Когато скелетите са извън гардероба
"Съществува единствено една добродетелност - истината, и единствено една порочност - лъжата. "
Ернест декор Фойхтерслебен (1806-1849 г.) - австрийски доктор, публицист и мъдрец
В ранните часове на 23 юли 1952 година организацията "Свободни офицери " отпред с Гамал Абдел Насър завзема властта в Египет с анемичен прелом. Държавата е провъзгласена за република и крал Фарук е пропъден от страната в заточение. Влиянието на Англия, която счита Египет за извънредно своя сфера на въздействие, е сложено под въпрос.
Политическата стратегия на Гамал Абдел Насър е учредена върху арабския шовинизъм. Той има желание да ограничи силата на поземлените притежатели и буржоазията и да отстрани непознатия надзор върху египетската стопанска система.
Главният наложителен проблем за Насър след завземането на властта от неговата организация "Свободни офицери ", е Суецкият канал. Той основава загадка комисия за следствие на активността на компанията за Суецкия канал, чийто годишен приход надминава 100 млн. щатски $. Първоначално Гамал Абдел Насър има намерение да реши казуса по взаимоизгоден за Египет и Англия метод. Или най-малко имитира сходно желание. Преговорите сред двете страни стартират през май 1953 година и не престават осемнадесет месеца.
Бъдещето на канала е решено
чак през октомври 1954 година с подписването на англо-египетски контракт. Предвижда се водният път да остане под контрола на компанията за Суецкия канал, само че 80-те хиляди британски бойци от зоната на канала да бъдат изтеглени до 1956 година Същевременно в контракта е включена уговорка, която дава право на Англия да настани още веднъж там военните си елементи при положение на война.
Както се оказва след това, подписаният контракт е обсъждан от Гамал Абдел Насър единствено като тактическа стъпка към постигането на неговата последна цел във връзка с Суецкия канал - цялостното му национализиране. Тайната комисия, която той е основал за следствие на активността на компанията за Суецкия канал, продължава своята работа и излиза с цялостен отчет през есента на 1955 година От него излиза наяве, че изказванията на компанията за обилни вложения от нейна страна в осъществени огромни модернизации са мощно пресилени, както и че дивидентите, изплатени на задграничните акционери, са ненормално високи. През декември същата година египетското министерство на търговията изисква от компанията да се освободи от задграничните си активи, да влага всичките си запаси в египетски търговски планове и я предизвестява, че в бъдеще половината от членовете на ръководещия й съвет ще бъдат назначавани от египетското държавно управление. Официален Лондон отхвърля тези хрумвания като неуместни.
Но спорът сред Египет и Англия, обвързван с юрисдикцията върху Суецкия канал, е единствено един детайл от комплекс несъгласия. Точно преди Коледа 1955 година като министър на финансите е назначен Селуин Лойд, протеже на тогавашния министър-председател на Англия Антони Идън, което свидетелства за неговото предпочитание да откри в оптималната степен своя надзор върху външната политика. Най-важното е, че и двамата имат изцяло съвпадащо мнение по отношение на Гамал Абдел Насър - той им се коства като един нов Хитлер или Мусолини, а както по-късно се оказва, това е рискова обсебеност, тъй като във вътрешнополитически проект обстановката не е удобна за английския кабинет. На интернационалния пазар британската стопанска система се демонстрира много нерешително, по тази причина в унисон с античната римска поговорка, че "на простолюдието са нужни самун и зрелища ", дуото "Идън - Лойд " се насочва да търси гръмък интернационален триумф.
Какъв по-зрелищен фойерверк
от разсичането на гордиевия възел с Гамал Абдел Насър?! Още повече че насъризмът се оказва идеология, която стартира да буни целия Близък изток. Външната политика на Насър е съсредоточена върху концепцията за основаване на общественост от арабски народи - "Арабски кръг ", - ръководена от правилата на египетската гражданска война. Насър основава из арабските страни групи на "Свободните офицери " по същия модел като неговата.
По същото време администрацията на тогавашния президент на Съединените щати Дуайт Айзенхауер усилва наличието на 6-и американски флот в Средиземно море и насърчава доставките на оръжие за Израел от други страни. Заедно с това вашингтонските управляващи се пробват да употребяват своите обещания за "защита " и икономическа "помощ ", в частност за Египет, за построяването на Асуанския язовир. Целта е да причислят всички страни в Близкия изток в руслото на своята политика за "въоръжено обграждане " на Съветския съюз, с тактическа цел - неговото уединяване от арабския свят, като детайл от цялостната тактика на Съединените американски щати за водене на Студената война. Но всички старания на ръководещите кръгове в Съединените щати да причислят към своята политика всички тези страни в Близкия и Средния изток, които, бидейки до неотдавна колонии на редица европейски страни, не са следвали във фарватера външнополитическия курс на Съединените американски щати, остават напразни. Както Египет, по този начин също и Сирия и някои други арабски страни, продължавайки своята битка против старите форми на европейския колониализъм, нямат желание да попаднат в мрежата и на американския неоколониализъм.
Развитието на обстановката убеждава формален Вашингтон да промени своята тактичност, като прибере "моркова " - обещанието от американска страна да бъде финансиран градежът на Асуанския язовир. Това е ход със стратегическа дълбочина.
Рязката смяна на позицията на Съединени американски щати
от обещания за даване на икономическа помощ на Египет към в действителност опит за стопански бойкот на неговите съществени стопански проекти визира, въпреки и по заобиколен метод, западноевропейските съдружници на Съединени американски щати, които владеят Суецкия канал, нефтодобива и други активи в Близкия изток. Тогавашният държавен секретар Джон Фостър Дълес дори не смята за належащо даже да ги осведоми авансово, още по-малко - да организира съвещания с тях. Във Вашингтон залагат на хипотезата, че в случай че арабските страни вместо капитулация пред американския шантаж подхващат някакви ответни дейности, то тези ограничения на първо време биха засегнали Англия и Франция, които са основни акционери на задграничните предприятия, ситуирани в Египет или в съседство с него. Такива възможни дейности биха раздрусали главно позициите на западноевропейските страни в Близкия изток и неизбежно биха ги въвлекли в спор с тях, в хода на който от страна на Англия и Франция неизбежно би била поискана помощта на Съединените американски щати, което пък би довело до подсилване на американските позиции в Близкия изток.
От своя страна Египет и Сирия в това време развиват своите връзки със социалистическите страни - закупуване на оръжие, като от Съветския съюз е стихотворец ангажимент и за разпределяне на преференциален заем за построяването на Асуанския язовир.
На 26 юли 1956 година държавното управление на Гамал Абдел Насър афишира своето решение за национализация на компанията за Суецкия канал. Според известието на тогавашния министър-председател на Англия, предадено на американския президент Дуайт Айзенхауер, неговото държавно управление дружно с Франция са взели решение "да са подготвени в качеството му на последно средство да употребяват мощ ".
На 29 октомври 1956 година Англия, Франция и Израел атакуват Египет. Благодарение на решителната позиция на Съветския съюз, изложена на 31 октомври с. година,
суецката случка се проваля
Позицията на Гамал Абдел Насър както вътре в Египет, по този начин и в чужбина неимоверно се заздравява. Но до момента в който за обществеността във Англия рецесията е завършила, напъните на външното британско разузнаване МИ-6, стартирани още надалеч преди въоръжената намеса, да бъде отстранен "трънът в петата " не престават. МИ-6 съумява да завербува Махмуд Халил, заместник-ръководител на египетското военновъздушно разузнаване, който има кръвна връзка с египетската кралска фамилия. Според сведения на някогашен върховен чиновник в Мосад Махмуд Халил се съгласил да провежда група армейски офицери, която да смъкна от власт Гамал Абдел Насър и да възвърне монархията в подмяна на пари и разследваща информация от Израел.
През февруари 1957 година Махмуд Халил е извикан в Рим да се срещне със своята взаимозависимост от МИ-6. В интервала оттогава до ноември с. година М. Халил получава общо 162 000 лири, с цел да финансира преврата. Същевременно МИ-6 продължава да поддържа концепцията за ликвидиране на Насър макар нареждането на Селуин Лойд, който е останал външен министър на Англия макар неуспеха си в близкоизточната случка със Суецкия канал.
Колкото се отнася до тайните интервенции на специфичните служби във Англия, провеждани напълно отвън територията на законопозволеното, проектите за убийството на Гамал Абдел Насър не са изолиран случай. През 1973 година да вземем за пример британското държавно управление призна публично, че лицата Кенет и Кийт Литълджон са били употребявани за осъществяване на банкови кражби в Ирландската република в продължение на повече от година, с цел да бъде дискредитирана Ирландската революционна войска (ИРА) - постоянни. Кенет Литълджон също така твърди, че е бил зает от британските секретни служби да извърши нападение против Шон Мак Стиофейн, преди време началник-щаб на ИРА - изключителни.
Е, както се проясни, в секретните служби на Англия се подвизават единствено "снежнобели " и "невинни " ангели.
*Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
.jpg )
Суецкият канал
Ернест декор Фойхтерслебен (1806-1849 г.) - австрийски доктор, публицист и мъдрец
В ранните часове на 23 юли 1952 година организацията "Свободни офицери " отпред с Гамал Абдел Насър завзема властта в Египет с анемичен прелом. Държавата е провъзгласена за република и крал Фарук е пропъден от страната в заточение. Влиянието на Англия, която счита Египет за извънредно своя сфера на въздействие, е сложено под въпрос.
Политическата стратегия на Гамал Абдел Насър е учредена върху арабския шовинизъм. Той има желание да ограничи силата на поземлените притежатели и буржоазията и да отстрани непознатия надзор върху египетската стопанска система.
Главният наложителен проблем за Насър след завземането на властта от неговата организация "Свободни офицери ", е Суецкият канал. Той основава загадка комисия за следствие на активността на компанията за Суецкия канал, чийто годишен приход надминава 100 млн. щатски $. Първоначално Гамал Абдел Насър има намерение да реши казуса по взаимоизгоден за Египет и Англия метод. Или най-малко имитира сходно желание. Преговорите сред двете страни стартират през май 1953 година и не престават осемнадесет месеца.
Бъдещето на канала е решено
чак през октомври 1954 година с подписването на англо-египетски контракт. Предвижда се водният път да остане под контрола на компанията за Суецкия канал, само че 80-те хиляди британски бойци от зоната на канала да бъдат изтеглени до 1956 година Същевременно в контракта е включена уговорка, която дава право на Англия да настани още веднъж там военните си елементи при положение на война.
Както се оказва след това, подписаният контракт е обсъждан от Гамал Абдел Насър единствено като тактическа стъпка към постигането на неговата последна цел във връзка с Суецкия канал - цялостното му национализиране. Тайната комисия, която той е основал за следствие на активността на компанията за Суецкия канал, продължава своята работа и излиза с цялостен отчет през есента на 1955 година От него излиза наяве, че изказванията на компанията за обилни вложения от нейна страна в осъществени огромни модернизации са мощно пресилени, както и че дивидентите, изплатени на задграничните акционери, са ненормално високи. През декември същата година египетското министерство на търговията изисква от компанията да се освободи от задграничните си активи, да влага всичките си запаси в египетски търговски планове и я предизвестява, че в бъдеще половината от членовете на ръководещия й съвет ще бъдат назначавани от египетското държавно управление. Официален Лондон отхвърля тези хрумвания като неуместни.
Но спорът сред Египет и Англия, обвързван с юрисдикцията върху Суецкия канал, е единствено един детайл от комплекс несъгласия. Точно преди Коледа 1955 година като министър на финансите е назначен Селуин Лойд, протеже на тогавашния министър-председател на Англия Антони Идън, което свидетелства за неговото предпочитание да откри в оптималната степен своя надзор върху външната политика. Най-важното е, че и двамата имат изцяло съвпадащо мнение по отношение на Гамал Абдел Насър - той им се коства като един нов Хитлер или Мусолини, а както по-късно се оказва, това е рискова обсебеност, тъй като във вътрешнополитически проект обстановката не е удобна за английския кабинет. На интернационалния пазар британската стопанска система се демонстрира много нерешително, по тази причина в унисон с античната римска поговорка, че "на простолюдието са нужни самун и зрелища ", дуото "Идън - Лойд " се насочва да търси гръмък интернационален триумф.
Какъв по-зрелищен фойерверк
от разсичането на гордиевия възел с Гамал Абдел Насър?! Още повече че насъризмът се оказва идеология, която стартира да буни целия Близък изток. Външната политика на Насър е съсредоточена върху концепцията за основаване на общественост от арабски народи - "Арабски кръг ", - ръководена от правилата на египетската гражданска война. Насър основава из арабските страни групи на "Свободните офицери " по същия модел като неговата.
По същото време администрацията на тогавашния президент на Съединените щати Дуайт Айзенхауер усилва наличието на 6-и американски флот в Средиземно море и насърчава доставките на оръжие за Израел от други страни. Заедно с това вашингтонските управляващи се пробват да употребяват своите обещания за "защита " и икономическа "помощ ", в частност за Египет, за построяването на Асуанския язовир. Целта е да причислят всички страни в Близкия изток в руслото на своята политика за "въоръжено обграждане " на Съветския съюз, с тактическа цел - неговото уединяване от арабския свят, като детайл от цялостната тактика на Съединените американски щати за водене на Студената война. Но всички старания на ръководещите кръгове в Съединените щати да причислят към своята политика всички тези страни в Близкия и Средния изток, които, бидейки до неотдавна колонии на редица европейски страни, не са следвали във фарватера външнополитическия курс на Съединените американски щати, остават напразни. Както Египет, по този начин също и Сирия и някои други арабски страни, продължавайки своята битка против старите форми на европейския колониализъм, нямат желание да попаднат в мрежата и на американския неоколониализъм.
Развитието на обстановката убеждава формален Вашингтон да промени своята тактичност, като прибере "моркова " - обещанието от американска страна да бъде финансиран градежът на Асуанския язовир. Това е ход със стратегическа дълбочина.
Рязката смяна на позицията на Съединени американски щати
от обещания за даване на икономическа помощ на Египет към в действителност опит за стопански бойкот на неговите съществени стопански проекти визира, въпреки и по заобиколен метод, западноевропейските съдружници на Съединени американски щати, които владеят Суецкия канал, нефтодобива и други активи в Близкия изток. Тогавашният държавен секретар Джон Фостър Дълес дори не смята за належащо даже да ги осведоми авансово, още по-малко - да организира съвещания с тях. Във Вашингтон залагат на хипотезата, че в случай че арабските страни вместо капитулация пред американския шантаж подхващат някакви ответни дейности, то тези ограничения на първо време биха засегнали Англия и Франция, които са основни акционери на задграничните предприятия, ситуирани в Египет или в съседство с него. Такива възможни дейности биха раздрусали главно позициите на западноевропейските страни в Близкия изток и неизбежно биха ги въвлекли в спор с тях, в хода на който от страна на Англия и Франция неизбежно би била поискана помощта на Съединените американски щати, което пък би довело до подсилване на американските позиции в Близкия изток.
От своя страна Египет и Сирия в това време развиват своите връзки със социалистическите страни - закупуване на оръжие, като от Съветския съюз е стихотворец ангажимент и за разпределяне на преференциален заем за построяването на Асуанския язовир.
На 26 юли 1956 година държавното управление на Гамал Абдел Насър афишира своето решение за национализация на компанията за Суецкия канал. Според известието на тогавашния министър-председател на Англия, предадено на американския президент Дуайт Айзенхауер, неговото държавно управление дружно с Франция са взели решение "да са подготвени в качеството му на последно средство да употребяват мощ ".
На 29 октомври 1956 година Англия, Франция и Израел атакуват Египет. Благодарение на решителната позиция на Съветския съюз, изложена на 31 октомври с. година,
суецката случка се проваля
Позицията на Гамал Абдел Насър както вътре в Египет, по този начин и в чужбина неимоверно се заздравява. Но до момента в който за обществеността във Англия рецесията е завършила, напъните на външното британско разузнаване МИ-6, стартирани още надалеч преди въоръжената намеса, да бъде отстранен "трънът в петата " не престават. МИ-6 съумява да завербува Махмуд Халил, заместник-ръководител на египетското военновъздушно разузнаване, който има кръвна връзка с египетската кралска фамилия. Според сведения на някогашен върховен чиновник в Мосад Махмуд Халил се съгласил да провежда група армейски офицери, която да смъкна от власт Гамал Абдел Насър и да възвърне монархията в подмяна на пари и разследваща информация от Израел.
През февруари 1957 година Махмуд Халил е извикан в Рим да се срещне със своята взаимозависимост от МИ-6. В интервала оттогава до ноември с. година М. Халил получава общо 162 000 лири, с цел да финансира преврата. Същевременно МИ-6 продължава да поддържа концепцията за ликвидиране на Насър макар нареждането на Селуин Лойд, който е останал външен министър на Англия макар неуспеха си в близкоизточната случка със Суецкия канал.
Колкото се отнася до тайните интервенции на специфичните служби във Англия, провеждани напълно отвън територията на законопозволеното, проектите за убийството на Гамал Абдел Насър не са изолиран случай. През 1973 година да вземем за пример британското държавно управление призна публично, че лицата Кенет и Кийт Литълджон са били употребявани за осъществяване на банкови кражби в Ирландската република в продължение на повече от година, с цел да бъде дискредитирана Ирландската революционна войска (ИРА) - постоянни. Кенет Литълджон също така твърди, че е бил зает от британските секретни служби да извърши нападение против Шон Мак Стиофейн, преди време началник-щаб на ИРА - изключителни.
Е, както се проясни, в секретните служби на Англия се подвизават единствено "снежнобели " и "невинни " ангели.
*Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Суецкият канал
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ