Сашка Васева е сред легендите на поп фолка. Зад гърба

Сашка Васева е измежду легендите на поп фолка. Зад гърба си има десетки шлагери като „ Левовете в марки ”, „ Не мога да те не помни, Георги ”, „ Инфлация и обич ” и други Малцина обаче знаят, че Васева е учителка по обучение. Певицата е приключила „ Предучилищна педагогика ” в Благоевград, само че любовта й към музиката я кара да хване микрофона незабавно след измененията през 1989 година Родена е в Дупница на 12 октомври 1966 година Омъжена е за предприемача Христо Бакърджиев, от който има две деца – Христо-Никола и Христина-Елена. Ето какво споделя за " Уикенд " певицата.

- Какво си пожелахте точно на рождения си ден?
- Пожелах си да имам цялото благословение от Господ. Каквото той реши да изпрати за мен, това да ме стигне и това да бъде. Аз съм мощно набожен човек.

- Каква беше миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Нямах някакви специфични изяви и огромни концерти, с една дума - нищо съществено не ми се случи. Чакам да намеря човек, който ще влага в мен, с цел да върша изкуство. Искам да върша нови песни. В днешно време обаче записват тези, които съумяват да намерят средства. В персонален проект се занимавам основно с децата. Синът ми Христо-Никола беше зрелостник, след това стартира да се готви за изпити по медицина, само че отсрочи кандидатстването за следващата година. Реши, че желае да поучи още няколко месеца, с цел да изкара висок триумф и да влезе държавна поръчка, да не следва платено. Медицинският университет е на една крачка от жилището ни в София, тъй че ще има всевъзможни улеснения да учи на мира. В момента си търси работа, тъй като не желае да стои по този начин. Още не е измислил какво тъкмо ще прави, само че ще реши. Дъщеря ни Христина-Елена е шести клас. С нея се мъчим да учим, да решаваме задания и пишем домашни. Обича да чете, само че множеството се вълнува от гримове, лакове, червила, екстеншъни. Ама от кой да види (смее се – б.а.). Като майка си е. Аз въпреки всичко не съм толкоз суетна, колкото си мислят хората. Христина-Елена доста държи на външния тип и на себе си. В нейното шкафче има повече гримове, в сравнение с в моето. Момиче е въпреки всичко, няма да се вълнува от колички и пистолетчета.

- Имате ли паметен рожден ден?
- Обичам всичките си рождени дни, тъй като съм родена през есента – обичаният ми сезон. Свързвам 12 октомври – рождения си ден, със зимнината, която родителите ми приготвяха в Дупница, където израснах. Хората неправилно счита, че съм от Ресилово. Това село бе определено от мъжа ми Христо, с цел да живеем. Той купи къща там, която направихме като вила. Иначе имахме остаряла къща. Баща ми в този момент поддържа вилата, само че моето детство мина в Дупница. От тогава в съзнанието ми се е запечатила миризмата на лютеница, на разнообразни типове сладка от сливи, круши. За  празника ми постоянно имаше зимнина. Цялото мазе пълнехме с буркани. Иначе рождените ми дни минават не изключително охолно, тъй като аз съм непретенциозен човек. Това го видяха и феновете на „ ВИП брат ”. Около мен няма изцепки. Наскоро четох, че съм щяла да вземам огромна немска пенсия, което не е правилно. Така и не станах немски жител, въпреки че брачният партньор ми е. Отказах да съм немски гражданин още преди време от родолюбие. Значи няма по какъв начин да взема немска пенсия.

- Не останахте в Германия...
- В Германия съм живяла към 20 дни, когато се роди сина ми. После се прибрах в Дупница. Но не можеш да затвориш устите на хората. Още като се омъжих за Христо се говореше, че съм го направила поради немския паспорт. А не беше по този начин. Децата ми са немски жители, само че аз не съм. За страдание няма по какъв начин да вземам пенсия там. Не се демонстрирах като прагматична жена, но обич към родината – какво да правиш?! (смее се – б.а.)

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на околните си какво желаете за рождения си ден или обичате изненадата?
- Да, споделям им, но не слушат (смее се). Казах, че желая „ Порше ”, нов съвременен клип, сниман с хубава техника... От почитателите си желая доста обич. Изпращам на всички обич и желая и аз да получа обич.

- Кой е най-хубавият и най-лошият миг в живота ти?
- Най-тежките моменти са свързани с раздялата с най-близките ми хора – майка ми и брат ми, които починаха без време. Бог да ги елементарни! Най-хубавите моменти са два – раждането на децата ми. Много е хубаво да даваш живот, да прегърнеш кърмаче, което си основал. Отглеждането на децата също не е елементарно, само че пък съм се чувствала благородно, когато не съм спала от грижа по тях.

- Притесняват ли ви годините?
- Не, въобще не ме тормозят. Няма какво да ги мисля. Каквото е писано, ще стане. Силвия Кацарова откри любовта на над 60-годишна възраст. Дай, Боже, всекиму!

- Как виждате себе си след 5 или след 10 години?
- Да съм жива и здрава, да виждам внуче, за какво не. При всички случаи ще бъда щастлива. Човек би трябвало самичък да си кодира хубавите неща, които желае да му се случат в живота и аз непрестанно го върша. Ще мога да пея, без значение от зрението ми, което, уви, няма шансове да се оправи.

- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които считат, че тя съществува единствено в киното и книгите?
- „ Вярвам в теб, обич, и да няма път даже... ” (запява – б.а.). Разбира се, че имам вяра – аз съм човек на изкуството. Но една омъжена жена може да признае единствено за една огромна обич и тя постоянно е обвързвана с мъжа й. Другите любови се не помнят и не се броят. Така и би трябвало.

- Предопределена ли е ориста на човек? Вие самата усещала ли сте намесата й?
- Да, даже се усещала, че ориста може да се трансформира, само че не от нас самите. Усещах, че на 42 години би трябвало да родя дете. Това беше доста значимо за мен, с цел да удължа живота си. И направих всичко допустимо да се появи Христина-Елена. На 42 години раждането беше рисково. Преди това бях посетила астролог, с цел да видя по какъв начин ще протекат нещата. А преди този астролог, бях ходила при няколко гадатели и те твърдяха, че ще умра млада, единствено на 46 години. Родих второто си дете с огромно предпочитание и удължих живота си, тъй като си дадох сметка, че децата ми би трябвало да порастват с майка. Но ми се даде друго тестване. На 46, когато трябваше да си отида от този свят, почнах да не виждам с едното око. И ето по какъв начин стана това. Отидох за присъединяване в една телевизия, а фотосите бяха в мазе. Обаче хлопна някаква врата и за половин час останах заключена и на мрачно. Имам уплаха от затворени пространства и доста се тормозих. Когато излязох на светлина, окото ми беше синьо, тъй като бях получила вътрешен кръвоизлив от стрес и напрежение. От тогава започнах да си изгубвам зрението.
Мислила съм дълго по тематиката. Ако не беше този кръвоизлив, щеше да ме тресне инсулт и в действителност да финиширам живота си на 46 години. Не обърнах внимание на случилото си и късно разбрах, че е трябвало да отида на доктор, да пия медикаменти, които да разрушават съсиреците и така нататък Ако го бях направила, зрителният ми нерв нямаше да се запуши и нямаше да атрофира както стана на по-късен стадий. На 46 ми бе писано да умра, само че аз чух в едно мое обезпокоеното положение Бог да ми споделя: „ Ще останеш да живееш ”. Така и стана. Останах поради децата си на земята, даже и с развалено зрение аз съм им нужна. Вярно, в този момент ми е по-трудно да пребивавам, тъй като не виждам, не чета, не карам към този момент, само че съм до сина си и до дъщерята. Те са щастливи, че имат майка. Иначе щеше да им е тежко да порастват сами.

- Но за какво сте уверена, че е трябвало да си отидете млада?
- Всички пророчества сочеха, че на 46 години ще свърша живота си. Е, останах жива, само че платих с цената на зрението си.