Защо точно мандарините са символът на Нова година у нас?
Мандарините на новогодишната софра са не просто традиция, а цяла история. Разказваме ви по какъв начин тези плодове са станали знак на празника в България.
Новогодишната маса в България без мандарини е като коледна елха без гирлянди. Тези оранжеви плодове се свързват с празненства по същия метод като шампанското или баницата с шансове.
Но по какъв начин е станало по този начин, че мандарините, а не ябълките или крушите, са станали знак на зимния празник? Нека да разберем от кое място идва този плод, за какво е станал част от традицията на Нова година и какво мислят другите страни за него.
Смята се, че родината на мандарините е Китай. Те се отглеждат там от няколко хиляди години. Но европейците се срещнали с този плод едвам през 19 век.
Логично, и у нас мандарините са били огромна необичайност. Представете си: преди години са били считани за толкоз екзотични, колкото папаята или драконовия плод през днешния ден.
Социалистическата Нова година и мандариновият взрив
В социалистическа България Нова година е главният зимен празник, Коледа не се празнуваше.
От Съюз на съветските социалистически републики е привенсен дядо Мраз, който раздава дарове на 31 декември. Заедно с него в домовете наложително заемаха своето място и мандарините. Защо те бяха толкоз желани? Отговорът е елементарен: през зимата изборът на плодове беше стеснен.
Дефицитен, само че обичан артикул
От локалната годишна продукция единствено ябълките и боровинките оставаха търсени, до момента в който мандарините, въпреки и вносни, бяха постоянна стока.
През декември постоянно имаше доставки на мандарини, което ги правеше идеално допълнение към празничното извършване на покупки. Търсенето беше голямо. Хората се редяха на опашки, с цел да получат заветния кг златни цитрусови плодове. Ароматът им изпълваше къщите, трансформирайки се в знак освен на Нова година, само че и на зимата като цяло.
Мандарините като знак на детството
За доста от нас мандарините са освен това от плод. Това е усет на празник и спомен от детството.
Детето преди време очакваше празника освен поради подаръците, само че и поради мандарините. Те бяха подарени в учебните заведения и включени в подаръчни комплекти от родители и организации. Често тези блестящо оранжеви плодове бяха единственият наличен другоземен деликатес.
Ароматът на мандарини се трансформира в всекидневен мирис на празника. Това чувство е толкоз надълбоко вкоренено в нашата просвета, че даже десетилетия по-късно, когато можете да намерите всевъзможни плодове по рафтовете на супермаркетите през цялата година, ние към момента се връщаме към мандарините през декември.
Днес, в ерата на глобализацията, мандарините от дълго време са престанали да бъдат необичайност. Продават се целогодишно, а изборът на цитрусови плодове доста се разшири. Но към момента ги купуваме през декември. Защо?
Тайната е в навика и носталгията. Мандарините не са просто декорация на масата, а част от обред. Цветът им ни припомня за слънчевите дни, а усетът им повдига настроението даже и в най-студения ден. Това е образец за това по какъв начин историята и традицията се преплитат, с цел да оформят нашите привички.
Къде другаде обичат мандарини на Нова година
Не си мислете, че любовта към мандарините е единствено наша. Този плод е скъп и отвън нашата страна. В Китай мандарините символизират благосъстояние и шанс. Подаряват се по време на китайската Нова година с вярата, че ще донесат шанс.
В Италия мандарините също се свързват с празника. Там те се употребяват за подготвяне на десерти и даже ликьори.
Япония има своя забавна традиция. В навечерието на Нова година в къщата постоянно се слага декоративна комбинация, наречена кагами мочи. Това са две оризови сладки, покрити с мандарина. Плодът символизира безконечна младост и дългоденствие.
Така че, когато отворите торбата с мандарини, спрете за минута и помислете. Това не е просто апетитен плод. Това е част от историята, ароматът на празник и топлота, която стопля даже в най-студените дни на зимата. Весели празници!
