Христо Христов: Жалко е, че турци и мюсюлмани са превърнали в идол политик, който казва, че ще се самоубие, ако измени на ДС
„ Сава “ не е измежду същинските борци за човешки права по време на комунистическия режим
Сега е времето на наследниците на Държавна сигурност, а те имат същия нрав на предците си - самочувствие без покритие, искания да ръководят, а в това време се оказва, че са посредствени фигуранти, някои от тях искрено некадърни, споделя пред Faktor.bg проверяващият публицист и издател на профилирания уебсайт desebg.com
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Христов, объркващ ли е фактът, че 34 години след закриването на Държавна сигурност върховен офицер от нейните структури като Димитър Иванов – Гестапото, прочут като последния началник на Шести отдел на Шесто ръководство, брани като Матросов сътрудника на Държавна сигурност Ахмед Доган?
- Подобна защитна реакция не е изключение. През всички години на прехода сме били очевидци на куп случаи като този, при който основаната след краха на тоталитарния комунистически режим от Държавна сигурност паралелна власт е бранила своите фрагменти – щатни или нещатни сътрудници, забъркани в разнообразни кавги, в това число и в политически.
В тази дейни мероприятия, чиято цел е да се минимизират репутационните вреди или да се манипулира и обработва публичното мнение посредством спешен пиар, в интерес на лицето от задкулисието на Държавна сигурност, постоянно дейна роля са играли подвластните медии. Защото никой не може да ме убеди, че една самостоятелна медия или публицист ще се сети толкоз „ гениално “ да включи с мнение за войната Доган-Пеевски тъкмо Димитър Иванов. Това става посредством активиране на връзките на задкулисието в медийните канали. Какъв фактор е Димитър Иванов през днешния ден, та да се появи от нафталина и да брани Доган? Ами никакъв фактор не е, само че явно на Доган му би трябвало каквато и да е обществена поддръжка, даже и такава, която в очите на естествените хора би извадила очи, вместо да изпише вежди. Затова и задействат Димитър Иванов. Не би трябвало да се не помни, че той беше вицепрезидент на „ Мултигруп “ тъкмо по време на мандата на кабинета Беров, определен в края на 1992 година с мандата точно на Движение за права и свободи. Знаете, че тогава пристигна безвремието на българската страна и времето на „ Мултигруп “ – групировката, която натрупа баснословно благосъстояние, заставайки на входа и изхода на всичко печелившо в България по това време.
Но Иванов не е единственият от Държавна сигурност с поддръжка за почетния ръководител на Движение за права и свободи. Още при започване на конфликта Доган-Пеевски Касим Дал, който има много точна визия какво става в Движение за права и свободи, обществено съобщи, че не би трябвало Доган да звъни на хора като някогашния ректор на УНИБИТ Стоян Денчев, също осветлен като сътрудник на Държавна сигурност, и да търси помощ, а да поеме отговорност за това, в което персонално е трансформирал Пеевски. Активирани са и дежурните публични манипулатори, които са на всяко гърне мерудия, само че произлизат от разнообразни комунистически семейства, с значими позиции по времето на режима на Българска комунистическа партия. Всички те бранят „ положителния “ Доган и развяват опасността за етническия мир все едно, че Доган е най-големия миротворец на света.
- Прави натрапчиво усещане, че във вътрешния спор в Движение за права и свободи на страната на Доган са все видни сътрудници на Държавна сигурност, наподобява като акция на някаква фамилна задруга?
- Винаги е било по този начин и затова тази обществена отбрана от задкулисието на Държавна сигурност за някогашен сътрудник на Държавна сигурност, чиято политическа власт сега е застрашена, не би трябвало да ни учудва. Това, което обаче би трябвало да се каже доста ясно е, че в спора Доган-Пеевски няма добра страна. Нито Доган е добър, а Пеевски – неприятен, нито противоположното. Пеевски е артикул на модела Доган. Движение за права и свободи в никакъв случай не е била естествена партия. Още при започване на прехода, когато паралелната власт на Държавна сигурност доста бързо сподели на Доган накъде е „ вярната посока “, поставяйки го според посредством случая „ оня лист “ (скандала с предаването на лист с имената на български разузнавачи под дипломатическо прикритие в турското посолство), с цел да му възложат ролята да бие един „ депесарски шут “ на демократичното държавно управление на Съюз на демократичните сили, отпред с Филип Димитров в посочения от тях миг. За да пристигна по-късно времето на мутрите, на борческите групировки и проведената престъпност в разпределението на публичните богатства при започване на прехода към народна власт. Тогава, през 1992 година, на Доган му бе показано образно по какъв начин може да се осребрява политическата власт и въздействие, и той се трансформира в сполучлив политически брокер или по личните му думи – в „ незаобиколим фактор “ и „ балансьор “. От тази позиция Движение за права и свободи търгуваше сполучливо всичко, до което съумя да се домогне, с цел да построи непреклонен здрав стопански тил. Неслучайно Движение за права и свободи е била най-дълго време във властта без да е печелила нито едни избори. А когато не е във властта посредством политическите си позиции, пази построеното. Сега един от най-важните въпроси, който не се разисква въобще обществено след началото на войната Доган-Пеевски, е кой управлява „ обръчите от компании “ на Движение за права и свободи или казано по различен метод - кой държи сега в ръцете си икономическия лост в партийната корпорация? Защото това е значима причина за развоя и изхода от конфликта.
- Вие познавате Досието на сътрудник „ Сава “, работил и като „ Ангелов “ и „ Сергей “ – достоверен герой ли е против комунизма? Какъв е в действителност?
- Познавам досието на Ахмед Доган, то е непокътнато в цялост. Аз съм го разгласил и онлайн (над 1800 страници) на моя уебсайт desebg.com и то е едно от най-четените през годините. Важно е да се знае, че все още на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис Ахмед Доган е сътрудник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, който е подготвян за извеждане в Турция (самият Доган се опасява да бъде изпратен там, тъй като не знае добре турски език и по това може да бъде разкрит) или на Запад (там Доган си фантазира, че ще се трансформира във водещ философ). Когато имената са заменени, в досието му е посочено, че Доган е ядосан на оперативните си служащи, че не са му споделили за акцията. Тоест, той е считал, че е доста непосредствен с тях и те му доверяват безусловно всичко, само че се оказва, че въобще не е по този начин.
Най-показателно за това, че Доган – сътрудник „ САВА “ е напълно артикул на Държавна сигурност приказва един документ от досието му в ПГУ-ДС от 1986 година, в което водещите му офицери показват, изтъквам:
„ 1. С наша помощ се е устроил във ВУЗ в гр. Шумен.
2. С наша помощ е трансфериран във СУ „ Кл. Охридски ".
3. С наша помощ след довеждане докрай е приключил аспирантура.
4. Осигурена му е още в СУ „ Кл. Охридски " ежемесечна финансова помощ. Първоначално по 90 лева, а след това от май 1982 година по 125 лева, като разликата му е давана за подкрепяне в наема на квартирата.
5. Закупувани са му облекла от време на време.
6. Подпомаган е финансово при закупуване на литература.
7. Осигуряван е бил със средства при ваканциите му в родния край, гр. Варна, Приморско и други
8. По време на отбраната на дисертацията и на коктейла след нея е обезпечен от нас.
9. Неустойки в техникума и завода са поемани от нас.
10. Оказвано е подпомагане в устройването на приятелите му в общежитие.
11. Подпомаган е финансово и при езиковата му подготовка в алианса и закупуване на литература, както и на пишеща машина.
12. Обезпечаван е бил финансово за всички негови празници, както и на приятелката и на хазайката му, както и за студентските такива. "
За верността и клетвите на Доган към Държавна сигурност е ненужно да се приказва. Самият той споделя, че в случай че инцидентно промени на Държавна сигурност, по-скоро би се самоубил. Така е определял своята преданост към репресивния уред на Българска комунистическа партия, който го е формирал и го е издигал в обществото преди 1989 година.
- Как си обяснявате, че след толкоз разкрития за подправения облик на Доган, продължава да има турци и мюсюлмани, които го считат за кумир и даже го обожествяват?
- Всичко в днешно време опира до пари и въздействие. Онова, което не може да се купи с пари, се купува с доста пари. Когато си част от веригата на партията-корпорация Движение за права и свободи и си приел да си на хранилката – по какъв начин няма да величаеш Доган, на който славолюбието не е непознато. Другото е демонстрация на доста ниска политическа просвета или отсъствието ѝ, както и прояви на лица, които няма морална алтернатива.
- Но редом доста са и отвратените и отрезвени турци, с тях да вземем за пример работите за годишните поклонения на лагера Белене?
- Имам достойнството да познавам персонално една част от същинските борци за човешки права измежду мюсюлманите по време на комунистическия режим. Те са десетки, само че тук ще си разреша да загатна някои от тях – Сабри Искендер, основател и секретар на легалната гражданска организация Демократична лига за отбрана правата на индивида в България (1988), Мохамед Узункъш – създател и водач на „ Дългата зима “, една от най-големите незаконни организации, бореща се с мирни средства против така наречен възродителен развой, смелата Зейнеп Зафер от с. Корница, член на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида на Илия Минев, през днешния ден професор в университета в Анкара, учителят по западен език Шукри Мехмед и други Всички те са или политически пандизчии или лагеристи в концлагера „ Белене “. Никой от тях не е сътрудник на Държавна сигурност. Те са единствено дребна част от имената на достоверната опозиция на мюсюлманите против тоталитарната комунистическа власт отпред с Тодор Живков. Това са горди, почтени, уважавани и самостоятелни персони, с ясни биографии. Има и една доста значима линия. Всички тези персони са налични – човек може да се срещне с тях, да беседва, да им задава въпроси за предишното и актуалното. Не са като Доган, който повече от десетилетие се крие в Сараите си, недосегаем е за личните си гласоподаватели, камо ли за медиите. Цялата му активност е зад кулисите, в сянката. Далеч от всякаква гласност и отчетност. Но по този начин му е комфортно.
Питам се, за какво в случай че Доган е бил част от достоверната опозиция против режима на Българска комунистическа партия не употребява през миналите 35 години и 1 % от голямото си политическо въздействие, с цел да спечелва справедливостта и да има наказани по така наречен дело против вдъхновителите на „ възродителния развой “ отпред с Тодор Живков? Мисля, че сами може да си отговорите за тази необикновена дистанцираност на Доган от естествения блян и упования на жертвите на насилствената асимилация да получат правораздаване и правдивост.
-Нямате ли чувството за някакъв подем на Държавна сигурност – върховен офицер от репресивните служби показва сътрудника си като национална полезност, наследник на десар, гонил Църквата, стана патриарх, а внук и наследник на десари и шумкари управлява кметството на София…?
-То това чувство в никакъв случай не си е тръгвало. Имаше огромна илюзия, че като стартира да ръководи Съюз на демократичните сили, въздействието на паралелната власт на Държавна сигурност и построеното от нея задкулисие ще бъде прекратено. Нищо сходно! Достатъчно е да видите какви назначения на сътрудници и някогашни оперативни служащи на Държавна сигурност за посланици и генерални консули са правени в интервала 1997-2001 година. Наследниците на комунистическия режим и слугинажът им в медиите направи всичко допустимо да замъгли визиите на българите за тоталитарната машина на Българската комунистическа партия и нейния наказателен уред, зависещ на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Задкулисието на Държавна сигурност си избра президент – сътрудник на Държавна сигурност, имаше и патриарх – сътрудник на Държавна сигурност, има си и мюфтия – сътрудник на Държавна сигурност. Имало е през прехода и войска от свои правилни пионки в изпълнителна, правосъдната, локалната власт, в Народното събрание, в медиите, образованието, стопанската система, бизнеса. Сега е времето на техните наследници. Но най-страшното е, че и те, като своите предшественици, имат еднакъв нрав – самочувствие без покритие, искания да ръководят, единствено тъй като са били родени за това, а в това време се оказва, че са посредствени фигуранти, някои от тях искрено некадърни, хора, които в никакъв случай не са научени на отговорност и не на последно място – възпитани са да бъдат постоянно правоверни към господарите им в Кремъл.
Сега е времето на наследниците на Държавна сигурност, а те имат същия нрав на предците си - самочувствие без покритие, искания да ръководят, а в това време се оказва, че са посредствени фигуранти, някои от тях искрено некадърни, споделя пред Faktor.bg проверяващият публицист и издател на профилирания уебсайт desebg.com
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Христов, объркващ ли е фактът, че 34 години след закриването на Държавна сигурност върховен офицер от нейните структури като Димитър Иванов – Гестапото, прочут като последния началник на Шести отдел на Шесто ръководство, брани като Матросов сътрудника на Държавна сигурност Ахмед Доган?
- Подобна защитна реакция не е изключение. През всички години на прехода сме били очевидци на куп случаи като този, при който основаната след краха на тоталитарния комунистически режим от Държавна сигурност паралелна власт е бранила своите фрагменти – щатни или нещатни сътрудници, забъркани в разнообразни кавги, в това число и в политически.
В тази дейни мероприятия, чиято цел е да се минимизират репутационните вреди или да се манипулира и обработва публичното мнение посредством спешен пиар, в интерес на лицето от задкулисието на Държавна сигурност, постоянно дейна роля са играли подвластните медии. Защото никой не може да ме убеди, че една самостоятелна медия или публицист ще се сети толкоз „ гениално “ да включи с мнение за войната Доган-Пеевски тъкмо Димитър Иванов. Това става посредством активиране на връзките на задкулисието в медийните канали. Какъв фактор е Димитър Иванов през днешния ден, та да се появи от нафталина и да брани Доган? Ами никакъв фактор не е, само че явно на Доган му би трябвало каквато и да е обществена поддръжка, даже и такава, която в очите на естествените хора би извадила очи, вместо да изпише вежди. Затова и задействат Димитър Иванов. Не би трябвало да се не помни, че той беше вицепрезидент на „ Мултигруп “ тъкмо по време на мандата на кабинета Беров, определен в края на 1992 година с мандата точно на Движение за права и свободи. Знаете, че тогава пристигна безвремието на българската страна и времето на „ Мултигруп “ – групировката, която натрупа баснословно благосъстояние, заставайки на входа и изхода на всичко печелившо в България по това време.
Но Иванов не е единственият от Държавна сигурност с поддръжка за почетния ръководител на Движение за права и свободи. Още при започване на конфликта Доган-Пеевски Касим Дал, който има много точна визия какво става в Движение за права и свободи, обществено съобщи, че не би трябвало Доган да звъни на хора като някогашния ректор на УНИБИТ Стоян Денчев, също осветлен като сътрудник на Държавна сигурност, и да търси помощ, а да поеме отговорност за това, в което персонално е трансформирал Пеевски. Активирани са и дежурните публични манипулатори, които са на всяко гърне мерудия, само че произлизат от разнообразни комунистически семейства, с значими позиции по времето на режима на Българска комунистическа партия. Всички те бранят „ положителния “ Доган и развяват опасността за етническия мир все едно, че Доган е най-големия миротворец на света.
- Прави натрапчиво усещане, че във вътрешния спор в Движение за права и свободи на страната на Доган са все видни сътрудници на Държавна сигурност, наподобява като акция на някаква фамилна задруга?
- Винаги е било по този начин и затова тази обществена отбрана от задкулисието на Държавна сигурност за някогашен сътрудник на Държавна сигурност, чиято политическа власт сега е застрашена, не би трябвало да ни учудва. Това, което обаче би трябвало да се каже доста ясно е, че в спора Доган-Пеевски няма добра страна. Нито Доган е добър, а Пеевски – неприятен, нито противоположното. Пеевски е артикул на модела Доган. Движение за права и свободи в никакъв случай не е била естествена партия. Още при започване на прехода, когато паралелната власт на Държавна сигурност доста бързо сподели на Доган накъде е „ вярната посока “, поставяйки го според посредством случая „ оня лист “ (скандала с предаването на лист с имената на български разузнавачи под дипломатическо прикритие в турското посолство), с цел да му възложат ролята да бие един „ депесарски шут “ на демократичното държавно управление на Съюз на демократичните сили, отпред с Филип Димитров в посочения от тях миг. За да пристигна по-късно времето на мутрите, на борческите групировки и проведената престъпност в разпределението на публичните богатства при започване на прехода към народна власт. Тогава, през 1992 година, на Доган му бе показано образно по какъв начин може да се осребрява политическата власт и въздействие, и той се трансформира в сполучлив политически брокер или по личните му думи – в „ незаобиколим фактор “ и „ балансьор “. От тази позиция Движение за права и свободи търгуваше сполучливо всичко, до което съумя да се домогне, с цел да построи непреклонен здрав стопански тил. Неслучайно Движение за права и свободи е била най-дълго време във властта без да е печелила нито едни избори. А когато не е във властта посредством политическите си позиции, пази построеното. Сега един от най-важните въпроси, който не се разисква въобще обществено след началото на войната Доган-Пеевски, е кой управлява „ обръчите от компании “ на Движение за права и свободи или казано по различен метод - кой държи сега в ръцете си икономическия лост в партийната корпорация? Защото това е значима причина за развоя и изхода от конфликта.
- Вие познавате Досието на сътрудник „ Сава “, работил и като „ Ангелов “ и „ Сергей “ – достоверен герой ли е против комунизма? Какъв е в действителност?
- Познавам досието на Ахмед Доган, то е непокътнато в цялост. Аз съм го разгласил и онлайн (над 1800 страници) на моя уебсайт desebg.com и то е едно от най-четените през годините. Важно е да се знае, че все още на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис Ахмед Доган е сътрудник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, който е подготвян за извеждане в Турция (самият Доган се опасява да бъде изпратен там, тъй като не знае добре турски език и по това може да бъде разкрит) или на Запад (там Доган си фантазира, че ще се трансформира във водещ философ). Когато имената са заменени, в досието му е посочено, че Доган е ядосан на оперативните си служащи, че не са му споделили за акцията. Тоест, той е считал, че е доста непосредствен с тях и те му доверяват безусловно всичко, само че се оказва, че въобще не е по този начин.
Най-показателно за това, че Доган – сътрудник „ САВА “ е напълно артикул на Държавна сигурност приказва един документ от досието му в ПГУ-ДС от 1986 година, в което водещите му офицери показват, изтъквам:
„ 1. С наша помощ се е устроил във ВУЗ в гр. Шумен.
2. С наша помощ е трансфериран във СУ „ Кл. Охридски ".
3. С наша помощ след довеждане докрай е приключил аспирантура.
4. Осигурена му е още в СУ „ Кл. Охридски " ежемесечна финансова помощ. Първоначално по 90 лева, а след това от май 1982 година по 125 лева, като разликата му е давана за подкрепяне в наема на квартирата.
5. Закупувани са му облекла от време на време.
6. Подпомаган е финансово при закупуване на литература.
7. Осигуряван е бил със средства при ваканциите му в родния край, гр. Варна, Приморско и други
8. По време на отбраната на дисертацията и на коктейла след нея е обезпечен от нас.
9. Неустойки в техникума и завода са поемани от нас.
10. Оказвано е подпомагане в устройването на приятелите му в общежитие.
11. Подпомаган е финансово и при езиковата му подготовка в алианса и закупуване на литература, както и на пишеща машина.
12. Обезпечаван е бил финансово за всички негови празници, както и на приятелката и на хазайката му, както и за студентските такива. "
За верността и клетвите на Доган към Държавна сигурност е ненужно да се приказва. Самият той споделя, че в случай че инцидентно промени на Държавна сигурност, по-скоро би се самоубил. Така е определял своята преданост към репресивния уред на Българска комунистическа партия, който го е формирал и го е издигал в обществото преди 1989 година.
- Как си обяснявате, че след толкоз разкрития за подправения облик на Доган, продължава да има турци и мюсюлмани, които го считат за кумир и даже го обожествяват?
- Всичко в днешно време опира до пари и въздействие. Онова, което не може да се купи с пари, се купува с доста пари. Когато си част от веригата на партията-корпорация Движение за права и свободи и си приел да си на хранилката – по какъв начин няма да величаеш Доган, на който славолюбието не е непознато. Другото е демонстрация на доста ниска политическа просвета или отсъствието ѝ, както и прояви на лица, които няма морална алтернатива.
- Но редом доста са и отвратените и отрезвени турци, с тях да вземем за пример работите за годишните поклонения на лагера Белене?
- Имам достойнството да познавам персонално една част от същинските борци за човешки права измежду мюсюлманите по време на комунистическия режим. Те са десетки, само че тук ще си разреша да загатна някои от тях – Сабри Искендер, основател и секретар на легалната гражданска организация Демократична лига за отбрана правата на индивида в България (1988), Мохамед Узункъш – създател и водач на „ Дългата зима “, една от най-големите незаконни организации, бореща се с мирни средства против така наречен възродителен развой, смелата Зейнеп Зафер от с. Корница, член на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида на Илия Минев, през днешния ден професор в университета в Анкара, учителят по западен език Шукри Мехмед и други Всички те са или политически пандизчии или лагеристи в концлагера „ Белене “. Никой от тях не е сътрудник на Държавна сигурност. Те са единствено дребна част от имената на достоверната опозиция на мюсюлманите против тоталитарната комунистическа власт отпред с Тодор Живков. Това са горди, почтени, уважавани и самостоятелни персони, с ясни биографии. Има и една доста значима линия. Всички тези персони са налични – човек може да се срещне с тях, да беседва, да им задава въпроси за предишното и актуалното. Не са като Доган, който повече от десетилетие се крие в Сараите си, недосегаем е за личните си гласоподаватели, камо ли за медиите. Цялата му активност е зад кулисите, в сянката. Далеч от всякаква гласност и отчетност. Но по този начин му е комфортно.
Питам се, за какво в случай че Доган е бил част от достоверната опозиция против режима на Българска комунистическа партия не употребява през миналите 35 години и 1 % от голямото си политическо въздействие, с цел да спечелва справедливостта и да има наказани по така наречен дело против вдъхновителите на „ възродителния развой “ отпред с Тодор Живков? Мисля, че сами може да си отговорите за тази необикновена дистанцираност на Доган от естествения блян и упования на жертвите на насилствената асимилация да получат правораздаване и правдивост.
-Нямате ли чувството за някакъв подем на Държавна сигурност – върховен офицер от репресивните служби показва сътрудника си като национална полезност, наследник на десар, гонил Църквата, стана патриарх, а внук и наследник на десари и шумкари управлява кметството на София…?
-То това чувство в никакъв случай не си е тръгвало. Имаше огромна илюзия, че като стартира да ръководи Съюз на демократичните сили, въздействието на паралелната власт на Държавна сигурност и построеното от нея задкулисие ще бъде прекратено. Нищо сходно! Достатъчно е да видите какви назначения на сътрудници и някогашни оперативни служащи на Държавна сигурност за посланици и генерални консули са правени в интервала 1997-2001 година. Наследниците на комунистическия режим и слугинажът им в медиите направи всичко допустимо да замъгли визиите на българите за тоталитарната машина на Българската комунистическа партия и нейния наказателен уред, зависещ на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Задкулисието на Държавна сигурност си избра президент – сътрудник на Държавна сигурност, имаше и патриарх – сътрудник на Държавна сигурност, има си и мюфтия – сътрудник на Държавна сигурност. Имало е през прехода и войска от свои правилни пионки в изпълнителна, правосъдната, локалната власт, в Народното събрание, в медиите, образованието, стопанската система, бизнеса. Сега е времето на техните наследници. Но най-страшното е, че и те, като своите предшественици, имат еднакъв нрав – самочувствие без покритие, искания да ръководят, единствено тъй като са били родени за това, а в това време се оказва, че са посредствени фигуранти, някои от тях искрено некадърни, хора, които в никакъв случай не са научени на отговорност и не на последно място – възпитани са да бъдат постоянно правоверни към господарите им в Кремъл.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ