Петя Георгиева, ИПИ: Близо половината българи от 12 м. не са посещавали нито едно културно събитие на живо
Със затихването на пандемията от ковид-19 наблюдавахме относително бързото възобновяване на икономическата интензивност. За страдание това не се случва в бранша на културата. Данни на Национален статистически институт демонстрират, че културният живот в България към момента не съумява да доближи интензивността си от 2019-та година – последната преди пандемията – най-малко във връзка с посещаемост и брой събития. Участието в културни събития е едва, в същото време мощно подвластно от образованието и местоживеенето на популацията.
Посещенията в музеите, кината и театрите означават растеж за втора поредна година с сред 37% и 93%, само че
никоя категория културни институции не съумява да доближи посещаемостта от 2019 година.
И до момента в който спадът в визитите на кината стартира още след 2017 година, то за театрите и музеите ковид-19 се оказва същинско злополучие. През 2022 година театрите осъществят с 0,7 млн. броя по-малко визити, а музеите – с над 1,3 млн. по-малко спрямо 2019 година. А и да не забравяме, че броят визити е в директна взаимозависимост с приходите на културните институции и намаляването им ги слага във все по-голяма взаимозависимост от страната.
Едно от последните проучвания на Национален статистически институт хвърля повече светлина върху характерностите на посетителите на културни събития. Данните от извършеното проучване на националната статистика демонстрират, че 40,3% от популацията на страната на възраст от 25 до 64 години не е взело участие в нито едно културно събитие (посещение на зрелище онлайн, кино или културна забележителност) през последните 12 месеца. Посетилите най-малко един път представления онлайн (пиеса, концерт, опера, балет) са 38,8% от цялото население, посетилите киносалони са 38,7%, a посетилите културни забележителности (музеи, художествени галерии, археологически разкопки) – 38,6%.
Посещенията на културни събития демонстрират мощна връзка с просветителния статус на лицата.
Около една трета от хората със приблизително обучение във възрастовата група 25-64 години е посетило кино, зрелище онлайн или музей през последните 12 месеца. Участието на хора с главно и по-ниско обучение в културния живот е над 10 пъти по-слабо от тези с висше обучение и тази разлика мъчно може да се изясни само с по-ниските приходи на тази категория лица. Изследване на Маркет Линкс[1] по-рано през годината демонстрира, че с изключение на високата цена, другата основна причина да не се посещават културни събития е „ неналичието на свободно време “. Но нито приходите, нито свободното време на лицата с по-ниско обучение са 10 пъти по-ограничени от тези на лицата с висше обучение.
/Заглавието е на редактора, а
Посещенията в музеите, кината и театрите означават растеж за втора поредна година с сред 37% и 93%, само че
никоя категория културни институции не съумява да доближи посещаемостта от 2019 година.
И до момента в който спадът в визитите на кината стартира още след 2017 година, то за театрите и музеите ковид-19 се оказва същинско злополучие. През 2022 година театрите осъществят с 0,7 млн. броя по-малко визити, а музеите – с над 1,3 млн. по-малко спрямо 2019 година. А и да не забравяме, че броят визити е в директна взаимозависимост с приходите на културните институции и намаляването им ги слага във все по-голяма взаимозависимост от страната.
Едно от последните проучвания на Национален статистически институт хвърля повече светлина върху характерностите на посетителите на културни събития. Данните от извършеното проучване на националната статистика демонстрират, че 40,3% от популацията на страната на възраст от 25 до 64 години не е взело участие в нито едно културно събитие (посещение на зрелище онлайн, кино или културна забележителност) през последните 12 месеца. Посетилите най-малко един път представления онлайн (пиеса, концерт, опера, балет) са 38,8% от цялото население, посетилите киносалони са 38,7%, a посетилите културни забележителности (музеи, художествени галерии, археологически разкопки) – 38,6%.
Посещенията на културни събития демонстрират мощна връзка с просветителния статус на лицата.
Около една трета от хората със приблизително обучение във възрастовата група 25-64 години е посетило кино, зрелище онлайн или музей през последните 12 месеца. Участието на хора с главно и по-ниско обучение в културния живот е над 10 пъти по-слабо от тези с висше обучение и тази разлика мъчно може да се изясни само с по-ниските приходи на тази категория лица. Изследване на Маркет Линкс[1] по-рано през годината демонстрира, че с изключение на високата цена, другата основна причина да не се посещават културни събития е „ неналичието на свободно време “. Но нито приходите, нито свободното време на лицата с по-ниско обучение са 10 пъти по-ограничени от тези на лицата с висше обучение.
/Заглавието е на редактора, а
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ