Кой в ЕС е „за“ и кой „против“ репарационния заем за Украйна?
По оценки на европейските институции, Европейски Съюз ще би трябвало да обезпечи най-малко 90 милиарда евро за военни и бюджетни потребности на Киев през идващите две години. На масата са две съществени варианти: взаимно европейско задлъжняване или така наречен „ репарационен заем “, финансиран посредством съветски активи, блокирани след началото на войната през 2022 година, написа Euronews.
Планът с съветските активи
Предложеният механизъм планува финансовите институции, които държат активи на Руската централна банка, да трансферират средствата към Европейската комисия. Комисията от своя страна ще отпусне на Украйна безлихвен заем, който Киев ще стартира да изплаща едвам след края на войната и откакто Русия компенсира нанесените вреди.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и немският канцлер Фридрих Мерц са измежду най-силните поддръжници на концепцията. По думите им механизмът изпраща явен политически сигнал към Москва, че продължаването на войната има висока цена.
Зад самодейността застават и скандинавските страни, Полша, балтийските страни, Ирландия, както и Нидерландия.
Испания и Португалия също поддържат търсенето на устойчиво решение, въпреки и с по-умерен звук.
Съпротива и правни опасности
Срещу проекта изрично се афишира Белгия – страната, в която се намира по-голямата част от замразените съветски активи посредством финансовата институция Euroclear. Белгийският министър председател Барт де Вевер предизвестява за съществени правни, финансови и политически опасности и упорства за различни решения.
Към белгийската позиция се причислиха Италия, България и Малта, които в взаимна декларация приканиха Европейската комисия да изследва „ по-предвидими и по-малко рискови “ междинни разновидности за финансиране на Украйна.
Макар документът да не отхвърля непосредствено репарационния заем, той слага под подозрение готовността на тези страни да го поддържат в настоящия му тип.
Чехия също изрази запаси, а Унгария и Словакия остават твърдо срещу всякаква нова военна помощ за Киев, без значение от механизма.
Какво следва
Технически репарационният заем може да бъде утвърден с квалифицирано болшинство, без цялостно единогласие. Дипломати обаче признават, че налагането на решение против основни страни, които поемат най-големия риск, би било политически несигурно.
Ако Европейски Съюз не реализира единодушие нито за заема, нито за взаимно задлъжняване, Европейската комисия ще бъде принудена да предложи краткотрайно финансово решение, с цел да се избегне риск Украйна да изпадне в платежна рецесия още напролет.
Украинският президент Володимир Зеленски предизвести, че без устойчиво и ясно финансиране страната няма да може да резервира икономическата си резистентност и да компенсира възможното оттегляне на обособени донори.
Планът с съветските активи
Предложеният механизъм планува финансовите институции, които държат активи на Руската централна банка, да трансферират средствата към Европейската комисия. Комисията от своя страна ще отпусне на Украйна безлихвен заем, който Киев ще стартира да изплаща едвам след края на войната и откакто Русия компенсира нанесените вреди.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и немският канцлер Фридрих Мерц са измежду най-силните поддръжници на концепцията. По думите им механизмът изпраща явен политически сигнал към Москва, че продължаването на войната има висока цена.
Зад самодейността застават и скандинавските страни, Полша, балтийските страни, Ирландия, както и Нидерландия.
Испания и Португалия също поддържат търсенето на устойчиво решение, въпреки и с по-умерен звук.
Съпротива и правни опасности
Срещу проекта изрично се афишира Белгия – страната, в която се намира по-голямата част от замразените съветски активи посредством финансовата институция Euroclear. Белгийският министър председател Барт де Вевер предизвестява за съществени правни, финансови и политически опасности и упорства за различни решения.
Към белгийската позиция се причислиха Италия, България и Малта, които в взаимна декларация приканиха Европейската комисия да изследва „ по-предвидими и по-малко рискови “ междинни разновидности за финансиране на Украйна.
Макар документът да не отхвърля непосредствено репарационния заем, той слага под подозрение готовността на тези страни да го поддържат в настоящия му тип.
Чехия също изрази запаси, а Унгария и Словакия остават твърдо срещу всякаква нова военна помощ за Киев, без значение от механизма.
Какво следва
Технически репарационният заем може да бъде утвърден с квалифицирано болшинство, без цялостно единогласие. Дипломати обаче признават, че налагането на решение против основни страни, които поемат най-големия риск, би било политически несигурно.
Ако Европейски Съюз не реализира единодушие нито за заема, нито за взаимно задлъжняване, Европейската комисия ще бъде принудена да предложи краткотрайно финансово решение, с цел да се избегне риск Украйна да изпадне в платежна рецесия още напролет.
Украинският президент Володимир Зеленски предизвести, че без устойчиво и ясно финансиране страната няма да може да резервира икономическата си резистентност и да компенсира възможното оттегляне на обособени донори.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ