Професия: Фен с калпак
Съществува ли специалност " почитател с калпак "? Да! И още по какъв начин. Образът на героя ни е един от най-атрактивните и колоритни измежду волейболните ентусиасти, както в Европа, по този начин и по света. Срещаме ви с Георги Христов - решил преди години, че където и да поддържа българските тимове по света, не би трябвало да остава неусетен.
„ Ходейки по чужбина, постоянно сме се старали българските волейболни ентусиасти да покажем, че сме радостни, непринудени и новаторски. Реших, че би трябвало да наподобявам по-внушително, би трябвало да наподобявам на Филип Тотю, на Крали Марко. През 2010 година си бях купил някакво калпаче стригано, имах и тъпанче от Турция. Плахо въоръжение, само че това беше първоначално. “, споделя Христов.
Освен един от най-обаятелните последователи, Георги е и ръководител на националния волейболен почитател клуб.
„ Всичко стартира през 2009 година след едни мощни години за нашия мъжки народен тим. Столицата на волейбола беше Варна, извънредно добра аудитория. Тогава група ентусиасти отвън Варна, без да се съобразяваме с локалните, взехме решение да се присъединим и отидохме да гледаме европейския шампионат. Стигнахме до финалната четворка в Измир, имаше проведен рейс от федерацията и мисля, че и ние помогнахме за спечелването на последния важен орден на огромен шампионат. Опознахме се в багра. “
Националният фенклуб постоянно е посрещан с голям интерес на всяко кътче по света, само че където се показваме за първи път, постоянно има стъписване.
„ Трябва да ви кажа, че ние сме толкоз забавни и занимателни. На международното през 2011 година, на втория мач, останал самичък – аз си се държах все едно целият фенклуб е с мен. Байраците си ги разтягам, пеем химна и по едно време виждам малко италианци, и викат " Българи - юнаци! ". И в един миг станахме 10-15, единствено тъй като сме забавни и занимателни. "
Неизменна част от оборудването на последователите са тъпаните и тромбоните.
„ Най-интересното е, че до момента в който разберем, че кожите на тъпаните имат друга дебелина, друга устойчивост, ние купувахме от най-евтините. Обикновено след някой гейм или най-много мач, трябваше да сменяме тази кожа. Хората, които ни доставят с нея, видяха какво се случва и ни предложиха същински кожи. Казаха, че по принцип това не са професионални кожи, като прибавиха, че даже във филхармонията не употребяват такива, само че очевидно ние сме решили да издевателстваме над тях и това е единственото нещо, което може да издържи на ударите ни. По-неприятното нещо обаче за съперника са тромбоните. Бих споделил, че доста пъти сме помагали, като би трябвало да кажа, че женските тимове по-лесно се поддават на операции с тромбони и тъпани.”
Където е тимът, там са и те. Обиколили стотици места и претърпели хиляди страсти.
„ Един от най-хубавите ни моменти е успеха над Полша на родна земя. Обръщайки от 0:2 до 3:2, изхвърляйки поляците от финалната фаза. Тогава беше борба сред Давид и Голиат, нещо сходно се случи. Ние бяхме 30 фена против 8000. Битката беше освен на терена, само че и по трибуните. След триумфа против противник считан за любимец, ние изпитваме неописуема горделивост, нямате визия по какъв начин излизаме от залите. Както споделяше моя баба, изразявайки се за човек, който върви малко надуто – „ оди малко като петел на греда “, та и ние малко по този начин след хубави победи – вървим като петли по греда.
„ Имаме прелестен спомен и с нашите девойки. Може би този, за който най-вече се сещам – е европейското в Азербайджан. Озвучителят имаше табиет да пуска по една ария от всяка страна, напълно изненадващо и за нас зазвуча бяла роза. Ние, без да се замисляме, се хванахме на едно неподготвено хора на трибуните, това направиха и девойките. И през тези 4-5 минути, до момента в който трае хорото, хората в залата бяха изпаднали в унес – хоро на терена, хора на трибуните. “
Извън залата почитател клубът има своите обичаи.
„ След като са завършили мачовете, се прибираме да ближем рани или да честваме. Обикновено в тези жилища, които наемаме, си имаме дежурен по подготвяне на вечерята. Аз сготвям леща, от Олимпиадата в Лондон съм прочут, че върша най-хубавата в чужбина.Трябва да ви кажа, че за огромни шампионати ние постоянно пътуваме с коли, без значение дали шампионатът е на 1000 или на 2000 км и постоянно си слагаме по една каса с ракия, тъй като всичко се намира в чужбина, само че ракия – не.”
За българските национални тимове следва вълнуващо лято. Женският народен тим ще бъде хазаин на европейско за първи път от 20 години, а мъжете ни ще би трябвало да дадат отговор – могат ли още веднъж да бъдат измежду водещите сили. А, Георги желае нещо простичко: „ Аз си поисквам българските волейболисти, българските ентусиасти и българските девойки да изживеят насладата от борби за медалите и при девойките, и при момчетата.”
Сега Христов и компания тръпнат в очакване на финалите на Златната лига в Русе този уикенд. Мачовете на " лъвиците " можете да гледате директно по RING и на уеб страницата btvnovinite.bg на 19 и 20 юни.
„ Ходейки по чужбина, постоянно сме се старали българските волейболни ентусиасти да покажем, че сме радостни, непринудени и новаторски. Реших, че би трябвало да наподобявам по-внушително, би трябвало да наподобявам на Филип Тотю, на Крали Марко. През 2010 година си бях купил някакво калпаче стригано, имах и тъпанче от Турция. Плахо въоръжение, само че това беше първоначално. “, споделя Христов.
Освен един от най-обаятелните последователи, Георги е и ръководител на националния волейболен почитател клуб.
„ Всичко стартира през 2009 година след едни мощни години за нашия мъжки народен тим. Столицата на волейбола беше Варна, извънредно добра аудитория. Тогава група ентусиасти отвън Варна, без да се съобразяваме с локалните, взехме решение да се присъединим и отидохме да гледаме европейския шампионат. Стигнахме до финалната четворка в Измир, имаше проведен рейс от федерацията и мисля, че и ние помогнахме за спечелването на последния важен орден на огромен шампионат. Опознахме се в багра. “
Националният фенклуб постоянно е посрещан с голям интерес на всяко кътче по света, само че където се показваме за първи път, постоянно има стъписване.
„ Трябва да ви кажа, че ние сме толкоз забавни и занимателни. На международното през 2011 година, на втория мач, останал самичък – аз си се държах все едно целият фенклуб е с мен. Байраците си ги разтягам, пеем химна и по едно време виждам малко италианци, и викат " Българи - юнаци! ". И в един миг станахме 10-15, единствено тъй като сме забавни и занимателни. "
Неизменна част от оборудването на последователите са тъпаните и тромбоните.
„ Най-интересното е, че до момента в който разберем, че кожите на тъпаните имат друга дебелина, друга устойчивост, ние купувахме от най-евтините. Обикновено след някой гейм или най-много мач, трябваше да сменяме тази кожа. Хората, които ни доставят с нея, видяха какво се случва и ни предложиха същински кожи. Казаха, че по принцип това не са професионални кожи, като прибавиха, че даже във филхармонията не употребяват такива, само че очевидно ние сме решили да издевателстваме над тях и това е единственото нещо, което може да издържи на ударите ни. По-неприятното нещо обаче за съперника са тромбоните. Бих споделил, че доста пъти сме помагали, като би трябвало да кажа, че женските тимове по-лесно се поддават на операции с тромбони и тъпани.”
Където е тимът, там са и те. Обиколили стотици места и претърпели хиляди страсти.
„ Един от най-хубавите ни моменти е успеха над Полша на родна земя. Обръщайки от 0:2 до 3:2, изхвърляйки поляците от финалната фаза. Тогава беше борба сред Давид и Голиат, нещо сходно се случи. Ние бяхме 30 фена против 8000. Битката беше освен на терена, само че и по трибуните. След триумфа против противник считан за любимец, ние изпитваме неописуема горделивост, нямате визия по какъв начин излизаме от залите. Както споделяше моя баба, изразявайки се за човек, който върви малко надуто – „ оди малко като петел на греда “, та и ние малко по този начин след хубави победи – вървим като петли по греда.
„ Имаме прелестен спомен и с нашите девойки. Може би този, за който най-вече се сещам – е европейското в Азербайджан. Озвучителят имаше табиет да пуска по една ария от всяка страна, напълно изненадващо и за нас зазвуча бяла роза. Ние, без да се замисляме, се хванахме на едно неподготвено хора на трибуните, това направиха и девойките. И през тези 4-5 минути, до момента в който трае хорото, хората в залата бяха изпаднали в унес – хоро на терена, хора на трибуните. “
Извън залата почитател клубът има своите обичаи.
„ След като са завършили мачовете, се прибираме да ближем рани или да честваме. Обикновено в тези жилища, които наемаме, си имаме дежурен по подготвяне на вечерята. Аз сготвям леща, от Олимпиадата в Лондон съм прочут, че върша най-хубавата в чужбина.Трябва да ви кажа, че за огромни шампионати ние постоянно пътуваме с коли, без значение дали шампионатът е на 1000 или на 2000 км и постоянно си слагаме по една каса с ракия, тъй като всичко се намира в чужбина, само че ракия – не.”
За българските национални тимове следва вълнуващо лято. Женският народен тим ще бъде хазаин на европейско за първи път от 20 години, а мъжете ни ще би трябвало да дадат отговор – могат ли още веднъж да бъдат измежду водещите сили. А, Георги желае нещо простичко: „ Аз си поисквам българските волейболисти, българските ентусиасти и българските девойки да изживеят насладата от борби за медалите и при девойките, и при момчетата.”
Сега Христов и компания тръпнат в очакване на финалите на Златната лига в Русе този уикенд. Мачовете на " лъвиците " можете да гледате директно по RING и на уеб страницата btvnovinite.bg на 19 и 20 юни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ