Коко в Лапландия - сбъдната детска мечта
Лапландия е най-северната финландска провинция, обвеяна с приказна митология и сияния. Саамите са старите местни жители, които към този момент са едвам 5% от към двумилионното население. Известният фешън фотограф Костадин Кръстев-Коко, създател на кориците и на стилните сесии в доста броеве на списание EVA, споделя за своето пътешестване до такава степен с чистата наслада на дете. Като всяко дете и аз като дребен си мечтаех да стигна до Лапландия, мястото, откъдето потегля Дядо Коледа. Затова и щом се оказах там, като че ли се върнах в детството. Лапландия в действителност е вълшебна зимна приказка! 
Заедно с моите другари тръгнахме първо към Хелзинки, където ни чакаха други другари – финландци. Първо ни разходиха из Хелзинки – доста приветлив град с съветски привкус, защото е покрай Русия, с доста приятни рибни заведения за хранене. Оттам с вътрешен полет стигнахме в Лапландия и още кацайки, затаих мирис от северната хубост. Летището те посреща бяло и замръзнало. Не бях преживявал подобен мраз. Минус 20 градуса си е премеждие. Навлякохме една върху друга съвсем всички облекла, които носехме, само че беше толкоз красиво, че си заслужаваше. Снегът, който беше навалял при започване на сезона, беше затрупан с нови и нови искрящи пластове, насъбрани през идващите месеци. Картинката е толкоз красива, че даже фотосите, които съм направил, не могат да покажат всичко това!Срещата ми със самия Дядо Коледа беше доста магична – бях му написал писмо и той даде обещание да получа подарък, защото съм бил положително момче през годината. Получих го, а подарък ми беше обичаните ми хора да са здрави и щастливи. Надявам се и отсега нататък да е по този начин. Дядо Коледа беше прелестен! Има си и едно колоритно джудже, което му оказва помощ с подаръците и показва хората.
Ходихме и в една зоологическа градина, която в действителност се води естествен парк и видях бяла мечка и снежен рис. Не ми изглеждаха нещастни, в доста огромни пространства са и ужасно красиви. Пробвахме и горещите джакузита на -25 градуса – обтриваш се със сняг и след това скачаш в горещата вода. Контрастно прекарване! Беше велико, въпреки че едвам се взех решение да го направя, обичам да си ми е топло.Продават на всички места еленски рога. Много се шокирах първоначално, мислех си, че им ги режат и е ужасяващо, а се оказа, че елените си сменят рогата всяка година.
Следващата значима стъпка беше преследването на Северното зарево! Аз и моя другарка тръгнахме с едно момче гид, като по радиостанциите ни обясняваха къде е най-силното поле и накъде да тръгнем. Това, несъмнено, се случва вечерта късно, а на открито беше -30 градуса. В един миг на нашия гид му споделиха по радиостанцията, че би трябвало да сменим посоката. Пътувахме, пътувахме още два часа назад и наред спряхме на едно място отвън града към 3 часа сутринта. Там уловихме Северното зарево! 
Снимките, които виждаме в интернет със сиянието над градовете, самоуверено мога да кажа, че не са същински! С просто око е съвсем невероятно да се види, само че камерите го хващат отлично. Снимките ми са със напълно истински цветове и това е едно от най-великите неща, които съм виждал в живота си!
Заедно с моите другари тръгнахме първо към Хелзинки, където ни чакаха други другари – финландци. Първо ни разходиха из Хелзинки – доста приветлив град с съветски привкус, защото е покрай Русия, с доста приятни рибни заведения за хранене. Оттам с вътрешен полет стигнахме в Лапландия и още кацайки, затаих мирис от северната хубост. Летището те посреща бяло и замръзнало. Не бях преживявал подобен мраз. Минус 20 градуса си е премеждие. Навлякохме една върху друга съвсем всички облекла, които носехме, само че беше толкоз красиво, че си заслужаваше. Снегът, който беше навалял при започване на сезона, беше затрупан с нови и нови искрящи пластове, насъбрани през идващите месеци. Картинката е толкоз красива, че даже фотосите, които съм направил, не могат да покажат всичко това!Срещата ми със самия Дядо Коледа беше доста магична – бях му написал писмо и той даде обещание да получа подарък, защото съм бил положително момче през годината. Получих го, а подарък ми беше обичаните ми хора да са здрави и щастливи. Надявам се и отсега нататък да е по този начин. Дядо Коледа беше прелестен! Има си и едно колоритно джудже, което му оказва помощ с подаръците и показва хората. Ходихме и в една зоологическа градина, която в действителност се води естествен парк и видях бяла мечка и снежен рис. Не ми изглеждаха нещастни, в доста огромни пространства са и ужасно красиви. Пробвахме и горещите джакузита на -25 градуса – обтриваш се със сняг и след това скачаш в горещата вода. Контрастно прекарване! Беше велико, въпреки че едвам се взех решение да го направя, обичам да си ми е топло.Продават на всички места еленски рога. Много се шокирах първоначално, мислех си, че им ги режат и е ужасяващо, а се оказа, че елените си сменят рогата всяка година.
Следващата значима стъпка беше преследването на Северното зарево! Аз и моя другарка тръгнахме с едно момче гид, като по радиостанциите ни обясняваха къде е най-силното поле и накъде да тръгнем. Това, несъмнено, се случва вечерта късно, а на открито беше -30 градуса. В един миг на нашия гид му споделиха по радиостанцията, че би трябвало да сменим посоката. Пътувахме, пътувахме още два часа назад и наред спряхме на едно място отвън града към 3 часа сутринта. Там уловихме Северното зарево! Снимките, които виждаме в интернет със сиянието над градовете, самоуверено мога да кажа, че не са същински! С просто око е съвсем невероятно да се види, само че камерите го хващат отлично. Снимките ми са със напълно истински цветове и това е едно от най-великите неща, които съм виждал в живота си! Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ