Петър Дънов: Здравето на човек зависи от неговите мисли, чувства и постъпки
Съвременните хора знаят доста неща, само че елементарните неща не знаят. За образец, от време на време те са радостни, ситуирани, само че не знаят защо; в миналото са скръбни, неразположени, отново не знаят за какво.
Мнозина се интересуват от благосъстоянието, желаят да станат богати. Защо желаят да станат богати, не знаят. Те мислят, че с благосъстояние, с пари всичко се реализира. Много работи се купуват с пари , в действителност, само че животът с пари не се купува. С благосъстоянието човек може да си сътвори някаква болест, само че благосъстоянието всеки път не лекува заболяванията.
Като забогатее, човек стартира да се опасява да не го оберат, да не изгуби благосъстоянието си, в резултат на което нито яде, нито спи умерено. От боязън той се разболява. Обаче същото благосъстояние не е в положение да го излекува.
Човек разполага със своето тяло, като с машина за работа, само че не знае какво е нужно за това тяло. Той споделя: " Трябва да имам повечко мазнини, да устоявам на външните условия ". Трябва да имаш мазнини , само че би трябвало да имаш и мускули, и кости, и нерви.
Най-устойчивото вещество в индивида е мозъкът. Когато боледува от някоя сериозна болест, човек първо губи мазнините си. Те се стопяват и той става като свещ. Ако заболяването още продължава, мускулите се губят, само че нервите и мозъкът остават до дъно. Те са най-устойчиви.
И назад: когато организмът стартира да се поправя, първо се възвръща здравословното положение на мозъка, на нервите, на мускулите и най-сетне идват мазнините. Които имат повече мазнини, са спокойни, ситуирани натури. Които имат малко мазнини, са повече сприхави, нервни.
Сприхавият и нервозен човек споделя: " Така ме е основала природата ". Спокойният споделя: " И мене по този начин ме е основала природата ". Ние пък споделяме: Характерът на индивида се дефинира от главата му. Каквато е главата на индивида, подобен е и характерът му. Умът на индивида зависи основно от мозъка, а след това и от отношението му към дробовете и сърцето.
Едно би трябвало да се знае: здравето на индивида зависи от законите, които управляват неговото тяло . На първо място здравето зависи от мисълта на индивида. Като знае законите на мисълта и вярно ги ползва, човек е здрав.
Ние не приказваме за елементарната човешка мисъл, съпроводена с паники и безпокойства. Ние имаме поради светлата и възвишена мисъл. Човек, на който мисълта е възвишена, права, той има особена топлота, необикновен пулс, изключително отношение към нещата. Който няма вярно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав.
Мнозина не могат да бъдат здрави, заради вътрешния боязън , на който се подават. Като се опасява за здравето си, човек се намира под въздействието на умствени микроби и заболява. Пазете се от микробите, били те умствени, сърдечни или органичен. Вие би трябвало да им станете стопанин, а не те на вас.
Съмнението, съмнението са умствени микроби. Трябва ли да се поддавате на такива микроби? Казвате, че някой ваш непосредствен, майка ви или татко ви, не ви обичат. Откъде знаете това? Ако вие ги обичате, и те ви обичат. Премерихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате?
Като станете заран, премерете врата си на ширина. След това започнете да мислите за майка си и за татко си и отново премерете врата си. Ако е станало най-малко микроскопическо разширение на врата ви, това демонстрира, че обичате родителите си. Щом вие ги обичате, и те ви обичат.
Ето за какво, не допускайте подозрението в себе си, да хване дълбоки корени. Щом в мозъка ви пристигна подозрението, че някой от околните ви не ви обича, незабавно премерете врата си. Сложете подозрението надалеч от вас, в случай че желаете да не боледувате.
Това са обстоятелства, които би трябвало да се учат. Фактите, обаче, не съставляват науката. Има закони, които би трябвало да се съблюдават, само че и законите още не съставляват науката. Трябва да дойдете до правилата. За да имате ясна визия върху даден въпрос, на първо място човек би трябвало да знае обстоятелствата, законите и правилата , които го дефинират.
За образец, факт е, че майката обича детето си. На какъв закон се основава нейната обич? Какъв принцип я ръководи? Всичко това би трябвало да се знае. Ще кажете, че любовта се дефинира от закона на даването. Значи майката е дала нещо от себе си на своето дете, по тази причина го обича. Човек дава по два метода: първо дава, а след това желае да вземе; или първо взима, а след това желае да даде нещо.
Следователно, когато човек желае да го обичат, той има желание първо да взима, а след това да дава. Когато желае да обича, човек има предпочитание първо да дава, а след това да взима. Някой се оплаква, че желае да обича, а не е намерил подходящ човек .
Чудно нещо! Светът е цялостен с хора, които чакат да бъдат обичани, а той не може да откри човек, който да обича. Защо не може да откри подобен човек? Той търси човек, който да му подхожда, да дава отговор на неговите разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На цялостния човек подхожда изсъхнал, слаб.
Хората би трябвало да се сближават по този начин, че силите им да се уравновесяват. Мускулната и нервната система в цялостния човек са повече намазани с мазнини, в резултат на което той е ситуиран и колата му не скърца. Мазнините са батерии на топлинна сила в индивида. Който няма вътрешни мазнини, лесно губи топлината си . Тази е повода, заради която слабите хора, както и тия, които живеят на север, се нуждаят от мазни храни.
Да се върнем към въпроса за здравето. От какво зависи здравето на индивида? От неговите мисли, усеща и действия. Мозъкът е обвързван с мислите на човека; дробовете и сърцето – с неговите усеща, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не са свързани между тях, човек не би могъл да се движи. Щом не може да се движи, той не може и да работи, няма мощ в себе си.
Като знаете зависимостта сред другите системи в индивида и проявата на неговите мисли, усеща и действия, вие би трябвало да ги пазите, да бъдат в цялостна редовност. Само освен това състояние човек може да мисли, да усеща, да работи, да приказва, да се движи и така нататък
Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна извън и да приказва, да предава човешката мисъл. Ние споделяме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна извън, сдъвква я и я изпраща в пищепровода.
В това отношение тя е огромна скъперница. Каквото приеме извън , тя го смята собствен капитал и на никого не дава от него. По отношение на своето тя е скъперница. Към непознатото, обаче, е великодушна. Там тя постъпва демократически, елементарно го раздава.
Кой е непознатият капитал за устата? Въздухът, който излиза вън от дробовете. Като се употребява от въздуха, който излиза от нея, тя образува такива красиви думи, с които се прочува по целия свят. Като слушате някой добър оратор, казвате: " Този човек има медена уста ".
Медена е устата му, само че с непознат капитал. Да вземеш част от въздуха , който би трябвало да излезе от носа, и да образуваш от него стройна, красива тирада, и това не е малко изкуство.
Казано е в Битието: " И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа ". (- 2-ра глава, стих 7.) – Значи през носа Бог вдъхна в индивида въздух и той одобри Божествения живот. Ето за какво, когато се откри в усложнение, човек би трябвало да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще откри Господа.
Като диша, човек стартира да мисли. След мисълта идват възприятията. Който диша умишлено , единствено той може да откри Бога. Господ споделя на индивида: " Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш какво ще ти приказвам ".
Въздухът е притежател на електричество и на магнетизъм. Тази сила минава през носа на индивида и обновява нервната му система. Много способи има за дишане, само че някои от тях са много скъпи. За да изкарат един кг розово масло, би трябвало да имат три хиляди кг розови листа. Можете да си визиите какъв брой служащи би трябвало да работят, до момента в който съберат розите, до момента в който ги сварят и дестилират, с цел да получат едвам един кг масло. При това състояние, естествено е маслото да коства скъпо.
Ценно е розовото масло , само че още по-ценно е положителното разположение. Човек може да изкара положителното си разположение от въздуха, посредством носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да усеща право и стомаха – да работи обикновено.
Мнозина се гневят, нервират се, мислят погрешно. Защо? Не дишат вярно. Неправилното дишане е причина на доста заболявания: главоболие, корем, сърце, гърди и така нататък Кракът те боли, тъй като не дишаш вярно. Гръбначният дирек те боли, тъй като не дишаш вярно.
Изобщо, всички заболявания се дължат на погрешно дишане. Бързото и незадълбочено дишане е рисково за организма. То води към разнообразни заболявания. Дишайте умерено, гладко, с избран темп. Бъдете деликатни към въздуха, който влиза през носа ви.
С него дружно влизат Божествените мисли, които приготвят пътя на индивида към Божественото. Божието благословение пък минава в индивида през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, след това през носа, откъдето излиза на открито.
Правете опити, сами да се лекувате посредством дишане . Ако ви боли глава, корем или имате общо неразположение, правете заран, преди обяд и преди вечеря по 12-19 извършения за дишане. Ако не сте извършени в дишането, правете по шест извършения.
Всяко поемане, задържане и изпускане на въздуха съставлява едно упражнение. Значи шест вдишки, шест арестувания и шест издишвания вършат шестте извършения. Като вършиме тия извършения, мозъкът ви би трябвало да бъде съсредоточен.
Когато дишате, диафрагмата би трябвало да се подвига и спуска, да се свива и уголемява. Диафрагмата съставлява граница сред духовния и физическия свят. Една от аргументите на сърцетуптенето , задухата и някои гръдни заболявания се дължи на изместване на диафрагмата от естественото й състояние.
