Путин отново хвърля ръкавицата на Запада: старата система за сигурност на Европа е погребана
Съветският съюз завоюва през 1945 година, само че Русия занапред ще се бори за победа в новите съвременни политически действителности. Още на идващия ден след огромния празник 9 май в съветската политика още веднъж стартира всекидневието. Москва отчасти възстановява връзките си с Тбилиси: за първи път от доста години жителите на Грузия ще могат да посещават Русия без визи, а възбраната за директни полети сред двете страни е анулирана.
Но в случай че в грузинското направление на външната политика на Кремъл има топене, то в западния му вектор студовете единствено се ускоряват.
Заповедта на Владимир Путин, оповестена този понеделник, гласи: „ Да назначи заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Алексеевич Рябков за формален представител на президента, когато камарите на Федералното заседание преглеждат въпроса за денонсирането на Договора за стандартните оръжия в Европа, подписан в Париж на 19 ноември 1990 година “.
На процедура формалното отдръпване на Москва от Договора за ограничение на стандартните оръжия в Европа значи малко.
Подписан в края на перестройката на Горбачов и променен в края на ерата на Елцин в Истанбул през 1999 година, този документ от дълго време е политически фантом, излишък от ерата на огромни очаквания за ярко бъдеще на европейската политика, която не се основава на борба. Подобни очаквания от дълго време са посочили цялостната си неоснователност.
Следователно „ формалното заравяне на политически фантом “ (възможно ли е да се погребват призраци? В политиката, явно, е допустимо и необходимо) е мъчно да не се признае за доста навременно - изключително на фона на потока от вести, които идват тези дни от други европейски столици.
Вицепремиерът, министър на защитата на Полша Мариуш Блашчак: „ Предполагам, че до две години ще създадем най-силната сухопътна войска в Европа... "
" Това ще бъде полска войска, която ще удържи агресора. Именно това е нашата цел - да създадем толкоз мощна войска, че Русия да не посмее да нападне страната ни ", съобщи той.
Хубаво е, че Варшава има намерение единствено да се „ отбрани от агресора “. Но по какъв начин, забавно, би трябвало да се вземе формалното решение на полската статистическа работа в този подтекст:
„ Комисията за стандартизация на имената тук-там отвън Република Полша, настояща под управлението на основния геодезист на страната, на своето 125-то съвещание реши, че се предлага да се употребява за град Калининград извънредно полското име Krulewiec и не се предлага да се употребява името Калининград на полски ”? "
Каква очарователна близост! Варшава има цялостното право да не харесва изключително формалния началник на руската страна по времето на Сталин Михаил Калинин, в чиято чест е преименувана някогашната столица на Източна Прусия, град Кьонигсберг.
Но в действителност ли е прерогатив на Полша да преименува съветски градове? А това, че го " преименуват " единствено за себе си, не трансформира доста.
Според тази логичност Русия има цялостното право да преименува полската цитадела Модлин край Варшава на Ново-Георгиевск. Именно това име тя носеше по време на престоя на Полша като част от Руската империя.
И второто по значимост гражданско летище в полската столица Варшава-Модлин в този случай също би трябвало да бъде преименувано. Летище Новогеоргиевско във Варшава - звучи доста персонално!
Защо е нужно на Русия? Точно по този начин, безусловно излишно. Ето за какво не преименуваме нищо в Полша. Но въпросът за какво Полша " преименува " нещо там в Русия остава открит.
Разбира се, полската " езикова експанзия " наподобява като анекдот. Но къде е гаранцията, че тази експанзия (в случая тъкмо без кавички) ще си остане единствено езикова? Единствената гаранция може да бъде единствено съветското нуклеарно оръжие, което сигурно ще бъде употребявано при положение на опити да бъде откъсната от Руската федерация неразделна част от нейната интернационално приета територия.
Нещо не върви при нас с " погребението на призраци ". Напротив, броят на тези призраци става от ден на ден и повече, а самите тези призраци стават все по-страшни и злокобни. Но какво да се прави, в такова „ забавно време ” живеем!
Американският сенатор Робърт Кенеди (брат на убития президент, който самичък ще стане жертва на патрон на палач две години по-късно) декларира през 1966 година: „ Има едно остаряло китайско проклинание: „ Да живееш в забавни времена! “
Независимо дали ни харесва или не, живеем в забавни времена. Това са времена на заплаха и неустановеност, само че също и времена на по-голямо пространство за човешка креативност от всеки път в историята. "
Не знам до каква степен втората част от цитата на Робърт Кенеди се отнася до новите ни „ забавни времена “. Поляците изразходват своята " креативна сила " навръх неверния адрес.
Но фактът, че времената в този момент са извънредно „ забавни “, към този момент е отвън всякакво подозрение. Старата система за сигурност в Европа публично умря. Новата система към момента не е основана и несъмнено ще се „ роди в болежка “.
Как би трябвало да се държат в тази обстановка страни, които просто желаят „ мир, благосъстояние и наслада “? Вероятно по метода, по който се държи Грузия след февруари 2022 година, преди малко получила „ великодушен подарък “ от Русия. За самата Русия обаче този вид на държание към този момент не съществува.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но в случай че в грузинското направление на външната политика на Кремъл има топене, то в западния му вектор студовете единствено се ускоряват.
Заповедта на Владимир Путин, оповестена този понеделник, гласи: „ Да назначи заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Алексеевич Рябков за формален представител на президента, когато камарите на Федералното заседание преглеждат въпроса за денонсирането на Договора за стандартните оръжия в Европа, подписан в Париж на 19 ноември 1990 година “.
На процедура формалното отдръпване на Москва от Договора за ограничение на стандартните оръжия в Европа значи малко.
Подписан в края на перестройката на Горбачов и променен в края на ерата на Елцин в Истанбул през 1999 година, този документ от дълго време е политически фантом, излишък от ерата на огромни очаквания за ярко бъдеще на европейската политика, която не се основава на борба. Подобни очаквания от дълго време са посочили цялостната си неоснователност.
Следователно „ формалното заравяне на политически фантом “ (възможно ли е да се погребват призраци? В политиката, явно, е допустимо и необходимо) е мъчно да не се признае за доста навременно - изключително на фона на потока от вести, които идват тези дни от други европейски столици.
Вицепремиерът, министър на защитата на Полша Мариуш Блашчак: „ Предполагам, че до две години ще създадем най-силната сухопътна войска в Европа... "
" Това ще бъде полска войска, която ще удържи агресора. Именно това е нашата цел - да създадем толкоз мощна войска, че Русия да не посмее да нападне страната ни ", съобщи той.
Хубаво е, че Варшава има намерение единствено да се „ отбрани от агресора “. Но по какъв начин, забавно, би трябвало да се вземе формалното решение на полската статистическа работа в този подтекст:
„ Комисията за стандартизация на имената тук-там отвън Република Полша, настояща под управлението на основния геодезист на страната, на своето 125-то съвещание реши, че се предлага да се употребява за град Калининград извънредно полското име Krulewiec и не се предлага да се употребява името Калининград на полски ”? "
Каква очарователна близост! Варшава има цялостното право да не харесва изключително формалния началник на руската страна по времето на Сталин Михаил Калинин, в чиято чест е преименувана някогашната столица на Източна Прусия, град Кьонигсберг.
Но в действителност ли е прерогатив на Полша да преименува съветски градове? А това, че го " преименуват " единствено за себе си, не трансформира доста.
Според тази логичност Русия има цялостното право да преименува полската цитадела Модлин край Варшава на Ново-Георгиевск. Именно това име тя носеше по време на престоя на Полша като част от Руската империя.
И второто по значимост гражданско летище в полската столица Варшава-Модлин в този случай също би трябвало да бъде преименувано. Летище Новогеоргиевско във Варшава - звучи доста персонално!
Защо е нужно на Русия? Точно по този начин, безусловно излишно. Ето за какво не преименуваме нищо в Полша. Но въпросът за какво Полша " преименува " нещо там в Русия остава открит.
Разбира се, полската " езикова експанзия " наподобява като анекдот. Но къде е гаранцията, че тази експанзия (в случая тъкмо без кавички) ще си остане единствено езикова? Единствената гаранция може да бъде единствено съветското нуклеарно оръжие, което сигурно ще бъде употребявано при положение на опити да бъде откъсната от Руската федерация неразделна част от нейната интернационално приета територия.
Нещо не върви при нас с " погребението на призраци ". Напротив, броят на тези призраци става от ден на ден и повече, а самите тези призраци стават все по-страшни и злокобни. Но какво да се прави, в такова „ забавно време ” живеем!
Американският сенатор Робърт Кенеди (брат на убития президент, който самичък ще стане жертва на патрон на палач две години по-късно) декларира през 1966 година: „ Има едно остаряло китайско проклинание: „ Да живееш в забавни времена! “
Независимо дали ни харесва или не, живеем в забавни времена. Това са времена на заплаха и неустановеност, само че също и времена на по-голямо пространство за човешка креативност от всеки път в историята. "
Не знам до каква степен втората част от цитата на Робърт Кенеди се отнася до новите ни „ забавни времена “. Поляците изразходват своята " креативна сила " навръх неверния адрес.
Но фактът, че времената в този момент са извънредно „ забавни “, към този момент е отвън всякакво подозрение. Старата система за сигурност в Европа публично умря. Новата система към момента не е основана и несъмнено ще се „ роди в болежка “.
Как би трябвало да се държат в тази обстановка страни, които просто желаят „ мир, благосъстояние и наслада “? Вероятно по метода, по който се държи Грузия след февруари 2022 година, преди малко получила „ великодушен подарък “ от Русия. За самата Русия обаче този вид на държание към този момент не съществува.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ