Голямата стъпка: Една от най-големите мистерии в световната история
Съществува ли Голямата стъпка и какво съставлява тя? След обширно изследване споделяме с вас най-интересните изказвания, доказателства, обстоятелства, отзиви и тайни теории, свързани с мистериозното гигантско страшилище.
Голямата стъпка е една от най-големите мистерии в международната история. Легенди, сказания и скални племенни рисунки с неговия облик се описват и съхраняват епохи наред. Според някои това е напълно действително действителен примат, който е живял и продължава да живее спокойно и в естетика с хората в избрани елементи на света.
„ Някои племена в действителност обичат Бигфуут, те имат страхотни връзки с него “, споделя Кати
Стрейн, създател на книгата Giants, Cannibals & Monsters: Bigfoot in Native Culture, откривател и археолог.
Но Голямата стъпка не е просто някакъв великански примат от предишното. В съвремието също се срещат данни за неговото битие. За първи път свидетелства за странния хуманоид се появяват в средата на предишния век. През 1951 година неколцина откриватели, изкачващи Еверест, виждат в снега необикновени, големи стъпки. Така в началото се ражда митът за голямо по размери страшилище, бродещо из снеговитите високопланински региони. Учени се заемат с разкриването на истината за огромния снежен човек, само че ползата към него надвишава неведнъж границите на научните търсения.
Разказите на откривателите от една страна всяват боязън у хората по света, само че от друга отприщват въображението на голям брой публицисти, писатели, кино дейци и други актьори. На Йети и неговите версии по света през годините са отдадени голям брой книги, публикации, както и огромен брой художествени и документални филми. В някои от тях даже легендата за страховитото страшилище е сменена и големият човекоподобен примат е описван като измъчен, неразбираем и добродушен другар на хората…
От средата на предишния век до през днешния ден всяка година десетки хора оповестяват, че са видели със личните си очи чудатия примат или са разкрили следи от големите му стъпала. Най-вече в рамките на Северна Америка, само че и на територията на Хималаите, Австралия, Монголия, Русия и други Йети, Големият снежен човек, Ияуи, Саскуоч, Маяс, Алмасти – това са единствено част от названията, дадени на мистериозното творение в разнообразни точки на Земното кълбо. То оказва се още като „ дивия човек от гората “.
Описван е като гигантско човекоподобно създание, мощно окосмено и с големи по мярка горни и долни крака, придвижващо се по сходство на индивида – в изправена позиция, на два крайници, и високо към 2-3 метра.
Непрестанните разкази на очевидци неизбежно подклаждат още повече вярванията за съществуването на тайнственото творение у хората в наши дни. Появяват се доста митове и от ден на ден общности, които настояват, че Голямата стъпка не е просто небивалица, а действително съществуващо свирепо творение.
Не са малко и тези обаче, които афишират Йети за фиктивен феномен и са уверени, че той е единствено и само плод на хорското въображение. По техни думи – така наречен очевидци не са видели нищо друго с изключение на елементарна огромна мечка или маймуна.
Редица учени на собствен ред удостоверяват съществуването на внушително като размери двукрако човекоподобно. Най-голямото доказателство, на което се базират теориите им, са големите отпечатъци от стъпки, които се записват на разнообразни места по земната карта към този момент повече от 50 години. Освен с размера си, някои от откритите следи впечатляват и с необикновените си папиларни шарки – сходни на пръстовия отпечатък при хората. Експерти в региона настояват, че да се изфабрикуват сходни белези би било доста мъчно на процедура.
Един от най-яростните бранители на теорията за съществуването на Голямата стъпка през миналите години е ученият Гроувър Кранц. Той е прочут професор по антропология и криптозоология и „ водещ престиж в хуманоидната еволюция ". Кранц е твърдо уверен в съществуването на Саскуоч и споделя, че той самият го „ подсигурява “.
Кранц посвещава живота и работата си на търсенето на доказателства, които да потвърдят убежденията му. Но неговите вярвания и изказвания не се отразяват по никакъв начин добре на академичната му кариера. А самият той добре знае, че единственият метод да убеди сътрудниците си в своята справедливост, е да им обезпечи действително тяло. Затова до сетния си мирис ученият не стопира непрекъснато да обикаля планинските северноамерикански скатове.
Но недотам познатото към момента за науката и човечеството създание постоянно става мотив и за псевдонаучни изказвания и инсценировки. Именно подобен е казусът от 1958 година, когато на един от строителните обекти на бизнесмена Рей Уолъс в Калифорния са открити следи от големи стъпала. Находката напряко подлудява пресата и обществото в Америка, и за следващ път удостоверява съществуването на Голямата стъпка. Но през 2002 година – след гибелта на Рей, истината става ясно. Става ясно, че той собственоръчно е фалшифицирал неведнъж отпечатъци на Йети на разнообразни места в родината си и че историите, които години наред е подхранвал, са цялостна небивалица и зле скроена смешка от негова страна.
По тази логичност, има евентуална заплаха всички насъбрани през годините доказателства и свидетелства, свързани със свирепия снежен човек, да са манипулирани и неистинни. Въпреки това по света се срещат хиляди поддръжници на теорията, че той е действително действителен тип. През годините се основават редица клубове, общности, групи от хора, които отдават живота си на търсенето на Голямата стъпка и доказването на неговото битие.
През 1976 година ФБР отваря особено досие, отдадено на косматия хуманоид. До бюрото са изпратени „ материални доказателства “ – към 15 косъма, прикрепени на парче кожа, с молба да бъдат изследвани от тях. Целта била да се удостовери, че те принадлежат точно на мистериозния Йети. Заключението на щатската работа, след направения разбор, е, че „ космите принадлежат на семейство елени “. Но почитателите на сензацията Бигфуут по този начин и не одобряват изказаното мнение. Нещо повече - съгласно тях това е неистина и съзнателно прикриване на истината от страна на управляващите, с цел да се избегне всяването на ужас и суматоха в обществото.
Така към този момент много десетилетия наред истината за съществуването на Голямата стъпка непрекъснато се лута сред легендите, измислиците, вярванията, свидетелствата, измамите, науката и теориите на конспирацията. Професор Джеф Мелдръм обобщава в свое изявление за National Geographic нещата по този начин:
Голямата стъпка е една от най-големите мистерии в международната история. Легенди, сказания и скални племенни рисунки с неговия облик се описват и съхраняват епохи наред. Според някои това е напълно действително действителен примат, който е живял и продължава да живее спокойно и в естетика с хората в избрани елементи на света.
„ Някои племена в действителност обичат Бигфуут, те имат страхотни връзки с него “, споделя Кати
Стрейн, създател на книгата Giants, Cannibals & Monsters: Bigfoot in Native Culture, откривател и археолог.
Но Голямата стъпка не е просто някакъв великански примат от предишното. В съвремието също се срещат данни за неговото битие. За първи път свидетелства за странния хуманоид се появяват в средата на предишния век. През 1951 година неколцина откриватели, изкачващи Еверест, виждат в снега необикновени, големи стъпки. Така в началото се ражда митът за голямо по размери страшилище, бродещо из снеговитите високопланински региони. Учени се заемат с разкриването на истината за огромния снежен човек, само че ползата към него надвишава неведнъж границите на научните търсения.
Разказите на откривателите от една страна всяват боязън у хората по света, само че от друга отприщват въображението на голям брой публицисти, писатели, кино дейци и други актьори. На Йети и неговите версии по света през годините са отдадени голям брой книги, публикации, както и огромен брой художествени и документални филми. В някои от тях даже легендата за страховитото страшилище е сменена и големият човекоподобен примат е описван като измъчен, неразбираем и добродушен другар на хората…
От средата на предишния век до през днешния ден всяка година десетки хора оповестяват, че са видели със личните си очи чудатия примат или са разкрили следи от големите му стъпала. Най-вече в рамките на Северна Америка, само че и на територията на Хималаите, Австралия, Монголия, Русия и други Йети, Големият снежен човек, Ияуи, Саскуоч, Маяс, Алмасти – това са единствено част от названията, дадени на мистериозното творение в разнообразни точки на Земното кълбо. То оказва се още като „ дивия човек от гората “.
Описван е като гигантско човекоподобно създание, мощно окосмено и с големи по мярка горни и долни крака, придвижващо се по сходство на индивида – в изправена позиция, на два крайници, и високо към 2-3 метра.
Непрестанните разкази на очевидци неизбежно подклаждат още повече вярванията за съществуването на тайнственото творение у хората в наши дни. Появяват се доста митове и от ден на ден общности, които настояват, че Голямата стъпка не е просто небивалица, а действително съществуващо свирепо творение.
Не са малко и тези обаче, които афишират Йети за фиктивен феномен и са уверени, че той е единствено и само плод на хорското въображение. По техни думи – така наречен очевидци не са видели нищо друго с изключение на елементарна огромна мечка или маймуна.
Редица учени на собствен ред удостоверяват съществуването на внушително като размери двукрако човекоподобно. Най-голямото доказателство, на което се базират теориите им, са големите отпечатъци от стъпки, които се записват на разнообразни места по земната карта към този момент повече от 50 години. Освен с размера си, някои от откритите следи впечатляват и с необикновените си папиларни шарки – сходни на пръстовия отпечатък при хората. Експерти в региона настояват, че да се изфабрикуват сходни белези би било доста мъчно на процедура.
Един от най-яростните бранители на теорията за съществуването на Голямата стъпка през миналите години е ученият Гроувър Кранц. Той е прочут професор по антропология и криптозоология и „ водещ престиж в хуманоидната еволюция ". Кранц е твърдо уверен в съществуването на Саскуоч и споделя, че той самият го „ подсигурява “.
Кранц посвещава живота и работата си на търсенето на доказателства, които да потвърдят убежденията му. Но неговите вярвания и изказвания не се отразяват по никакъв начин добре на академичната му кариера. А самият той добре знае, че единственият метод да убеди сътрудниците си в своята справедливост, е да им обезпечи действително тяло. Затова до сетния си мирис ученият не стопира непрекъснато да обикаля планинските северноамерикански скатове.
„ Принуден съм да заключа, че има голяма възможност това създание в действителност да съществува “ – признава и Джефри (Джеф) Мелдръм, американски професор по анатомия и антропология и създател на книгата „ Саскуоч: Легендата среща науката “.Някои негови съветски сътрудници пък преглеждат Алмасти (руския еквивалент на Йети) като яростен потомък на неандерталците.
Но недотам познатото към момента за науката и човечеството създание постоянно става мотив и за псевдонаучни изказвания и инсценировки. Именно подобен е казусът от 1958 година, когато на един от строителните обекти на бизнесмена Рей Уолъс в Калифорния са открити следи от големи стъпала. Находката напряко подлудява пресата и обществото в Америка, и за следващ път удостоверява съществуването на Голямата стъпка. Но през 2002 година – след гибелта на Рей, истината става ясно. Става ясно, че той собственоръчно е фалшифицирал неведнъж отпечатъци на Йети на разнообразни места в родината си и че историите, които години наред е подхранвал, са цялостна небивалица и зле скроена смешка от негова страна.
По тази логичност, има евентуална заплаха всички насъбрани през годините доказателства и свидетелства, свързани със свирепия снежен човек, да са манипулирани и неистинни. Въпреки това по света се срещат хиляди поддръжници на теорията, че той е действително действителен тип. През годините се основават редица клубове, общности, групи от хора, които отдават живота си на търсенето на Голямата стъпка и доказването на неговото битие.
През 1976 година ФБР отваря особено досие, отдадено на косматия хуманоид. До бюрото са изпратени „ материални доказателства “ – към 15 косъма, прикрепени на парче кожа, с молба да бъдат изследвани от тях. Целта била да се удостовери, че те принадлежат точно на мистериозния Йети. Заключението на щатската работа, след направения разбор, е, че „ космите принадлежат на семейство елени “. Но почитателите на сензацията Бигфуут по този начин и не одобряват изказаното мнение. Нещо повече - съгласно тях това е неистина и съзнателно прикриване на истината от страна на управляващите, с цел да се избегне всяването на ужас и суматоха в обществото.
Така към този момент много десетилетия наред истината за съществуването на Голямата стъпка непрекъснато се лута сред легендите, измислиците, вярванията, свидетелствата, измамите, науката и теориите на конспирацията. Професор Джеф Мелдръм обобщава в свое изявление за National Geographic нещата по този начин:
„ Изводът е: тези следи от стъпки съществуват. Съществуват и отливките. Нещо ги оставя. Моето умозаключение е, че става въпрос за голяма човекоподобна маймуна “.На радикално противоположното мнение обаче е сътрудника му Дейвид Деглинг от университета във Флорида, който декларира:
„ Няма метод абсолютно и без подозрение да се откри дали има сходно животно, преди да се сдобием с тяло на масата за дисекция. Трябва да си зададем въпроса: в случай че някъде там броди такова животно, за какво към момента не сме го разкрили? “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ