Критичен недостиг: Едва 129 лекари в България са със специалност „Спешна медицина“
България е изправена пред сериозна рецесия с фрагментите в бранша на незабавната помощ. Данните на Министерството на здравеопазването разкриват тревожна статистика за броя на квалифицираните експерти. В цялата страна едвам 129 лекари имат добита компетентност „ Спешна медицина “. Това основава голямо напрежение върху действието на центровете за Бърза помощ и незабавните отделения.
Общият брой на заложените работни места в центровете за Бърза помощ в страната е близо 1390. В момента 378 от тези позиции остават незаети заради липса на претенденти. Най-голям недостиг на медици се регистрира в София, Варна и Плевен. Проблемът визира директно качеството на опазването на здравето в тези райони. Подобна рецесия с фрагментите се следи и в други браншове, като дефицитът на медицински сестри също доближава сериозни равнища.
Доктор Венцислава Маркова работи в интензивното поделение на пернишката болница МБАЛ „ Рахила Ангелова “. Тя има компетентност по Спешна медицина и оказва помощ в незабавното поделение на лечебното заведение.
По различен метод се виждат нещата. Пациентите, които имат потребност от нас най-често са в доста тежко положение. Трябва да реагираме незабавно – на момента.
Д-р Маркова има шестгодишен опит в работата с кола за спешна помощ. Тя обаче избира да напусне мобилните екипи поради ниското възнаграждение и тежките условия на труд. Според нея отношението на обществото към медиците също е демотивиращ фактор.
Хората считат, че незабавните медици, които пътуват с колата за спешна помощ са едни елементарни таксита и ги употребяват единствено за носачи и транспорт. Просто обезсмисля тази работа.
Малка част от лекарите, които работят в колите за спешна помощ, в действителност са специализирали Спешна медицина. Обучението по тази компетентност дава характерни умения за интубация и възобновяване на сърдечна активност. Липсата на такива фрагменти е проблем при случаи, изискващи незабавна реанимация на пациента.
Министерството на здравеопазването разяснява, че в системата могат да работят и медици без тясна специализация. Ведомството разчита на парамедици и лекарски асистенти за покриване на недостига в незабавните центрове. Въпреки това текучеството остава извънредно високо. Ситуацията постоянно води до подготвеност за митинги измежду медиците поради систематичното недофинансиране.
Д-р Красимир Джинсов, шеф на МБАЛ НКБ, акцентира интензивността на работата в тези структури. Според него всяко незабавно поделение би трябвало да разполага със експерти по Спешна медицина или анестезиолози-реаниматори. Младите лекари обаче заобикалят тази сфера.
Д-р Симеон Иванов работи в незабавното поделение на Националната кардиологична болница от няколко месеца. Той обаче не желае да специализира в това направление.
Отговорността, която ние носим е много огромна. Включително и наказателна. И това може би е много огромна причина, заради която специалността не е привлекателна.
Държавата твърди, че финансира предпочитано места за специализанти по Спешна медицина. Най-голям дефицит на фрагменти се регистрира в специалностите с най-ниски равнища на възнаграждение.
