Политическите игри за една от най-важните за еврозоната институции
Състезанието за най-високата позиция в банковия контрол на еврозоната може да се трансформира в един от тези странни мачове за Световната купа по футбол от груповите етапи, в които нито един тим не желае в действителност да завоюва, тъй като това значи, че достигането до финала ще бъде по-трудно, написа в коментар за европейското издание на POLITICO Пол Тейлър.
Избирането на правоприемник на французойката Даниел Нуи на поста ръководител на Единния контролен механизъм -- подразделението на Европейската централна банка, което надзирава банковия съюз, е първият ход към пазаренето, в което огромните награди са президентството на Европейската комисия, Европейския съюз и Европейския парламент, както и самата ЕЦБ. То ще се организира през идващите 15 месеца.
Силен банков контрол е жизненоважен за опазване на финансовата непоклатимост и убеденост в еврозоната, която остава прекомерно подвластна от банковите заеми поради незадоволително развития, спрямо американския, финансов пазар.
Но вместо да изберат най-добре квалифицирания представител, някои държавни управления от еврозоната може да не поддържат най-подходящия за позицията, който да надгради първите пет сполучливи години на механизма, с цел да си запазят опцията да завоюват по-високите позиции.
Изборът е още по-труден и поради желанието за приемане на поста президент на ЕЦБ, когато италианецът Марио Драги се отдръпна през 2019 година. Германия, Ирландия и Финландия може да се оттеглен от Единния контролен механизъм, с цел да могат да са в по-добра позиция за ЕЦБ.
Заедно с Европейския механизъм за непоклатимост, Единният контролен механизъм бе най-важната институция, основана за превъзмогване на дълговата рецесия, която сложи единната валута на континента на колене през 2012 година.
Тя се трансформира и във значима крачка напред в европейската интеграция, прехвърляйки отговорността за надзора на редовно значими банки от национално на европейско равнище по едни и същи правила.
Това предопределение ще бъде последното, в което отиващият си Европейски парламент, доминиран от център-дясно и демократични политици, защитаващи по-тясна интеграция, ще има думата. Досега Народното събрание постоянно е упорствал за междуполово тъждество на високите постове и упорства за повече жени-кандидати.
И въпреки всичко методът, по който се разпределят позициите, може да понижи внезапно възможностите на две от най-подготвените за мястото дами: Сабин Лаутеншлегер от Германия, който сега е член на борда на ЕЦБ; и Шарън Донъри, зам.-гуверньор на Ирландската централна банка.
Ако Лаутеншлегер заеме поста, това ще потопи опцията президентът на Бундесбанк Йенс Вийдман да наследи Драги. И без това фразата " прекалено много германци " към този момент се чува постоянно в Брюксел.
В същото време, в случай че Донъри наследи Нуи, гуверньорът на Ирландската централна банка Филип Лейн надали ще успее да получи поста основен икономист, за който се твърди, че е най-хубавият претендент.
Германец ли ще е идващият президент на Европейската централна банка?
След като Луис де Гуиндос зае поста на вице
По-рано стана ясно, че Германия може би ще се откаже от ЕЦБ, преследвайки поста на Юнкер. Окончателно решение не е взето. Така или другояче има голям брой рецензии към Вийдман, който се противопоставяше непрестанно на основни решения на ЕЦБ, с които институцията съумя да избави еврозоната.
Други кандидати са двама италианци: Андреа Енриа, ръководител на Европейския банков орган и Игнацио Анджелони, един от представителите на ЕЦБ в борда на Единния контролен механизъм.
Все още не е ясно дали новото евроскептично ръководство в Рим би подкрепило някой от двамата. Енриа си сътвори триене с локални политици, защото не пощади италианските банки по време на стрес тестванията. Но който и да поеме поста, би трябвало да е подготвен да се изправи против Рим, в случай че е нужно.
Кандидатите подаваха документи до предишния петък, а министрите ще вземат решение през декември.
Но избирането на италианец, даже и необятно почитан, ще сътвори пролеми с Германия, където опцията двама италианци да застанат на високи позиции във Франкфурт, даже и единствено за 10 месеца, ще се окаже меко казано недобре призната.
Безспорно обаче е, написа Пол Тейлър, че еврозоната има потребност от победител, не от подгласник, за тази значима позиция.
Избирането на правоприемник на французойката Даниел Нуи на поста ръководител на Единния контролен механизъм -- подразделението на Европейската централна банка, което надзирава банковия съюз, е първият ход към пазаренето, в което огромните награди са президентството на Европейската комисия, Европейския съюз и Европейския парламент, както и самата ЕЦБ. То ще се организира през идващите 15 месеца.
Силен банков контрол е жизненоважен за опазване на финансовата непоклатимост и убеденост в еврозоната, която остава прекомерно подвластна от банковите заеми поради незадоволително развития, спрямо американския, финансов пазар.
Но вместо да изберат най-добре квалифицирания представител, някои държавни управления от еврозоната може да не поддържат най-подходящия за позицията, който да надгради първите пет сполучливи години на механизма, с цел да си запазят опцията да завоюват по-високите позиции.
Изборът е още по-труден и поради желанието за приемане на поста президент на ЕЦБ, когато италианецът Марио Драги се отдръпна през 2019 година. Германия, Ирландия и Финландия може да се оттеглен от Единния контролен механизъм, с цел да могат да са в по-добра позиция за ЕЦБ.
Заедно с Европейския механизъм за непоклатимост, Единният контролен механизъм бе най-важната институция, основана за превъзмогване на дълговата рецесия, която сложи единната валута на континента на колене през 2012 година.
Тя се трансформира и във значима крачка напред в европейската интеграция, прехвърляйки отговорността за надзора на редовно значими банки от национално на европейско равнище по едни и същи правила.
Това предопределение ще бъде последното, в което отиващият си Европейски парламент, доминиран от център-дясно и демократични политици, защитаващи по-тясна интеграция, ще има думата. Досега Народното събрание постоянно е упорствал за междуполово тъждество на високите постове и упорства за повече жени-кандидати.
И въпреки всичко методът, по който се разпределят позициите, може да понижи внезапно възможностите на две от най-подготвените за мястото дами: Сабин Лаутеншлегер от Германия, който сега е член на борда на ЕЦБ; и Шарън Донъри, зам.-гуверньор на Ирландската централна банка.
Ако Лаутеншлегер заеме поста, това ще потопи опцията президентът на Бундесбанк Йенс Вийдман да наследи Драги. И без това фразата " прекалено много германци " към този момент се чува постоянно в Брюксел.
В същото време, в случай че Донъри наследи Нуи, гуверньорът на Ирландската централна банка Филип Лейн надали ще успее да получи поста основен икономист, за който се твърди, че е най-хубавият претендент.
Германец ли ще е идващият президент на Европейската централна банка?
След като Луис де Гуиндос зае поста на вице
По-рано стана ясно, че Германия може би ще се откаже от ЕЦБ, преследвайки поста на Юнкер. Окончателно решение не е взето. Така или другояче има голям брой рецензии към Вийдман, който се противопоставяше непрестанно на основни решения на ЕЦБ, с които институцията съумя да избави еврозоната.
Други кандидати са двама италианци: Андреа Енриа, ръководител на Европейския банков орган и Игнацио Анджелони, един от представителите на ЕЦБ в борда на Единния контролен механизъм.
Все още не е ясно дали новото евроскептично ръководство в Рим би подкрепило някой от двамата. Енриа си сътвори триене с локални политици, защото не пощади италианските банки по време на стрес тестванията. Но който и да поеме поста, би трябвало да е подготвен да се изправи против Рим, в случай че е нужно.
Кандидатите подаваха документи до предишния петък, а министрите ще вземат решение през декември.
Но избирането на италианец, даже и необятно почитан, ще сътвори пролеми с Германия, където опцията двама италианци да застанат на високи позиции във Франкфурт, даже и единствено за 10 месеца, ще се окаже меко казано недобре призната.
Безспорно обаче е, написа Пол Тейлър, че еврозоната има потребност от победител, не от подгласник, за тази значима позиция.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ