Защо пръстите на Бог и Адам не се докосват в прочутата фреска на Микеланджело?
„ Сътворението на Адам “ от Микеланджело Буонароти е най-красивата фреска в Сикстинската шапка във Ватикана.
Фреската, рисувана през 1511 година, е част от комбинация, състояща се от 9 фрагмента, изобразени на тавана на остаряла постройка. В основата на художествената комбинация е библейският сюжет.
Първоначално било планувано да бъде нарисувана картина с 12-те апостола. Но на последния стадий на тавана на параклиса били показани към 300 фигури, които са герои от Стария завет.
Според изкуствоведите фреската е върхът в творчеството на Микеланджело. В нея художникът отразява своята визия за света и креативен опит. Днес картината е включена в листата на известните и скъпи предмети на изкуството и е знак на Ренесанса.
Защо пръстите на Бог и Адам не се допират?
В основата на картината е жестът на ръцете. Ръката на Създателя е един тип подтик. А Адам е приемащата страна. Жизнената мощ се популяризира посредством божествената ръка.
На стенописа Божият показалец е обтегнат оптимално, само че пръстът на Адам е със свита последна фаланга. Смисълът на картината е да изясни, че Бог е постоянно наоколо, само че е решение на човек дали ще допре Бога.
Ако човек желае да се допре до Бога, ще би трябвало да протегне пръста си, само че даже и със сгънат пръст може да прекара целия си живот без да Го търси.
„ Последното стисната фаланга на пръста на Адам съставлява неговата свободна воля. “
В позицията на пръста на Адам е изобразена и човешката уязвимост и неустановеност.
Фактът, че пръстите не могат да се допират значи делене на човешкия и божествения свят.
На фреската Микеланджело изобразява Бог като витална сила. А обликът на Адам символизира хубостта и силата на човешкото тяло. С други думи, картината демонстрира освен основаването на индивида, само че и момента, в който душата влиза в него.
