New York Times: САЩ, Германия и Украйна са разработили два плана за офанзива
САЩ и Германия са отработили два разновидността за нахлуване на въоръжените сили на Украйна в границите на щабно обучение, оповестява New York Times. На него е участвал и началникът на Обединения комитет на началник-щабовете военачалник Марк Мили, написа
Двата разновидността за украинската атака са: против съветските отбранителни линии в североизточната или източната част на страната, в това число в Донецк и Луганск, или към сухопътния кулоар, свързващ континенталната част на Русия с Крим, с цел да се разцепи групировката на съветските войски на две елементи, принуждавайки ги да изоставен левия бряг на Днепър.
Логично е да се чака, че Русия ще постави всички старания, с цел да прекъсне украинската атака на юг и да задържи фронтовата линия. Освен това Украйна се сблъсква със обилни компликации, свързани със скоростта и количеството на доставките на оръжия и муниции от Запада.
Всъщност по-нататъшният ход на войната ще зависи от това. Напълно допустимо е и двете страни да решат да преминат към позиционна война на безсилие, като се надяват след време, посредством доставка на нови типове оръжия, да извърнат хода.
Ако се съди по сегашната динамичност на военните дейности, като че ли спорът е напът да бъде замразен. Но мнозина предизвестяват, че обстановката може коренно да се промени. Според тях нито една от воюващите страни не може да се снабди с цялостна победа, само че на относително сполучливо привършване на спора могат да разчитат и двете: Кремъл единствено теоретично, а Украйна и Западът - с по-голямо съображение. Все отново би трябвало да се има поради, че западните страни, които поддържат Украйна, имат свои показа за това по какъв начин би трябвало да завърши войната, и те се разграничават от украинските. Но без поддръжката от Запада успеха на Украйна в околните години е изцяло невъзможна поради нейната некадърност да си обезпечава техника и муниции, написа Meduza.
Какво може да се счита за победа?
До първото проваляне на съветската войска край Киев, от речите на съветския президент Владимир Путин можеше да се заключи, че Кремъл го устройва единствено цялостна капитулация на Украйна. От март 2022 година насам обаче задачите на Москва са незнайни. След изтеглянето на войските от Киевска област до есента на 2022 година внятно се говореше само за " освобождението на Донбас ", което можеше да се пояснява като излизане на Русия до границите на Донецка и Луганска области. Втората цел оставаше съхраняването на коридора от Донбас към Крим по територията на Запорожка и Херсонски области.
След " референдумите " за анексирането на четирите юго-източни области на Украйна първостепенна задача стана запазването на тези територии. Отказът от тях /който ще изисква смяна в Конституцията на Русия/ очевидно ще се счита за проваляне във войната.
Не е доста ясно обаче в какви граници Кремъл счита да пази Запорожка и Херсонска области, защото там има територии, които са под украински надзор. Вероятно по този въпрос съветското управление е склонно да бъде гъвкаво. В случая с двете области на Донбас обаче то единствено се лиши от тази еластичност още преди самото навлизане. Тогава Москва разгласи, че признава " националните републики " в границите, в които те са провъзгласени през 2014 година, т.е. това включва цялата територия на Донецка и Луганска области.
В действителността обаче даже постигането на сходна " победа " /замразяване на спора, при изискване, че никой в света не признава анексиите/ ще значи проваляне за Кремъл. Страната е в изолираност, основата на нейното благоденствие - експортът на енергоносители в Европа - рухна, съветската войска сподели своята уязвимост, Украйна се сближи със Запада и в политически, и във боен проект. Русия ще получи и неуреден спор с извънредно враждебна страна до границите си. Четирите украински области и коридорът към Крим е прекомерно дребна отплата за такива политически и стопански загуби.
Но в качеството на " фиксация на загубите " /т.е. прекъсване на бойните дейности за отбягване на нови загуби/ такава " победа " е теоретично по-добра, в сравнение с Кремъл може да разчита в околните месеци и години. При това пътят към даже подобен резултат може да е дълъг: съветската войска може да изтиква украинските войски от Донбас, само че доста постепенно и с големи жертви, които ще изискват на процедура основаване на нова войска на мястото на изтощената остаряла. Първият епизод от това изтикване /с завладяването на Северодонецк, Лисичанск, Лиман напролет на 2022 г./ приключи с провалянето на Русия в Харковска област и край Херсон единствено след няколко месеца. Сегашното нахлуване в Донбас по нищо не се разграничава.
Другите разновидности за " победа " допускат погром на украинската войска. Той е вероятен единствено в случай че Киев или Западът се откажат от по-нататъшна опозиция. А и Киев, и Западът са настроени за победа във войната, въпреки да я схващат по друг метод.
Слез изтеглянето на съветските войски от Киевска област в края на март 2022 година украинските управляващи ясно дефинираха своето схващане за победа: възобновяване на суверенитета над цялата територия в интернационално приетите граници отт 1991 година /т.е. с целия Донбас и Крим/. По отношение на Крим първоначално имаше подозрения по какъв начин той да бъде върнат - дали със мощ или с договаряния /които даже при проваляне на Кремъл ще са дълги/. С повишаването на западната помощ Киев стана по-категоричен - Крим би трябвало да бъде върнат от украинската войска. Тази позиция се поддържа както от триумфите на Въоръжението сили на Украйна на бойното поле /макар че мащабът им не дава обещание лек път към такава победа/, по този начин и от Запада.
Подобно схващане за излаз от войната изключва всевъзможни диалози за компромис сред Москва и Киев.
На думи Западът е взаимен с Киев, че страната би трябвало да възвърне суверенитета си върху цялата своя територия. Но има разлики за метода, по който това може да стане. Има явен консенсус по въпроса, че Путин не би трябвало да победи, че той би трябвало да бъде осъден за започването на нападателната война /за наставление на другите диктатори/. От това зависи запазването на ролята на Запада, най-много на Съединени американски щати, в бъдещия свят.
За реализиране на това е задоволително изтикването на съветската войска зад границите отпреди нахлуването. А въпросът за Крим и окупираните до 2022 година елементи на Донбас би трябвало да се реши по " пътя на договарянията ". Това най-малко заявяваха Съединени американски щати и Англия до края на 2022 година, т.е. до есенното нахлуване на ВСУ.
По-радикално " наказване " за Кремъл опонира на тактиката на Запада /и най-много на САЩ/: обединението, подкрепяща Украйна, през цялото време се пробва да управлява ескалацията на напрежението.
Така година след началото на войната задачите на всички участници са сведени до надзор върху територии. Кремъл е заставен да се откаже от амбициозната задача за заличаване на Украйна като страна. Русия не разполага с задоволително сили и ефикасна тактичност за реализиране даже на " по-скромната " цел за окупиране на целия Донбас. Киев не изоставя упоритостите си да възвърне изцяло суверенитета си, само че към сегашния миг няма по какъв начин да ги осъществя, тъй като напълно зависи от Запада във военно отношение. Предпазливостта и мудността на Запада води до това, че ВСУ не разполага с задоволително запас, с цел да освободи напълно дори територията, окупирана от Русия през последната година.
Всичко това, на пръв взор, дава обещание продължителна война на безсилие, която няма да приключи даже и следващата година. И въпреки всичко има късмет войната да завърши до февруари 2024 г.
Двата разновидността за украинската атака са: против съветските отбранителни линии в североизточната или източната част на страната, в това число в Донецк и Луганск, или към сухопътния кулоар, свързващ континенталната част на Русия с Крим, с цел да се разцепи групировката на съветските войски на две елементи, принуждавайки ги да изоставен левия бряг на Днепър.
Логично е да се чака, че Русия ще постави всички старания, с цел да прекъсне украинската атака на юг и да задържи фронтовата линия. Освен това Украйна се сблъсква със обилни компликации, свързани със скоростта и количеството на доставките на оръжия и муниции от Запада.
Всъщност по-нататъшният ход на войната ще зависи от това. Напълно допустимо е и двете страни да решат да преминат към позиционна война на безсилие, като се надяват след време, посредством доставка на нови типове оръжия, да извърнат хода.
Ако се съди по сегашната динамичност на военните дейности, като че ли спорът е напът да бъде замразен. Но мнозина предизвестяват, че обстановката може коренно да се промени. Според тях нито една от воюващите страни не може да се снабди с цялостна победа, само че на относително сполучливо привършване на спора могат да разчитат и двете: Кремъл единствено теоретично, а Украйна и Западът - с по-голямо съображение. Все отново би трябвало да се има поради, че западните страни, които поддържат Украйна, имат свои показа за това по какъв начин би трябвало да завърши войната, и те се разграничават от украинските. Но без поддръжката от Запада успеха на Украйна в околните години е изцяло невъзможна поради нейната некадърност да си обезпечава техника и муниции, написа Meduza.
Какво може да се счита за победа?
До първото проваляне на съветската войска край Киев, от речите на съветския президент Владимир Путин можеше да се заключи, че Кремъл го устройва единствено цялостна капитулация на Украйна. От март 2022 година насам обаче задачите на Москва са незнайни. След изтеглянето на войските от Киевска област до есента на 2022 година внятно се говореше само за " освобождението на Донбас ", което можеше да се пояснява като излизане на Русия до границите на Донецка и Луганска области. Втората цел оставаше съхраняването на коридора от Донбас към Крим по територията на Запорожка и Херсонски области.
След " референдумите " за анексирането на четирите юго-източни области на Украйна първостепенна задача стана запазването на тези територии. Отказът от тях /който ще изисква смяна в Конституцията на Русия/ очевидно ще се счита за проваляне във войната.
Не е доста ясно обаче в какви граници Кремъл счита да пази Запорожка и Херсонска области, защото там има територии, които са под украински надзор. Вероятно по този въпрос съветското управление е склонно да бъде гъвкаво. В случая с двете области на Донбас обаче то единствено се лиши от тази еластичност още преди самото навлизане. Тогава Москва разгласи, че признава " националните републики " в границите, в които те са провъзгласени през 2014 година, т.е. това включва цялата територия на Донецка и Луганска области.
В действителността обаче даже постигането на сходна " победа " /замразяване на спора, при изискване, че никой в света не признава анексиите/ ще значи проваляне за Кремъл. Страната е в изолираност, основата на нейното благоденствие - експортът на енергоносители в Европа - рухна, съветската войска сподели своята уязвимост, Украйна се сближи със Запада и в политически, и във боен проект. Русия ще получи и неуреден спор с извънредно враждебна страна до границите си. Четирите украински области и коридорът към Крим е прекомерно дребна отплата за такива политически и стопански загуби.
Но в качеството на " фиксация на загубите " /т.е. прекъсване на бойните дейности за отбягване на нови загуби/ такава " победа " е теоретично по-добра, в сравнение с Кремъл може да разчита в околните месеци и години. При това пътят към даже подобен резултат може да е дълъг: съветската войска може да изтиква украинските войски от Донбас, само че доста постепенно и с големи жертви, които ще изискват на процедура основаване на нова войска на мястото на изтощената остаряла. Първият епизод от това изтикване /с завладяването на Северодонецк, Лисичанск, Лиман напролет на 2022 г./ приключи с провалянето на Русия в Харковска област и край Херсон единствено след няколко месеца. Сегашното нахлуване в Донбас по нищо не се разграничава.
Другите разновидности за " победа " допускат погром на украинската войска. Той е вероятен единствено в случай че Киев или Западът се откажат от по-нататъшна опозиция. А и Киев, и Западът са настроени за победа във войната, въпреки да я схващат по друг метод.
Слез изтеглянето на съветските войски от Киевска област в края на март 2022 година украинските управляващи ясно дефинираха своето схващане за победа: възобновяване на суверенитета над цялата територия в интернационално приетите граници отт 1991 година /т.е. с целия Донбас и Крим/. По отношение на Крим първоначално имаше подозрения по какъв начин той да бъде върнат - дали със мощ или с договаряния /които даже при проваляне на Кремъл ще са дълги/. С повишаването на западната помощ Киев стана по-категоричен - Крим би трябвало да бъде върнат от украинската войска. Тази позиция се поддържа както от триумфите на Въоръжението сили на Украйна на бойното поле /макар че мащабът им не дава обещание лек път към такава победа/, по този начин и от Запада.
Подобно схващане за излаз от войната изключва всевъзможни диалози за компромис сред Москва и Киев.
На думи Западът е взаимен с Киев, че страната би трябвало да възвърне суверенитета си върху цялата своя територия. Но има разлики за метода, по който това може да стане. Има явен консенсус по въпроса, че Путин не би трябвало да победи, че той би трябвало да бъде осъден за започването на нападателната война /за наставление на другите диктатори/. От това зависи запазването на ролята на Запада, най-много на Съединени американски щати, в бъдещия свят.
За реализиране на това е задоволително изтикването на съветската войска зад границите отпреди нахлуването. А въпросът за Крим и окупираните до 2022 година елементи на Донбас би трябвало да се реши по " пътя на договарянията ". Това най-малко заявяваха Съединени американски щати и Англия до края на 2022 година, т.е. до есенното нахлуване на ВСУ.
По-радикално " наказване " за Кремъл опонира на тактиката на Запада /и най-много на САЩ/: обединението, подкрепяща Украйна, през цялото време се пробва да управлява ескалацията на напрежението.
Така година след началото на войната задачите на всички участници са сведени до надзор върху територии. Кремъл е заставен да се откаже от амбициозната задача за заличаване на Украйна като страна. Русия не разполага с задоволително сили и ефикасна тактичност за реализиране даже на " по-скромната " цел за окупиране на целия Донбас. Киев не изоставя упоритостите си да възвърне изцяло суверенитета си, само че към сегашния миг няма по какъв начин да ги осъществя, тъй като напълно зависи от Запада във военно отношение. Предпазливостта и мудността на Запада води до това, че ВСУ не разполага с задоволително запас, с цел да освободи напълно дори територията, окупирана от Русия през последната година.
Всичко това, на пръв взор, дава обещание продължителна война на безсилие, която няма да приключи даже и следващата година. И въпреки всичко има късмет войната да завърши до февруари 2024 г.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ