Контузията на Неймар парадоксално съживи съиграчите му
Сътрудниците на Насер Ал-Келаифи споделят, че травмата на Неймар е провокирала неукротимо отчаяние у президента на Пари Сен Жермен. В диалозите си с хората в клуба той приказва с звук, който издава обезверение във опцията за поврат в осминафинала на Шампионската лига с Реал Мадрид (1:3) без бразилския рекорден трансфер в историята на футбола, който се трансформира в крайъгълен камък в катарския план. Без всички тези механически фойерверки, на които толкоз се възхищава от арсенала на Ней, тимът по думите на шейха е щял да получи още по-голяма разлика в резултата на „ Сантиаго Бернабеу”.
Ал-Келаифи се е оставил да бъде потънал от меланхолията от пораженчеството, което контрастира внезапно с внезапния растеж на еуфория в състава. След като Неймар отпътува за интервенция в Бразилия, в съблекалнята на Кан де Лож се върна самочувствието. Това споделят треньорите, удостоверяват го някои от играчите и го поддържат чиновници в клуба. „ С Неймар имахме 5% шансове – споделят те, – в този момент имаме 50%.”
Само Тиаго Силва и Даниел Алвеш, които са в ролята на адютанти на Ней, се демонстрират скептични. За сметка на това Единсон Кавани, Анхел Ди Мария, Хавиер Пасторе, Адриан Рабио, Марко Верати, Юлиан Дракслер, Маркиньос и Килиан Мбапе са на мнение, че имат неповторимата опция да потвърдят, че костват доста повече в сравнение с считат хората в кабинетите на клуба. Сигурни са, че могат да вкарат доста голове на Мадрид (стига им и 2:0), да отстранят европейския първенец и да покажат пред целия свят, че тимът действа надалеч по-добре без наложения му „ отгоре” водач: суперфутболист, който не стопира да се отнася снизходително към останалите си сътрудници, без, по тяхно мнение, да си го е заслужил с изявите на терена; суперфутболист, към който усещат повече съмнение в сравнение с почитание.
Играчите на ПСЖ желаят да потвърдят също, че разликата сред техните права като хора от второто равнище и привилегиите на идола е като пропорции надалеч по-голяма в сравнение с разликата в проявления футбол и заслугите към тима. „ Да не би инцидентно да е печелил „ Златната топка”?”, питат те, откакто седем месеца гледат от близко по какъв начин катарските шефове изсипват богатства в краката на Неймар, по какъв начин му разрешават да прескача работилите до предишното лято дисциплинарни правила, да взема решения за метода на трениране и приготовление на мачовете, да пропуща работни дни по персонални аргументи и даже гласно да се изрича по въпроси на клубната политика. С две думи, слагат го йерархически на едно равнище с Лионел Меси и Кристиано Роналдо – най-хубавите футболисти на века, че даже и със самия Ал-Келаифи. Да не загатваме и парите: Ней прибира по 47 млн. евро нето на година, тройно повече от идващия – Мбапе (17 млн.), и четворно повече от Ди Мария.
Последният чудесно илюстрира ситуацията на втория ешалон в най-скъпоплатения състав на планетата. На 30 години лявото крило знае по какъв начин значи професионалното неуважение. Мадрид го продаде през 2014 година, с цел да финансира прехвърлянето на Хамес Родригес, а през 2015-а ПСЖ го купи от Манчестър Юнайтед против 63 млн. евро – тогава втори най-скъпи трансфер в историята на клуба, единствено с милион по-малко от този на Кавани. Ако има футболист, останал в неприятна обстановка от трансферния мегахарч предишното лято, това несъмнено е аржентинецът.
През август, след покупката на Неймар и Мбапе за общо над 400 млн. евро, парижани пратиха емисар да предложи Ди Мария на разнообразни клубове, измежду тях и Барса. В продължение на седмица Ал-Келаифи смяташе, че УЕФА ще го задължи да откри приходи, с цел да изравни счетоводния баланс и да извърши изискванията по Финансовия феърплей. Добре котиращ се на пазара, Ди Мария се трансформира в евентуална разменна монета, както се случи и с половината хора от състава, в това число Рабио и Маркиньос.
Ди Мария остана в Париж, откакто се разбра за дадения от евроцентралата период за оправяне на сметките, а Унай Емери изиска футболистът да бъде арестуван. Без да знае, че треньорът му в никакъв случай не го е поставял в листата с продаваемите свои играчи, аржентинецът престана да му приказва в продължение на седмици, само че наличието на Неймар, Мбапе и Кавани не му разреши доста благоприятни условия за изява: едвам 67 минути този сезон в ШЛ, а на „ Бернабеу” изобщо не влезе в игра. Въпреки това индикаторите му са забележителни: 16 гола и 15 асистенции в 32 мача. Миналия сезон вкара два гола на Олимпик Марсилия за купата, а в събота в мач от Лига 1 откри резултата при успеха над Троа. Мачът против Мадрид (клуба, където се почувства незаслужено отхвърлен) се трансформира във фиксация за него в търсене на персонален реванш в голям брой направления. И няма да е самичък в това отношение измежду парижките футболисти.
Щастливата конюнктура в съблекалнята след травмата на Неймар блестящо контрастира на сломения групов дух след това 3:1 на „ Бернабеу”. Служители на клуба видяха такава подготвеност след това у играчите да не се опълчват с цялостните си сили на вероятно сриване на плана „ Неймар”, че даже се опасяваха от голеада в реванша на „ Парк де Пренс”. В опит да избегне превръщането в посмешище, Ал-Келаифи прибягна до особени способи за мотивация. Източници от съблекалнята сочат, че президентът е разрешил влизането на една от най-крайните почитател фракции в подготвителната база за диалози лице в лице с футболистите. Клубната телевизия съобщи това събитие като част от фолклора, а някои от играчите споделиха, че са се усетили застрашени.
Неспособна да потърси футболни решения след отхвърли на Неймар да изиграе мача, управата на ПСЖ наподобява като да не има вяра в качествата на отбора да обърне общия резултат. Тази неделя спортният шеф Антеру Енрике сподели в изявление за вестник „ Екип”, че загубата в първия мач е пристигнала поради привързан арбитър, а отстраняването на Мадрид може да се случи единствено с „ извънредно съдийство”.
Тъй като от управлението са наясно за все по-охладняващите връзки сред Неймар и болшинството играчи в състава и защото се заплащат, че публичното мнение може да се обърне към тезата, че тимът е по-добър без суперзвездата, която дефинира цялата им тактика, хората от висшите етажи в клуба потеглиха да вършат пропагандна акция. „ Искаме да посветим възможното ни класиране на Неймар”, съобщи Емери в събота, а Антеру
Енрике го последва в дух на кампанийност: „ Неймар може да ни помогне извън: с духа си, с връзката си с играчите, щаба и почитателите. Макар че не може да играе, усещаме, че той е с нас. Неймар е водачът на тима и съотборниците му желаят да дадат всичко за него.”
Тези обществени изявления от представителите на ПСЖ тотално не съответстват с думите на поискалите анонимност фигури от съблекалнята. Докато не се контузи така наречен „ лидер” преди седмица, ситуацията на Кан де Лож бе напряко траурна. Днес царят раздвижване и възторг, подбудени от жаждата за реванш и доказване на личната стойност от изкуствено поставените в сянка футболисти.
Диего Торес, „ Ел Паис”
Ал-Келаифи се е оставил да бъде потънал от меланхолията от пораженчеството, което контрастира внезапно с внезапния растеж на еуфория в състава. След като Неймар отпътува за интервенция в Бразилия, в съблекалнята на Кан де Лож се върна самочувствието. Това споделят треньорите, удостоверяват го някои от играчите и го поддържат чиновници в клуба. „ С Неймар имахме 5% шансове – споделят те, – в този момент имаме 50%.”
Само Тиаго Силва и Даниел Алвеш, които са в ролята на адютанти на Ней, се демонстрират скептични. За сметка на това Единсон Кавани, Анхел Ди Мария, Хавиер Пасторе, Адриан Рабио, Марко Верати, Юлиан Дракслер, Маркиньос и Килиан Мбапе са на мнение, че имат неповторимата опция да потвърдят, че костват доста повече в сравнение с считат хората в кабинетите на клуба. Сигурни са, че могат да вкарат доста голове на Мадрид (стига им и 2:0), да отстранят европейския първенец и да покажат пред целия свят, че тимът действа надалеч по-добре без наложения му „ отгоре” водач: суперфутболист, който не стопира да се отнася снизходително към останалите си сътрудници, без, по тяхно мнение, да си го е заслужил с изявите на терена; суперфутболист, към който усещат повече съмнение в сравнение с почитание.
Играчите на ПСЖ желаят да потвърдят също, че разликата сред техните права като хора от второто равнище и привилегиите на идола е като пропорции надалеч по-голяма в сравнение с разликата в проявления футбол и заслугите към тима. „ Да не би инцидентно да е печелил „ Златната топка”?”, питат те, откакто седем месеца гледат от близко по какъв начин катарските шефове изсипват богатства в краката на Неймар, по какъв начин му разрешават да прескача работилите до предишното лято дисциплинарни правила, да взема решения за метода на трениране и приготовление на мачовете, да пропуща работни дни по персонални аргументи и даже гласно да се изрича по въпроси на клубната политика. С две думи, слагат го йерархически на едно равнище с Лионел Меси и Кристиано Роналдо – най-хубавите футболисти на века, че даже и със самия Ал-Келаифи. Да не загатваме и парите: Ней прибира по 47 млн. евро нето на година, тройно повече от идващия – Мбапе (17 млн.), и четворно повече от Ди Мария.
Последният чудесно илюстрира ситуацията на втория ешалон в най-скъпоплатения състав на планетата. На 30 години лявото крило знае по какъв начин значи професионалното неуважение. Мадрид го продаде през 2014 година, с цел да финансира прехвърлянето на Хамес Родригес, а през 2015-а ПСЖ го купи от Манчестър Юнайтед против 63 млн. евро – тогава втори най-скъпи трансфер в историята на клуба, единствено с милион по-малко от този на Кавани. Ако има футболист, останал в неприятна обстановка от трансферния мегахарч предишното лято, това несъмнено е аржентинецът.
През август, след покупката на Неймар и Мбапе за общо над 400 млн. евро, парижани пратиха емисар да предложи Ди Мария на разнообразни клубове, измежду тях и Барса. В продължение на седмица Ал-Келаифи смяташе, че УЕФА ще го задължи да откри приходи, с цел да изравни счетоводния баланс и да извърши изискванията по Финансовия феърплей. Добре котиращ се на пазара, Ди Мария се трансформира в евентуална разменна монета, както се случи и с половината хора от състава, в това число Рабио и Маркиньос.
Ди Мария остана в Париж, откакто се разбра за дадения от евроцентралата период за оправяне на сметките, а Унай Емери изиска футболистът да бъде арестуван. Без да знае, че треньорът му в никакъв случай не го е поставял в листата с продаваемите свои играчи, аржентинецът престана да му приказва в продължение на седмици, само че наличието на Неймар, Мбапе и Кавани не му разреши доста благоприятни условия за изява: едвам 67 минути този сезон в ШЛ, а на „ Бернабеу” изобщо не влезе в игра. Въпреки това индикаторите му са забележителни: 16 гола и 15 асистенции в 32 мача. Миналия сезон вкара два гола на Олимпик Марсилия за купата, а в събота в мач от Лига 1 откри резултата при успеха над Троа. Мачът против Мадрид (клуба, където се почувства незаслужено отхвърлен) се трансформира във фиксация за него в търсене на персонален реванш в голям брой направления. И няма да е самичък в това отношение измежду парижките футболисти.
Щастливата конюнктура в съблекалнята след травмата на Неймар блестящо контрастира на сломения групов дух след това 3:1 на „ Бернабеу”. Служители на клуба видяха такава подготвеност след това у играчите да не се опълчват с цялостните си сили на вероятно сриване на плана „ Неймар”, че даже се опасяваха от голеада в реванша на „ Парк де Пренс”. В опит да избегне превръщането в посмешище, Ал-Келаифи прибягна до особени способи за мотивация. Източници от съблекалнята сочат, че президентът е разрешил влизането на една от най-крайните почитател фракции в подготвителната база за диалози лице в лице с футболистите. Клубната телевизия съобщи това събитие като част от фолклора, а някои от играчите споделиха, че са се усетили застрашени.
Неспособна да потърси футболни решения след отхвърли на Неймар да изиграе мача, управата на ПСЖ наподобява като да не има вяра в качествата на отбора да обърне общия резултат. Тази неделя спортният шеф Антеру Енрике сподели в изявление за вестник „ Екип”, че загубата в първия мач е пристигнала поради привързан арбитър, а отстраняването на Мадрид може да се случи единствено с „ извънредно съдийство”.
Тъй като от управлението са наясно за все по-охладняващите връзки сред Неймар и болшинството играчи в състава и защото се заплащат, че публичното мнение може да се обърне към тезата, че тимът е по-добър без суперзвездата, която дефинира цялата им тактика, хората от висшите етажи в клуба потеглиха да вършат пропагандна акция. „ Искаме да посветим възможното ни класиране на Неймар”, съобщи Емери в събота, а Антеру
Енрике го последва в дух на кампанийност: „ Неймар може да ни помогне извън: с духа си, с връзката си с играчите, щаба и почитателите. Макар че не може да играе, усещаме, че той е с нас. Неймар е водачът на тима и съотборниците му желаят да дадат всичко за него.” Тези обществени изявления от представителите на ПСЖ тотално не съответстват с думите на поискалите анонимност фигури от съблекалнята. Докато не се контузи така наречен „ лидер” преди седмица, ситуацията на Кан де Лож бе напряко траурна. Днес царят раздвижване и възторг, подбудени от жаждата за реванш и доказване на личната стойност от изкуствено поставените в сянка футболисти.
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ