Ани гони с куршум страхове край Дунав
Съседите я назовават будилника на квартала
“Оловото не е единствено за патрони, които убиват. С олово се отстраняват и страховете. Но с изключение на него би трябвало и доста религия “, уверена е Ани Начкова от крайдунавското село Долни Цибър.
Животът на 40 годишната жена, въпреки и да е съвсем непрекъснато усмихната, не е по никакъв начин лек и сякаш е съединен от куп несъгласия. Тя носи българско име, само че е туркиня, мюсюлманка е, само че не е стъпвала в джамия, безработна е, само че не подвива от заран до вечер крайник по двора и в полето, с цел да обезпечи самун за фамилията си. В региона край огромната река обаче Ани е известна като дамата, която лее патрон против страховете на деца и възрастни.
„ Не съм гадателка или лечителка – гоненето на страховете ми е завещание. Баба ми и прабаба ми бяха известни баячки. Предадоха ми дарбата си, както споделяме ние турците – на ръка – на ел! “, споделя Ани. Най-възрастните хора в селата сред Лом и Козлодуй още си помнят бабите й Алиде и Бенюе. Били скромни дами, баели срещу уроки, лекували заболявания, само че най-много давали препоръки на млади и остарели. От почитание към дарбата и мъдростта им мнозина се вслушвали в тях.
„ Отраснах в друго време, когато не се вярваше в баене и гадание и тези неща не ме интересуваха. Бабите се опитваха да ме научат, но аз се дърпах. Но един ден се оказа, че все пак съм получила част от дарбите им, споделя Ани. Преди към 15 години брат й се оплакал, че синът му го е боязън от тъмното и не желае за нищо на света да излезе вечер на открито. Повайкал се, че в случай че бабите били живи, щели да оправят момчето. И Ани решила като на смешка да се опита да помогне. Сложила в лъжица олово, разтопила го на печката и зашепнала дочутите преди време от стариците думи. След дни страхът на племенника й липсващ. Случаят се разчул и последователно в Цибър почнали да идват за помощ хора.
„ Не съм измамничка, не предсказвам,не скапвам магии…Не мога да се майтапя с тъгите на хората и да им давам обещание чудеса. Помагам единствено на който самичък идва с готовност и религия “, споделя Ани. Ритуалът по гоненето на страховете, от който преди време тя не се интересувала, последователно изплавал от паметта й или от тайните трезори на гените, трупани у всеки от поколенията преди него.
Пред очите на търсещите помощ хора Анка разтопява в лъжица парче олово и го изсипва в съд със студена вода. Течният метал се разпилява със съсък на разсърдена змия и оформя причудливи фигури. Понякога във водата се открояват аргументите за обзелия индивида боязън – фигура на куче или нещо друго страшно… Друг път нищо не проличава – капчиците олово са стотици и се пръснати безредно. Значи страхът е доста огромен. За да е сполучливо премахването на кошмарите, леенето на олово би трябвало да се преви три пъти през три дни,а във всеки сеанс оловото се лее отново три пъти, разяснява дамата. Докато лее патрона Ани шепти безшумно прастара молитва.
„ Не мога да кажа думите, те са загадка! Но това е молба към Господ, към Аллах! “, изяснява тя. Всъщност за нея бог е един за всички хора – без значение по какъв начин го назовават Аллах, Исус, Йехова… “
Човек би трябвало да има вяра, да съблюдава разпоредбите и да има боязън от наказване, в случай че ги прекрачи, другояче ще живеем като зверове, ще се раздираме “, уверена е Ани. ”За гоненето на страховете не желая пари, ние, турците споделяме – харам пари не желая. Вземам каквото всеки по свое предпочитание ми остави – левче, банкнота, кутия бонбони или бутилка безалкохолно. Това е признателност и подарък за здраве! ”, споделя тя. През последните години при Ани са идвали за помощ и деца, и възрастни. Малчуганите най-често са уплашени от животни, страшни сънища или неприятни хора. Имало и случаи на хлапета, ужасени от чудовищата и кървавите подиуми в компютърните игри. Родителите би трябвало повече да внимават какво вършат пред екраните децата им, поучава гонителката на кошмари. Черни страхове обаче изтезават освен дребните, добавя тя. Понякога в дома й идват мъже и дами, изтормозени от стрес и ужаси. Млад и здрав мъж, който не можел да спи седмици наред, се оказал изплашен от претърпяна злополука. Друг пък треперел за работата си, трети – за живота на непосредствен човек. И патронът в съда с вода оказва помощ – свие ли се оловото на сърце – значи страхът е липсващ.
„ И аз не знам по какъв начин става! Може би посредством оловото и диалозите страховете излизат на ярко и се стопяват. Основното обаче е вярата “, декларира Ани. Тя постоянно се моли за здраве и шанс на фамилията си, на околните и хората, които идват при нея, и счита, че Господ я чува. Макар че е мюсюлманка Ани в никакъв случай не е стъпвала в джамия – моли се в дома си, на улицата или полето, където усети в душата си потребност от другарство със силите над индивида. Турската молитвена постройка в Долни Цибър е разрушена от години, само че за общуването с Господ човек няма потребност от покрив, уверена е дамата. Като мюсюлманка гонителката на страхове съблюдава всички обичаи и бит, уважава и Рамазан, и Курбан байрам, само че чества и Великден, и Гергьовден. „ Аз съм на половина туркиня, майка ми е българка, мъжът ми е на половина ром. Всички хора са идентични – би трябвало да живеем дружно и да си оказваме помощ! ”, безапелационна е Ани Начкова.
„ Много сериозен и трудолюбив човек! С каквото се захване го прави. Организира и другите дами, почистват селото. От преследване на страховете не разбирам, само че преди време оказа помощ и на внучката ми “, споделя кметът на Цибър Камен Димитров. В селото край Дунав в този момент живеят към 1400 души, само че в миналото хората тук са били над 3000, а по пристаните край реката кипял плевел живот, спирали кораби, разтоварвали се артикули. Като в дребен Вавилон дружно живеели българи, турци, евреи, роми. За всички имало работа и пари. Сега обаче селото е затънало в беднотия и мнозина от жителите му са отпътували в чужбина в търсене на издръжка. Ани от години е безработна. Мъжът й Митко работи като строител из градовете у нас и в чужбина. А тя се грижи сама за дома и дъщерята си Мирела, която въпреки и приключила приблизително обучение с икономическа компетентност, също е без работа и разчита единствено на обществени стратегии. За да изхранва фамилията, Анка гледа овце и коне, сади зеленчуци.
„ Не вярата, а бедността дели хората, ражда принуждение и страхове. Всеки се е свил в черупката си и не смее да се покаже на открито. Хората ги е боязън за живота им, за хляба, за децата им. Но на света няма толкоз олово и такава мощна молитва, че да прогоним тоя боязън отдъно. Всеки се оправя както може “, споделя Анка Начкова.
“Оловото не е единствено за патрони, които убиват. С олово се отстраняват и страховете. Но с изключение на него би трябвало и доста религия “, уверена е Ани Начкова от крайдунавското село Долни Цибър.
Животът на 40 годишната жена, въпреки и да е съвсем непрекъснато усмихната, не е по никакъв начин лек и сякаш е съединен от куп несъгласия. Тя носи българско име, само че е туркиня, мюсюлманка е, само че не е стъпвала в джамия, безработна е, само че не подвива от заран до вечер крайник по двора и в полето, с цел да обезпечи самун за фамилията си. В региона край огромната река обаче Ани е известна като дамата, която лее патрон против страховете на деца и възрастни.
„ Не съм гадателка или лечителка – гоненето на страховете ми е завещание. Баба ми и прабаба ми бяха известни баячки. Предадоха ми дарбата си, както споделяме ние турците – на ръка – на ел! “, споделя Ани. Най-възрастните хора в селата сред Лом и Козлодуй още си помнят бабите й Алиде и Бенюе. Били скромни дами, баели срещу уроки, лекували заболявания, само че най-много давали препоръки на млади и остарели. От почитание към дарбата и мъдростта им мнозина се вслушвали в тях.
„ Отраснах в друго време, когато не се вярваше в баене и гадание и тези неща не ме интересуваха. Бабите се опитваха да ме научат, но аз се дърпах. Но един ден се оказа, че все пак съм получила част от дарбите им, споделя Ани. Преди към 15 години брат й се оплакал, че синът му го е боязън от тъмното и не желае за нищо на света да излезе вечер на открито. Повайкал се, че в случай че бабите били живи, щели да оправят момчето. И Ани решила като на смешка да се опита да помогне. Сложила в лъжица олово, разтопила го на печката и зашепнала дочутите преди време от стариците думи. След дни страхът на племенника й липсващ. Случаят се разчул и последователно в Цибър почнали да идват за помощ хора.
„ Не съм измамничка, не предсказвам,не скапвам магии…Не мога да се майтапя с тъгите на хората и да им давам обещание чудеса. Помагам единствено на който самичък идва с готовност и религия “, споделя Ани. Ритуалът по гоненето на страховете, от който преди време тя не се интересувала, последователно изплавал от паметта й или от тайните трезори на гените, трупани у всеки от поколенията преди него.
Пред очите на търсещите помощ хора Анка разтопява в лъжица парче олово и го изсипва в съд със студена вода. Течният метал се разпилява със съсък на разсърдена змия и оформя причудливи фигури. Понякога във водата се открояват аргументите за обзелия индивида боязън – фигура на куче или нещо друго страшно… Друг път нищо не проличава – капчиците олово са стотици и се пръснати безредно. Значи страхът е доста огромен. За да е сполучливо премахването на кошмарите, леенето на олово би трябвало да се преви три пъти през три дни,а във всеки сеанс оловото се лее отново три пъти, разяснява дамата. Докато лее патрона Ани шепти безшумно прастара молитва.
„ Не мога да кажа думите, те са загадка! Но това е молба към Господ, към Аллах! “, изяснява тя. Всъщност за нея бог е един за всички хора – без значение по какъв начин го назовават Аллах, Исус, Йехова… “
Човек би трябвало да има вяра, да съблюдава разпоредбите и да има боязън от наказване, в случай че ги прекрачи, другояче ще живеем като зверове, ще се раздираме “, уверена е Ани. ”За гоненето на страховете не желая пари, ние, турците споделяме – харам пари не желая. Вземам каквото всеки по свое предпочитание ми остави – левче, банкнота, кутия бонбони или бутилка безалкохолно. Това е признателност и подарък за здраве! ”, споделя тя. През последните години при Ани са идвали за помощ и деца, и възрастни. Малчуганите най-често са уплашени от животни, страшни сънища или неприятни хора. Имало и случаи на хлапета, ужасени от чудовищата и кървавите подиуми в компютърните игри. Родителите би трябвало повече да внимават какво вършат пред екраните децата им, поучава гонителката на кошмари. Черни страхове обаче изтезават освен дребните, добавя тя. Понякога в дома й идват мъже и дами, изтормозени от стрес и ужаси. Млад и здрав мъж, който не можел да спи седмици наред, се оказал изплашен от претърпяна злополука. Друг пък треперел за работата си, трети – за живота на непосредствен човек. И патронът в съда с вода оказва помощ – свие ли се оловото на сърце – значи страхът е липсващ.
„ И аз не знам по какъв начин става! Може би посредством оловото и диалозите страховете излизат на ярко и се стопяват. Основното обаче е вярата “, декларира Ани. Тя постоянно се моли за здраве и шанс на фамилията си, на околните и хората, които идват при нея, и счита, че Господ я чува. Макар че е мюсюлманка Ани в никакъв случай не е стъпвала в джамия – моли се в дома си, на улицата или полето, където усети в душата си потребност от другарство със силите над индивида. Турската молитвена постройка в Долни Цибър е разрушена от години, само че за общуването с Господ човек няма потребност от покрив, уверена е дамата. Като мюсюлманка гонителката на страхове съблюдава всички обичаи и бит, уважава и Рамазан, и Курбан байрам, само че чества и Великден, и Гергьовден. „ Аз съм на половина туркиня, майка ми е българка, мъжът ми е на половина ром. Всички хора са идентични – би трябвало да живеем дружно и да си оказваме помощ! ”, безапелационна е Ани Начкова.
„ Много сериозен и трудолюбив човек! С каквото се захване го прави. Организира и другите дами, почистват селото. От преследване на страховете не разбирам, само че преди време оказа помощ и на внучката ми “, споделя кметът на Цибър Камен Димитров. В селото край Дунав в този момент живеят към 1400 души, само че в миналото хората тук са били над 3000, а по пристаните край реката кипял плевел живот, спирали кораби, разтоварвали се артикули. Като в дребен Вавилон дружно живеели българи, турци, евреи, роми. За всички имало работа и пари. Сега обаче селото е затънало в беднотия и мнозина от жителите му са отпътували в чужбина в търсене на издръжка. Ани от години е безработна. Мъжът й Митко работи като строител из градовете у нас и в чужбина. А тя се грижи сама за дома и дъщерята си Мирела, която въпреки и приключила приблизително обучение с икономическа компетентност, също е без работа и разчита единствено на обществени стратегии. За да изхранва фамилията, Анка гледа овце и коне, сади зеленчуци.
„ Не вярата, а бедността дели хората, ражда принуждение и страхове. Всеки се е свил в черупката си и не смее да се покаже на открито. Хората ги е боязън за живота им, за хляба, за децата им. Но на света няма толкоз олово и такава мощна молитва, че да прогоним тоя боязън отдъно. Всеки се оправя както може “, споделя Анка Начкова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ