Съветът на ректорите с второ становище за внесени предложения за промени в Закона за висшето образование
Съветът на ректорите излезе с в допълнение мнение по отношение на импортираните в Народното събрание оферти сред първо и второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение (ЗВО) с вносители Красимир Вълчев, Медиха Хамза и група народни представители, оповестява ръководителят на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения акад. Лъчезар Трайков.
Съветът на ректорите дава актуалното в допълнение мнение заради значимостта за материята, предмет на законодателна уредба. Същата съдържа кардинално нова правна регулация на връзките сред страната и висшите учебни заведения в региона на образуване и осигуреност на разходната част на бюджетите им.
" Изразяваме публично опасенията си, че направените от вносителите оферти за редакция на текстовете на закона нарушават базови конституционни правила на академичната автономност, заложени в Конституцията на Република България, по които е образуван публичен консенсус през последните 30 години. Едновременно поддържайки първичното си мнение желаем да прибавим спомагателни причини, които изключват приемането на законопроекта в този му тип ", се споделя в мнението на ректорите.
При приемането на законопроекта на първо четене получихме увещание, че изложените причини и доводи в първичното ни мнение ще бъдат разисквани и преценени и той ще бъде съществено ревизиран в хода на законодателния развой. Въпреки това единственото наше базово искане - плануваните от страната средства за покриване на нарасналите размери на трудовите хонорари на членовете на университетския състав да бъдат предоставени абсолютно на висшите учебни заведения, не намира място в предложенията на народните представители.
" В хода на направените съвещания изискахме от депутатите политиката на страната от 2020 година, когато бе въведена финансово необезпечената мярка " минимална заплата за най-ниската академична служба " за даване на допълващи дотации за покриване на образуваните дефекти в бюджетите на висшите учебни заведения, в резултат на използването й, да бъде изоставена ", се показва в документа. " Вместо нея предложихме щом страната желае да промени връзките " възложител - реализатор " с ректорските управления, които работят от 1991 година насам и са най-чистото проявяване на академичната автономност в бюджетно-финансов проект, да се обособи обособен бюджетен ред в границите на плануванаъа в член 91, ал.1, т.1 прехрана на образованието, който да включва трудовите хонорари, наред с други присъщи на висшите учебни заведения разноски, в който тези средства да бъдат планувани като целева дотация. Настоявахме да се обезпечи гаранция, че страната ще съблюдава наложените от самата нея правила и ще се задължи категорично да транспонира това условие в параметрите на одобрявания годишно Закон за държавния бюджет. Припомняме, че понастоящем правилото на член 91, алинея 9 от ЗВО, съгласно което средствата за присъщата на висшето учебно заведение научна или художествено-творческа активност се дефинират в размер не по-малко от 10 на 100 по отношение на издръжката на образованието, изобщо не се съблюдава и не се е спазвала за съвсем целия интервал на неговото битие ", се споделя в мнението.
В него се добавя, че вместо това в предложенията на народните представители неуместната политика за изкуствено образуване на финансов дефицит в границите на общия ред на финансиране и допълнението му посредством изключителни изравнителни начини се резервира и даже уголемява.
Предложенията сред първо и второ четене на вносителите включват основаването на нов член 91 д., който да регламентира допълващата дотация като предписание на финансиране в главното тяло на закона, което по наше мнение е недопустимо, се показва в мнението. По този метод страната de facto признава, че заложените от нея цели с повишението на работните заплати не могат да бъдат реализирани по натурален път. Вместо да промени и поправя цялостните правила за финансиране, което е разумният метод с оглед условията за праволинейност, поредност и предвидимост в връзките сред нея и университетите, основава успореден прийом, трансформирайки го в инструмент за напън върху ректорските управления.
Горният извод проличава ясно от събитието, че така наречен допълваща дотация няма да се предстоставя абсолютно и безкрайно напред във времето, а еднократно година за година, след подписване на " съглашение за краткотрайна финансова поддръжка " сред първостепенния разпоредник с бюджет и съответното висше учебно заведение, написа в мнението, представено от Българска телеграфна агенция.
" Дори и понастоящем, прехвърлянията от държавния бюджет, посредством които от 2020 година, когато е въведена минималната заплата за най-ниската академична служба се отпускат от страната без изискване! Опитите за извиване на ръце на университетските управления доведоха до абсурда с атакуването в Конституционния съд на злощастния параграф 17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 година Единствено анулацията на нормата от самите народни представители предотврати неизбежното й оповестяване за противоконституционна по формираното дело №11/2022 година на Конституционен съд. ", се споделя в мнението.
" Тогава параграф 17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 година предвиждаше отпущането на средствата на висшите учебни заведения да става против смяна на правилниците им за атестиране на университетския състав и това провокира вълна на отвращение, поради директната държавна интервенция в чисто университетски тематики и въпроси. Сегашният вид на предлагането даже не съдържа индикация, какви биха били изискванията, при които страната ще подписва " съглашението за краткотрайна финансова поддръжка ”.
По-притеснителна е цялостната липса на изясненост и яснота в закона какво би било наличието на това съглашение и какви условия би наложило то на ректорските управления. Предвид събитията, че парите по него се отпускат целево за покриване на трудовите хонорари съответно на членовете на университетския състав, то би могло да има за предмет само редуциране на щатове на преподаватели във висши учебни заведения, се показва в документа.
Допълнително политиката на въздействие на страната върху процесите на ръководство на висшите учебни заведения следва да бъде деликатно оценена, тъй като по нея има към този момент образувана въпреки и къса история.
С измененията в Закона за висшето обучение през 2020 година се сътвори нов чл.10, ал.2, т.10, предусещащ министърът на образованието и науката да подписва контракт за ръководство на държавните висши учебни заведения с определения ректор. До този миг не е показан никакъв разбор на успеваемостта на това законодателно решение и изгодите, които то вероятно е донесло на системата на висшето обучение.
" Нашето виждане е, че то формализира и усложни в забележителна степен връзките сред страната и ректорските управления, поставяйки значително неразбираеми и нереални критерии за осъществяване. Като резултат получаваните на база осъществяването му оценки се разграничават минимално и повтарят значително неефективността на системата за оценяване на Националната организация по оценяване и акредитация. На всичкото от горната страна, защото акредитационните оценки се дават по отношение на осъществяването на същите условия, каквито слагат и договорите за ръководство с ректорите, те би следвало да съответстват в забележителна степен и да кореспондират по някакъв метод. Това обаче изрично не се случва в действителността. Неясен е административният потенциал на МОН, който да разреши на административна конструкция да формулира политики в региона на оперативното ръководство на всяко едно съответно висше учебно заведение, всяко от които има свои съответни особености и специфичност в най-широкия учебен и научно-изследователски набор.
Опитите за налагане на цялостен държавен надзор върху неприсъщи за решение от страна на администрацията въпроси е израз на взаимоотношения сред страната и университетите в различен, към този момент отминал интервал от време. Създаването на нов паралелелен механизъм на надзор посредством регламентиране на така наречен съглашения за допълващо финансиране е още по-ярък израз на сходно отношение, който минава границата на опция висшите учебни заведения самостоятелно да упражняват своята учебно-преподавателска и научноизследователска активност.
Едновременното приемане на сегашния законопроект и в това време поставения за обществено разискване законопроект за унищожаване на таксите за образование на студентите държавна поръчка би отстранило всякаква финансова самостоятелност на университетите и концентрирало тези функционалности в страната, което е смяна, толкоз основна по своя темперамент, че би следвало да бъде най-малко загатната в признатата от Народното събрание Стратегия за развиване на висшето обучение в интервала 2021-2030 година Липсата на такава наредба е безапелационна индикация за ректорските управления, че тези ограничения не са израз на дълготрайна визия за развиване на системата и не са обект на необятен публичен консенсус.
В умозаключение припомняме, че според чл.23, ал.2, т.2 на Закона за висшето обучение нашето съдружие има приетата от закона подготвеност да показва мнение по плана за държавния бюджет в частта му за висшето обучение и науката. При неотдавнашното посещаване на задачата на Организацията за икономическо съдействие и развиване, участие в която Република България търси, съществени въпроси, които бяха задавани на ректорските управления и на Управителния съвет на нашето съдружие бяха точно тези, свръзани с тематиките до каква степен държавните органи се преценяват с нашите мнения по провежданите политики в региона на висшето обучение. Вярваме, че позитивните модели на работа в други развити страни, имащи сходни на нашата организация структури, следва да бъдат образец за народните представители при приемането на законодателни промени ", се споделя в мнението от Съвета на ректорите.
Последвайте канала на
Съветът на ректорите дава актуалното в допълнение мнение заради значимостта за материята, предмет на законодателна уредба. Същата съдържа кардинално нова правна регулация на връзките сред страната и висшите учебни заведения в региона на образуване и осигуреност на разходната част на бюджетите им.
" Изразяваме публично опасенията си, че направените от вносителите оферти за редакция на текстовете на закона нарушават базови конституционни правила на академичната автономност, заложени в Конституцията на Република България, по които е образуван публичен консенсус през последните 30 години. Едновременно поддържайки първичното си мнение желаем да прибавим спомагателни причини, които изключват приемането на законопроекта в този му тип ", се споделя в мнението на ректорите.
При приемането на законопроекта на първо четене получихме увещание, че изложените причини и доводи в първичното ни мнение ще бъдат разисквани и преценени и той ще бъде съществено ревизиран в хода на законодателния развой. Въпреки това единственото наше базово искане - плануваните от страната средства за покриване на нарасналите размери на трудовите хонорари на членовете на университетския състав да бъдат предоставени абсолютно на висшите учебни заведения, не намира място в предложенията на народните представители.
" В хода на направените съвещания изискахме от депутатите политиката на страната от 2020 година, когато бе въведена финансово необезпечената мярка " минимална заплата за най-ниската академична служба " за даване на допълващи дотации за покриване на образуваните дефекти в бюджетите на висшите учебни заведения, в резултат на използването й, да бъде изоставена ", се показва в документа. " Вместо нея предложихме щом страната желае да промени връзките " възложител - реализатор " с ректорските управления, които работят от 1991 година насам и са най-чистото проявяване на академичната автономност в бюджетно-финансов проект, да се обособи обособен бюджетен ред в границите на плануванаъа в член 91, ал.1, т.1 прехрана на образованието, който да включва трудовите хонорари, наред с други присъщи на висшите учебни заведения разноски, в който тези средства да бъдат планувани като целева дотация. Настоявахме да се обезпечи гаранция, че страната ще съблюдава наложените от самата нея правила и ще се задължи категорично да транспонира това условие в параметрите на одобрявания годишно Закон за държавния бюджет. Припомняме, че понастоящем правилото на член 91, алинея 9 от ЗВО, съгласно което средствата за присъщата на висшето учебно заведение научна или художествено-творческа активност се дефинират в размер не по-малко от 10 на 100 по отношение на издръжката на образованието, изобщо не се съблюдава и не се е спазвала за съвсем целия интервал на неговото битие ", се споделя в мнението.
В него се добавя, че вместо това в предложенията на народните представители неуместната политика за изкуствено образуване на финансов дефицит в границите на общия ред на финансиране и допълнението му посредством изключителни изравнителни начини се резервира и даже уголемява.
Предложенията сред първо и второ четене на вносителите включват основаването на нов член 91 д., който да регламентира допълващата дотация като предписание на финансиране в главното тяло на закона, което по наше мнение е недопустимо, се показва в мнението. По този метод страната de facto признава, че заложените от нея цели с повишението на работните заплати не могат да бъдат реализирани по натурален път. Вместо да промени и поправя цялостните правила за финансиране, което е разумният метод с оглед условията за праволинейност, поредност и предвидимост в връзките сред нея и университетите, основава успореден прийом, трансформирайки го в инструмент за напън върху ректорските управления.
Горният извод проличава ясно от събитието, че така наречен допълваща дотация няма да се предстоставя абсолютно и безкрайно напред във времето, а еднократно година за година, след подписване на " съглашение за краткотрайна финансова поддръжка " сред първостепенния разпоредник с бюджет и съответното висше учебно заведение, написа в мнението, представено от Българска телеграфна агенция.
" Дори и понастоящем, прехвърлянията от държавния бюджет, посредством които от 2020 година, когато е въведена минималната заплата за най-ниската академична служба се отпускат от страната без изискване! Опитите за извиване на ръце на университетските управления доведоха до абсурда с атакуването в Конституционния съд на злощастния параграф 17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 година Единствено анулацията на нормата от самите народни представители предотврати неизбежното й оповестяване за противоконституционна по формираното дело №11/2022 година на Конституционен съд. ", се споделя в мнението.
" Тогава параграф 17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 година предвиждаше отпущането на средствата на висшите учебни заведения да става против смяна на правилниците им за атестиране на университетския състав и това провокира вълна на отвращение, поради директната държавна интервенция в чисто университетски тематики и въпроси. Сегашният вид на предлагането даже не съдържа индикация, какви биха били изискванията, при които страната ще подписва " съглашението за краткотрайна финансова поддръжка ”.
По-притеснителна е цялостната липса на изясненост и яснота в закона какво би било наличието на това съглашение и какви условия би наложило то на ректорските управления. Предвид събитията, че парите по него се отпускат целево за покриване на трудовите хонорари съответно на членовете на университетския състав, то би могло да има за предмет само редуциране на щатове на преподаватели във висши учебни заведения, се показва в документа.
Допълнително политиката на въздействие на страната върху процесите на ръководство на висшите учебни заведения следва да бъде деликатно оценена, тъй като по нея има към този момент образувана въпреки и къса история.
С измененията в Закона за висшето обучение през 2020 година се сътвори нов чл.10, ал.2, т.10, предусещащ министърът на образованието и науката да подписва контракт за ръководство на държавните висши учебни заведения с определения ректор. До този миг не е показан никакъв разбор на успеваемостта на това законодателно решение и изгодите, които то вероятно е донесло на системата на висшето обучение.
" Нашето виждане е, че то формализира и усложни в забележителна степен връзките сред страната и ректорските управления, поставяйки значително неразбираеми и нереални критерии за осъществяване. Като резултат получаваните на база осъществяването му оценки се разграничават минимално и повтарят значително неефективността на системата за оценяване на Националната организация по оценяване и акредитация. На всичкото от горната страна, защото акредитационните оценки се дават по отношение на осъществяването на същите условия, каквито слагат и договорите за ръководство с ректорите, те би следвало да съответстват в забележителна степен и да кореспондират по някакъв метод. Това обаче изрично не се случва в действителността. Неясен е административният потенциал на МОН, който да разреши на административна конструкция да формулира политики в региона на оперативното ръководство на всяко едно съответно висше учебно заведение, всяко от които има свои съответни особености и специфичност в най-широкия учебен и научно-изследователски набор.
Опитите за налагане на цялостен държавен надзор върху неприсъщи за решение от страна на администрацията въпроси е израз на взаимоотношения сред страната и университетите в различен, към този момент отминал интервал от време. Създаването на нов паралелелен механизъм на надзор посредством регламентиране на така наречен съглашения за допълващо финансиране е още по-ярък израз на сходно отношение, който минава границата на опция висшите учебни заведения самостоятелно да упражняват своята учебно-преподавателска и научноизследователска активност.
Едновременното приемане на сегашния законопроект и в това време поставения за обществено разискване законопроект за унищожаване на таксите за образование на студентите държавна поръчка би отстранило всякаква финансова самостоятелност на университетите и концентрирало тези функционалности в страната, което е смяна, толкоз основна по своя темперамент, че би следвало да бъде най-малко загатната в признатата от Народното събрание Стратегия за развиване на висшето обучение в интервала 2021-2030 година Липсата на такава наредба е безапелационна индикация за ректорските управления, че тези ограничения не са израз на дълготрайна визия за развиване на системата и не са обект на необятен публичен консенсус.
В умозаключение припомняме, че според чл.23, ал.2, т.2 на Закона за висшето обучение нашето съдружие има приетата от закона подготвеност да показва мнение по плана за държавния бюджет в частта му за висшето обучение и науката. При неотдавнашното посещаване на задачата на Организацията за икономическо съдействие и развиване, участие в която Република България търси, съществени въпроси, които бяха задавани на ректорските управления и на Управителния съвет на нашето съдружие бяха точно тези, свръзани с тематиките до каква степен държавните органи се преценяват с нашите мнения по провежданите политики в региона на висшето обучение. Вярваме, че позитивните модели на работа в други развити страни, имащи сходни на нашата организация структури, следва да бъдат образец за народните представители при приемането на законодателни промени ", се споделя в мнението от Съвета на ректорите.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ