Сатурн и Венера ще блестят ярко в небето, ето кога
Сатурн и Венера ще могат да се следят очевидно близки в небето на 20 януари 2025 година вечерта. Тогава ще бъде първото за годината по-забележително взаимно очевидно доближаване на две ярки планети, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и в катедра " Астрономия " на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) " Св.Климент Охридски ".
Той разясни, че явлението ще се следи комфортно над югозападния небосвод, незабавно след свечеряване. Двете планети ще бъдат в съзвездието Водолей и ще притеглят погледа заради високата си бляскавост. Гледана с мощен бинокъл или през телескоп, Венера ще бъде осветена съвсем на половина – с 45% цялостен диск. Пръстенът на Сатурн може да се види посредством уред, увеличаващ 30 или повече пъти, сподели Маркишки. Той е създател на " Гид на фена астроном ", издание на Катедра " Астрономия " на СУ, което от няколко години подкрепя наблюденията на фенове и е налично гратис онлайн.
Годината ще стартира с добра видимост на ярките планети, заключи той. Венера ще се следи високо и комфортно на югозапад, още в стъмващото се небе след залез-слънце. Малко по-късно в същия регион на небето ще бъде забележим и Сатурн. Юпитер ще свети в съзвездието Бик, а червеникавият Марс ще бъде по-ниско на изток – в съзвездие Близнаци. Така ще виждаме планетите при започване на януарските нощи. Първият комфортен интервал за наблюдаване на Меркурий ще настъпи във вечерите към 8 март. Тогава ще го открием ниско над западния небосвод, а очевидно покрай него ще свети Венера.
В началото на 2025 година ще настъпи интервал, през който ще се следят така наречен оптимални лунни застои, казва Маркишки пред организацията. Това значи, че в първите месеци на годината, когато Луната минава през съзвездието Бик, тя ще бъде най-високо над небесния екватор за последните малко над 18 години. Това е интервалът на прецесията на възлите на лунната орбита. И назад – към две седмици по-късно Луната ще бъде най-ниско (южно) под небесния екватор – в съзвездието Стрелец, изясни физикът.
" Причината за тези рискови позиции на Луната е, че на 10 януари 2025 сутринта нейната орбита ще пресича еклиптиката през двете равноденствени точки. По-точно възходящият възел на лунната орбита ще съвпадне с пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби, а низходящият възел – с есенната равноденствена в Дева. Това води до издигане на забележимия път на Луната до по-северните области от съзвездието Бик, където за наблюдаващ от нашите географски ширини всеки месец естественият ни сателит ще закрива част от звездния куп Плеяди ", сподели Пенчо Маркишки.
Той посочи, че не всички закривания ще бъдат забележими от България – някои ще се случат при Луна под хоризонта, а други ще са денем, в това число и при новолуние. " Първата забележима за нас такава окултация ще бъде на 10 януари 2025 от 04:11 ч. българско време, когато за наблюдаващ от Астрономическата обсерватория на СУ Луната ще закрие първо звездата 23 Tau (Меропа). Това е една от по-ярките звезди в купа Плеяди. Явлението ще може да се следи за малко – до залеза на Луната в 04:37 ч. за София. Следващата забележима от България окултация на Плеядите ще бъде на 12 септември и ще стартира в 22:53 ч. за Обсерваторията на СУ. Тогава първа ще бъде закрита звездата 17 Tau (Електра) ", посочи физикът. Той предлага тези феномени да се следят с бинокъл или с по-мощна зрителна тръба. " За ръководителите на кръжоци по астрономия в междинните учебни заведения и в националните астрономически обсерватории тези феномени са добър мотив да слагат пред своите ученици забавни наблюдателни задания, свързани с небесната механика ", акцентира той.
Друго уместно за наблюдаване събитие е закриването на планетата Сатурн от Луната на 4 януари вечерта. " Тогава нашият натурален сателит ще закрие планетата с тъмната си страна. За София явлението ще стартира в 20:03 ч., само че наблюдаващите би трябвало да бъдат в подготвеност най-малко няколко минути преди този миг. Около 20:26 ч. планетата ще стартира да се появява от този завършек на лунния диск, където ще се следи долното " рогче “ на лунния сърп. Около 20:28 ч. Сатурн ще бъде към този момент напълно открит.
По време на явлението Луната ще бъде над югозападния небосвод за наблюдаващ от София. Ако ще следим от Варна, Сатурн няма да бъде напълно закрит – планетата ще остане отчасти забележима зад югоизточния завършек на лунния диск. За Варна закриването ще стартира към 20:13 ч. и ще приключи към 20:24 ч. ", сподели физикът.
За медията Маркишки уточни и още няколко значими астрономически събития и феномени през 2025 г. През новата 2025 година астрономическата пролет ще настъпи на 20 март в 11:01 ч. българско време, сподели той. Астрономическото лято ще стартира на 21 юни в 05:42 ч. – датата на лятното слънцестоене и най-дългият ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути за София. Астрономическата есен е с начало на 22 септември в 21:19 ч. Астрономическата зима ще стартира на 21 декември в 17:03 ч. – датата на зимното слънцестоене и на най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 03 минути за София.
Земята ще бъде в перихелия си – в най-близката до Слънцето точка от своята орбита на 4 януари в 15:28 ч., при разстояние Земя-Слънце 147 103 686 километра. Нашата планета ще бъде в афелий – в най-отдалечената от Слънцето точка на орбитата си, на 3 юли в 22:54 ч., при разстояние до Слънцето 152 087 738 километра, посочи Маркишки. През 2025 година лятно часово време (с 1 час напред) ще бъде въведено на 30 март (неделя) в 03:00 ч. Връщането към зимно часово време ще стане на 26 октомври (неделя) в 04:00 ч.
Той разясни, че явлението ще се следи комфортно над югозападния небосвод, незабавно след свечеряване. Двете планети ще бъдат в съзвездието Водолей и ще притеглят погледа заради високата си бляскавост. Гледана с мощен бинокъл или през телескоп, Венера ще бъде осветена съвсем на половина – с 45% цялостен диск. Пръстенът на Сатурн може да се види посредством уред, увеличаващ 30 или повече пъти, сподели Маркишки. Той е създател на " Гид на фена астроном ", издание на Катедра " Астрономия " на СУ, което от няколко години подкрепя наблюденията на фенове и е налично гратис онлайн.
Годината ще стартира с добра видимост на ярките планети, заключи той. Венера ще се следи високо и комфортно на югозапад, още в стъмващото се небе след залез-слънце. Малко по-късно в същия регион на небето ще бъде забележим и Сатурн. Юпитер ще свети в съзвездието Бик, а червеникавият Марс ще бъде по-ниско на изток – в съзвездие Близнаци. Така ще виждаме планетите при започване на януарските нощи. Първият комфортен интервал за наблюдаване на Меркурий ще настъпи във вечерите към 8 март. Тогава ще го открием ниско над западния небосвод, а очевидно покрай него ще свети Венера.
В началото на 2025 година ще настъпи интервал, през който ще се следят така наречен оптимални лунни застои, казва Маркишки пред организацията. Това значи, че в първите месеци на годината, когато Луната минава през съзвездието Бик, тя ще бъде най-високо над небесния екватор за последните малко над 18 години. Това е интервалът на прецесията на възлите на лунната орбита. И назад – към две седмици по-късно Луната ще бъде най-ниско (южно) под небесния екватор – в съзвездието Стрелец, изясни физикът.
" Причината за тези рискови позиции на Луната е, че на 10 януари 2025 сутринта нейната орбита ще пресича еклиптиката през двете равноденствени точки. По-точно възходящият възел на лунната орбита ще съвпадне с пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби, а низходящият възел – с есенната равноденствена в Дева. Това води до издигане на забележимия път на Луната до по-северните области от съзвездието Бик, където за наблюдаващ от нашите географски ширини всеки месец естественият ни сателит ще закрива част от звездния куп Плеяди ", сподели Пенчо Маркишки.
Той посочи, че не всички закривания ще бъдат забележими от България – някои ще се случат при Луна под хоризонта, а други ще са денем, в това число и при новолуние. " Първата забележима за нас такава окултация ще бъде на 10 януари 2025 от 04:11 ч. българско време, когато за наблюдаващ от Астрономическата обсерватория на СУ Луната ще закрие първо звездата 23 Tau (Меропа). Това е една от по-ярките звезди в купа Плеяди. Явлението ще може да се следи за малко – до залеза на Луната в 04:37 ч. за София. Следващата забележима от България окултация на Плеядите ще бъде на 12 септември и ще стартира в 22:53 ч. за Обсерваторията на СУ. Тогава първа ще бъде закрита звездата 17 Tau (Електра) ", посочи физикът. Той предлага тези феномени да се следят с бинокъл или с по-мощна зрителна тръба. " За ръководителите на кръжоци по астрономия в междинните учебни заведения и в националните астрономически обсерватории тези феномени са добър мотив да слагат пред своите ученици забавни наблюдателни задания, свързани с небесната механика ", акцентира той.
Друго уместно за наблюдаване събитие е закриването на планетата Сатурн от Луната на 4 януари вечерта. " Тогава нашият натурален сателит ще закрие планетата с тъмната си страна. За София явлението ще стартира в 20:03 ч., само че наблюдаващите би трябвало да бъдат в подготвеност най-малко няколко минути преди този миг. Около 20:26 ч. планетата ще стартира да се появява от този завършек на лунния диск, където ще се следи долното " рогче “ на лунния сърп. Около 20:28 ч. Сатурн ще бъде към този момент напълно открит.
По време на явлението Луната ще бъде над югозападния небосвод за наблюдаващ от София. Ако ще следим от Варна, Сатурн няма да бъде напълно закрит – планетата ще остане отчасти забележима зад югоизточния завършек на лунния диск. За Варна закриването ще стартира към 20:13 ч. и ще приключи към 20:24 ч. ", сподели физикът.
За медията Маркишки уточни и още няколко значими астрономически събития и феномени през 2025 г. През новата 2025 година астрономическата пролет ще настъпи на 20 март в 11:01 ч. българско време, сподели той. Астрономическото лято ще стартира на 21 юни в 05:42 ч. – датата на лятното слънцестоене и най-дългият ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути за София. Астрономическата есен е с начало на 22 септември в 21:19 ч. Астрономическата зима ще стартира на 21 декември в 17:03 ч. – датата на зимното слънцестоене и на най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 03 минути за София.
Земята ще бъде в перихелия си – в най-близката до Слънцето точка от своята орбита на 4 януари в 15:28 ч., при разстояние Земя-Слънце 147 103 686 километра. Нашата планета ще бъде в афелий – в най-отдалечената от Слънцето точка на орбитата си, на 3 юли в 22:54 ч., при разстояние до Слънцето 152 087 738 километра, посочи Маркишки. През 2025 година лятно часово време (с 1 час напред) ще бъде въведено на 30 март (неделя) в 03:00 ч. Връщането към зимно часово време ще стане на 26 октомври (неделя) в 04:00 ч.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ