Украйна - опит за прогноза
САЩ предадоха Украйна. Агресорът е заплатен. Президентът Доналд Тръмп и секретарят по защитата Пит Хегсет бяха ясни - стартират договаряния с Владимир Путин, ще се пазарят с него за мир в Украйна, ще възстановят връзките с изолирания от целия свободен свят и упрекнат във военни закононарушения водач.
Преговорите са уговорени зад тила на Киев (напомняне за Мюнхен и Ялта). Украинците и Европа са сложени пред приключен факт - Украйна няма да резервира нелегално отнетите ѝ след 2014 година територии и не може да се надява на участие в НАТО. Предлагат ѝ някакви гаранции за сигурност, сходни на потъпканото съглашение от Будапеща от 1994 година, когато тя се отхвърли от наследените от Съюз на съветските социалистически републики нуклеарни оръжия. Ако това е " мир посредством мощ ", човек го е боязън са си намерения какво би бил мирът поради уязвимост.
Изглежда, че за Европа остава достойнството да заплати сметката за следвоенното възобновяване на Украйна и да се погрижи за гаранциите ѝ за сигурност. Съединени американски щати желаят от европейците отбранителни разноски от 5% от Брутният вътрешен продукт, когато те едвам доближават 2%.
„ Европейците ще би трябвало да обезпечат по-голямата част от бъдещата помощ за Украйна “, сподели през вчерашния ден Хегсет. „ Като част от гаранциите за сигурност, няма да има ситуирани войски в Украйна “, добави той. И предизвести украинския си сътрудник Рустем Умеров: „ Съединените щати няма да поддържат участието в НАТО в границите на контрактуван мир и връщането към границите отпреди 2014 година е нереалистична цел. Преследването на тази илюзорна цел единствено ще удължи войната и страданието. “
За съдружниците в Европейски Съюз и НАТО тези думи бяха потрес. Това беше неприятният сюжет, който множеството от тях очакваха с спокоен смут след встъпването на Тръмп в служба преди месец: Съединени американски щати и Русия против Европа във връзка на Украйна. Очакваха го с спокоен смут поради сложния избор, пред който ги изправя.
Както тъкмо разяснява във Facebook Огнян Минчев:
" Ако администрацията на президента Тръмп има ангажимент към своите съдружници в Европа, подреждането на събитията би трябвало да стартира с договарянето на атлантическа рамка за договаряния със страните във войната - с агресора в Москва и с жертвата на експанзията - Украйна.
Ако съществува хипотеза, че Европа - в това число Украйна - няма къде да отидат, с изключение на да одобряват контрактуваното сред Тръмп и Путин, първият отрицателен резултат от това би бил спор на позиции в Атлантическия съюз. Вторият отрицателен резултат - директно замесване на Европа във войната. Защото в случай че Европа просто реши да си премълчи - това ще бъде мълчанието директно преди края на европейския интеграционен план. "
Обещанието, че демократичният свят ще поддържа Украйна " толкоз дълго, колкото би трябвало ", тъй като това е борба на демокрацията против авторитаризма и на правовия ред против корупцията, е изхвърлено на боклука. Така обрисуваната договорка с Путин е изменничество по отношение на демокрацията, а затова - и против международното водачество на Съединени американски щати в нейна отбрана. По-голям удар върху така наречен " международен ред " след Втората международна война - здраве му кажѝ.
Ред към този момент няма. От силата на правото се връщаме към правото на силата и на професионалния диалект на финансистите това е голям честен риск. Да му мисли Източна Европа, в това число и България. Както Тръмп съобщи украинците, по този начин може да съобщи всекиго от нас.
Той е изолационист, което на елементарен български значи: " Америка на първо място, всички други - кучета ги яли ". Самата Америка е разграничена горчиво сред двете си родилни начала - на авантюриста-печалбар и на мисионера доплавал в Новия свят с " Мейфлауър ", с цел да построи новия " Град на хълма ", воден от своята " явна орис ". Тръмп е от първите.
Трансатлантическата връзка към този момент не е това, което беше. От безусловна, тя стана условна - слушаш и си плащаш - имаш връзка, не слушаш и не плащаш - нямаш. Ако щеш.
И кучетата в Европа към този момент знаят - не можем да разчитаме повече на Чичо Сам. И какво като знаят? Европа, изключително в западната си част, е парализирана от разединени страни, криво-ляво водачество и капризно население. Потънала е в личните си държавни рецесии. Грижа я е повече за американските мита, в сравнение с за почтената украинска кръв.
Тази Европа обаче оттук насетне ще преценя дали Украйна е почтена да членува в Европейски Съюз. Това не е честен риск, а морална подигравка. И от нея никакво доверие и никаква обвързаност към общия ни сякаш план не може да произтече.
Част от Европа на държавните управления е намерено тръмпистка. Това са така наречен " патриоти ", а в действителност другари на Путин, които през днешния ден ликуват. Включително у нас. За малцинството, останало правилно на полезностите в европейския договор (човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна, правата на човека) през вчерашния ден беше черен ден. Не единствено тъй като основният съдружник на Европа предаде Украйна и тези правила, само че и тъй като това малцинство трябваше за следващ път да осъзнае слабостта си, грешките и несвършената си работа. А конформисткото болшинство в Европейски Съюз е изправено пред сложен завой - да последва ли Тръмп и в случай че да, по какъв начин да дегизира измяната като " прагматизъм ". Използването на тази дума съмнително зачести напоследък.
Едно е ясно - в настоящия си тип Европа не е способна на друго с изключение на на " мудна мъка ", както планува Марио Драги. В настоящия си институционален тип Европейски Съюз не може да осъществя големия си стопански и интелектуален капацитет и затова не може да бъде международна политическа и военна мощ. Очевидно е, че съюз на полезности в толкоз уголемен състав, включващ Орбан, Фицо, Кикъл, Вилдерс, няма по какъв начин да оцелее. Освен вход, Европа ще би трябвало да си направи и излаз, в случай че желае да остане вярна на контракта си. Това го предвижда преди години Кристалина Георгиева. Въпросът който продължава да стои със страшна мощ пред България (но тя настойчиво не си го задава) е: С коя Европа сме, каква Европа желаеме? Досегашният ни отговор е: С която и да е, стига да дава парѝ.
Възможността в днешната рецесия е, че Европа не е единствено съюз на държавни управления, само че и съюз на жители. Сега те са на ход. Да забележим на какво са способни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Преговорите са уговорени зад тила на Киев (напомняне за Мюнхен и Ялта). Украинците и Европа са сложени пред приключен факт - Украйна няма да резервира нелегално отнетите ѝ след 2014 година територии и не може да се надява на участие в НАТО. Предлагат ѝ някакви гаранции за сигурност, сходни на потъпканото съглашение от Будапеща от 1994 година, когато тя се отхвърли от наследените от Съюз на съветските социалистически републики нуклеарни оръжия. Ако това е " мир посредством мощ ", човек го е боязън са си намерения какво би бил мирът поради уязвимост.
Изглежда, че за Европа остава достойнството да заплати сметката за следвоенното възобновяване на Украйна и да се погрижи за гаранциите ѝ за сигурност. Съединени американски щати желаят от европейците отбранителни разноски от 5% от Брутният вътрешен продукт, когато те едвам доближават 2%.
„ Европейците ще би трябвало да обезпечат по-голямата част от бъдещата помощ за Украйна “, сподели през вчерашния ден Хегсет. „ Като част от гаранциите за сигурност, няма да има ситуирани войски в Украйна “, добави той. И предизвести украинския си сътрудник Рустем Умеров: „ Съединените щати няма да поддържат участието в НАТО в границите на контрактуван мир и връщането към границите отпреди 2014 година е нереалистична цел. Преследването на тази илюзорна цел единствено ще удължи войната и страданието. “
За съдружниците в Европейски Съюз и НАТО тези думи бяха потрес. Това беше неприятният сюжет, който множеството от тях очакваха с спокоен смут след встъпването на Тръмп в служба преди месец: Съединени американски щати и Русия против Европа във връзка на Украйна. Очакваха го с спокоен смут поради сложния избор, пред който ги изправя.
Както тъкмо разяснява във Facebook Огнян Минчев:
" Ако администрацията на президента Тръмп има ангажимент към своите съдружници в Европа, подреждането на събитията би трябвало да стартира с договарянето на атлантическа рамка за договаряния със страните във войната - с агресора в Москва и с жертвата на експанзията - Украйна.
Ако съществува хипотеза, че Европа - в това число Украйна - няма къде да отидат, с изключение на да одобряват контрактуваното сред Тръмп и Путин, първият отрицателен резултат от това би бил спор на позиции в Атлантическия съюз. Вторият отрицателен резултат - директно замесване на Европа във войната. Защото в случай че Европа просто реши да си премълчи - това ще бъде мълчанието директно преди края на европейския интеграционен план. "
Обещанието, че демократичният свят ще поддържа Украйна " толкоз дълго, колкото би трябвало ", тъй като това е борба на демокрацията против авторитаризма и на правовия ред против корупцията, е изхвърлено на боклука. Така обрисуваната договорка с Путин е изменничество по отношение на демокрацията, а затова - и против международното водачество на Съединени американски щати в нейна отбрана. По-голям удар върху така наречен " международен ред " след Втората международна война - здраве му кажѝ.
Ред към този момент няма. От силата на правото се връщаме към правото на силата и на професионалния диалект на финансистите това е голям честен риск. Да му мисли Източна Европа, в това число и България. Както Тръмп съобщи украинците, по този начин може да съобщи всекиго от нас.
Той е изолационист, което на елементарен български значи: " Америка на първо място, всички други - кучета ги яли ". Самата Америка е разграничена горчиво сред двете си родилни начала - на авантюриста-печалбар и на мисионера доплавал в Новия свят с " Мейфлауър ", с цел да построи новия " Град на хълма ", воден от своята " явна орис ". Тръмп е от първите.
Трансатлантическата връзка към този момент не е това, което беше. От безусловна, тя стана условна - слушаш и си плащаш - имаш връзка, не слушаш и не плащаш - нямаш. Ако щеш.
И кучетата в Европа към този момент знаят - не можем да разчитаме повече на Чичо Сам. И какво като знаят? Европа, изключително в западната си част, е парализирана от разединени страни, криво-ляво водачество и капризно население. Потънала е в личните си държавни рецесии. Грижа я е повече за американските мита, в сравнение с за почтената украинска кръв.
Тази Европа обаче оттук насетне ще преценя дали Украйна е почтена да членува в Европейски Съюз. Това не е честен риск, а морална подигравка. И от нея никакво доверие и никаква обвързаност към общия ни сякаш план не може да произтече.
Част от Европа на държавните управления е намерено тръмпистка. Това са така наречен " патриоти ", а в действителност другари на Путин, които през днешния ден ликуват. Включително у нас. За малцинството, останало правилно на полезностите в европейския договор (човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна, правата на човека) през вчерашния ден беше черен ден. Не единствено тъй като основният съдружник на Европа предаде Украйна и тези правила, само че и тъй като това малцинство трябваше за следващ път да осъзнае слабостта си, грешките и несвършената си работа. А конформисткото болшинство в Европейски Съюз е изправено пред сложен завой - да последва ли Тръмп и в случай че да, по какъв начин да дегизира измяната като " прагматизъм ". Използването на тази дума съмнително зачести напоследък.
Едно е ясно - в настоящия си тип Европа не е способна на друго с изключение на на " мудна мъка ", както планува Марио Драги. В настоящия си институционален тип Европейски Съюз не може да осъществя големия си стопански и интелектуален капацитет и затова не може да бъде международна политическа и военна мощ. Очевидно е, че съюз на полезности в толкоз уголемен състав, включващ Орбан, Фицо, Кикъл, Вилдерс, няма по какъв начин да оцелее. Освен вход, Европа ще би трябвало да си направи и излаз, в случай че желае да остане вярна на контракта си. Това го предвижда преди години Кристалина Георгиева. Въпросът който продължава да стои със страшна мощ пред България (но тя настойчиво не си го задава) е: С коя Европа сме, каква Европа желаеме? Досегашният ни отговор е: С която и да е, стига да дава парѝ.
Възможността в днешната рецесия е, че Европа не е единствено съюз на държавни управления, само че и съюз на жители. Сега те са на ход. Да забележим на какво са способни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ