Също като Ваня Григорова, която не може да излезе от

Също като Ваня Григорова, която не може да излезе от акция и да каже “сбогом на оръжията ”, ние също продължаваме да гледаме на изборите през оптиката политическите послания, вместо през оптиката на разбора. Събитията са сложни за разбор по същата причина, заради която и загубата е сложна за преглъщане - извънредно дребната разлика. Когато някой е постигнал солидна победа, можем да търсим солидна причина за нея. Но когато разликата е от порядъка на %, това значи, че успеха е ненапълно инцидентна, т.е. няма солидни учредения. Съвсем умерено можеше и да е противоположното, тъй че какви изводи въобще можем да създадем?

Нека не вършим изводи, дано зададем въпроси. Какви са тези две съвсем идеални половини, на които се раздели София? Бедни против богати ли? Крайни квартали против център? Ако е по този начин, то по какъв начин ПП-ДБ печели с общинска листа и районни кметове в така наречен крайни квартали като " Люлин ", " Овча купел " или " Кремиковци ", а Ваня Григорова на балотажа надвива в региони като " Сердика " и " Красна поляна ", които не са крайни региони, а даже и в най-централните секции получава забележителен брой гласове, по 35-40%. Със сигурност има подобен колорит, но идеолозите и на двете акции си мислеха, че имат смазващо предимство в демографията. Терзиевците имат вяра, че София е културно тяхна - тя е дясна, демократична, синя, жълтопаветна, интелигентна и красива - парадокс да завоюва някой като Ваня Григорова. Да де, само че тя беше на косъм. Григоровистите пък считат, че умните и красивите са елитарно малцинство, което живее в няколко богати региона и презира народа, а народът е трудов, затова демографията е на тяхна страна. Ремито, с което приключиха, значи че и двете показа са неверни.

Защо са неверни? Да стартираме от ПП-ДБ.

Структурата на вота демонстрира, че голям брой хора са излезли да гласоподават единствено и само срещу тях, като Ваня Григорова печели дори обособени секции в идеалния център. Защото вижте общинската листа, вижте районните кметове, Българска социалистическа партия ги няма там. Няма алена вълна, няма социализъм, има просто избор против ПП-ДБ. Спомнете си 2019 година, когато Мая Манолова изкара 48%. Хората, които гласоподаваха за нея не бяха за БСП; хората, които гласоподаваха за нея дори не смятаха, че тя ще бъде по-добър кмет от Фандъкова. Те просто желаеха да покажат червен картон на ГЕРБ. Защото софиянци са хора с 2700 лв. междинна заплата иимат " лукса " да мислят за морал, за хармония, за геополитика и така нататък

Вотът за Ваня Григорова беше толкоз огромен, тъй като за нея гласоподаваха освен работещи небогати хора, само че и всевъзможни други, в това число заможни и “жълтопаветни ”. Парадоксално, само че гласуването за нея е тип първокласен избор, който столичани могат да си разрешат - с цел да изпратят отрицателно обръщение на ръководещата партия, не се плашат да вкарат в общината корав социалист.

В останалите градове в страната хората гласоподават за някой, който се надяват или знаят, че ще е най-о̀правен, тъй като от това зависи оцеляването им. В София въобще не е по този начин, тук гласуването е израз на сантименти намиращи се по-нагоре в пирамидата на Маслоу. Нито Терзиев, нито Григорова наподобяват като оперативни кметове, те са знаменосци на политически и естетически послания.

Най-голямата неточност, която може да направи в този момент щабът на Ваня Григорова е да си намерения, че 170 000 души са дали своят вот за техния ляв манифест и да съзрат в това зараждането на “червена София ”. Със сигурност уголемение и готовност в лявото пространство има и те се дължат на нейната кандидатура, само че истината е, че изключително на втория тур този избор просто не е класово дефиниран. Работници има много и Ваня Григорова беше права да уточни на дебата в СУ, че болшинството от нас ще отдават труда си чартърен доживот. Но това не значи, че съществува работническа класа като справедлива каста с еднородни ползи. В София, в случай че слагаш тапети или правиш маникюр, ти можеш да изкарваш пари над междинното за града и повече от мнозина с висше обучение, работещи в държавната администрация. Има и значително работещи небогати хора, несъмнено, само че аз не бих бързал да заключа, че те съставляват гръбнака на поддръжката за Григорова. 

Има затова друго разделяне, което разполовява София на две.

То е социално-психологическо, не е толкоз материално. Чисто веществен е различителят да вземем за пример сред ГЕРБ и ПП-ДБ. Там би трябвало да се разгласи премия за социологът, който емпирично откри точното число на междинен приход, при достигането на което един регион или град, който е дал своя вот преди за ГЕРБ, стартира да гласоподава за ПП-ДБ. Такава стойност има, тъй като както наподобява, ГЕРБ и ПП-ДБ са поредни етапи на материалното развиване на един и същи идеологически субстрат. Следователно “жълтопаветниците ” не трябва да бъдат подценявани като “елитарно малцинство ”, това към този момент свърши. Все повече ще ги виждаме в кварталите и това е директна последица от триумфите на ГЕРБ в подобряването на инфраструктурата и повдигането на виталния стандарт в съответните региони. Просто остарялата власт отгледа потомство от хора с нови потребности. Срещу тях, като противовес, стоят не гласоподавателите на ГЕРБ с техните “занижени ” материални упования - не, това е разлика в степен, а не във тип. Срещу тях стоят гласоподавателите, подкрепили Григорова на втория тур. Те не се червени, не са небогати, и не са необразовани.

Ако щабът на ПП-ДБ направи изследване и разбор на това какви хора е прибавила към гласовете си Ваня Григорова на втори тур, евентуално ще открие, че това е значително демография, която би трябвало да е извоювана от Васил Терзиев, в случай че се подчиняваше на техните предубеждения. Подобно на проучването, което наскоро сподели, че гласоподавателите на " Възраждане " са с най-високо обучение дружно с тези на ПП-ДБ, може и в този момент да се окаже, че няма битка сред “хипстърите от центъра ” и “ганьовците от кварталите ”, а има разединение в самата вътрешност на “престижната ” демография, която ПП-ДБ желае напълно да съставлява. Какво желаят техните побратими-опоненти? Трудно е да се каже, тъй като те нямат още пълноценно и стабилно посланичество, такова което схваща какви хора съставлява, а не ги съставлява единствено “инцидентно ”.

Със сигурност Ваня Григорова имаше верен инстинкт, когато на питането “Чий е Крим? Путин агресор ли е? ” тя отвърна “Откъде да знам? Може ли да не давам отговор (да не съм отговорна) за Путин? ”. Хората, които се събраха зад нея на втория тур желаеха това да чуят. Не да чуят “Крим е съветски, Путин е добър ”, каквото е съмнението и намека във въпроса. Те не са проруски въодушевление, само че са настроени анти-евроатлантически, анти-глобалистки и по тази причина за тях беше значимо да чуят отговор, който отхвърля самите презумпции на питането. “Руски или украински е Крим? ” е въпрос, който се задава в дискурса на евроатлантизма, с цел да се разграничават приятелите от враговете, по тази причина той не разрешава комплициран отговор: единствено верен и неверен. Григорова получи гласовете на хората, които съзират в този въпрос повече воля за власт, в сравнение с воля за правдивост и надлежно също не желаят да му дават отговор. Геополитическата багра обаче е единствено повърхността. Дълбочината на явлението по всяка възможност е по-голяма и ще ни разкрие други особености. Едно е несъмнено - че има огромно пренареждане в политическите пристрастия и усети в България и това стартира от София.