Месечен баланс на чувствата | Станислав СТРАТИЕВ
Съседът си го знае наизуст, само че въпреки всичко го записва.
За нагледност.
„ Септември 2000 година. От първи до седми – мразя. От седми до осемнайсти – ненавиждам. От осемнайсти до двайсет и пети – не мога да ги претърпявам. От двайсет и пети до трийсет и първи – ще ги удавя в капка вода. “
Това е месечният баланс на възприятията му.
В съпоставяне с август е ненавиждал три дни по-малко, само че пък четири повече е ненавиждал.
Общо взето, по този начин се движи.
От години.
На процедура, откогато се е родил. Май с този баланс е откърмен.
Ако нещо се трансформира, то е през октомври.
Тогава полосата „ не мога да ги претърпявам “ нормално се усилва с два-три дни за сметка на „ мразя “.
И обичайните, или както Съседът ги назовава „ коледни “ промени през декември, когато салдото наподобява по този начин: „ от първи до дванайсти – ненавиждам, от дванайсти до края на месеца – ще ги удавя в капка вода “.
След това, през януари и февруари, се зареждат монотонни в прочувствено отношение дни – „ ненавиждам, мразя, не мога да ги понасям… “
През април, май, юни – все същото.
Кого, за какво – не е значимо, значимо е възприятието.
Съседът е прочувствен човек и възприятията му постоянно се трансформират – понякога може да ненавижда цялостен месец, от време на време два дни.
Или като стартира да ненавижда – цяло лято.
Но по този начин се случваше, като беше млад.
Постепенно възприятията му се поуталожиха, поуспокои се, към този момент съвсем не му се случва да избухне или да изпадне в неконтролируема прочувствена рецесия.
Чувствата му са постоянни, трайни, непрекъснати.
Месечните му салда от години към този момент си наподобяват като две капки вода.
Е, някъде високосна година, някъде двайсет и осем дни, само че какъв брой са те.
Съседът е уверен, че Ботев, това е единственият стихотворец, който признава, в действителност е написал единствено „ мощно да ненавиждаме “, а това „ мощно да обичан “ го е прибавил редакторът, с цел да се хареса някому.
Съседът ненавижда и редакторите.
Те все прибавят или махат нещо и скапват цялата работа.
Ако може, би ги удавил в капка вода.
Той си показва какво биха създали редакторите от неговия баланс на възприятията.
„ От първи до седми – мразя. От седми до осемнайсти – изпитвам благосклонност, от осемнайсти до двайсет и пети съм радостен, от двайсет и пети до трийсет и първи – обичам трима души. “
Затова и си записва.
Документира за поколенията.
Защото не се знае какво ще добави на следващия ден възможният редактор.
Фотограф: Георги Кьосев -
