Бъдни вечер е! Семейството се събира frognews.bg
Съществуват и национални вярвания, съгласно които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, само че за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че макар неналичието на информация за съответната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата взема решение празникът да бъде на 25 декември, с цел да се отстрани почитането на персийското провидение Митра.
Според традициите трапезата довечера би трябвало да е тържествена, защото това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са почнали на 15 ноември. Ястията би трябвало наложително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с шансове, варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ядене има значима за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, непокътнати от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува бит под масата да се разстеле плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също по този начин в предишното до трапезата са се поставяли разнообразни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, торбичка с пари, решето с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Друг неизменен знак от трапезата за Бъдни вечер е питата с шансове. Какво се поставя в питката зависи от индивида – от време на време се поставя сребърна пара, а от време на време дрянови клончета, разнообразни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от индивида сили. Формата на питата е постоянно кръгла, с цел да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – знаци за благоденствие и изобилие.
Според традициите трапезата довечера би трябвало да е тържествена, защото това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са почнали на 15 ноември. Ястията би трябвало наложително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Приготвят се празнична пита с шансове, варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ядене има значима за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, непокътнати от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува бит под масата да се разстеле плява, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също по този начин в предишното до трапезата са се поставяли разнообразни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, торбичка с пари, решето с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Друг неизменен знак от трапезата за Бъдни вечер е питата с шансове. Какво се поставя в питката зависи от индивида – от време на време се поставя сребърна пара, а от време на време дрянови клончета, разнообразни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от индивида сили. Формата на питата е постоянно кръгла, с цел да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – знаци за благоденствие и изобилие.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ