Съвременната флаш памет побира стотици гигабайти, така че можете да

Съвременната флаш памет побира стотици гигабайти, тъй че можете да запишете в нея „ всичките познания на античния свят ” (снимка: CC0 Public Domain)

През вековете сме запазвали най-важните си мемоари и информация, като сме ги записвали по разнообразни способи – благодарение на въжета с възли, глинени плочки, свитъци, ръкописи, книги, перфокарти, хард дискове и, най-сетне, SSD дискове. Експертите на Samsung описват по какъв начин потребностите и опциите на човечеството за предпазване на информация са се променяли с времето.

Първият прочут запис е изработен 9000 години пр.н.е. През 1960 година археолозите откриват „ Костта от Ишанго ”. Тази пищялна кост от бабуин с внезапни от кварц се е употребила за елементарни калкулации и демонстрира по какъв начин хората са събирали данни преди хиляди години, като са изписвали нужните цифри върху пръчка или различен продълговат предмет.

Но дано се преместим в края на IV век прочие н. е., в александрийската библиотека, най-прочутата сбирка от познания в античния свят. Има неправилно разбиране, че материалите ѝ са били изгорени по време на обсадата на града от Гай Юлий Цезар. Всичко сочи към това, че сбирката от свитъци или най-малко част от нея е оживяла в пожара. Библиотеката се срутва към III век заради дефицит на финансиране и липса на грижи. Можем да предположим, че в нея са били събрани всички познания на античния свят. Но какво значи това? Колко информация се е съхранявала край крайбрежията на Египет?

Предполага се, че в александрийската библиотека е имало сред 40 000 и 400 000 свитъка. Нужни са към 34 KB памет за запис на една от 24 книги от Илиадата. Можем да считаме това за еквивалент на един свитък от огромната библиотека. Можем да преценим, че в Александрия са се съхранявали сред 1,3 и 13 GB данни, според от предполагания брой ръкописи. В днешно време, малко по-голяма от нокът, флаш паметта Samsung Fit Plus USB побира до 256 GB данни, тъй че можете да запишете в нея „ всичките познания на античния свят ” няколко пъти и да я сложите в джоба си.

Изобретението на преносимия шрифт и създаването на печатната преса разрешават на библиотеките доста да усилят сбирките си. Учените съпоставят александрийските свитъци със 100 000 модерни книги. Същевременно, най-голямата библиотека в света, библиотеката на Конгреса в Съединени американски щати, съдържа 170 милиона творби, съхранявани по разнообразни способи. Обемът на тези данни почти се равнява на 10 петабайта (10 милиона гигабайта).

Външната памет прави живота ни по-лесен, като съхранява данните по наличен и проведен метод (снимка: CC0 Public Domain)

Първата миниатюризация на данните се прави в края на XIX век. Перфокартите са се употребявали за запис на резултатите от преброяването на популацията в Съединени американски щати през 1890 година. В началото на 1950-те години една бобина в касета е побирала 2 милиона признака. Паметта, употребена в ракетите „ Аполо ”, е била с размер 74 KB, била е налична единствено за четене, само че не и за запис, и е била направена ръчно.

С развиването на интернет и необятното разпространяване на компютрите човечеството стартира да основава и събира немислим размер от данни. През 2023 година са основани 120 зетабайта (1 зетабайт се равнява на 1 милион милиона петабайта) нови данни – 60 пъти повече от 2010 година. Към 2025 година това число ще се усили до 181 зетабайта.

Основната причина, по която сме употребявали толкоз доста способи на записване на данни през вековете, е че човешкият мозък е обезсърчителен макар обстоятелството че, съгласно учените, е кадърен да съхранява 2,5 петабайта данни. Външната памет, без значение от това дали е под формата на възли, или шал, или записка, или актуален портативен диск, прави живота ни по-лесен, като съхранява данните по наличен и проведен метод, което ви разрешава да вземете със себе си доста данни.

Така да вземем за пример, моделите T9 от Samsung оферират до 4 TB памет и се побират в джоба (по-малки са и от мобилен телефон и с размерите се наподобяват визитка). Разработването на способи за предпазване на значими цифри и мемоари ни демонстрира какъв брой надалеч сме стигнали, откакто в началото сме употребявали кости от бабуин.