Истанбулска конвенция: 10 неща, които трябва да знаем, и какво пише в договора
Съветът на Европейски Съюз заяви, че е приел решение за присъединението на Европейски Съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция).
Истанбулскатаконвенцияили Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение навърши 12години на 11 май.Създадена от Съвета на Европа през 2011 година, Конвенцията еобвързващият интернационален контракт с най-широк обхватза битка с тази сериозна форма на нарушение на правата на индивида.
Неговите цели са предотвратяванена насилието, отбрана на жертвите и гонене на техните агресори.Подписалите се задължават да приспособяват законодателството си, тъй че да включват всички нови закононарушения, избрани от Конвенцията, които обгръщат психическо принуждение и принуждение, дължащо се на обществени структури, в допълнение към физическото принуждение.
Конвенцията се стреми да преследва задачата за нулева приемливост към насилието, учредено на пола, и поставя основите за повишение на осведомеността и за по-сигуренживот на женитекакто в границите на, по този начин и отвън границите на Европа.Действително, договорът е утвърден от страните членки на Европейския съюз, само че също и от страни отвън Съюза, защото Съветътна Европа наброява 47 страни членки.
За страдание обаче Конвенцията преживябуря. Турциябеше първата страна, която се отдръпна от съглашението, а България, Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия към момента не са утвърдили конвенцията.
Историята на Истанбулската спогодба
Въпреки това съглашението, подписано на11 май 2011 година, евентуално остава едно от най-въздействащите в световен мащаб във връзка с зачитането на правата на индивида от правна, културна и политическа позиция.За първи пътнасилието против дами беше несъмнено като нарушаване на човешките праваи като форма на дискриминация, установявайки, че страна, която не прави задоволително, с цел да отговори на този тип обстановка, би трябвало да бъде държана виновна за същото принуждение.
Идеята за текста стартира десетилетия по-рано, през 90-те години на предишния век.Съветът на Европа, интернационална организация, която включва и някои извъневропейски страни измежду своите 47 сегашни членове, еоснована през 1949 г.за поощряване на демокрацията, човешките права, европейската културна еднаквост и търсенето на решения на обществените проблеми в Европа.През 90-те години стартира да осъзнава същинския обсег на въпроса за насилието, учредено на пола.След това, в края на 2008 година, Съветът сътвори експертна работна група, с цел да приготви план на спогодба, която да откри критерии, които да се ползват на международно равнище за битка с явлението.
Резултатът от тази работа беше контракт, койтовлезе в действие през 2014 година, откакто беше утвърден от десетата страна, подписала го.Това епървият обвързващ интернационален инструмент, който основава цялостна правна рамка за отбрана на дамите против всякаква форма на принуждение и за попречване, наказателно гонене и премахване на насилието против дами и домашното принуждение.Конвенцията също по този начин открива характерен механизъм за наблюдаване (нареченGREVIO), с цел да се подсигурява ефикасното използване на нейните разпореждания от страните.
През 2011 година в началото подписалите контракта бяхаАвстрия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Люксембург, Черна гора, Португалия, Словакия, ШвецияиТурция.Впоследствие съглашението беше подписано от общо 45 страни, само че беше утвърдено (и по този метод приложено) единствено в 19 от тях, в това число Италия през 2013 година Освен това Конвенцията е отворена за ратификация и от Европейския съюз, както и от страни, които не са част от Съвета на Европа, само че в разнообразни качества изигра роля в правенето на текста.Те включват Съединени американски щати, Канада, Казахстан, Япония, Мексико и Ватикана.
Пет неща, които би трябвало да знаете за Истанбулската спогодба
Често, когато приказваме за стабилно развиване, приказваме за „ трите П ” – „ хора (people), планета, разцвет ”.Истанбулската конвенцияот друга странасе основава начетири " П ", които дават отличен метод за схващане на нейните условия.
Първото Пе „ предварителна защита “ и обгръща културната страна на въпроса -гарантиране, че културните аргументи, които водят до учредено на пола принуждение, са изкоренени.Това включва смяна на тези настройки, функции на половете и стандарти, които вършат насилието против дамите да наподобява приемливо;повишаване на публичната информираност по отношение на другите форми на принуждение и тяхното травматично въздействие;включително просветителни материали по отношение на равенството сред половете на всяко равнище на образованието;сътрудничество с неправителствени организации, медиите и частния бранш за образование на необятната общност.
Вторият дирек е „ отбрана “ (protection)и обгръща обществените аспекти на казуса -гарантиране, че прилаганите ограничения слагат специфичен акцент върху потребностите и сигурността на жертвите;създаване на служби за специфична протекция за даване на здравна и психическа поддръжка и правни препоръки на жертвите и техните деца;създаване на задоволителен брой безвредни къщи и приюти, както и безвъзмездни 24-часови телефонни линии за помощ.
Третото П е „ наказателно гонене “ и обгръща наказателния аспект на насилието - гарантиране, че то е съответно наказано;гарантиране, че културата, обичаите и традициите, религията или по този начин наречената „ чест ” не могат да оправдаят никакъв акт на насилие;гарантиране, че жертвите имат достъп до специфични ограничения за отбрана по време на следствия и правосъдни производства;гарантиране, че правоприлагащите служби дават неотложен отговор на настояванията за помощ.
И най-после, последният дирек са „ координирани политики “, които обгръщат задачата и отговорностите на институциите - гарантиране, че наборът от ограничения, обрисувани нагоре, попадат в пакет от координирани и световни политики, които оферират изцяло повсеместен отговор на насилието против дами и домашното принуждение.
Всъщност, преди да бъде утвърдена Истанбулската спогодба, никоя страна в света не е правила годишно изследване на убийствата на дами.Службатана Обединените народи по престъпносттазапочнатози вид броене едвам през 2017 година, като започнаха тъкмо от определението,даденов конвенцията: „ Убийството на жена от съкровен сътрудник и гибелта на жена вследствие на процедура, която е нездравословна за женитe.Под съкровен сътрудник се схваща някогашен или сегашен брачен партньор или сътрудник, без значение дали причинителят споделя или е споделял едно и също жилище с жертвата “.Без точна формулировка на убийството на дами не би било допустимо да се сътвори същинска карта на феномена.
Истанбулската спогодба включва обстоен лист от закононарушения, учредени на пола, които подписалите страни би трябвало да впишат, с цел да се борят с тях:
психическо насилиепреследване и свързани действияфизическо насилиесексуално насилиепринудителен бракгенитално осакатяване на дами (FGM)принудителен аборт и насилствена стерилизациясексуален тормоз
Някои от тях – катоFGM, принудителен брак, гонене, насилствен аборт и насилствена дезинфекция,бяха напълно нови типове закононарушения, които не бяха включени в юрисдикциите на доста страни.
Следователно страните ще би трябвало да вкарат нови и значими типове закононарушения, които преди този момент не са били включени в техните правни системи.Например, откакто ратифицира Конвенцията,Италия утвърди така наречен Code Redпрез 2019 година, който санкционира порнографията за възмездие точно тъй като съставлява психическо принуждение.
През 2011 година Турция беше най-твърдият покровител на контракта, което докара до подписването му в Истанбул, обсъждан като мост сред Европа и Азия, както географски, по този начин и във връзка с правата начовека.Турция беше и първата страна, утвърдила договорана 12 март 2012 година Девет години по-късно, през март 2021 година, вследствие на последователно, само че устойчиво ограничение на гражданските свободи, турският президент Реджеп Тайип Ердоганподписа декрет, отбелязващ отдръпването на Турция, като съобщи, че че договорът „ заплашва фамилните полезности “.
Докато Турция е първата страна, която се отдръпна от съглашението, даже в границите на Европейския съюз имаше недоволства от някои държави-членки.Чехия, Словакия, България, Молдова и трите балтийски републики(Естония, Латвия и Литва) подписаха контракта, само че не го ратифицираха, както и Обединенотокралство,което по-късно напусна Европейски Съюз.
Междувременно, гледайки тъкмо оттатък границите на Европа, Украйна също не е утвърдила контракта, докатоРусия даже не го е подписала.
Пет неправилни схващания за Истанбулската спогодба
Истанбулската спогодба безспорно е първиятправно обвързващмеждународен юридически инструмент във връзка с предотвратяването и битката с насилието, учредено на пола.Това обаче не омаловажава обстоятелството, че има някои значими прародители -първият бешеCEDAW, Конвенцията на Обединените народи за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите, призната през 1979 година След това, през 1993 година, Генералният съвет на Организация на обединените нации Асамблеята одобри Декларация за унищожаване на насилието против дами.
Това е изцяло погрешно.На първо място, тъй като, както беше казано, Конвенцията задължава страните, които са я утвърдили, да хармонизират законодателството си, с цел да включат там, където липсват, всички типове закононарушения, учредени на пола, посочени в Конвенцията.Освен това договорът открива механизъм за мониторинг за инспекция на ефикасното използване на неговите разпореждания, формиран от самостоятелна група специалисти в дейностите против насилието против дами и домашното принуждение и Комитетана страните, политически орган, който сплотява формалните представители на страните. Установено е, че в Българиялипсва както предварителна защита, по този начин и наличиена центрове за битка с насилието.Както и че страната ни е подложена на критика за неналичието на транспарантни данни за броя на епизодите на принуждение.
Това евентуално е най-егоистичното обвиняване против контракта.Истанбулската спогодба е първата, която дава формулировка на пола, която включва обществено построените функции, държания, действия и качества, които обещано общество смята за подобаващи за дамите и мъжете.Следователно договорътправи разлика сред мъжки и женски пол.Неговата съществена цел беше по-скоро даразруши учредените на пола стереотипии се опълчват на всеки опит за:
ограничение на дамите и мъжете до обичайните функции, като по този метод лимитират тяхното персонално, просветително и професионално развиване и благоприятни условия за живот като цяло;оправдаванеи поддържнепатриархата, историческите властови връзки на мъжете над дамите и сексистките настройки, които попречват напредъка на равенството сред половете ;опровергаванеконцепцията за правото на дамите да живеят живот без принуждение.
Това е правилно единствено частично.Естествено, Конвенцията обгръща някои форми на принуждение, на които могат да страдат единствено дамите, като насилствени аборти и генитално осакатяване на дами, както и други, които засягат непропорционално дамите заради дисбаланс във властта и физическата мощ и обществената дискриминация, пред която са изправени дамите.Въпреки товамъжетесъщо страдат от избрани форми на принуждение, включени в Конвенцията, като домашно принуждение и насилствен брак, въпреки и по-рядко и постоянно в по-леки форми.Конвенцията предизвиква страните да ползват нейните разпореждания завсички жертви на домашно принуждение, в това число мъже, деца и възрастни хора.
Съвсем не е по този начин. Проучване, обвързвано с убийствaатана дами и девойки, оповестено през 2018 година от UNODC, разкрива, че всяка година 87 000 дами биват убивани по аргументи, учредени на пола, по света. Убититежени България, от началото на 2023 година са 11 на брой.
Истанбулскатаконвенцияили Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение навърши 12години на 11 май.Създадена от Съвета на Европа през 2011 година, Конвенцията еобвързващият интернационален контракт с най-широк обхватза битка с тази сериозна форма на нарушение на правата на индивида.
Неговите цели са предотвратяванена насилието, отбрана на жертвите и гонене на техните агресори.Подписалите се задължават да приспособяват законодателството си, тъй че да включват всички нови закононарушения, избрани от Конвенцията, които обгръщат психическо принуждение и принуждение, дължащо се на обществени структури, в допълнение към физическото принуждение.
Конвенцията се стреми да преследва задачата за нулева приемливост към насилието, учредено на пола, и поставя основите за повишение на осведомеността и за по-сигуренживот на женитекакто в границите на, по този начин и отвън границите на Европа.Действително, договорът е утвърден от страните членки на Европейския съюз, само че също и от страни отвън Съюза, защото Съветътна Европа наброява 47 страни членки.
За страдание обаче Конвенцията преживябуря. Турциябеше първата страна, която се отдръпна от съглашението, а България, Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия към момента не са утвърдили конвенцията.
Историята на Истанбулската спогодба
Въпреки това съглашението, подписано на11 май 2011 година, евентуално остава едно от най-въздействащите в световен мащаб във връзка с зачитането на правата на индивида от правна, културна и политическа позиция.За първи пътнасилието против дами беше несъмнено като нарушаване на човешките праваи като форма на дискриминация, установявайки, че страна, която не прави задоволително, с цел да отговори на този тип обстановка, би трябвало да бъде държана виновна за същото принуждение.
Идеята за текста стартира десетилетия по-рано, през 90-те години на предишния век.Съветът на Европа, интернационална организация, която включва и някои извъневропейски страни измежду своите 47 сегашни членове, еоснована през 1949 г.за поощряване на демокрацията, човешките права, европейската културна еднаквост и търсенето на решения на обществените проблеми в Европа.През 90-те години стартира да осъзнава същинския обсег на въпроса за насилието, учредено на пола.След това, в края на 2008 година, Съветът сътвори експертна работна група, с цел да приготви план на спогодба, която да откри критерии, които да се ползват на международно равнище за битка с явлението.
Резултатът от тази работа беше контракт, койтовлезе в действие през 2014 година, откакто беше утвърден от десетата страна, подписала го.Това епървият обвързващ интернационален инструмент, който основава цялостна правна рамка за отбрана на дамите против всякаква форма на принуждение и за попречване, наказателно гонене и премахване на насилието против дами и домашното принуждение.Конвенцията също по този начин открива характерен механизъм за наблюдаване (нареченGREVIO), с цел да се подсигурява ефикасното използване на нейните разпореждания от страните.
През 2011 година в началото подписалите контракта бяхаАвстрия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Люксембург, Черна гора, Португалия, Словакия, ШвецияиТурция.Впоследствие съглашението беше подписано от общо 45 страни, само че беше утвърдено (и по този метод приложено) единствено в 19 от тях, в това число Италия през 2013 година Освен това Конвенцията е отворена за ратификация и от Европейския съюз, както и от страни, които не са част от Съвета на Европа, само че в разнообразни качества изигра роля в правенето на текста.Те включват Съединени американски щати, Канада, Казахстан, Япония, Мексико и Ватикана.
Пет неща, които би трябвало да знаете за Истанбулската спогодба
Често, когато приказваме за стабилно развиване, приказваме за „ трите П ” – „ хора (people), планета, разцвет ”.Истанбулската конвенцияот друга странасе основава начетири " П ", които дават отличен метод за схващане на нейните условия.
Първото Пе „ предварителна защита “ и обгръща културната страна на въпроса -гарантиране, че културните аргументи, които водят до учредено на пола принуждение, са изкоренени.Това включва смяна на тези настройки, функции на половете и стандарти, които вършат насилието против дамите да наподобява приемливо;повишаване на публичната информираност по отношение на другите форми на принуждение и тяхното травматично въздействие;включително просветителни материали по отношение на равенството сред половете на всяко равнище на образованието;сътрудничество с неправителствени организации, медиите и частния бранш за образование на необятната общност.
Вторият дирек е „ отбрана “ (protection)и обгръща обществените аспекти на казуса -гарантиране, че прилаганите ограничения слагат специфичен акцент върху потребностите и сигурността на жертвите;създаване на служби за специфична протекция за даване на здравна и психическа поддръжка и правни препоръки на жертвите и техните деца;създаване на задоволителен брой безвредни къщи и приюти, както и безвъзмездни 24-часови телефонни линии за помощ.
Третото П е „ наказателно гонене “ и обгръща наказателния аспект на насилието - гарантиране, че то е съответно наказано;гарантиране, че културата, обичаите и традициите, религията или по този начин наречената „ чест ” не могат да оправдаят никакъв акт на насилие;гарантиране, че жертвите имат достъп до специфични ограничения за отбрана по време на следствия и правосъдни производства;гарантиране, че правоприлагащите служби дават неотложен отговор на настояванията за помощ.
И най-после, последният дирек са „ координирани политики “, които обгръщат задачата и отговорностите на институциите - гарантиране, че наборът от ограничения, обрисувани нагоре, попадат в пакет от координирани и световни политики, които оферират изцяло повсеместен отговор на насилието против дами и домашното принуждение.
Всъщност, преди да бъде утвърдена Истанбулската спогодба, никоя страна в света не е правила годишно изследване на убийствата на дами.Службатана Обединените народи по престъпносттазапочнатози вид броене едвам през 2017 година, като започнаха тъкмо от определението,даденов конвенцията: „ Убийството на жена от съкровен сътрудник и гибелта на жена вследствие на процедура, която е нездравословна за женитe.Под съкровен сътрудник се схваща някогашен или сегашен брачен партньор или сътрудник, без значение дали причинителят споделя или е споделял едно и също жилище с жертвата “.Без точна формулировка на убийството на дами не би било допустимо да се сътвори същинска карта на феномена.
Истанбулската спогодба включва обстоен лист от закононарушения, учредени на пола, които подписалите страни би трябвало да впишат, с цел да се борят с тях:
психическо насилиепреследване и свързани действияфизическо насилиесексуално насилиепринудителен бракгенитално осакатяване на дами (FGM)принудителен аборт и насилствена стерилизациясексуален тормоз
Някои от тях – катоFGM, принудителен брак, гонене, насилствен аборт и насилствена дезинфекция,бяха напълно нови типове закононарушения, които не бяха включени в юрисдикциите на доста страни.
Следователно страните ще би трябвало да вкарат нови и значими типове закононарушения, които преди този момент не са били включени в техните правни системи.Например, откакто ратифицира Конвенцията,Италия утвърди така наречен Code Redпрез 2019 година, който санкционира порнографията за възмездие точно тъй като съставлява психическо принуждение.
През 2011 година Турция беше най-твърдият покровител на контракта, което докара до подписването му в Истанбул, обсъждан като мост сред Европа и Азия, както географски, по този начин и във връзка с правата начовека.Турция беше и първата страна, утвърдила договорана 12 март 2012 година Девет години по-късно, през март 2021 година, вследствие на последователно, само че устойчиво ограничение на гражданските свободи, турският президент Реджеп Тайип Ердоганподписа декрет, отбелязващ отдръпването на Турция, като съобщи, че че договорът „ заплашва фамилните полезности “.
Докато Турция е първата страна, която се отдръпна от съглашението, даже в границите на Европейския съюз имаше недоволства от някои държави-членки.Чехия, Словакия, България, Молдова и трите балтийски републики(Естония, Латвия и Литва) подписаха контракта, само че не го ратифицираха, както и Обединенотокралство,което по-късно напусна Европейски Съюз.
Междувременно, гледайки тъкмо оттатък границите на Европа, Украйна също не е утвърдила контракта, докатоРусия даже не го е подписала.
Пет неправилни схващания за Истанбулската спогодба
Истанбулската спогодба безспорно е първиятправно обвързващмеждународен юридически инструмент във връзка с предотвратяването и битката с насилието, учредено на пола.Това обаче не омаловажава обстоятелството, че има някои значими прародители -първият бешеCEDAW, Конвенцията на Обединените народи за унищожаване на всички форми на дискриминация против дамите, призната през 1979 година След това, през 1993 година, Генералният съвет на Организация на обединените нации Асамблеята одобри Декларация за унищожаване на насилието против дами.
Това е изцяло погрешно.На първо място, тъй като, както беше казано, Конвенцията задължава страните, които са я утвърдили, да хармонизират законодателството си, с цел да включат там, където липсват, всички типове закононарушения, учредени на пола, посочени в Конвенцията.Освен това договорът открива механизъм за мониторинг за инспекция на ефикасното използване на неговите разпореждания, формиран от самостоятелна група специалисти в дейностите против насилието против дами и домашното принуждение и Комитетана страните, политически орган, който сплотява формалните представители на страните. Установено е, че в Българиялипсва както предварителна защита, по този начин и наличиена центрове за битка с насилието.Както и че страната ни е подложена на критика за неналичието на транспарантни данни за броя на епизодите на принуждение.
Това евентуално е най-егоистичното обвиняване против контракта.Истанбулската спогодба е първата, която дава формулировка на пола, която включва обществено построените функции, държания, действия и качества, които обещано общество смята за подобаващи за дамите и мъжете.Следователно договорътправи разлика сред мъжки и женски пол.Неговата съществена цел беше по-скоро даразруши учредените на пола стереотипии се опълчват на всеки опит за:
ограничение на дамите и мъжете до обичайните функции, като по този метод лимитират тяхното персонално, просветително и професионално развиване и благоприятни условия за живот като цяло;оправдаванеи поддържнепатриархата, историческите властови връзки на мъжете над дамите и сексистките настройки, които попречват напредъка на равенството сред половете ;опровергаванеконцепцията за правото на дамите да живеят живот без принуждение.
Това е правилно единствено частично.Естествено, Конвенцията обгръща някои форми на принуждение, на които могат да страдат единствено дамите, като насилствени аборти и генитално осакатяване на дами, както и други, които засягат непропорционално дамите заради дисбаланс във властта и физическата мощ и обществената дискриминация, пред която са изправени дамите.Въпреки товамъжетесъщо страдат от избрани форми на принуждение, включени в Конвенцията, като домашно принуждение и насилствен брак, въпреки и по-рядко и постоянно в по-леки форми.Конвенцията предизвиква страните да ползват нейните разпореждания завсички жертви на домашно принуждение, в това число мъже, деца и възрастни хора.
Съвсем не е по този начин. Проучване, обвързвано с убийствaатана дами и девойки, оповестено през 2018 година от UNODC, разкрива, че всяка година 87 000 дами биват убивани по аргументи, учредени на пола, по света. Убититежени България, от началото на 2023 година са 11 на брой.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ