Кошмарна реалност: събуждане по време на операция
Съществуват градски митове, които описват по какъв начин по време на интервенция под упойка, пациентът просто се сковава, само че усеща всичко и не може нито да изкрещи, нито да се движи.А когато интервенцията завърши, индивидът не помни нищо за това по какъв начин се е чувствал, защото специфични анестетици блокират паметта му (HiddenTruth.site).Всичко това, несъмнено, е измислeна градска легенда, само че има действителни случаи, в които хора са се “събуждали ” по време на интервенция, само че не са могли да се движат, усещайки болката и всяко придвижване на хирурга в тялото им.След тези случаи, душeвността на тези хора е била смутена за дълго време. Ще ви разкажем за някои от тях.Карол ВайнерПреди интервенцията, Карол Вайнер страдала от мощна болежка в едното си око в продължение на няколко години. Причината била инцидентно пострадване на роговицата. Вайнер претърпяла 17 (!) интервенции на това око, само че след всяка интервенция не ставала по-добре, а в противен случай – влошавала се.Накрая лекарят й споделил, че няма какво да помогне на окото й и болката ще изчезне единствено в случай че отстранен окото. Вайнер се съгласила на интервенцията.
Операцията била направена под обща упойка и почнала сполучливо. На дамата била сложена анестезия и тя заспала. Когато се събудила, тя помислила, че към този момент е в отделението след интервенцията. Но, вместо това чула гласа на хирурга над нея:„ Направете разреза по-дълбок и го издърпайте “.
Карол Вайнер Карол била ужасена не от болежка, тъй като не изпитвала такава, а от чувството на всяко придвижване и операция в очната й ябълка. В същото време, тя не можела нито да крещи, нито да се движи. Можела единствено да лежи и да чува по какъв начин приказват хирурзите и медицинските сестри.Чула по какъв начин хирургът вика на асистента си: “Не се опасявайте, използвайте толкоз мощ, колкото сметнете за добре. Просто би трябвало да го извлечете. ”След това Карол почувствала по какъв начин окото й излиза от орбитата и изгубила схващане.Преживяването към момента преследва Карол. След интервенцията тя на практика не можела да заспи. Щом затворила очи, всичко още веднъж изплувало в главата й. Когато все шак заспивала от безсилие, започвала да сънува кошмари. Наложило се Карол дълго време да посщава психолог, до момента в който се почувства по-добре.Дона ПенърНа Дона й е предстояла коремна интервенция. Откарана е в операционната, сложена е под упойка и тя заспива. Изведнъж тя се събудила и усетила по какъв начин някой разтрива стомаха й. Дона решила, че интервенцията към този момент е завършила, само че в действителност още не е била почнала. Дона схванала това с смут, когато чула настояването на хирурга за скалпел.
Дона усещала цялата интервенция, от началото до края. Болка нямало, само че тя усещала всяко допиране до вътрешностите й, по какъв начин органите й са докосвани и са движени. Опитала се да покаже, че не е заспала. Успяла да помръдне леко единия си крайник няколко пъти, само че никой не й обърнал внимание.Четете още: 10 бактерии, които могат да изядат индивида жив (част 1) (18+)Операцията траяла 90 минути и в случай че първоначално Дона не почувствала болежка, исведнъж болката се появила и почнала да се ускорява. В един миг, тя почнала да се задушава от смут и потрес, само че била обвързвана с дихателен уред и още веднъж никой не забелязал, че пациентката не спи. След това, болката се засилила още повече. Дона си спомня:„ Белите ми дробове като че ли горяха … “Едва когато интервенцията завършила и били направени последните шевове, една от медицинските сестри забелязала, че пациентът потрепва с крайници. Но сестрата промърморила, че това от време на време се случва от упойката. Всичко се схванало, едвам, когато минало действието на анестезията.Поради преживения мощен стрес, Дона Пенър изгубила работата си и съвсем се развела със брачна половинка си. Когато се нуждаела от нова интервенция, тя изрично отказала. На Дона са й помогнали да продължи да живее пълностоен живот единствено психотерапевтичните сесии.Сидни Л. УилямсЖителят на град Остин (Austin), Съединени американски щати – Сидни Л. Уилямс, с неспокойствие очаквал сърдечната си интервенция. Лекарите го предизвестили, че има 50 % късмет той да почине по време на интервенцията, само че мъжът бил подготвен на всичко. Уилямс бил въведен в операционната, сложена му е анестезия и той задремал.
Събудил се от чудноват тон, а точно от отворянето на гръдната му кост. Той схванал незабавно какво се случва. Искал да изкрещи и да се раздвижи, само че не можел да направи нито едното, нито другото. От боязън желал да се разплаче, само че даже сълзите били блокирани от лекарството.Сидни лежал и чувал лекарите да разискват откритото му сърце. Тогава той почувствал пареща болежка – лекарите краткотрайно били спрели сърцетуптенето. Тогава Уилямс си помислил, че това е най-лошият ден в живота му и, че можело да стане още по-лошо, в случай че го погребат жив.С невероятни старания той претърпял цялата интервенция и изпитвал болката в гърдите. Той оцелява от интервенцията, само че страда от кошмари в продължение на доста години. При един подобен заплашителен сън, стиснал толкоз крепко зъбите си, счупил няколко от тях.Джени СмитКогато гинекологът разкрил кисти в яйчниците на Джени, той споделил, че тя се нуждае от интервенция и евентуално ще се наложи да отстранят яйчниците й. Джени била откарана в операционната, анестезирана и тя заспала. Но, скоро се събудила от ярката светлина, която светела в очите й.
Тя не можела да движи тялото си, даже пръстите си, не можела да приказва. Но, изцяло усещала болката! Операцията траяла 45 минути. По-късно Джени се чуди по какъв начин не е полудяла по време на интервенцията.Тя разказва, че усещала всяко придвижване в тялото си, всеки тегел и благодарила на Бог, че има единствено два яйчника, а не повече. Тя съпоставя болката, която изпитвала, с бомба, която избухва в корема ѝ.След това Джени Смит съди болничното заведение. Разследването открило, че повода е небрежността на анестезиолога, който не забелязал, че апаратът, доставящ упойка в тялото на пациента, се е счупил. Джени печели делото и получава 150 хиляди $ морална отплата.Каролайн КутКаролайн трябвало да се подложи на интервенция за премахване на жлъчния мехур. Тя била легнала на операционната маса и й пуснали упойката, само че тръбичката, през която тя била подадена, почнала да изтича. В същото време, мускулните релаксанти (обездвижващите лекарства) въздействали съвършено. Каролайн скоро усетила, че не може да се движи.
Тя почувствала мощна болежка и се пробвала с всички сили да даде да се разбере, че е будна, и че усеща всичко. Но, тя съумяла единствено да заплаче и леко да раздвижи главата си. За благополучие, това се оказало задоволително и хирургът забелязал това придвижване.В същото време, от боязън и потрес кръвното налягане на Каролайн почнало да се намалява. Медицинската сестра забелязала това. Тя проверила обикновено ли се доставя анестезията и видяла, че има теч. Подменила тръбичката и още веднъж я упоила. Този път Каролайн заспала надълбоко.Когато Каролайн се събудила след интервенцията, тя изпаднала в припадък на нервност, защото помнила всичко, което изпитвала тогава и какво се било случило с нея. В идващите месеци, Каролайн развива посттравматичен синдром, стартират паник офанзиви и тревогата й се ускорява неведнъж.Няма данни дали е преодоляла последвалия нервозен и душевен срив.Към Част 2 – ТУК
Hidden truth
Операцията била направена под обща упойка и почнала сполучливо. На дамата била сложена анестезия и тя заспала. Когато се събудила, тя помислила, че към този момент е в отделението след интервенцията. Но, вместо това чула гласа на хирурга над нея:„ Направете разреза по-дълбок и го издърпайте “.
Карол Вайнер Карол била ужасена не от болежка, тъй като не изпитвала такава, а от чувството на всяко придвижване и операция в очната й ябълка. В същото време, тя не можела нито да крещи, нито да се движи. Можела единствено да лежи и да чува по какъв начин приказват хирурзите и медицинските сестри.Чула по какъв начин хирургът вика на асистента си: “Не се опасявайте, използвайте толкоз мощ, колкото сметнете за добре. Просто би трябвало да го извлечете. ”След това Карол почувствала по какъв начин окото й излиза от орбитата и изгубила схващане.Преживяването към момента преследва Карол. След интервенцията тя на практика не можела да заспи. Щом затворила очи, всичко още веднъж изплувало в главата й. Когато все шак заспивала от безсилие, започвала да сънува кошмари. Наложило се Карол дълго време да посщава психолог, до момента в който се почувства по-добре.Дона ПенърНа Дона й е предстояла коремна интервенция. Откарана е в операционната, сложена е под упойка и тя заспива. Изведнъж тя се събудила и усетила по какъв начин някой разтрива стомаха й. Дона решила, че интервенцията към този момент е завършила, само че в действителност още не е била почнала. Дона схванала това с смут, когато чула настояването на хирурга за скалпел.
Дона усещала цялата интервенция, от началото до края. Болка нямало, само че тя усещала всяко допиране до вътрешностите й, по какъв начин органите й са докосвани и са движени. Опитала се да покаже, че не е заспала. Успяла да помръдне леко единия си крайник няколко пъти, само че никой не й обърнал внимание.Четете още: 10 бактерии, които могат да изядат индивида жив (част 1) (18+)Операцията траяла 90 минути и в случай че първоначално Дона не почувствала болежка, исведнъж болката се появила и почнала да се ускорява. В един миг, тя почнала да се задушава от смут и потрес, само че била обвързвана с дихателен уред и още веднъж никой не забелязал, че пациентката не спи. След това, болката се засилила още повече. Дона си спомня:„ Белите ми дробове като че ли горяха … “Едва когато интервенцията завършила и били направени последните шевове, една от медицинските сестри забелязала, че пациентът потрепва с крайници. Но сестрата промърморила, че това от време на време се случва от упойката. Всичко се схванало, едвам, когато минало действието на анестезията.Поради преживения мощен стрес, Дона Пенър изгубила работата си и съвсем се развела със брачна половинка си. Когато се нуждаела от нова интервенция, тя изрично отказала. На Дона са й помогнали да продължи да живее пълностоен живот единствено психотерапевтичните сесии.Сидни Л. УилямсЖителят на град Остин (Austin), Съединени американски щати – Сидни Л. Уилямс, с неспокойствие очаквал сърдечната си интервенция. Лекарите го предизвестили, че има 50 % късмет той да почине по време на интервенцията, само че мъжът бил подготвен на всичко. Уилямс бил въведен в операционната, сложена му е анестезия и той задремал.
Събудил се от чудноват тон, а точно от отворянето на гръдната му кост. Той схванал незабавно какво се случва. Искал да изкрещи и да се раздвижи, само че не можел да направи нито едното, нито другото. От боязън желал да се разплаче, само че даже сълзите били блокирани от лекарството.Сидни лежал и чувал лекарите да разискват откритото му сърце. Тогава той почувствал пареща болежка – лекарите краткотрайно били спрели сърцетуптенето. Тогава Уилямс си помислил, че това е най-лошият ден в живота му и, че можело да стане още по-лошо, в случай че го погребат жив.С невероятни старания той претърпял цялата интервенция и изпитвал болката в гърдите. Той оцелява от интервенцията, само че страда от кошмари в продължение на доста години. При един подобен заплашителен сън, стиснал толкоз крепко зъбите си, счупил няколко от тях.Джени СмитКогато гинекологът разкрил кисти в яйчниците на Джени, той споделил, че тя се нуждае от интервенция и евентуално ще се наложи да отстранят яйчниците й. Джени била откарана в операционната, анестезирана и тя заспала. Но, скоро се събудила от ярката светлина, която светела в очите й.
Тя не можела да движи тялото си, даже пръстите си, не можела да приказва. Но, изцяло усещала болката! Операцията траяла 45 минути. По-късно Джени се чуди по какъв начин не е полудяла по време на интервенцията.Тя разказва, че усещала всяко придвижване в тялото си, всеки тегел и благодарила на Бог, че има единствено два яйчника, а не повече. Тя съпоставя болката, която изпитвала, с бомба, която избухва в корема ѝ.След това Джени Смит съди болничното заведение. Разследването открило, че повода е небрежността на анестезиолога, който не забелязал, че апаратът, доставящ упойка в тялото на пациента, се е счупил. Джени печели делото и получава 150 хиляди $ морална отплата.Каролайн КутКаролайн трябвало да се подложи на интервенция за премахване на жлъчния мехур. Тя била легнала на операционната маса и й пуснали упойката, само че тръбичката, през която тя била подадена, почнала да изтича. В същото време, мускулните релаксанти (обездвижващите лекарства) въздействали съвършено. Каролайн скоро усетила, че не може да се движи.
Тя почувствала мощна болежка и се пробвала с всички сили да даде да се разбере, че е будна, и че усеща всичко. Но, тя съумяла единствено да заплаче и леко да раздвижи главата си. За благополучие, това се оказало задоволително и хирургът забелязал това придвижване.В същото време, от боязън и потрес кръвното налягане на Каролайн почнало да се намалява. Медицинската сестра забелязала това. Тя проверила обикновено ли се доставя анестезията и видяла, че има теч. Подменила тръбичката и още веднъж я упоила. Този път Каролайн заспала надълбоко.Когато Каролайн се събудила след интервенцията, тя изпаднала в припадък на нервност, защото помнила всичко, което изпитвала тогава и какво се било случило с нея. В идващите месеци, Каролайн развива посттравматичен синдром, стартират паник офанзиви и тревогата й се ускорява неведнъж.Няма данни дали е преодоляла последвалия нервозен и душевен срив.Към Част 2 – ТУК
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ