Лесовъди и синдикалисти скочиха срещу идея на Асен Василев
Съвместна позиция против предлагането на финансовия министър Асен Василев, отправено на съвещание на Министерски съвет на 6 март 2024 година, за превръщане на държавните горски предприятия в еднолични акционерни сдружения, разпространиха от Национална Федерация „ Земеделие и горско стопанство “ на КТ „ Подкрепа “, Съюз на лесовъдите в България, Сдружение „ БУЛПРОФОР “, Асоциация на парковете в България, Лесотехнически университет, Инициатива „ Зелени закони “ и Институт за стопанска система и интернационалните връзки.
Съвместната позиция гласи:
„ Мотивите, изтъкнати от Министерство на финансите за това предложение са, че то е водеща институция по съгласуваност на процесите по присъединение към еврозоната, включително и на Плана за деяние за осъществяване на последващите задължения след присъединението към ERM II, както и на Националния проект за възобновяване и резистентност.
В качеството си на водещи заинтригувани страни в горския бранш следим процеса по отношение на поетите задължения на България за присъединение към Валутния механизъм II и Организацията за икономическо съдействие и развиване /ОИСР/. Респективно сме наясно с поредната позиция на Министерство на земеделието и храните от момента на правене на Закон за горите (приет 2011 г.) до през днешния ден, която е учредена на сериозна аналитична работа, по отношение на отговорностите и отговорностите на шестте държавни горски предприятия и сходството им с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за корпоративно ръководство.
Позицията на Министерство на земеделието и храните като министерство с функционална подготвеност във връзка с активността, ръководството и действието на държавните горски предприятия е за опазване на тяхната правна форма! Ние поддържаме и стоим напълно на същата позиция!
Основания за нашата решителност са: поредно направените във времето след 2017 година разбори от принципала на държавните горски предприятия - Министерство на земеделието и храните, по отношение на изясняване характера на реализираната от тях активност – най-вече търговски или най-вече обществени функционалности и политики. Въз основа на мнението на Министерство на земеделието и храните по разбора, изработен през 2020 година, Агенцията за обществени предприятия и надзор прави на собствен ред личен разбор. Последният е признат с Решение на Министерски съвет 231 от 18.03.2021 година И в двата представени документа категорично се демонстрира, че характерът на реализираната активност от шестте държавни горски предприятия има незаменими и неотменими обществени функционалности. Държавните предприятия извършват обществени политики от висока социална значителност, които се обезпечават посредством стопанската им активност.
Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз са целесъобразен стандарт, съгласно който държавните управления следва да упражняват правата, свързани с държавната благосъстоятелност по подобен метод, че да се избегне както пасивността и безстопанствеността, по този начин и несъразмерната държавна интервенция. Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз нямат наложителен темперамент и не дават съответни регламенти или наставления към националното законодателство. Тяхната цел е да очертаят общите правила на положително ръководство на държавната благосъстоятелност, равнопоставено с останалите субекти. При разбор на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се схваща, че преобразуването на държавните горски предприятия в еднолични акционерни сдружения или еднолични сдружения с лимитирана отговорност би било неотложно и съответно на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз единствено в случай, че на държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите не са наложени цели на социална политика и са ангажирани единствено с икономическа, т.е. комерсиална активност. Това не дава отговор на вменените и избрани със Закона за горите и други специфични закони и подзаконова нормативна уредба отговорности, функции и отговорности на държавните горски предприятия. Нещо повече - напълно поддържаме и позицията на Министерство на земеделието и храните в мненията им до МФ, че препоръчаното превръщане на тези предприятия в търговски сдружения и превръщането им по този метод в елементарни участници на свободния пазар, ги излага на действителния риск от банкрут, разпродажба, загуба на обществените придобивки и освобождение на лесовъдския личен състав, както и разпродаване на държавно имущество като парцели, здания и даже гори.
Подобна промяна беше тествана в края на 90-те години. Същата приключи с тежки последствия за горската система заради позволена приватизация на държавните компании за дърводобив, основани като ЕАД. Те бяха източени и ограбени от една страна, а въпреки това - държавните горски стопанства бяха трансформирани в държавни лесничейства на бюджетна прехрана, които бяха оставени /както множеството администрации/ без финансови средства за извършване на техните значими функционалности, макар че подсигуряваха съществени доходи в Републикански бюджет. Тази огромна приватизация на държавния дърводобив, регистрирана като неточност, докара през днешния ден до неналичието на качествени служащи в дърводобивния бизнес, които отпътуваха на работа в Западна Европа, с цел да търсят по-достойни работни заплати и условия на труд. Финансовият колапс в държавните лесничейства в края на 2000 година докара до съществено обществено напрежение и даже до ефикасна стачка, в следствие от която беше основана Държавна организация по горите към Министерски съвет. Това беше началото на промяната, приключена с новия Закон за горите от 2011 година В резултат от тази промяна през днешния ден имаме финансово постоянни държавни горски предприятия, които основават предсказуема работна среда за работещите в тях експерти.
Сегашната вътрешна конструкция на ръководство на горската система след приемането на Закона за горите (2011 г.) се потвърди като сполучлива за ефикасното развиване и използване на модерни, европейски и национални, положителни икономически практики в българските гори. Държавните горски предприятия са виновни за ръководството на близо 75% от площта на всички български гори, покриващи 35% от територията на страната. Съгласно Закона за горите тези горски предприятия имат най-вече обществени функционалности, като измежду отговорностите им няма водещи търговски задания. Те се явяват основен инструмент за осъществяване на общоевропейските и националните политики в горите, свързани с: използването на многофункционално и комплицирано, природосъобразно лесовъдство; защитата на горските територии; отбраната на насажденията от пожари, заболявания и вредители; създаване и поддържане на горските пътища; застраховане на свободния достъп в горите; възстановяване изискванията за рекреация в горските територии; повишение приноса на горите за противопоставяне на климатичните промени; запазване на биоразнообразието и вековните гори; обезпечаване резистентност на възпроизводство на недървесните горски запаси и дивеча; поддържане и запазване на питейните водоизточници; филтриране и възстановяване качеството на въздуха в и към обитаемоте места; противопоставяне на почвената ерозия; образуване на разнороден естествен ландшафт; запазване на историческата памет, посредством грижите за природно-исторически обекти и така нататък Държавните горски предприятия са освен виновни, само че и незаменими при обезпечаване на осъществяването на всички тези обществени функционалности.
Следва да се добави, че държавните горски предприятия в България са с правна форма и функционалности, сходни или идентични по отношение на други страни членки на Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, което навежда на извода, че актуалната правна форма и уредба на държавните горски предприятия по чл.163 от Закона за горите не е неповторима за Европа и е възприета от интернационалното право ”.
Съвместната позиция гласи:
„ Мотивите, изтъкнати от Министерство на финансите за това предложение са, че то е водеща институция по съгласуваност на процесите по присъединение към еврозоната, включително и на Плана за деяние за осъществяване на последващите задължения след присъединението към ERM II, както и на Националния проект за възобновяване и резистентност.
В качеството си на водещи заинтригувани страни в горския бранш следим процеса по отношение на поетите задължения на България за присъединение към Валутния механизъм II и Организацията за икономическо съдействие и развиване /ОИСР/. Респективно сме наясно с поредната позиция на Министерство на земеделието и храните от момента на правене на Закон за горите (приет 2011 г.) до през днешния ден, която е учредена на сериозна аналитична работа, по отношение на отговорностите и отговорностите на шестте държавни горски предприятия и сходството им с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за корпоративно ръководство.
Позицията на Министерство на земеделието и храните като министерство с функционална подготвеност във връзка с активността, ръководството и действието на държавните горски предприятия е за опазване на тяхната правна форма! Ние поддържаме и стоим напълно на същата позиция!
Основания за нашата решителност са: поредно направените във времето след 2017 година разбори от принципала на държавните горски предприятия - Министерство на земеделието и храните, по отношение на изясняване характера на реализираната от тях активност – най-вече търговски или най-вече обществени функционалности и политики. Въз основа на мнението на Министерство на земеделието и храните по разбора, изработен през 2020 година, Агенцията за обществени предприятия и надзор прави на собствен ред личен разбор. Последният е признат с Решение на Министерски съвет 231 от 18.03.2021 година И в двата представени документа категорично се демонстрира, че характерът на реализираната активност от шестте държавни горски предприятия има незаменими и неотменими обществени функционалности. Държавните предприятия извършват обществени политики от висока социална значителност, които се обезпечават посредством стопанската им активност.
Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз са целесъобразен стандарт, съгласно който държавните управления следва да упражняват правата, свързани с държавната благосъстоятелност по подобен метод, че да се избегне както пасивността и безстопанствеността, по този начин и несъразмерната държавна интервенция. Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз нямат наложителен темперамент и не дават съответни регламенти или наставления към националното законодателство. Тяхната цел е да очертаят общите правила на положително ръководство на държавната благосъстоятелност, равнопоставено с останалите субекти. При разбор на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз се схваща, че преобразуването на държавните горски предприятия в еднолични акционерни сдружения или еднолични сдружения с лимитирана отговорност би било неотложно и съответно на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз единствено в случай, че на държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите не са наложени цели на социална политика и са ангажирани единствено с икономическа, т.е. комерсиална активност. Това не дава отговор на вменените и избрани със Закона за горите и други специфични закони и подзаконова нормативна уредба отговорности, функции и отговорности на държавните горски предприятия. Нещо повече - напълно поддържаме и позицията на Министерство на земеделието и храните в мненията им до МФ, че препоръчаното превръщане на тези предприятия в търговски сдружения и превръщането им по този метод в елементарни участници на свободния пазар, ги излага на действителния риск от банкрут, разпродажба, загуба на обществените придобивки и освобождение на лесовъдския личен състав, както и разпродаване на държавно имущество като парцели, здания и даже гори.
Подобна промяна беше тествана в края на 90-те години. Същата приключи с тежки последствия за горската система заради позволена приватизация на държавните компании за дърводобив, основани като ЕАД. Те бяха източени и ограбени от една страна, а въпреки това - държавните горски стопанства бяха трансформирани в държавни лесничейства на бюджетна прехрана, които бяха оставени /както множеството администрации/ без финансови средства за извършване на техните значими функционалности, макар че подсигуряваха съществени доходи в Републикански бюджет. Тази огромна приватизация на държавния дърводобив, регистрирана като неточност, докара през днешния ден до неналичието на качествени служащи в дърводобивния бизнес, които отпътуваха на работа в Западна Европа, с цел да търсят по-достойни работни заплати и условия на труд. Финансовият колапс в държавните лесничейства в края на 2000 година докара до съществено обществено напрежение и даже до ефикасна стачка, в следствие от която беше основана Държавна организация по горите към Министерски съвет. Това беше началото на промяната, приключена с новия Закон за горите от 2011 година В резултат от тази промяна през днешния ден имаме финансово постоянни държавни горски предприятия, които основават предсказуема работна среда за работещите в тях експерти.
Сегашната вътрешна конструкция на ръководство на горската система след приемането на Закона за горите (2011 г.) се потвърди като сполучлива за ефикасното развиване и използване на модерни, европейски и национални, положителни икономически практики в българските гори. Държавните горски предприятия са виновни за ръководството на близо 75% от площта на всички български гори, покриващи 35% от територията на страната. Съгласно Закона за горите тези горски предприятия имат най-вече обществени функционалности, като измежду отговорностите им няма водещи търговски задания. Те се явяват основен инструмент за осъществяване на общоевропейските и националните политики в горите, свързани с: използването на многофункционално и комплицирано, природосъобразно лесовъдство; защитата на горските територии; отбраната на насажденията от пожари, заболявания и вредители; създаване и поддържане на горските пътища; застраховане на свободния достъп в горите; възстановяване изискванията за рекреация в горските територии; повишение приноса на горите за противопоставяне на климатичните промени; запазване на биоразнообразието и вековните гори; обезпечаване резистентност на възпроизводство на недървесните горски запаси и дивеча; поддържане и запазване на питейните водоизточници; филтриране и възстановяване качеството на въздуха в и към обитаемоте места; противопоставяне на почвената ерозия; образуване на разнороден естествен ландшафт; запазване на историческата памет, посредством грижите за природно-исторически обекти и така нататък Държавните горски предприятия са освен виновни, само че и незаменими при обезпечаване на осъществяването на всички тези обществени функционалности.
Следва да се добави, че държавните горски предприятия в България са с правна форма и функционалности, сходни или идентични по отношение на други страни членки на Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, което навежда на извода, че актуалната правна форма и уредба на държавните горски предприятия по чл.163 от Закона за горите не е неповторима за Европа и е възприета от интернационалното право ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ