Юлий Павлов: Потенциалът на една президентска партия не е голям – между 2 и 6 процента
Съставянето на постоянно държавно управление официално постави завършек на политическата рецесия. Битките обаче не престават, а острото опълчване на президента на кабинета „ Денков-Габриел “ концентрира мощен интерес.
По този мотив Епицентър.бг се обръща към социолози и политолози с три въпроса:
- С държанието си президентът Радев се съобщи като съпротива на постоянното държавно управление „ Денков-Габриел “, като направи невиждани ходове. Какви са упованията ви за държанието на Радев оттук насетне?
- Може ли да се изкуши да напусне президентския пост и да направи партия, която да обере недоволството от компромиса сред ГЕРБ и ПП-ДБ?
- Какъв капацитет, съгласно Вас, би имала една президентска партия, управлявана този път от самия Радев? Какъв избор би привлякла – антикорупционен, антиамерикански, родолюбив, националистически, ляв?
Предлагаме ви коментара на социолога Юлий Павлов.
Поведението на президента не е въпрос на изпуснати нерви, а съзнателна провокация. Той знае, че има гласоподаватели, на които подобен вид държание се харесва. Радев се насочва към тях и най-вероятно ще продължи с сходна стилистика. По този метод обаче той си стеснява базата към която се обръща, тъй като това са по-радикалните съперници на това ръководство.
Не чакам Румен Радев да се откаже от президентството. Останали са му запаси, макар че към този момент не държи изпълнителната власт. От институционалния престиж се употребява всеки президент в България.
По-скоро той ще се опита да направи това, което към този момент един път направи с „ Продължаваме промяната “ - да поддържа партия, която смята за своя. Дори да акушира за основаването на такава партия и да резервира президентската си власт.
Мисля, че това може да се случи на локалните избори без да има записана партия или даже стройна организация. Ще има общини, където ще играе за кмет със свои хора. В доста случаи това са кметове, разочаровани от Българска социалистическа партия, или които считат, че поддръжката на Българска социалистическа партия не е задоволителна. Има капацитет той да се опита да играе тази игра още на локалните избори и евентуално в 10-15 общини кметове, определени преди с поддръжката на Българска социалистическа партия, в този момент може да се преориентират към президента. А може би и кметове, определени преди с поддръжката на ГЕРБ.
Партия, даже и да е управлявана персонално от Радев, няма, съгласно мен, огромен капацитет. За да бъде партиен водач, той към този момент няма да е президент, а ние сме очевидци през годините какво се случва с партии, управлявани от някогашни президенти, били те и с много висок рейтинг по време на своя мандат.
Резултатите са слаби. Само партията на Георги Първанов съумя да мине бариерата от 4 % и да влезе в Народното събрание.
Още повече, че Радев адресира посланията си към недоволните от това ръководство. А недоволните са два вида – едните са последователи на други политически сили, които към този момент се виждаха по какъв начин ще вземат участие във властта. Тоест, тяхното неодобрение е от това, че личната им партия не е съумяла да влезе във властта. Няма причина те да се трансферират към президента.
Другата група на недоволните са част от симпатизантите на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ. Но това са дребни елементи. Поне две трети от гласоподавателите на тези политически сили утвърждават формата на взаимно ръководство.
Тези, които не утвърждават, са по 15-20 % от симпатизантите на тези политически сили. Това са техните „ ултраси “, агитките, от които зависят. Точно тези „ ултраси “ няма да си изоставят партията и да отидат при президента. Те може да са недоволни, да показват недоволството си мощно, само че ще си останат със своята партия.
Оценката ми е, че капацитетът на една президентска партия не е огромен – сред 2 и 6 %. Независимо дали ще я управлява персонално или ще е с негови хора.
Около основаването на Политическа партия имаше отворена ниша, обстановката към този момент няма да се повтори.
Има ерозия на доверието към президента Радев, има и повишаване на недоверието, само че това се случва последователно, с мудни темпове. Не се обрисува трагичен срив, само че не му би трябвало и скок на доверие. Това, което му би трябвало, е по-тясна група гласоподаватели, за които обаче той да е първият избор. Когато се явяваш за президент, при балотаж са скъпи и тези, за които си втори избор. Но при парламентарни избори, по-добре да разполагаш с дребна, само че твърда група гласоподаватели, които да те поддържат като първи избор.
