Трите български тайни на Ататюрк
Съществува догадка, че известният татко на съвременна Турция Кемал Ататюрк е от български генезис. Това е записано даже в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 година Там се споделя, че родителите на основателя на турската република са българомохамедани от Солунско, написа Светослав Пинтев за вестник 168 часа. В този край още има хора, които декларират, че са рода с Ататюрк. В Гърция Кулов е срещал българи мохамедани, които също настояват, че са му родственици.
„ Ние сме български селяни от Солунско. Викат ни помаци, тъй като сме помагали на турската войска в османско време. Ататюрк е от нашето коляно. ”
С тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са и населилите покрайнините на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция, добавя създателят.
Изследователят Христо Красин пък в книгата си “Има ли турци в България ” твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, ситуирана сред днешна Албания и Македония. В това село живеят единствено българи мохамедани, единствен ходжата преди време знаел малко турски. Според съветския академик Афанасий Селишев в цялата област нямало даже един турчин.
Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде
Името на хубавицата е от староперсийски генезис и значи “Обичано цвете ”. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно фамилията се мести в Солун. Има и версия, че единствено Зюбейде е българомохамеданка.
Българския шпионин и посланик Сребрен Поппетров написа конфиденциален доклад № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в региона Малесия на 14 август 1930 година, където е изпратен с разследваща задача. Той рапортува, че в село Себища се е срещнал и разговарял с родственици на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, макар че се опитвал да им приказва на този език. Те си приказвали на български и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от локалния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и почнал работа в тамошната митница.
Самият Ататюрк е единственият общественик от Балканите, който неведнъж е заявявал не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал мощната си обич към него. Нещо повече, той признава, че в детството си е играл
единствено с българчета.
Но за какво единствено с тях? Може би тъй като други в близост не е имало. Дали с думите, представени във в. “Утро ” от 22 октомври 1931 г, не е желал да подскаже точно това. Ето ги: “Няма да не помни приятните моменти, които съм претърпял в България. Бил съм, съм и постоянно ще бъда другар на българския народ. Обичам безкрайно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време единствено с българи. Всяко българско злощастие ми предизвиква невъобразима болежка. Винаги съм правил всичко допустимо да оказа помощ на България. Турция и България би трябвало да бъдат другари. Който е срещу България, той е срещу Турция.„
Българи с ислямско изповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години уеб сайтът на град Първомай. Тогава водачите на двете общности били в пикантен спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците. Първите се базират на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците ”.
Алианите пък показват като мотив името на татко му – Али Реза. Според изследователката на алианската общественост у нас Невена Граматикова, която самата е от подобен генезис, възрастното населеление в региона е уверено, че Ататюрк е почитател на Али. Даже през 30-те години на ХХ век много алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се ръководи от техен човек.
Учени откриха, че и по южните скатове на Родопите живеят българомохамедани, изповядващи алевизма. Още през 1943-44 година бъдещият патриарх Кирил е изследвал Южните Родопи и разкрил села с българомохамедани алевити.
Интересни са всички аспекти на топлата връзка на Мустафа Кемал с България.
Той е боен аташе у нас незабавно след Балканската война
Въпреки това тук е заобиколен от другари, като че ли е измежду родственици, както самичък споделя.
Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 година Умният и неотразим офицер става непосредствен другар с редица бележити българи. Сред тях е и доктор Васил Радославов, който става министър-председател. С главнокомандващия на българската войска през наближаващата Първа международна война Никола Жеков постоянно са на раздумка в аперитив “Копривщица ”. Мустафа ни минимум не е зложелател на алкохола. Алианите прочее извършват някои от ритуалите си с почерпка.
Не е въздържател и полковник Жеков. На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те разискват всички аспекти на стремглаво изменящия се свят, като изключително ги вълнуват процесите на Балканите.
“Засягахме всевъзможни въпроси – религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и образован човек, надвишаващ със невзискателност. Той бе с явен взор и властта му разреши да реализира фантазиите си. Неговите проекти за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха от дълго време, доста преди да има опция да ги осъществя ”, написа в своите мемоари военачалник Жеков.
Ето и част от това, което Ататюрк споделя пред в. “Джумхуриет ” от 27 ноември 1930 година, оповестено и в томчето със събраните му речи и съчинения:
“След Балканската война отпътувах в качеството ми на боен аташе за София, гдето останах към една година. С българите съумях да вляза в близко прикосновение и открих връзки, наподобяващи тези сред членове на едно и също семейство.
Тези връзки оставиха в моята памет трайни мемоари. Опознаването ми с българите усили моите благосклонности към тях. Естествено, в отговор на възприятията и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непрестореност. От тогава до през днешния ден аргументите и смисъла на тази откровена братска непосредственост получиха особена изясненост. Няма подозрение, че сред турци и българи са съществували в предишното мотиви за раздори, изключително в региона на езика и вярата. Обаче през днешния ден на тези мотиви, които почиват на отживели към този момент и остарели политически течения, нито турците, нито българите нямам доверие да отдават значение.
…Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите. ”
Сам той обиква една българка вечно
Месец след идването си в в София Ататюрк среща любовта на живота си. С 21-годишната хубавица Димитрина Ковачева са показани един на различен в Градското казино в края на ноември 1913 г. И двамата са като омагьосани един от различен. Турският боен аташе е удивен от усмивката, излъчването и изключителната грамотност на Мити, както викат галено на изящното момиче. Тя преди малко се е върнала от образование в странство. В швейцарския град Нюшател изучавала филантропични науки.
“Една от най-хубавите българки, въодушевила бележити мъже и поети ”, споделя за нея писателката Лиляна Серафимова в своя книга, където за първи път споделя тази история, изскочила от архивите и спомените на съвременици. Описва Мити по този начин: “Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата шеговитост на пораснала госпожица, ту с нежна, едвам доловима потиснатост, неприсъща на възрастта й ”.
Има единствено една „ дребна “ детайлност, която е съдбовна за двамата влюбени. Димитринка е щерка на досегашния боен министър ген. Стилиян Ковачев.
ген. Стилиян Ковачев Той е български пълководец от огромна големина, който по-рано същата година е разгромил грубо турската войска. Това става в борбата при Булаир, която е въведения към триумфа с завладяването на Одрин. Там с вика „ Смърт на поганците ” едвам десетина хиляди български бойци съкрушават 37 355 турски. След борбата противниковият пълководец Фехти бей – в символ на респект пред гения и доблестта на българския военачалник, му подарява револвера си, един нечуван жест.
Смайващото в тази борба е, че на бойното поле падат 5000 турски бойци, а 10 000 са ранени, до момента в който българските загуби са оскъдни – 114 убити и 437 ранени. Народният стихотворец Иван Вазов посвещава на борбата стихотворението “Булаир ”, в което споделя: „ Ново име в историята световна/ наший меч записа най-подир, /нова популярност в славата гръмовна: Булаир ”.
Та по дъщерята на този прочут военачалник се захласва младият, гиздав и грациозен турски майор. Мечтата му да я вземе за своя жена е
една авансово
изгубена борба
Всъщност Мустафа Кемал е доста скъп от бащата на Мити, който дълго време няма възражения галантният офицер да слуша замечтан по какъв начин тя свири на пиано, да я води на музикални вечеринки, на разходки из Бояна, да карат кънки на зимната пързалка на езерото “Ариана ”. На новогодишния бал с маски в царския замък в навечерието на 1914 година двамата бясно танцуват през цялата нощ и влизат в устата на хората. Днес блузата, с която тя е облечена тогава, е в музея на Ататюрк, подарена от роднините й.
Турският боен аташе прекомерно постоянно гостува и в дома на генерала, където е одобряван като наследник. Всички в действителност живеят като едно огромно заедно семейство, докато…Един прелестен ден младият офицер
предлага брак на Димитрина
Тя също е бясно влюбена и приема, несъмнено, като го подучва незабавно да изиска ръката й от нейния татко. Като знае топлото му отношение към блестящия Мустафа, тя наивно има вяра, че баща й с същинска наслада ще се съгласи на този брак. Изобщо не е познала.
Любимият й влиза в кабинета на генерала и безстрашно желае ръката й.
Спокойно, само че твърдо ген. Ковачев дава отговор на кандидат- жениха, че подобен брак изрично не е вероятен. Той твърди, че високо цени младежа, само че верските разлики са неизпълним препъникамък пред тяхната обич, а той не желае да направи щерка си нещастна. Пропуска да каже, че бойците и офицерите му, които напълно скоро са се били грубо против турците, а вероятно им престоят още такива боеве, ще одобряват това сродяване като персонална засегнатост.
Бъдещият Ататюрк обаче е задоволително интелигентен, с цел да го разбере и самичък. Той въпреки всичко прави опит да пробие защитата на генерала и изстрелва въпроса: “Смятате ли, че доводите срещу нашата сватба са по-силни от възприятията на Мити? ” Бащата е корав: „ Съжалявам, само че има неща, които авансово са обречени. ” По-късно инструктира жена си:
“Кажи на Митето, че не трябва да се среща повече с Кемал. Няма да има сватба! Край на тая история! ” Това, несъмнено, е заповед.
Старият военачалник вероятно също е разчувстван от тази история и отстъпва единствено една дребна крачка обратно. Той склонява да позволи последна среща на щерка си с нейния обичан.
Двамата се сбогуват вечно в сладкарница “България ”. Болката им е дива и не знаят какво да си кажат. Кемал целува ръката й и споделя: “Довиждане, Мити! Вярвам, че отново ще се срещнем. ” Съдбата обаче има напълно други проекти за двамата и това е последната им среща. “Ти и единствено ти ще останеш дамата на моя живот ”, заклева се влюбеният и съблюдава обещанието си. Софийската клевета твърди, че Кемал дава и последната си стотинка, с цел да изпрати на Димитрина като сетен подарък един файтон, цялостен е с рози, а също че след година опитва отново да умилостиви генерала, само че още веднъж удря на камък.
В Турция пък приказват, че Ататюрк е отказал за се ожени за дъщерята на султана.
Нещо, което едва ли някой в миналото е правил. Ататюрк се дами по политически аргументи за красива и начетена юристка Латифа Ханъм, приключила в Париж, само че съвсем не живее под един покрив с нея. Бракът е разтрогнат две години след сключването му. След това има безразборни връзки, отдава се на алкохола и може да се каже, че е трагичен в персоналния си живот.
Ататюрк умира в самотност
Казват, че измежду персоналните му движимости имало една единствена фотография – тази на българската му обичана.
Градската легенда гласи също, че Димитрина се поболява от отхвърли на татко си. След време я сгодяват за известния юрист Деян Деянов, с който по-късно подвигат женитба. Той става народен представител, само че не в изключително подобаващ миг. След 9 септември 1944 година е интерниран и фамилията се реалокира с него в провинцията. Димитрина става майка на три деца.
Само един път Ататюрк написа на Мити, като й изпраща романа “Чучулигата ” на Рашат Нури, една фамозна в Турция трагична любовна история но Ромео и Жулиета.
