Проф. Димитър Иванов: КГБ не се бъркаше в нашата работа
"Съветските съветници при Държавна сигурност не са се бъркали в нашата работа и нашите началници бяха безусловно суверенни да работят и да вземат управнически решения. "
Това декларира в изявление на Димитрина Гергова от в. „ Русия през днешния ден – Россия сегодня” проф. Димитър Иванов, специалист по национална сигурност и шеф на Института по водачество при УниБИТ, написа epicenter.bg.
"Да, правили сме общи интервенции ", споделя проф. Иванов. И изяснява: "Например когато военачалник полковник Лебедев пристигна в България през 1986 година – беше след повредата в Чернобил. Той тогава беше подполковник и шеф на отдела за сигурността в региона на нуклеарната енергетика. Руските експерти и специфичните служби бяха доста разтревожени за екологичната отбрана на нашата територия, за положението на АЕЦ „ Козлодуй” и прочие Доста време стояха в България, ние им оказвахме подпомагане по интересуващи ги въпроси. Сътрудничество сме имали и в битката с тероризма, и с подривната антидържавна активност с антисоциалистическа устременост от страна на техни пребиваващи тук експерти, в това число репортери. Някои си позволяваха да популяризират погрешна информация, засягаща връзките сред българското и руското държавно управление, сред Тодор Живков и Михаил Горбачов. Работехме с съветските сътрудници и по сигнали за гнет - да вземем за пример по отношение на прекосяването на Карлос Чакала през България, по случая Али Агджа и папата, изяснявали сме действия, свързани с възможна съпричастност към гнет и контрабанда на жители на Съюз на съветските социалистически републики – мюсюлмани. "
Висши чиновници на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ признаха: Голяма неточност бе, че разрушихме специфичните служби в страните от Източна Европа, споделя още проф. Иванов.
Димитър Иванов е първият чужденец, който получава Почетен знак във връзка със 100-годишния празник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Ето и цялото изявление на проф. Димитър Иванов за „ Русия през днешния ден – Россия сегодня”:
- Професор Иванов, мотивът за срещата ни е прелестен - получихте Почетен знак във връзка със 100-годишния празник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Какво съставлява премията, кой ви я връчи?
- Това е юбилеен почетен знак от Съюза на ветераните на КГБ-ФСБ по случай 100-годишнината от основаването на службите за сигурност на руската страна. На 20 декември 1917 година, единствено месец и 10 дни след революцията, Ленин подписва указ, с който разпорежда на Феликс Едмундович Дзержински – остарял комунист от полско-литовски генезис, да сътвори ВЧК - Всеруската чрезвичайна комисия за битка с контрареволюцията. Това е първият държавен орган на новата руска страна за отбрана на националната сигурност. По-късно, през тези 100 години организацията няколко пъти трансформира името си.
- Какво постанова тези промени?
- Развитието на самата работа, нейното разгръщане, диференцирането на дилемите, а и най-вероятно персоналните желания на руските водачи. Най-известните названия на службата след ВЧК са Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - Народен комисариат по вътрешни работи, и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Комитет за държавна сигурност. След 1993 година той се разпадна на няколко държавни служби – за контраразузнаване - ФСБ, Национална работа за защита, Служба за външно разузнаване и прочие
Така че на този почетен знак написа „ 100 години ВЧК – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - ФСБ” и той се връчва по решение на управлението на Съюза на ветераните - чекисти. На мен ми беше връчен от ръководителя на Съюза генерал-полковник Валентин Алексеевич Соболев, който посети България през октомври т. година за присъединяване в интернационална конференция по проблемите на тероризма, която се организира в София. На публична среща, в наличието на съветския дипломат, ми беше връчен този знак, като се акцентира, че съм първият чужденец, който го получава. Между другото, с генерал-полковник Соболев сме сътрудници и се познаваме още от 1986 година
- Работили сте евентуално и с други съветски експерти. Какви мемоари сте запазили?
- Конкретика не бих могъл да опиша, тъй като спомените са от задания по взаимна ни активност, свързани със сигурността на тяхната и нашата страна. Практиката беше такава, че взаимоотношенията сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българските органи за сигурност почиваха на петгодишни проекти. Въз основа на тези проекти двете страни си разменяха свои непрекъснати представителства. Така че едното равнище на взаимоотношение беше с техните представители в България. Представителството се оглавяваше от доста забавни хора. По време на моята работа си припомням първия основен консултант – генерал-лейтенант Савченко, идващият, с който съм работил, е генерал-лейтенант Владилен Фьодоров. Негов заместител беше военачалник Коваленко - кабинетите ни бяха прилежащи в постройката на министерството, беше доста забавен човек, китаист. Между другото и двамата бяха високоинтелектуални хора – претенденти на науките, фенове на поезията. С тях беше доста забавно да се беседва. Голямо въздействие ми оказа познанството с дългогодишния шеф на Пето ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а по-късно и първи зам.-председател на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), армейски военачалник Филип Денисович Бобков, с който ме срещнаха в Москва по време на Олимпиадата през 1980 година Генералът е жив и здрав, към този момент е на 93 години. Изключително забавна персона – доброволец фронтовак от 17-годишен, воювал до Берлин, по-късно работил в органите на СМЕРШ (Смърт на шпионите). От военачалник Бобков имам подарък – наградно оръжие. За страдание, това стана единствено два месеца преди 10 ноември и преди моето освобождение от органите, само че по този начин или другояче имам премия военен револвер.
Да, правили сме общи интервенции. Например когато военачалник полковник Лебедев пристигна в България през 1986 година – беше след повредата в Чернобил. Той тогава беше подполковник и шеф на отдела за сигурността в региона на нуклеарната енергетика. Руските експерти и специфичните служби бяха доста разтревожени за екологичната отбрана на нашата територия, за положението на АЕЦ „ Козлодуй” и прочие Доста време стояха в България, ние им оказвахме подпомагане по интересуващи ги въпроси. Сътрудничество сме имали и в битката с тероризма, и с подривната антидържавна активност с антисоциалистическа устременост от страна на техни пребиваващи тук експерти, в това число репортери. Някои си позволяваха да популяризират погрешна информация, засягаща връзките сред българското и руското държавно управление, сред Тодор Живков и Михаил Горбачов. Работехме с съветските сътрудници и по сигнали за гнет - да вземем за пример по отношение на прекосяването на Карлос Чакала през България, по случая Али Агджа и папата, изяснявали сме действия, свързани с възможна съпричастност към гнет и контрабанда на жители на Съюз на съветските социалистически републики – мюсюлмани.
- Има ли учредения да се назовава Държавна сигурност придатък на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
- Лично аз, въпреки с небогатия си опит, който имам в съдействието с сътрудници от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), нямам такива усещания. Даже в противен случай – години наред съм работил на един етаж с представителите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в министерството и те нямаха процедура да разпитват и да подпитват наши чиновници кой какво работи, даже сякаш имаха някаква негласна възбрана да влизат в нашите работни кабинети. Срещахме се в коридорите и разменяхме чисто практична информация – да речем, като някой от тях пътува в провинцията, на кого би могъл да разчита за подпомагане. Не, не са се бъркали в нашата работа и нашите началници бяха безусловно суверенни да вземат каквито и да било решения. Моите контакти не бяха на високо равнище и не зная какво са си говорили на равнище министри и зам.-министри, само че правилото беше подобен – те не се намесваха в работата, предпазваха се да дават препоръки. Даже по-скоро създаваха усещане, че са тук, в България, за протоколна работа и за отдих, съветници бяха офицери, които са били дълги години на виновна и тежка работа и в края на кариерата им ги изпращаха тук. Всяко ръководство в Държавна сигурност имаше един консултант и една секретарка (българка с съветски език). Последният консултант в Шесто ръководство да вземем за пример се споделяше Леван Вартанович Галустов – доста забавна фигура, някогашен ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в самостоятелната република Абхазия. Баща му беше арменец, майка му - грузинка, а той - от Абхазия. Беше извънреден приятел, доста радостен, учтив и обичаше да споделя случки, само че в никакъв случай по оперативни въпроси. Можеше да приказва за футбол, интересуваше се от спектакъл, от концерти. Той умря, а фамилията му остана в България. Принципно всички доста обичаха България и се привързваха към нея. Не сме имали проблеми с съветските сътрудници.
- Понеже изтъквате, господин Иванов, качествата на съветските експерти - интелигентни, начетени, експерти, бихте ли споделили би трябвало ли човек да има някакви специфични качества, с цел да работи в системата на националната сигурност?
- Всеки поминък се научава, а това си е естествена човешка специалност. Има един руски типичен филм „ Офицери”, в който се споделя: „ Има такава специалност – бранител на Родината”. По-особеното в нашия поминък е, че би трябвало да имаш някои вродени качества, които да благоприятстват преодоляването на тази специалност. Трябва да вземем за пример да си ученолюбив, с необятно отворени очи, би трябвало да си виновен, да си човек на дълга, да обичаш родината, да можеш да работиш в екип, да уважаваш сътрудниците си и най-важното – би трябвало да си предан към службата. Ако човек има тези качества и податливост да ги развие, останалото се научава.
- В Беларус и в Русия необятно се отбелязва вековният празник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – обществено и с горделивост. А за какво за болшинството българи сякаш Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са нещо като чучело?
- Не споделям тъкмо този мироглед, че болшинството ги възприема по този начин. От персонален опит го зная. Отношението към службите за сигурност е мощно идеологизирано, политизирано и е подвластно на новата ценностна система, която западните ни настойници се пробват да ни вменят през последните десетилетия. В смисъл подобен – защото социалистическият публичен строй загуби борбата с капиталистическия, повода за това е, че той бил освен посредствен, само че и аморален. Субект на този строй е комунистическата партия, а чиновниците на службите за сигурност са крепители на тази социалистическа страна. Ето по тази логичност се пробват да ни внушат, че службите за сигурност са били нещо неприятно. А това е безусловно погрешно като тезис. Може да се намерят задоволително доста образци в историята, че откогато съществува централизирана държавност в Европа – постоянно е имало щатни национални служби за сигурност. Сигурността е на страната. Основата, основната функционалност, основното направление на активността на специфичните служби е отбраната на националната сигурност, държавния суверенитет и спокойствието и благоденствието на жителите. Навсякъде е по този начин, единствено че ние не го признаваме, въпреки че „ демократичните” служби не правят нищо по-различно от това, което вършехме ние, единствено че на по-ниско професионално ниво. И по тази причина положението им е повече от плачевно – депрофесионализация, разрушени структури, липса на дисциплинираност, на отговорност, на преданост и в края на краищата се оказва, че държавната територия и обществото ни са като разграден двор – няма отбрана нито от външни съперници, нито от вътрешни съперници на държавността.
- Възможно ли е в нашето съвремие съдействие сред разследващите служби?
- Ще отговоря с къс роман. Когато трябваше да се хабилитирам за професор, ме посъветваха, с цел да мина през Висшата атестационна комисия и да не ме върнат като политически обезсърчителен за демокрацията, да потърся рецензии от чужденци – в случай че може от един американец и един руснак. Руснакът беше учен Евгений Примаков, някогашен шеф на външното разузнаване, а американецът беше Брайън Дженкинс от „ Ранд корпорейшън” (водеща организация в Съединени американски щати, която работи по поръчки на американското държавно управление и създава съвещания и разбори в сферите на националната сигурност, световната политика и стопанска система – бел. ред.), някогашен чиновник на специфичните елементи на Съединени американски щати, бил на задачи във Виетнам, в Камбоджа и прочие Та той ми изпрати писмена критика, в която споделяше, че в случай че някой му бил споделил преди измененията, че ще бъде рецензент на Иванов, би си помислил това за невероятно, тъй като ние бяхме от двете страни на барикадата. Но тъй като към този момент нямало укрепление си направил труда да прочете резюмето на британски на моята книга и разкрил доста общи неща с мен: и двамата сме офицери, хора на достойнството, и двамата сме патриоти – всеки на своята татковина, и двамата се възмущаваме от безобразията на политиците, и двамата не сме съгласни с доста от заповедите, които ни се отдават, само че тъй като сме хора на дълга, ги изпълняваме. „ Така че аз намирам, че в този момент към този момент ние с Иванов можем да бъдем даже приятели”, написа Дженкис. Та и моят отговор е подобен – дори освен това.
Майкъл Сулик се споделя един от предходните зам.-директори на Централно разузнавателно управление на САЩ по интервенциите, т. е. най-професионалният човек в Централно разузнавателно управление на САЩ. На среща в България през 2006 година той ми сподели: огромната неточност, която направихме ние, е, че разрушихме специфичните служби в страните от Източна Европа. Това, от една страна, засилва проведената престъпност, която се почувства безконтролна, и от друга – няма с кого квалифицирано да си сътрудничим. И в тази връзка ме посъветва: не признавайте виновност нито за папата, нито за Георги Марков. Никой от нас няма достоверни данни, че сте участници в тези неща, а вие като патриоти сте длъжни да отбраните родината си. Това ми споделя американец, който два пъти е бил резидент в Москва – по руско време и в Русия, и два пъти зам.-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ.
И това в случай че не е образец за колегиално и почтено отношение, здраве му кажи.
Това декларира в изявление на Димитрина Гергова от в. „ Русия през днешния ден – Россия сегодня” проф. Димитър Иванов, специалист по национална сигурност и шеф на Института по водачество при УниБИТ, написа epicenter.bg.
"Да, правили сме общи интервенции ", споделя проф. Иванов. И изяснява: "Например когато военачалник полковник Лебедев пристигна в България през 1986 година – беше след повредата в Чернобил. Той тогава беше подполковник и шеф на отдела за сигурността в региона на нуклеарната енергетика. Руските експерти и специфичните служби бяха доста разтревожени за екологичната отбрана на нашата територия, за положението на АЕЦ „ Козлодуй” и прочие Доста време стояха в България, ние им оказвахме подпомагане по интересуващи ги въпроси. Сътрудничество сме имали и в битката с тероризма, и с подривната антидържавна активност с антисоциалистическа устременост от страна на техни пребиваващи тук експерти, в това число репортери. Някои си позволяваха да популяризират погрешна информация, засягаща връзките сред българското и руското държавно управление, сред Тодор Живков и Михаил Горбачов. Работехме с съветските сътрудници и по сигнали за гнет - да вземем за пример по отношение на прекосяването на Карлос Чакала през България, по случая Али Агджа и папата, изяснявали сме действия, свързани с възможна съпричастност към гнет и контрабанда на жители на Съюз на съветските социалистически републики – мюсюлмани. "
Висши чиновници на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ признаха: Голяма неточност бе, че разрушихме специфичните служби в страните от Източна Европа, споделя още проф. Иванов.
Димитър Иванов е първият чужденец, който получава Почетен знак във връзка със 100-годишния празник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Ето и цялото изявление на проф. Димитър Иванов за „ Русия през днешния ден – Россия сегодня”:
- Професор Иванов, мотивът за срещата ни е прелестен - получихте Почетен знак във връзка със 100-годишния празник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Какво съставлява премията, кой ви я връчи?
- Това е юбилеен почетен знак от Съюза на ветераните на КГБ-ФСБ по случай 100-годишнината от основаването на службите за сигурност на руската страна. На 20 декември 1917 година, единствено месец и 10 дни след революцията, Ленин подписва указ, с който разпорежда на Феликс Едмундович Дзержински – остарял комунист от полско-литовски генезис, да сътвори ВЧК - Всеруската чрезвичайна комисия за битка с контрареволюцията. Това е първият държавен орган на новата руска страна за отбрана на националната сигурност. По-късно, през тези 100 години организацията няколко пъти трансформира името си.
- Какво постанова тези промени?
- Развитието на самата работа, нейното разгръщане, диференцирането на дилемите, а и най-вероятно персоналните желания на руските водачи. Най-известните названия на службата след ВЧК са Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - Народен комисариат по вътрешни работи, и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Комитет за държавна сигурност. След 1993 година той се разпадна на няколко държавни служби – за контраразузнаване - ФСБ, Национална работа за защита, Служба за външно разузнаване и прочие
Така че на този почетен знак написа „ 100 години ВЧК – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - ФСБ” и той се връчва по решение на управлението на Съюза на ветераните - чекисти. На мен ми беше връчен от ръководителя на Съюза генерал-полковник Валентин Алексеевич Соболев, който посети България през октомври т. година за присъединяване в интернационална конференция по проблемите на тероризма, която се организира в София. На публична среща, в наличието на съветския дипломат, ми беше връчен този знак, като се акцентира, че съм първият чужденец, който го получава. Между другото, с генерал-полковник Соболев сме сътрудници и се познаваме още от 1986 година
- Работили сте евентуално и с други съветски експерти. Какви мемоари сте запазили?
- Конкретика не бих могъл да опиша, тъй като спомените са от задания по взаимна ни активност, свързани със сигурността на тяхната и нашата страна. Практиката беше такава, че взаимоотношенията сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българските органи за сигурност почиваха на петгодишни проекти. Въз основа на тези проекти двете страни си разменяха свои непрекъснати представителства. Така че едното равнище на взаимоотношение беше с техните представители в България. Представителството се оглавяваше от доста забавни хора. По време на моята работа си припомням първия основен консултант – генерал-лейтенант Савченко, идващият, с който съм работил, е генерал-лейтенант Владилен Фьодоров. Негов заместител беше военачалник Коваленко - кабинетите ни бяха прилежащи в постройката на министерството, беше доста забавен човек, китаист. Между другото и двамата бяха високоинтелектуални хора – претенденти на науките, фенове на поезията. С тях беше доста забавно да се беседва. Голямо въздействие ми оказа познанството с дългогодишния шеф на Пето ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а по-късно и първи зам.-председател на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), армейски военачалник Филип Денисович Бобков, с който ме срещнаха в Москва по време на Олимпиадата през 1980 година Генералът е жив и здрав, към този момент е на 93 години. Изключително забавна персона – доброволец фронтовак от 17-годишен, воювал до Берлин, по-късно работил в органите на СМЕРШ (Смърт на шпионите). От военачалник Бобков имам подарък – наградно оръжие. За страдание, това стана единствено два месеца преди 10 ноември и преди моето освобождение от органите, само че по този начин или другояче имам премия военен револвер.
Да, правили сме общи интервенции. Например когато военачалник полковник Лебедев пристигна в България през 1986 година – беше след повредата в Чернобил. Той тогава беше подполковник и шеф на отдела за сигурността в региона на нуклеарната енергетика. Руските експерти и специфичните служби бяха доста разтревожени за екологичната отбрана на нашата територия, за положението на АЕЦ „ Козлодуй” и прочие Доста време стояха в България, ние им оказвахме подпомагане по интересуващи ги въпроси. Сътрудничество сме имали и в битката с тероризма, и с подривната антидържавна активност с антисоциалистическа устременост от страна на техни пребиваващи тук експерти, в това число репортери. Някои си позволяваха да популяризират погрешна информация, засягаща връзките сред българското и руското държавно управление, сред Тодор Живков и Михаил Горбачов. Работехме с съветските сътрудници и по сигнали за гнет - да вземем за пример по отношение на прекосяването на Карлос Чакала през България, по случая Али Агджа и папата, изяснявали сме действия, свързани с възможна съпричастност към гнет и контрабанда на жители на Съюз на съветските социалистически републики – мюсюлмани.
- Има ли учредения да се назовава Държавна сигурност придатък на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
- Лично аз, въпреки с небогатия си опит, който имам в съдействието с сътрудници от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), нямам такива усещания. Даже в противен случай – години наред съм работил на един етаж с представителите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в министерството и те нямаха процедура да разпитват и да подпитват наши чиновници кой какво работи, даже сякаш имаха някаква негласна възбрана да влизат в нашите работни кабинети. Срещахме се в коридорите и разменяхме чисто практична информация – да речем, като някой от тях пътува в провинцията, на кого би могъл да разчита за подпомагане. Не, не са се бъркали в нашата работа и нашите началници бяха безусловно суверенни да вземат каквито и да било решения. Моите контакти не бяха на високо равнище и не зная какво са си говорили на равнище министри и зам.-министри, само че правилото беше подобен – те не се намесваха в работата, предпазваха се да дават препоръки. Даже по-скоро създаваха усещане, че са тук, в България, за протоколна работа и за отдих, съветници бяха офицери, които са били дълги години на виновна и тежка работа и в края на кариерата им ги изпращаха тук. Всяко ръководство в Държавна сигурност имаше един консултант и една секретарка (българка с съветски език). Последният консултант в Шесто ръководство да вземем за пример се споделяше Леван Вартанович Галустов – доста забавна фигура, някогашен ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в самостоятелната република Абхазия. Баща му беше арменец, майка му - грузинка, а той - от Абхазия. Беше извънреден приятел, доста радостен, учтив и обичаше да споделя случки, само че в никакъв случай по оперативни въпроси. Можеше да приказва за футбол, интересуваше се от спектакъл, от концерти. Той умря, а фамилията му остана в България. Принципно всички доста обичаха България и се привързваха към нея. Не сме имали проблеми с съветските сътрудници.
- Понеже изтъквате, господин Иванов, качествата на съветските експерти - интелигентни, начетени, експерти, бихте ли споделили би трябвало ли човек да има някакви специфични качества, с цел да работи в системата на националната сигурност?
- Всеки поминък се научава, а това си е естествена човешка специалност. Има един руски типичен филм „ Офицери”, в който се споделя: „ Има такава специалност – бранител на Родината”. По-особеното в нашия поминък е, че би трябвало да имаш някои вродени качества, които да благоприятстват преодоляването на тази специалност. Трябва да вземем за пример да си ученолюбив, с необятно отворени очи, би трябвало да си виновен, да си човек на дълга, да обичаш родината, да можеш да работиш в екип, да уважаваш сътрудниците си и най-важното – би трябвало да си предан към службата. Ако човек има тези качества и податливост да ги развие, останалото се научава.
- В Беларус и в Русия необятно се отбелязва вековният празник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – обществено и с горделивост. А за какво за болшинството българи сякаш Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са нещо като чучело?
- Не споделям тъкмо този мироглед, че болшинството ги възприема по този начин. От персонален опит го зная. Отношението към службите за сигурност е мощно идеологизирано, политизирано и е подвластно на новата ценностна система, която западните ни настойници се пробват да ни вменят през последните десетилетия. В смисъл подобен – защото социалистическият публичен строй загуби борбата с капиталистическия, повода за това е, че той бил освен посредствен, само че и аморален. Субект на този строй е комунистическата партия, а чиновниците на службите за сигурност са крепители на тази социалистическа страна. Ето по тази логичност се пробват да ни внушат, че службите за сигурност са били нещо неприятно. А това е безусловно погрешно като тезис. Може да се намерят задоволително доста образци в историята, че откогато съществува централизирана държавност в Европа – постоянно е имало щатни национални служби за сигурност. Сигурността е на страната. Основата, основната функционалност, основното направление на активността на специфичните служби е отбраната на националната сигурност, държавния суверенитет и спокойствието и благоденствието на жителите. Навсякъде е по този начин, единствено че ние не го признаваме, въпреки че „ демократичните” служби не правят нищо по-различно от това, което вършехме ние, единствено че на по-ниско професионално ниво. И по тази причина положението им е повече от плачевно – депрофесионализация, разрушени структури, липса на дисциплинираност, на отговорност, на преданост и в края на краищата се оказва, че държавната територия и обществото ни са като разграден двор – няма отбрана нито от външни съперници, нито от вътрешни съперници на държавността.
- Възможно ли е в нашето съвремие съдействие сред разследващите служби?
- Ще отговоря с къс роман. Когато трябваше да се хабилитирам за професор, ме посъветваха, с цел да мина през Висшата атестационна комисия и да не ме върнат като политически обезсърчителен за демокрацията, да потърся рецензии от чужденци – в случай че може от един американец и един руснак. Руснакът беше учен Евгений Примаков, някогашен шеф на външното разузнаване, а американецът беше Брайън Дженкинс от „ Ранд корпорейшън” (водеща организация в Съединени американски щати, която работи по поръчки на американското държавно управление и създава съвещания и разбори в сферите на националната сигурност, световната политика и стопанска система – бел. ред.), някогашен чиновник на специфичните елементи на Съединени американски щати, бил на задачи във Виетнам, в Камбоджа и прочие Та той ми изпрати писмена критика, в която споделяше, че в случай че някой му бил споделил преди измененията, че ще бъде рецензент на Иванов, би си помислил това за невероятно, тъй като ние бяхме от двете страни на барикадата. Но тъй като към този момент нямало укрепление си направил труда да прочете резюмето на британски на моята книга и разкрил доста общи неща с мен: и двамата сме офицери, хора на достойнството, и двамата сме патриоти – всеки на своята татковина, и двамата се възмущаваме от безобразията на политиците, и двамата не сме съгласни с доста от заповедите, които ни се отдават, само че тъй като сме хора на дълга, ги изпълняваме. „ Така че аз намирам, че в този момент към този момент ние с Иванов можем да бъдем даже приятели”, написа Дженкис. Та и моят отговор е подобен – дори освен това.
Майкъл Сулик се споделя един от предходните зам.-директори на Централно разузнавателно управление на САЩ по интервенциите, т. е. най-професионалният човек в Централно разузнавателно управление на САЩ. На среща в България през 2006 година той ми сподели: огромната неточност, която направихме ние, е, че разрушихме специфичните служби в страните от Източна Европа. Това, от една страна, засилва проведената престъпност, която се почувства безконтролна, и от друга – няма с кого квалифицирано да си сътрудничим. И в тази връзка ме посъветва: не признавайте виновност нито за папата, нито за Георги Марков. Никой от нас няма достоверни данни, че сте участници в тези неща, а вие като патриоти сте длъжни да отбраните родината си. Това ми споделя американец, който два пъти е бил резидент в Москва – по руско време и в Русия, и два пъти зам.-директор на Централно разузнавателно управление на САЩ.
И това в случай че не е образец за колегиално и почтено отношение, здраве му кажи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ