Режимът в САЩ - професори от Харвард са притеснени за демокрацията
САЩ претърпяха изборите през 2020 година и видимо безкрайните им и все по-странни последствия. Усилията на Доналд Тръмп да анулира успеха на Джо Байдън в съдилищата срещнаха ужасяващ неуспех на съвсем всяка крачка, даже когато редица републикански чиновници и републикански гласоподаватели поддържаха тези старания. Най-апокалиптичните сюжети, за които някои учени се тревожеха преди изборите, не се случиха. Но нищо от това, което се е случило след 3 ноември, не може да се смята за обикновено - нито заканите против длъжностни лица за изборите, нито съгласуваните правни старания за обезсилване на милиони гласове, написа New York Magazine.
Някои видни университетски фигури, които учат по какъв начин страните залитат към диктатури, са надълбоко загрижени за това, което ще последва.
Даниел Зиблат, професор по политология в Харвард и съавтор на " Как умират демокрациите ", разяснява: " Мисля, че е много ясно, че имаше малко съществени старания да се откраднат тези избори. Няма да се случи. В този смисъл сериозната нормативна рецесия отмина. Това не значи, че нашият надзор и баланс сработиха. "
Той уточни " продължителен постепенно пламнал проблем " в границите на американския електорат, " радикализация " в границите на Републиканската партия. " Човек не може да има народна власт (в двупартийна система), когато една от двете партии не е напълно отдадена на демократичните правила. "
Зиблат дефинира актуалната обстановка като ескалация на конституционна безмилостна и нападателна игра, където политическите артисти " подушват слабостта в конституционната конструкция ", нарушавайки дългогодишните правила, в случай че не и механически закона. Той уточни напъните, водени от Тръмп през 2020 година, следените от републиканците държавни законодателни органи да изберат свои гласоподаватели, с цел да хвърлят успеха на президента, без значение от метода, по който гласоподават техните щати.
Възможността за сходна стъпка постоянно е била заложена в конституционната конструкция, само че никой до този миг не е бил подготвен да анулира резултати от президентски избори, които към този момент имат явен и съдбоносен победител.
" Притеснявам се, че целият този развой след изборите е генералната подготовка ", сподели политологът от Харвард Стивън Левицки, другият съавтор на " Как умират демокрациите ", цитирайки Владимир Ленин, че Руската гражданска война от 1905 година е " генерална подготовка " за Октомврийската гражданска война от 1917 година, която слага болшевиките на власт. Левицки означи, че освен републиканците са разкрили, че " тяхното ядро няма да накаже подобен тип държание, те евентуално ще го приветстват ".
Експертите не се утешават от глупавия темперамент на напъните на Тръмп за анулация на изборите, вариращи от подправени тайни изказвания до боята за коса, капеща по бузите на Руди Джулиани. " Мисля, че вършим неточност, че властническите водачи са постоянно толкоз способени в сегашното време, колкото наподобяват в ретроспекция ", сподели Зиблат. " Мусолини бе смешник. Хитлер бе доста ленив. Не е като да са били мостри на самодисциплина и организация. "
И двамата учени показаха действителна угриженост по отношение на това, което виждат като структурни дефекти в актуалната американска система - дефекти, които разрешават на политическа партия, в тази ситуация Републиканската партия, да печели поредно властта, макар че не съумява да завоюва голям брой гласове (както Тръмп направи през 2016 г.). Това подкопава концепцията за самокоригираща се двупартийна система, където, " в случай че едната страна излезе от релсите, тя ще бъде осъдена на избори ".
" Не всичко обаче се обърка ", разяснява Джошуа Тъкър, професор в Нюйоркския университет и съдиректор на Центъра за обществени медии и политика в Ню Йорк, " положителната вест... е, че количеството на насилието към тези избори е пренебрежимо малко ".
Той означи, че това не е по този начин в нежните демокрации, където изборните секции са взривявани, изборните служащи са разстрелвани и хората са нападани, до момента в който преброяват гласовете. В съпоставяне с толкоз ужасни сюжети, Съединени американски щати наподобяват добре.
Тъкър също означи разделянето на управляващите. " Хората, които работят в правосъдната власт, не виждат своята роля като ратифициращи желанията на оня, който управлява изпълнителната власт. " Той означи, че това не е просто обстановка, в която има задоволително съдии, назначени от демократите, с цел да отхвърлят правосъдните каузи на Тръмп. Вместо това назначените от републиканците федерални съдии чак до Върховния съд - в това число тези, назначени от самия Тръмп - неведнъж се произнасяха против него.
И въпреки всичко остава въпросът дали тези задържащи механизми ще устоят. Левицки твърди, че в " множеството други случаи (в други страни), когато партиите излизат от релсите, те се обръщат към военните. Обтъщат се непосредствено към по-пряко властнически средства. Няма доста случаи на партия, която става властническа и продължава да работи в изцяло демократична система. "
Най-близкият американски паралел, който той вижда са южните демократи в ерата на Джим Кроу, който той характеризира като властнически заради " развой на конституционни преврати (през последната четвърт на 19 век)... законодателни промени, които разрешиха обезправяването на съвсем половината от популацията. "
Въпросът е по какъв начин наподобява бъдещето на американската народна власт с призрака на Тръмп в заточение в Мар-а-Лаго, към момента подмолно и лъжливо фрапантен за измами. " Всичко, което Тръмп има на своя страна, е неговото ядро ", разяснява Валерия Бънс, политолог от Корнел.
" Това е валутата на неговата власт и той ще се придържа към нея, доколкото е допустимо. " Въпросът е дали ядрото на Тръмп към момента ще му обръща внимание, откакто напусне поста - отговорът ще повлияе на метода, по който бъдещите генерации гледат на него в този епизод.
Зиблат означи, че " това в действителност зависи от политическите елити, които описват историята по метод, който учи бъдещите генерации, че това е подигравка или неточност... политическите водачи могат да описват различни истории и почтено да се изправят против предишното. " За Зиблат аналогията в американската история е Джоузеф Маккарти, който се трансформира в анатема единствено няколко години откакто господства във Вашингтон с измама и антикомунистически кръстоносен поход. Днес името му е засегнатост. Този сюжет е допустимо най-оптимистичният, препоръчан от някой от специалистите. Падението на Маккарти обаче се случи в напълно друга ера, когато в последна сметка самата Републиканската партия го трансформира в парий.
Предлаганият различен сюжет е, че в случай че подправените изказвания за откраднати избори продължат като мит, както след Първата международна война в Германия, когато се твърди неправилно, че демократичните политици са предали армията и са предотвратили успеха - " Това води до намаляване на системата, тъй като просто понижава легитимността измежду огромни пластове на електората ", добавя Зиблат.
" Ваймарската република имаше интервал на демократична динамичност и преодоля някои от тези недостатъци, само че те продължиха под повърхността. Този тип подозрения постоянно не престават. "
Като цяло Левицки означи, че нямаме " прекалено много паралели " за актуалната обстановка. Според него Съединени американски щати ще избегнат революция като Испания през 30-те години на предишния век и обстановка като Венецуела или Турция, където " едната страна придобива надмощие, а другата е смазана ".
Вместо това, сподели той, Съединените щати са " заседнали в два относително идентични съперника, едната страна е по-слаба, само че благоприятсвтана от институциите и е по-агресивно властническа ". Освен това той счита, че най-често срещаният в исторически проект резултат - военна интервенция - просто няма да се случи в Съединени американски щати.
Вместо това Съединените щати " се насочват към средносрочен интервал на дисфункция, влизане и излизане от институционални рецесии " в обстановка без исторически паралел, а " стабилността и дисфункцията са рядка композиция ".
Някои видни университетски фигури, които учат по какъв начин страните залитат към диктатури, са надълбоко загрижени за това, което ще последва.
Даниел Зиблат, професор по политология в Харвард и съавтор на " Как умират демокрациите ", разяснява: " Мисля, че е много ясно, че имаше малко съществени старания да се откраднат тези избори. Няма да се случи. В този смисъл сериозната нормативна рецесия отмина. Това не значи, че нашият надзор и баланс сработиха. "
Той уточни " продължителен постепенно пламнал проблем " в границите на американския електорат, " радикализация " в границите на Републиканската партия. " Човек не може да има народна власт (в двупартийна система), когато една от двете партии не е напълно отдадена на демократичните правила. "
Зиблат дефинира актуалната обстановка като ескалация на конституционна безмилостна и нападателна игра, където политическите артисти " подушват слабостта в конституционната конструкция ", нарушавайки дългогодишните правила, в случай че не и механически закона. Той уточни напъните, водени от Тръмп през 2020 година, следените от републиканците държавни законодателни органи да изберат свои гласоподаватели, с цел да хвърлят успеха на президента, без значение от метода, по който гласоподават техните щати.
Възможността за сходна стъпка постоянно е била заложена в конституционната конструкция, само че никой до този миг не е бил подготвен да анулира резултати от президентски избори, които към този момент имат явен и съдбоносен победител.
" Притеснявам се, че целият този развой след изборите е генералната подготовка ", сподели политологът от Харвард Стивън Левицки, другият съавтор на " Как умират демокрациите ", цитирайки Владимир Ленин, че Руската гражданска война от 1905 година е " генерална подготовка " за Октомврийската гражданска война от 1917 година, която слага болшевиките на власт. Левицки означи, че освен републиканците са разкрили, че " тяхното ядро няма да накаже подобен тип държание, те евентуално ще го приветстват ".
Експертите не се утешават от глупавия темперамент на напъните на Тръмп за анулация на изборите, вариращи от подправени тайни изказвания до боята за коса, капеща по бузите на Руди Джулиани. " Мисля, че вършим неточност, че властническите водачи са постоянно толкоз способени в сегашното време, колкото наподобяват в ретроспекция ", сподели Зиблат. " Мусолини бе смешник. Хитлер бе доста ленив. Не е като да са били мостри на самодисциплина и организация. "
И двамата учени показаха действителна угриженост по отношение на това, което виждат като структурни дефекти в актуалната американска система - дефекти, които разрешават на политическа партия, в тази ситуация Републиканската партия, да печели поредно властта, макар че не съумява да завоюва голям брой гласове (както Тръмп направи през 2016 г.). Това подкопава концепцията за самокоригираща се двупартийна система, където, " в случай че едната страна излезе от релсите, тя ще бъде осъдена на избори ".
" Не всичко обаче се обърка ", разяснява Джошуа Тъкър, професор в Нюйоркския университет и съдиректор на Центъра за обществени медии и политика в Ню Йорк, " положителната вест... е, че количеството на насилието към тези избори е пренебрежимо малко ".
Той означи, че това не е по този начин в нежните демокрации, където изборните секции са взривявани, изборните служащи са разстрелвани и хората са нападани, до момента в който преброяват гласовете. В съпоставяне с толкоз ужасни сюжети, Съединени американски щати наподобяват добре.
Тъкър също означи разделянето на управляващите. " Хората, които работят в правосъдната власт, не виждат своята роля като ратифициращи желанията на оня, който управлява изпълнителната власт. " Той означи, че това не е просто обстановка, в която има задоволително съдии, назначени от демократите, с цел да отхвърлят правосъдните каузи на Тръмп. Вместо това назначените от републиканците федерални съдии чак до Върховния съд - в това число тези, назначени от самия Тръмп - неведнъж се произнасяха против него.
И въпреки всичко остава въпросът дали тези задържащи механизми ще устоят. Левицки твърди, че в " множеството други случаи (в други страни), когато партиите излизат от релсите, те се обръщат към военните. Обтъщат се непосредствено към по-пряко властнически средства. Няма доста случаи на партия, която става властническа и продължава да работи в изцяло демократична система. "
Най-близкият американски паралел, който той вижда са южните демократи в ерата на Джим Кроу, който той характеризира като властнически заради " развой на конституционни преврати (през последната четвърт на 19 век)... законодателни промени, които разрешиха обезправяването на съвсем половината от популацията. "
Въпросът е по какъв начин наподобява бъдещето на американската народна власт с призрака на Тръмп в заточение в Мар-а-Лаго, към момента подмолно и лъжливо фрапантен за измами. " Всичко, което Тръмп има на своя страна, е неговото ядро ", разяснява Валерия Бънс, политолог от Корнел.
" Това е валутата на неговата власт и той ще се придържа към нея, доколкото е допустимо. " Въпросът е дали ядрото на Тръмп към момента ще му обръща внимание, откакто напусне поста - отговорът ще повлияе на метода, по който бъдещите генерации гледат на него в този епизод.
Зиблат означи, че " това в действителност зависи от политическите елити, които описват историята по метод, който учи бъдещите генерации, че това е подигравка или неточност... политическите водачи могат да описват различни истории и почтено да се изправят против предишното. " За Зиблат аналогията в американската история е Джоузеф Маккарти, който се трансформира в анатема единствено няколко години откакто господства във Вашингтон с измама и антикомунистически кръстоносен поход. Днес името му е засегнатост. Този сюжет е допустимо най-оптимистичният, препоръчан от някой от специалистите. Падението на Маккарти обаче се случи в напълно друга ера, когато в последна сметка самата Републиканската партия го трансформира в парий.
Предлаганият различен сюжет е, че в случай че подправените изказвания за откраднати избори продължат като мит, както след Първата международна война в Германия, когато се твърди неправилно, че демократичните политици са предали армията и са предотвратили успеха - " Това води до намаляване на системата, тъй като просто понижава легитимността измежду огромни пластове на електората ", добавя Зиблат.
" Ваймарската република имаше интервал на демократична динамичност и преодоля някои от тези недостатъци, само че те продължиха под повърхността. Този тип подозрения постоянно не престават. "
Като цяло Левицки означи, че нямаме " прекалено много паралели " за актуалната обстановка. Според него Съединени американски щати ще избегнат революция като Испания през 30-те години на предишния век и обстановка като Венецуела или Турция, където " едната страна придобива надмощие, а другата е смазана ".
Вместо това, сподели той, Съединените щати са " заседнали в два относително идентични съперника, едната страна е по-слаба, само че благоприятсвтана от институциите и е по-агресивно властническа ". Освен това той счита, че най-често срещаният в исторически проект резултат - военна интервенция - просто няма да се случи в Съединени американски щати.
Вместо това Съединените щати " се насочват към средносрочен интервал на дисфункция, влизане и излизане от институционални рецесии " в обстановка без исторически паралел, а " стабилността и дисфункцията са рядка композиция ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ