Д-р Гайдурков за закуската
Съветите по отношение на закуската варират от: „ Закуската изяж самичък, обеда раздели с другари, а вечерята дай на врага си ” до другата прекаленост – не закусвай изобщо. И до момента в който диетите се сменят като на ревю за дамски поли, обичайният опит на народите е напълно съответен: Те в никакъв случай не ядат директно след ставане от сън. Просто, тъй като е трябвало да се работи, а цялостният корем е несъответстващ с работата – „ цялостен корем – празна глава ”. Българинът в предишното е ставал рано, хранел е животните, работел е на полето и чак към пладне е закусвал. Малките деца, чийто инстинкт е към момента непокътнат, преди малко събудени, в никакъв случай не желаят да закусват и настойчиво отхвърлят храна. Защо?
От една страна организмът заран е зареден с сила от признатата предходния ден храна. Обмяната обаче е произвела отпадъчни субстанции, които тялото ни би трябвало да отдели. Това става като заран се освобождават тазовите резервоари, а мускулите имат потребност от придвижване, с цел да изтласкат арестуваната в тях киселина. Ако приемем храна тъкмо тогава, ние блокираме този развой, оставаме с киселите боклуци в нас, като кисело остава и настроението ни. От друга страна храносмилането е развой, който по енергоемкост доста пъти се равнява на тежък физически труд. Затова не е чудно, че в случай че си похапнем баничка с боза да вземем за пример, най-вероятното е да ни се доспи и да желаяме да си полегнем още веднъж.
Къде е „ златната среда ”?
Първо, би трябвало да одобряваме храна единствено и тогава, когато в действителност имаме вкус. Храна призната машинално или още по-лошо – на мощ, е отрова. Не се отделят задоволително смилателни сокове, тя стартира да гние и се трансформира в стомаха и червата в миризлив боклук. Но дано не бъркаме здравия вкус със сутришното „ стържене ” на стомаха и потребността от хапка, която да го облекчи. Това не е вкус, а признак на гастрит. Точно заради неизхвърлени в точния момент киселини.
Второ, знаем, че храносмилането е комплициран развой консумиращ сила и време. Не можем да носим две дини под една мишница – да храносмиламе и да работим по едно и също време. Качеството и на двете ще се утежни.
Можем обаче да изберем за закуска храна, която освобождава бързо сила и в това време не изисква огромен разход от нас за храносмилане. На това изискване дава отговор живата непреработена храна – плодовете и пресно изцедените плодови и зеленчукови сокове. Тази храна е естественият „ ключ ” за нашата „ брава ” и природата е планувала тя да пасва напълно. В нея има живи ензими и тя се самосмила давайки ни сила от елементарни и бързи, само че не с висок гликемичен товар въглехидрати, жива клетъчна вода, витамини, микроелементи и доста други. Съдържа малко белтъчини и още по-малко мазнини, тъй като заран не е интервалът за създаване, а за бързо оживление и обособяване на токсините. При предпочитание можем да употребяваме и по-концентрирани плодове – банани, фурми, сушени плодове. Въпреки наситеността си те няма да ни натоварят, нито ще вдигнем паразитни килограми, даже да похапнем и повече. Киселото мляко не е уместно за първа сутришна храна, тъй като млякото е предопределено за бебета (в случая за телета!), има релаксиращи субстанции и от него се доспива.
Избягвайте тестени закуски и самун – те изискват дълго време за храносмилане, заради което още веднъж се усещаме сънливи, „ тестовати ” и бавни. Бананът може да пасирате с авокадо и получавате апетитен крем. Ако имате потребност от по-плътна храна – включете и сурови ядки (но не и овесени – те не са ядки, а софтуерно обработена зърнена просвета!). Тях можете да приготвяте и като домакински шоколад – смлени на паста с добавени намачкани фурми, какао, канела, ванилия, джинджифил. От ядките става и вкусно мляко – смляни до фина гладка паста, разреждате с топла вода, щипка джинджифил и подправки и разбивате с пасатор. Ако сте обожател на йогурта, може да заквасите паста от кашу и получавате кисело мляко от ядки, което можете да консумирате и на закуска, в това число съчетано с банан.
