емоциналното здраве на членовете, или води до психологични проблеми. Правилата и условията за взаимодействане се усвояват добре или зле от децата в фамилията.
В взаимозависимост от прочувствената плътност на членовете в него, от методите, по които родителите укрепват или подкопават самооценката и възприятието им за наличие и значителност в обкръжаващия ги свят. Във „ функционалното “ семейство, което е отворена и гъвкава система, общуването е свободно, ресурсите и информацията сред членовете се обменят свободно, позволяват се неточности. Чедото пораства без да се пита дали е обичано, елементарно проумява какви са разпоредбите, съобразяването с които води до безвредното и топло регистриране в микрообществото.
Предпоставки за сполучливото следващо вграждане в последващи публични групи. В „ нефункционалното “ семейство – една в забележителна степен затворена система – общуването е най-вече в интерес на единия или двамата родители.Топлината е нищожна, разпоредбите са неразбираеми, постоянно се трансформират. Формулирани са като „ закони “, изискват догаждане, неспазването им е мощно затруднено, грешките водят до строги наказания. Говори се комплицирано, подвеждащо, нерядко обидно или заплашително.Грижите са незадоволителни и се оферират неритмично.
Нефункционалните фамилии стават от ден на ден, в следствие се утежнява културата, порастват безсърдечието и грубостта в връзките сред хората. Традиционният брак е в тежка рецесия, все по-малко извършва своите социално-психологически функционалности. Съпружеските функции са дебалансирани, интимните връзки са нехармонични, дамата е претрупана с разнопланови обществени функции. Изкривяват се ценностните системи, дезорганизира се системата на роднинството, слабеят майчинството и изключително бащинството.
Увеличава се насилието – най-вече физическото от страна на мъжете, по-често психическото от страна на дамите във тип вербална експанзия и повишени условия. Набиращата скорост несемейна организация на живота ускорява обществото към безпорядък, хората към ненатоварващо самотно-ергенско битие. Към така наречен Стокхолмски модел, при който едвам половината предбрачни двойки встъпват в цивилен брак, освен това по-късно множеството от тях се развеждат.
Младите подивяват, къде са бащите, пита френският мъдрец Шантал Делсол във „ Фигаро “. 20-годишно изследване за развиването на децата, отгледани единствено от майка в Съединени американски щати и Норвегия, посочило, че момчета нарушители най-често стават лишените от татко. Подобна връзка се следи във всички развити страни, има я и у нас.Важи и за наркоманите. Ако не желаеме татковци в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна суровост, споделя още Шантал Делсол.
Подсъзнанието е по-консервативно от съзнанието, освен това му е стопанин, съгласно Фройд. Хората са трансформирали визиите за себе си, за брака и фамилията, само че да трансформират по новому брачно-семейните връзки, не са подготвени. Мъжът не може да се откъсне от потребността си да е лидерът, мъжественият, оня, който „ носи, а мама меси “. Несъзнателно дамата тъкмо подобен го желае и чака, макар че през днешния ден е сполучлива колкото него, а постоянно и повече. Лесно му е било преди да е неустрашим пред дамата стопанка, доста е мъчно и комплицирано в актуалните условия.
И все по-често избира най-лесното – да не се товари с никакви отговорности, да нямат общо домакинство и единен финансов запас, по този метод изкусно да стане мощно прелъстителен за нея. Да остане полово свободен индивид, с цел да се усети още веднъж неустрашим! Тъй като тя надълбоко в себе си към момента желае семейство, брак, модела „ Той мощен, Тя слаба “. Парадокси. Мъжете дори не подозират какъв брой доста дължат на въображението на дамите. Нуждата от „ своя човек “, от съществени връзки е непокътната, няма го актуалният „ формат “ по какъв начин да се вършат.
В изискванията на „ социално-икономическо благополучие “, на цивилизационен безпорядък и ентропийни процеси във от ден на ден обществени системи, XXI век май ще стане столетието на психиатрите, психотерапевтите и психолозите, на всеобщата психохигиена и психопрофилактика. Семейството през днешния ден е единственият резистентен крайъгълен камък, единственото работещо институция, споделя великият управител Лий Якока. А то е където мъжът е почитан, дамата обичана, децата безгрижни и на всички нещата им са на мястото си.
В тролея влизат стара жена и момиче на към 8-9 години, явно баба и внучка. Отстъпват им място, детето сяда, бабата поема раничката му, то забива взор в телефона. Вероятно самичко радва още една баба и двама дядовци, доста е ниска раждаемостта у нас. Но пък емиграцията е отвратително за страната висока. Може да има кученце това дете, братче – надали. Вероятно и тази дребна ученичка родителите ще упътят на открито като поотрасне. А може и към този момент да са го ориентирали да си дири шанса в странство. Встрани от тях, надалеч от родината.
В рейса момченце на към 10-11 години с наведена глава страхливо споделя на татко си, че мама желае да го върне на баба тъкмо след четири часа, другояче няма да го пуска да излиза самичък с него. В някаква „ Закрила “ щели двете да се жалват, по правосъден ред да му не разрешават да го вижда. Наказват таткото, опазват от въздействието му чедото. Той не наподобява като пачавра, не мяза да е умопобъркан или студен към сина, таман в противен случай.Наказват момчето по-тежко от бащата.
В тежка рецесия са актуалните общества в Европа, в Америките, другаде по света, неизбежно по този начин е и у нас. В тежка рецесия е и фамилията, взаимоотношението му с обществото е в двете посоки. В хода на настървения глобализационен напор интензивно и целеустремено се разрушават и двете изключително скъпи еволюционни придобивки на човечеството. За да се унищожат националните страни и по този начин се отстранен пречките за цялостно владичество на „ златните “ стотина милиона „ богоизбрани “ над останалите милиарди на планетата.
Повечето считани за непотребни и подлежащи на следващо избиване. Запазването, отбраната и оздравяването на фамилната институция еднопосочно би оздравило и укрепило обществото, оттова и защитаващата го страна.Обратните процеси допускат вавилонизация на националните общества посредством безотговорно навлизане на „ бежанци “, мигранти и другите непознати и даже враждебни културни групи. С следваща атомизация на хората в отворените до цялостна беззащитност държавнотворчески общности.По Соросовия модел и джендъристката лудост.
Всяко семейство е самобитна динамично изменяща се система, осигуряваща съгласно опциите си среда за поддръжка и развиване на своите членове. Не постоянно здравословна и гъвкаво приспособяваща среда, само че явно по-добрата от известните за усвояването на първия обществен опит на индивида, на поведенчески, прочувствени, отзивчиви и морално-етични привички и стандарти. Много епохи фамилията е било извънредно належащо за обикновеното оцеляване на индивида, то към момента е изключителна полезност за големия брой хора.
Като основни несгоди, лошотии и рискове за страната и обществото през днешния ден се сочат демографската рецесия, все по-трудно търпимото повишаване на експанзията, тревожните разстройства и наркоманиите, емиграцията на българи в детеродна и трудоспособна възраст. Всички те в умерена или висока степен са повлияни от рецесията на днешното българско семейство. Човекът е публично животно съгласно Аристотел. Според други е тръстика, двуного без крила, рационално или мислещо животно, само че наложително публично. Неможещо да просъществува отвън в група с други индивиди. Семейството исторически е най-малката група, в която получава тази опция.
В хода на еволюцията то се е развило тъкмо с оглед оцеляването на хората като място, в което да се обезпечават отбрана, заслон и изхранване на членовете. Колкото повече има съдействие и единодушие в него, толкоз по дълго и сполучливо това ще се получава. А съдействието и сплотеността ще се предават като изключително значими полезности в по-големите групи, в обществото и неговата страна. Обратното на желанията на „ златните “ и „ богоизбраните “.
Човек непрекъснато прави неща, които въздействат на живота на другите – предявява условия, съди ги, вижда ги и чува или отстранено единствено ги гледа и слуша, отхвърля техни прочувствени потребности.Така или ги подкрепя, или им пречи. Начинът, по който се взаимодейства в групите, способства за емоциналното здраве на членовете, или води до психологични проблеми. Правилата и условията за взаимодействане се усвояват добре или зле от децата в фамилията.
В взаимозависимост от прочувствената плътност на членовете в него, от методите, по които родителите укрепват или подкопават самооценката и възприятието им за наличие и значителност в обкръжаващия ги свят. Във „ функционалното “ семейство, което е отворена и гъвкава система, общуването е свободно, ресурсите и информацията сред членовете се обменят свободно, позволяват се неточности. Чедото пораства без да се пита дали е обичано, елементарно проумява какви са разпоредбите, съобразяването с които води до безвредното и топло регистриране в микрообществото.
Предпоставки за сполучливото следващо вграждане в последващи публични групи. В „ нефункционалното “ семейство – една в забележителна степен затворена система – общуването е най-вече в интерес на единия или двамата родители.Топлината е нищожна, разпоредбите са неразбираеми, постоянно се трансформират. Формулирани са като „ закони “, изискват догаждане, неспазването им е мощно затруднено, грешките водят до строги наказания. Говори се комплицирано, подвеждащо, нерядко обидно или заплашително.Грижите са незадоволителни и се оферират неритмично.
Нефункционалните фамилии стават от ден на ден, в следствие се утежнява културата, порастват безсърдечието и грубостта в връзките сред хората. Традиционният брак е в тежка рецесия, все по-малко извършва своите социално-психологически функционалности. Съпружеските функции са дебалансирани, интимните връзки са нехармонични, дамата е претрупана с разнопланови обществени функции. Изкривяват се ценностните системи, дезорганизира се системата на роднинството, слабеят майчинството и изключително бащинството.
Увеличава се насилието – най-вече физическото от страна на мъжете, по-често психическото от страна на дамите във тип вербална експанзия и повишени условия. Набиращата скорост несемейна организация на живота ускорява обществото към безпорядък, хората към ненатоварващо самотно-ергенско битие. Към така наречен Стокхолмски модел, при който едвам половината предбрачни двойки встъпват в цивилен брак, освен това по-късно множеството от тях се развеждат.
Младите подивяват, къде са бащите, пита френският мъдрец Шантал Делсол във „ Фигаро “. 20-годишно изследване за развиването на децата, отгледани единствено от майка в Съединени американски щати и Норвегия, посочило, че момчета нарушители най-често стават лишените от татко. Подобна връзка се следи във всички развити страни, има я и у нас.Важи и за наркоманите. Ако не желаеме татковци в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна суровост, споделя още Шантал Делсол.
Подсъзнанието е по-консервативно от съзнанието, освен това му е стопанин, съгласно Фройд. Хората са трансформирали визиите за себе си, за брака и фамилията, само че да трансформират по новому брачно-семейните връзки, не са подготвени. Мъжът не може да се откъсне от потребността си да е лидерът, мъжественият, оня, който „ носи, а мама меси “. Несъзнателно дамата тъкмо подобен го желае и чака, макар че през днешния ден е сполучлива колкото него, а постоянно и повече. Лесно му е било преди да е неустрашим пред дамата стопанка, доста е мъчно и комплицирано в актуалните условия.
И все по-често избира най-лесното – да не се товари с никакви отговорности, да нямат общо домакинство и единен финансов запас, по този метод изкусно да стане мощно прелъстителен за нея. Да остане полово свободен индивид, с цел да се усети още веднъж неустрашим! Тъй като тя надълбоко в себе си към момента желае семейство, брак, модела „ Той мощен, Тя слаба “. Парадокси. Мъжете дори не подозират какъв брой доста дължат на въображението на дамите. Нуждата от „ своя човек “, от съществени връзки е непокътната, няма го актуалният „ формат “ по какъв начин да се вършат.
В изискванията на „ социално-икономическо благополучие “, на цивилизационен безпорядък и ентропийни процеси във от ден на ден обществени системи, XXI век май ще стане столетието на психиатрите, психотерапевтите и психолозите, на всеобщата психохигиена и психопрофилактика. Семейството през днешния ден е единственият резистентен крайъгълен камък, единственото работещо институция, споделя великият управител Лий Якока. А то е където мъжът е почитан, дамата обичана, децата безгрижни и на всички нещата им са на мястото си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ