УСПЕХ: Американска ракета Атлас 5 изпрати в космоса амбициозната астероидна мисия Луси!
Също както през 70-те и 80-те години на предишния век американската роботизирана станция “Вояджър 2 ” е посетила всички планети от външната Слънчева система и е снимала множеството им спътници, по този начин и “Луси ” ще се сближи с общо осем метеорита. Единият от тях принадлежи към главния астероиден пояс, а останалите седем са от така наречен клас Троянски метеорити на Юпитер – т.е. дребни небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи към Слънцето отпред или откъм гърба по отношение на гигантската планета.
Защо задачата е значима? Астероидите съставляват фосилните остатъци от зараждането на Слънчевата система и проучването им може да ни даде скъпа информация за ранната еволюция на Земята. Космическият уред неслучайно е кръстен “Луси ” – на името на известния австралопитек, чието изобретение през 1974 година се оказва решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появяването на актуалния човек.
За потребностите на днешното изстрелване бе употребена ракета “Атлас 5 ” в настройка 401, което значи 4-метров обтекател, нула спомагателни твърдогоривни ускорители и индивидуален мотор “RL-10 ” на ускорителния блок “Центавър ”. През първите четири минути от полета се разчиташе на издигнат в Русия мотор “РД-180 ”, след което първата степен бе изхвърлена и беше разпален моторът “RL-10 ” на американската компания Аероджет Рокетдайн. “Центавър ” е рестартируема криогенна степен и съставлява едно от най-големите достижения на американската космонавтика, заради което е извънредно скъпа за изстрелването на междупланетни задачи. Днес “RL-10 ” работеше 13 минути, след което се изключи незабавно щом “Центавър ” доближи първична околоземна орбита. След малко кръжене към Земята, на 40-тата минута след старта моторът се възпламени още веднъж, този път за шест минути. Всичко мина съгласно упованията и “Луси ” бе въведена в околослънчева орбита.
Ще мине известно време на дълго пътешестване, преди “Луси ” да стартира да доближава главните си цели и да извършва научната си стратегия. Първоначално предстоят две облитания на Земята, през октомври 2022 година и през декември 2024-та. Чак на 20-ти април 2025 година автоматизираната станция ще се срещне с първата си научна цел – метеорита от основния пояс Доналд Йохансън, който е кръстен на името на откривателя на австралопитека Луси.
Пристигането на “Луси ” в региона на първата партида троянци L4 е планувано за 12-ти август 2027 година и проучването им ще продължи до ноември 2028 година. След това задачата ще се насочи към Земята за ново облитане през декември 2030 година за корекцията на траекторията – и “Луси ” ще се устреми към втората партида троянци L5. Пристигането в тази част на Слънчевата система е планувано за 2033 година.
За да се пестят средства, за научната стратегия на “Луси ” са употребявани принадлежности, производни на тези от задачата на НАСА “Ню Хърайзънс ”, която през 2015 година посети Плутон. Приборите са общо четири – камера с висока разграничителна дарба L’LORRI, камера с инфрачервен спектрометър L’Ralph, термално-емисионен спектрометър L-TES и високочестотна антена за премерване на масата на метеоритите въз основата на Доплеровия резултат.
Едно нещо е несъмнено – положено е началото на вълнуваща експедиция, която ще продължи над 12 години и ще поддържа интереса на откривателите от самото начало.
Видеозапис от изстрелването – Youtube връзка
