"И замириса на бабини гозби и спомени" от Ивинела Самуилова и Илиана Николова
Съставител на сборника е Ивинела Самуилова, създател на романа „ Бабо, разкажи ми спомен “ („ Любима книга на България “, 2016 г.).
Когато кани читателите си да й изпратят предписания за обичани бабини гозби, съпроводени със спомен, Ивинела не подозира, че резултатът ще е толкоз „ забавно, радушно и потребно четиво, чиято стойност не е единствено мощно прочувствена, само че и доста практическа и в прочут смисъл – писмено скъпа “.
С помощта на Илиана от кулинарния блог „ Щъркелово гнездо “ тя сортира предписания както за обичани на всички обичайни ястия, по този начин и за малко познати гозби, присъщи за разнообразни краища на България. Те ще ви пренесат в уюта на бабиния дом в градове, села и махали, а споделените истории ще ви разчувствуван. Ще възкресите личните си мемоари за неустоимите усет и благоухание на обичаните бабини гозби и може би ще се изкушите да разнообразите и обогатите фамилната софра с препоръчаното тук родно – и прочувствено скъпо – кулинарно завещание.
Ивинела Самуилова е един от най-популярните и обичани модерни български писатели. Всяка нейна книга е отличена с най-важната от всички награди – любовта и признанието на читателите.
Автор е на романите Животът може да е знамение, Ако животът не е знамение, Жената, която търсеше любовта, Къде отиваш, пътнико?, Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега, както и на сборниците с нехудожествена прозаичност Гатанки от небето и Пътеписи за душата на България.
Сред оценките, получени от авторката от името на читателите, са първо и второ място в националния конкурс „ Книгата, която ме въодушевява “, наградата „ Носител на всенародната обич “, четвърто място в националната литературна конкуренция „ Моята обичана книга “ и огромното самопризнание „ Любима книга на България “.
Ивинела Самуилова е родена през 1971 година в град Севлиево. Завършила е езикова гимназия и има магистърска степен по богословие. Творческите й търсения са ориентирани към вътрешния свят на индивида и връзките му с Бог, света и ближните. Освен като публицист, през последните години „ богословката с надарено перо “, както я назовават, се наложи и като преводач от испански и британски език.
Илиана Николова е известен кулинарен блогър, който от 2008 година списва блога Щъркелово гнездо. Обича българската кухня и с рецептите си се пробва да съобщи пристрастеността си към кулинарията на множеството си почитатели и да ги въодушеви да готвят вкусни домашни ястия. Илиана държи извънредно доста на традициите и по тази причина е щастлива, че може да претворява гозбите на бабите и прабабите ни, да ги съхранява и да ги предава на всеки, изкушил се да тества рецепта от Щъркелово гнездо. Голяма част от ястията, които предлага, носят усета на детството и разсънват мемоари за дома и за баба. Макар да получава редица награди за кулинарни блогове, две от които са в категория „ Гозбите на баба “, Илиана е безапелационна, че има още доста какво да сготви и да показа.
Разговаряме с Ивинела Самуилова и Илиана Николова за бабините гозби и съкровените мемоари
- Ивинела, по какъв начин породи концепцията за книгата и по какъв начин стартира съдействието сред двете ви с Илиана?
- Ивинела: Идеята за такава книга се появи, когато читателка ми написа, че си е извадила всички предписания на баба Жива от „ Бабо, разкажи ми спомен “, с цел да не рови из страниците на романа всякога. Така ми хрумна да поканя читателите ми да споделят с мен предписания от своите баби, като ми опишат и спомен за тях. Вероятно доста внуци биха се съгласили, че когато приказваме за бабините гозби, не можем да сведем тематиката само до предписания, тъй като бабината храна не може да бъде отделена от загатна за баба. А хубавото е, че въпреки тези мемоари да са персонални за всеки от нас, те в същото време мощно ни свързват поради споделеното схващане за родно, за дом, за уют, за вкусно... За моя наслада много хора откликнаха на поканата ми, а една от първите беше Илиана, която ми изпрати няколко предписания. Направи ми усещане нейната обвързаност към родното кулинарно завещание и вещината, с която го показва. После открих, че е създател на известния кулинарен блог „ Щъркелово гнездо “ и притежател на награди от кулинарната конкуренция „ Гозбите на баба “. Бях виждала Илиана единствено един път, на показване на моя книга в Ловеч, само че когато концепцията ми за „ И замириса на бабини гозби и мемоари “ узря, бях сигурна, че тя е индивидът, към който би трябвало да се обърна, с цел да ми помогне с рецептите. Не всички бяха разказани по най-хубавия метод и с цел да станат разбираеми и изпълними, трябваше да ги прегледа експерт. Много се веселя, че Илиана откликна, и съм й признателна за всичко, което вложи в този алманах!
- Как протече работата по книгата?
- Ивинела: Донесе ми огромно наслаждение, а и беше ново прекарване, защото да пиша до момента, за мен постоянно е било „ самотно занятие “. Много ми хареса Илиана като съавтор – тя е способена и виновна, а също така има прелестно възприятие за комизъм, както и присъщата на интелигентните хора невзискателност. Мисля, че в действителност се сработихме отлично.
Работих по книгата с извънредно наслаждение и това ми донесе огромно задоволство. Тук е моментът да благодаря на Иви за поканата и за опцията да дам частичка от себе си за запазване на тези по този начин скъпи предписания. С нея се работи леко, без напрежение. Ивинела е прелестен създател, с богат опит и ми даваше скъпи препоръки. Това за мен е първата книга, по която работя, и в действителност доста, доста се вълнувах от самото начало.
- Илиана, „ Щъркелово гнездо “ е един от най-популярните кулинарни блогове у нас. Разкажете ни малко повече за него. Как го стартирахте?
- Илиана: Всичко стартира с включването ми в готварски конгрес през 2007 година Макар че още от ученичка съм се интересувала от кулинария, точно присъединяване ми във форума отключи пристрастеността и вдъхновението. След това, през 2008 година, имахме концепция с моя брачен партньор за взаимен план. Той измисли името – „ Щъркелово гнездо “, като знак на фамилното огнище и домашния уют. Идеята беше блогът да е освен кулинарен, а да се включват и публикации на други тематики. Но не щеш ли към този момент 12 години пиша единствено аз и главно споделям предписания.
- Имате ли си обичан кулинарен спомен от детството?
- Ивинела: „ Облегнала съм се на стената, до отворената врата на остарялата просторна кухня, и следя по какъв начин баба Жива бърка качамака в очуканата си чугунена тенджера върху остарялата печка на дърва... “ Тази сцена, с която стартира романът ми „ Бабо, разкажи ми спомен “, е жива пред очите ми, единствено че героинята е баба ми Иванка и съм в остарялата й къщурка в центъра на Севлиево. Много ослепителен е и споменът ми по какъв начин баба ни учи с братовчедка ми да дърпаме баница. А от баба ми Донка са двете ми нелечими контузии от детството, трансформирали се в доживотни кулинарни мании – бухтички и пържени кюфтета.
- Илиана: Обожавах да виждам по какъв начин баба прави баница и ми дава по малко да дърпам корите, само че под контрол, с цел да не ги скъсам. Как в това време ми споделя за времената, когато е била дребна и нейната майка е правила баница... Беше същински празник за мен и когато правеше „ сладка пита “ и ми даваше да разрушавам яйцата със захарта в една голяма оранжева купа със остарялата тел, а след това облизвах останалата в купата примес.
- А обичан бабин спомен?
- Ивинела: Ех... Нека да опише Илиана, тъй като аз към този момент написах един разказ...
Не съм толкоз сладкодумна като Иви, само че въпреки всичко ще опитам да облека възприятията в думи. Всичко вардя надълбоко в сърцето си. И гозбите, и цветята, и белите, които сме правили с брат ми, само че най-много огромната грижа и любов, които са ми дали бабите – това е нещото, което ме топли през днешния ден. Ароматът на прясно изпечена питка, на баница с тиква и канела, на преди малко подготвен липов чай, невероятната печена тиква с неповторима карамелена коричка, която по този начин и не съумях да изпека, сладкото от смокини, приготвянето на което си беше същински обред, и още, и още...
- Защо съгласно вас спомените на село, с баба, ароматът на нейните гозби, носят такава мощ за всички нас? Къде се крие магията им?
- Ивинела: Между детството и старостта има особена връзка. Неслучайно се счита, че с остаряването човек се „ вдетинява “. Вероятно с помъдряването преоткриваме в детството това, което цялостен живот сме полагали старания да изгубим – спонтанността, насладата, прекарването на света като чудно и положително място. Затова, към този момент посредством внуците, човек има късмет да преживее още веднъж приключението на детството. Родителите желаят децата им да пораснат и техните старания са фокусирани върху това порастване. Бабите и дядовците позволяват на внуците си да бъдат деца и по всякакъв начин – очевидно и скрито, поддържат другите проявления на детскостта. И гледат тази детскост да е постоянно добре нахранена, с цел да не губи сила. А тъй като обонянието е сетивото на спомените, споменът за този благополучен „ скрит план “ с баба и дядо остава вечно „ закотвен “ у нас посредством аромата. И всякога, когато ни замирише на бабина манджа, автоматизирано се пренасяме в уютния бабин дом.
Това е нещо, за което в последно време доста си мисля. Може би е по този начин, тъй като сме били щастливи, чувствали сме огромна сигурност, че има кой да се грижи за нас, били сме необременени и от нас е струяла наслада. Как да не искаш да се връщаш към тази идилия и равнодушие още веднъж и още веднъж?
- Когато приказваме за обичайни български предписания, кои са обичаните ви?
- Ивинела: За баницата, качамака, бухтичките и кюфтетата загатнах. Бих добавила бобена яхния (със сланинка и люта чушка!), коприва – с фасул, джуркана, на каша и впрочем, а Илиана е предоставила от нейните баби рецептите за две други мои най-любими ястия: куркудена супа и свинско със зеле.
Това е доста сложен въпрос. Никога не мога да отговоря кое е обичаното ми ядене, те са толкоз доста. И въпреки всичко общоизвестна е привързаността ми към тестото. Обожавам да меся, да тествам нови предписания с тесто – разнообразни баници, тутманици, лучници, питки, самун. Голяма пристрастеност са ми. Често попадам на предписания от разнообразни краища на страната, които ме провокират и ме карат незабавно да ги подготвя. А другояче обичам простички неща, въпреки и да подготвям и доста други. Радва ме един елементарен фасул, пиле с ориз, чорба от коприва, пилешка каша, печена тиква и всичко, което бабите ми са готвили, в този момент сготвям на драго сърце и аз.
- А с какво най-често глезите себе си и фамилията си?
- Ивинела: Баница! Правя баници постоянно и с какво ли не! В нашето семейство баницата постоянно е заемала почетно място на фамилната софра.
А в този момент де! Като кулинарен блогър имам блян да пробвам нови и нови неща и когато ги разглезвам, нормално пробвам нова рецепта, която след това да мога да обявявам в блога.
Когато кани читателите си да й изпратят предписания за обичани бабини гозби, съпроводени със спомен, Ивинела не подозира, че резултатът ще е толкоз „ забавно, радушно и потребно четиво, чиято стойност не е единствено мощно прочувствена, само че и доста практическа и в прочут смисъл – писмено скъпа “.
С помощта на Илиана от кулинарния блог „ Щъркелово гнездо “ тя сортира предписания както за обичани на всички обичайни ястия, по този начин и за малко познати гозби, присъщи за разнообразни краища на България. Те ще ви пренесат в уюта на бабиния дом в градове, села и махали, а споделените истории ще ви разчувствуван. Ще възкресите личните си мемоари за неустоимите усет и благоухание на обичаните бабини гозби и може би ще се изкушите да разнообразите и обогатите фамилната софра с препоръчаното тук родно – и прочувствено скъпо – кулинарно завещание.
Ивинела Самуилова е един от най-популярните и обичани модерни български писатели. Всяка нейна книга е отличена с най-важната от всички награди – любовта и признанието на читателите.
Автор е на романите Животът може да е знамение, Ако животът не е знамение, Жената, която търсеше любовта, Къде отиваш, пътнико?, Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега, както и на сборниците с нехудожествена прозаичност Гатанки от небето и Пътеписи за душата на България.
Сред оценките, получени от авторката от името на читателите, са първо и второ място в националния конкурс „ Книгата, която ме въодушевява “, наградата „ Носител на всенародната обич “, четвърто място в националната литературна конкуренция „ Моята обичана книга “ и огромното самопризнание „ Любима книга на България “.
Ивинела Самуилова е родена през 1971 година в град Севлиево. Завършила е езикова гимназия и има магистърска степен по богословие. Творческите й търсения са ориентирани към вътрешния свят на индивида и връзките му с Бог, света и ближните. Освен като публицист, през последните години „ богословката с надарено перо “, както я назовават, се наложи и като преводач от испански и британски език.
Илиана Николова е известен кулинарен блогър, който от 2008 година списва блога Щъркелово гнездо. Обича българската кухня и с рецептите си се пробва да съобщи пристрастеността си към кулинарията на множеството си почитатели и да ги въодушеви да готвят вкусни домашни ястия. Илиана държи извънредно доста на традициите и по тази причина е щастлива, че може да претворява гозбите на бабите и прабабите ни, да ги съхранява и да ги предава на всеки, изкушил се да тества рецепта от Щъркелово гнездо. Голяма част от ястията, които предлага, носят усета на детството и разсънват мемоари за дома и за баба. Макар да получава редица награди за кулинарни блогове, две от които са в категория „ Гозбите на баба “, Илиана е безапелационна, че има още доста какво да сготви и да показа.
Разговаряме с Ивинела Самуилова и Илиана Николова за бабините гозби и съкровените мемоари
- Ивинела, по какъв начин породи концепцията за книгата и по какъв начин стартира съдействието сред двете ви с Илиана?
- Ивинела: Идеята за такава книга се появи, когато читателка ми написа, че си е извадила всички предписания на баба Жива от „ Бабо, разкажи ми спомен “, с цел да не рови из страниците на романа всякога. Така ми хрумна да поканя читателите ми да споделят с мен предписания от своите баби, като ми опишат и спомен за тях. Вероятно доста внуци биха се съгласили, че когато приказваме за бабините гозби, не можем да сведем тематиката само до предписания, тъй като бабината храна не може да бъде отделена от загатна за баба. А хубавото е, че въпреки тези мемоари да са персонални за всеки от нас, те в същото време мощно ни свързват поради споделеното схващане за родно, за дом, за уют, за вкусно... За моя наслада много хора откликнаха на поканата ми, а една от първите беше Илиана, която ми изпрати няколко предписания. Направи ми усещане нейната обвързаност към родното кулинарно завещание и вещината, с която го показва. После открих, че е създател на известния кулинарен блог „ Щъркелово гнездо “ и притежател на награди от кулинарната конкуренция „ Гозбите на баба “. Бях виждала Илиана единствено един път, на показване на моя книга в Ловеч, само че когато концепцията ми за „ И замириса на бабини гозби и мемоари “ узря, бях сигурна, че тя е индивидът, към който би трябвало да се обърна, с цел да ми помогне с рецептите. Не всички бяха разказани по най-хубавия метод и с цел да станат разбираеми и изпълними, трябваше да ги прегледа експерт. Много се веселя, че Илиана откликна, и съм й признателна за всичко, което вложи в този алманах!
- Как протече работата по книгата?
- Ивинела: Донесе ми огромно наслаждение, а и беше ново прекарване, защото да пиша до момента, за мен постоянно е било „ самотно занятие “. Много ми хареса Илиана като съавтор – тя е способена и виновна, а също така има прелестно възприятие за комизъм, както и присъщата на интелигентните хора невзискателност. Мисля, че в действителност се сработихме отлично.
Работих по книгата с извънредно наслаждение и това ми донесе огромно задоволство. Тук е моментът да благодаря на Иви за поканата и за опцията да дам частичка от себе си за запазване на тези по този начин скъпи предписания. С нея се работи леко, без напрежение. Ивинела е прелестен създател, с богат опит и ми даваше скъпи препоръки. Това за мен е първата книга, по която работя, и в действителност доста, доста се вълнувах от самото начало.
- Илиана, „ Щъркелово гнездо “ е един от най-популярните кулинарни блогове у нас. Разкажете ни малко повече за него. Как го стартирахте?
- Илиана: Всичко стартира с включването ми в готварски конгрес през 2007 година Макар че още от ученичка съм се интересувала от кулинария, точно присъединяване ми във форума отключи пристрастеността и вдъхновението. След това, през 2008 година, имахме концепция с моя брачен партньор за взаимен план. Той измисли името – „ Щъркелово гнездо “, като знак на фамилното огнище и домашния уют. Идеята беше блогът да е освен кулинарен, а да се включват и публикации на други тематики. Но не щеш ли към този момент 12 години пиша единствено аз и главно споделям предписания.
- Имате ли си обичан кулинарен спомен от детството?
- Ивинела: „ Облегнала съм се на стената, до отворената врата на остарялата просторна кухня, и следя по какъв начин баба Жива бърка качамака в очуканата си чугунена тенджера върху остарялата печка на дърва... “ Тази сцена, с която стартира романът ми „ Бабо, разкажи ми спомен “, е жива пред очите ми, единствено че героинята е баба ми Иванка и съм в остарялата й къщурка в центъра на Севлиево. Много ослепителен е и споменът ми по какъв начин баба ни учи с братовчедка ми да дърпаме баница. А от баба ми Донка са двете ми нелечими контузии от детството, трансформирали се в доживотни кулинарни мании – бухтички и пържени кюфтета.
- Илиана: Обожавах да виждам по какъв начин баба прави баница и ми дава по малко да дърпам корите, само че под контрол, с цел да не ги скъсам. Как в това време ми споделя за времената, когато е била дребна и нейната майка е правила баница... Беше същински празник за мен и когато правеше „ сладка пита “ и ми даваше да разрушавам яйцата със захарта в една голяма оранжева купа със остарялата тел, а след това облизвах останалата в купата примес.
- А обичан бабин спомен?
- Ивинела: Ех... Нека да опише Илиана, тъй като аз към този момент написах един разказ...
Не съм толкоз сладкодумна като Иви, само че въпреки всичко ще опитам да облека възприятията в думи. Всичко вардя надълбоко в сърцето си. И гозбите, и цветята, и белите, които сме правили с брат ми, само че най-много огромната грижа и любов, които са ми дали бабите – това е нещото, което ме топли през днешния ден. Ароматът на прясно изпечена питка, на баница с тиква и канела, на преди малко подготвен липов чай, невероятната печена тиква с неповторима карамелена коричка, която по този начин и не съумях да изпека, сладкото от смокини, приготвянето на което си беше същински обред, и още, и още...
- Защо съгласно вас спомените на село, с баба, ароматът на нейните гозби, носят такава мощ за всички нас? Къде се крие магията им?
- Ивинела: Между детството и старостта има особена връзка. Неслучайно се счита, че с остаряването човек се „ вдетинява “. Вероятно с помъдряването преоткриваме в детството това, което цялостен живот сме полагали старания да изгубим – спонтанността, насладата, прекарването на света като чудно и положително място. Затова, към този момент посредством внуците, човек има късмет да преживее още веднъж приключението на детството. Родителите желаят децата им да пораснат и техните старания са фокусирани върху това порастване. Бабите и дядовците позволяват на внуците си да бъдат деца и по всякакъв начин – очевидно и скрито, поддържат другите проявления на детскостта. И гледат тази детскост да е постоянно добре нахранена, с цел да не губи сила. А тъй като обонянието е сетивото на спомените, споменът за този благополучен „ скрит план “ с баба и дядо остава вечно „ закотвен “ у нас посредством аромата. И всякога, когато ни замирише на бабина манджа, автоматизирано се пренасяме в уютния бабин дом.
Това е нещо, за което в последно време доста си мисля. Може би е по този начин, тъй като сме били щастливи, чувствали сме огромна сигурност, че има кой да се грижи за нас, били сме необременени и от нас е струяла наслада. Как да не искаш да се връщаш към тази идилия и равнодушие още веднъж и още веднъж?
- Когато приказваме за обичайни български предписания, кои са обичаните ви?
- Ивинела: За баницата, качамака, бухтичките и кюфтетата загатнах. Бих добавила бобена яхния (със сланинка и люта чушка!), коприва – с фасул, джуркана, на каша и впрочем, а Илиана е предоставила от нейните баби рецептите за две други мои най-любими ястия: куркудена супа и свинско със зеле.
Това е доста сложен въпрос. Никога не мога да отговоря кое е обичаното ми ядене, те са толкоз доста. И въпреки всичко общоизвестна е привързаността ми към тестото. Обожавам да меся, да тествам нови предписания с тесто – разнообразни баници, тутманици, лучници, питки, самун. Голяма пристрастеност са ми. Често попадам на предписания от разнообразни краища на страната, които ме провокират и ме карат незабавно да ги подготвя. А другояче обичам простички неща, въпреки и да подготвям и доста други. Радва ме един елементарен фасул, пиле с ориз, чорба от коприва, пилешка каша, печена тиква и всичко, което бабите ми са готвили, в този момент сготвям на драго сърце и аз.
- А с какво най-често глезите себе си и фамилията си?
- Ивинела: Баница! Правя баници постоянно и с какво ли не! В нашето семейство баницата постоянно е заемала почетно място на фамилната софра.
А в този момент де! Като кулинарен блогър имам блян да пробвам нови и нови неща и когато ги разглезвам, нормално пробвам нова рецепта, която след това да мога да обявявам в блога.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ