Анунаки - кои са тези древни същества и какво казват древните текстове за тях - Част I
Съвременната ера е очевидец на необикновен скок в известността на митологията на Древна Месопотамия в книгите, научно-популярните списания и теливизионни излъчвания. Подхранването на тази непрестанно възходяща известност се дължи на редица откриватели, които оферират връзки сред няколко шумерски мита и теорията, че човешката раса е проектирана или основана от група извънземни същества. Известна като Древната теорията за космонавтите, тя стартира своя живот с помощта на преводите на клинописни плочи от Закария Сичин, чиято поредност от книги за земни летописи е основата, върху която е построена актуалната вяра за извънземните богове. Централна теза в описа на Сичин е, че група митични същества, известни като Анунаки, за които той твърди, че са крастосали личната си ДНК с тази на хомо еректус, с цел да основат човечеството за да употребяват хората, като плебеи за извличане на злато и други запаси. Днес тези Анунаки, постоянно са показване, като еквивалент на старозаветния Бог основател.
Но какво в действителност споделят клинописните плочи за Анунаки и други митични същества? Как тези същества са ни посетили преди хиляди години и по какъв начин античните хора са ги показали?
Княжеска кръв – Анунаки
Като за начало дано кажем, че в превод Анунаки значи „ княжеска кръв “ или „ семе на Ану “, а не „ тези, които са слезли “ или „ тези, които са пристигнали от небето на земята “, както настояват доста модерни източници. Анунаките са „ шумерските божества от остарялото изначално време “. Те са деца на висшият господ и татко на всички богове Ану и богинята на земята Ки. Показателно е, че съгласно някои учени Анунаките би трябвало да се смятат по-скоро като полубогове или полу-божествени същества. Както изяснява Уилям Клаузер: „ Някои създатели се съмняват дали Ки е била считана за провидение, защото няма доказателства за фетиш и името й се появява единствено в стеснен брой шумерски текстове за сътворението на света. Самуел Ной Крамер разпознава Ки с шумерската богиня майка Нинхурсаг и твърди, че в началото те са били една и съща фигура. По-късно тя се трансформирала във вавилонската и акадската богиня Анту, жена на господ Ану (от шумерски Ан). “
По създание това би означавало, че Анунаки са родени от съюз сред небесен господ и смъртна жена, която по-късно е обожествена в митичните обичаи.
От прахуляк в прахуляк
Освен това „ Ки “ е шумерскята дума за „ земя “. Това е сходно на библейската традиция, където смъртните са основани от праха на земята (Битие 2:7). Концепцията за полу-божествени същества, родени от смъртни дами е доста сходна на библейската и небиблейската доктрина за нефилимите. Един от най-споменаваните антични текстове, който разказва нефилимите, е Книгата на Енох (още по тематиката за Енох и енохийският език – езикът на ангелите може да прочетете в публикацията ни тук), за която се счита, че е написана от патриарха Енох, наследник на Иаред и татко на Мутасалах. Тази книга през днешния ден се смята за апокрифен текст и е отхвърлена от множеството християнски църкви, само че това не постоянно е било по този начин. Много от ранните църковни отци, като Атинагор, Климент Александрийски, Ириней и Туртулиан са приемали елементи ог книгата на Енох. Фрагменти от нея на арамейски са открити измежду свитъците в Мъртво море. Юда в своето евангелие, цитира книгата на Енох. Смята се, че в Новият завет има най-малко няколко стотин позовавания на нея.
Божии синове, деца на индивида
Най-известните елементи от Книгата на Енох съдържат в детайли изложение на някои събития преди потопа, записани в Библията. По-конкретно става въпрос за описа в който 200 паднали ангела, отвърнали глава от Бога почнали да влизат в съюз с човешки дами. Така от тези съюзи се родили нефилимите – жестоки великани, които изпълнили земята с принуждение. Това предиздвикало Бог да обърне великанете един против различен и да водят война против себе си с цел да се унищожат взаимно.
Местоположението на светилището на Анунаки
Учените откриват дълбоки сходства сред митовете за Анунаки и Нефилимите. През 1971 година Едуард Липински разгласява теоретичен разбор на няколко антични текста, в това число остарял вавилонски вид на епоса за Гилгамеш, всички те съдържат значими детайлности, разкриващи същинското местонахождение на светилището на Анунаки в смисъла на античната източна мисъл и космология. Липински открива, че: „ Всъщност остарялата вавилонска версия на Гилгамешкия епос разпознава Хермон в Ливан с жилището на Анунаки “. Той акцентира редовете от 12-21 от остарелия вавилонски Гилгамеш, които описват за унищожаването на Хумбаба, страж на обителта на боговете, след което Гилгамеш и неговият спътни Енкиду „ проникнали в гората, т.е. отворили тайното светилище и обиталище на Анунаки. “ По-късните митологии оферират различни места за дома на Анунаки, Липински изяснява, че най-старите текстове на Месопотамия и Близкия Източен Ханаан сочат към кедровата гора в планината Хермон: „ …Следи от по-стара просвета могат да се намерят в споменаването на планината, която е била обиталището на боговете, и чиито достъп до нея е бил прикрит от Кедровата гора, чийто страж е Хумбаба. Тази планина беше, съгласно нас, Антиливан-Хермон… Следователно южната част на Антиливан евентуално е планината, в чиито глъбини са живели Анунаки съгласно остарялата вавилонска версия на епоса за Гилгамеш. В остарелия вавилонски интервал Анунаки към момента са били богове като цяло… По този метод планината Хермон би трябвало да е жилището на боговете. “
Свързването на небето и земята
Липинки също акцентира, че планината Хермон е била доста значима: „ Планината Хермон е галактическа планина, която свързва земята и небето. Същата идея се крие и в епизод от Книгата на Енох, в който Божиите синове, Небесните същества се събират на върха на планината Хермон, тъй като това е планината на боговете, Ханаанският Олимп. “
Връх Хермон е ситуиран в южния завършек на Антиливанската планинска верига, пресичайки границите на Сирия и Ливан. Най-високият връх на Хермон доближава 2832 метра. Районът изобилства от антични олтари и светилища. Някои от тях се употребили и по времето на Константин Велики.
Липинки акцентира и още пасажи от остарялата вавилонска версия на епоса за Гилгамеш, където античният цар пътувал до планината Хермон – обиталището на Анунаки…
Втората част на публикацията можете да намерите тук.
Инфо: Acient-Origins.
Още по тематиката може са прочетете в публикациите ни:
Измислица с планетарни мащаби: Нибиру иде след 278 дни
Тайната цивилизация, основана от галактически пришълци
