Д-р Маджаров: Колкото повече се ограничават злоупотребите, толкова по-оптимизирана ще бъде системата
Със зам.-председателя на БЛС доктор Иван Маджаров беседваме по настоящите проблеми в здравната система.
Д-р Маджаров, предходната седмица управлението на НЗОК беше заменено и доктор Асен Меджидиев беше определен за подуправител на Касата, като той ще я управлява до избора на шеф. Какви са упованията Ви за преговорния развой по идния нов рамков контракт?
Още към края на 2025 година приключихме договарянията по новия Национален рамков контракт за интервала 2026–2028 година с предходното управление на НЗОК. Оставаше само да бъдат извършени диалозите във връзка с цените и размерите, след приемането на бюджета за 2026 година
С новото управление на Касата в лицето на доктор Меджидиев чакаме да завършваме Националния рамков контракт с бързи и градивни диалози. Така ще може да стартира използването на новите контрактувани текстове, измененията в Наредба № 9 да намерят своето практическо приложение, а в действие да влязат и новите цени, които следва да договорим.
Може ли да напомним измененията в Наредбата за установяване на пакета от здравни действия, обезпечен от бюджета НЗОК?
Накратко, с тези промени се вкарва заплащането на биомаркерната диагностика. Истината е, че макар изказванията на избрани среди, с измененията в Наредба № 9 и въвеждането на амбулаторна процедура № 50 българските пациенти с новооткрити онкологични болести ще имат достъп до биомаркерна диагностика на международно равнище посредством изчерпателно геномно секвениране.
Това значи, че няма да се правят проучвания по обособени панели и да остават подозрения до каква степен даден панел е бил задоволително прецизен. Вместо това ще се прави изцяло геномно секвениране на тумора, което ще дава цялостната информация за неговия геном. По този метод няма да се постанова и осъществяването на повторни проучвания.
Това може да наподобява като подробност, само че е значимо да се напомни, че биомаркерната диагностика е включена в Наредба № 9, а не да се твърди, че такава опция липсва.
В своето ревю пред парламентарната здравна комисия доктор Меджидиев съобщи, че ще включи настоящи лекари в контролната активност на Здравната каса, с цел да може да се ревизира качеството на осъществената активност. Според Вас изпълнимо ли е това предложение?
Бих оставил на самия доктор Меджидиев да обясни концепцията си, защото точно той разполага и с опцията да я приложи. Добре е обаче да напомним, че сходен текст съществува и в настоящия Национален рамков контракт, само че е „ мъртво роден “.
Работил съм като шеф на РЗОК и знам какъв е броят на инспекциите, които се правят всекидневно и ежемесечно. За този размер работа не доближава даже наличният личен състав на НЗОК, който се занимава само с контролна активност. Да бъдат откъсвани лекари от лечебния развой и да вземат участие в инспекции дружно с контрольорите на Касата не е невероятно, само че е извънредно мъчно осъществимо.
Подобен модел би могъл да стане вероятен на един по-късен стадий, в случай че цялостният механизъм за надзор в НЗОК бъде изменен. Ако 90% от процесите се правят от софтуерни решения или цифрова платформа с изкуствен интелект, които авансово да отсяват дейностите за заплащане или отвод от заплащане, тогава взаимните инспекции с специалисти по съответните медицински специалности биха били нужни единствено в стеснен брой случаи, когато има противоречив миг и той би трябвало да бъде обяснен на място.
Не тъкмо в смисъла на инспекция, само че и в този момент в Националния рамков контракт съществува институцията на арбитража в НРД, въпреки че и той доста мъчно действа на процедура. Неговата роля е след осъществена инспекция да оцени по документите констатациите на проверяващите от НЗОК. В арбитража вземат участие лекари, избрани от БЛС, които би трябвало да преценяват дали направените констатации са верни. Вероятно доктор Меджидиев има поради точно нуждата медицинските проблеми да бъдат оценени от лекари. Истината обаче е, че е мъчно отдалечено да се прави оценка професионалната преценка на различен сътрудник, в случай че няма безапелационни и справедливи данни, учредени на образни проучвания или резултати от параклинични проучвания. Смятам, че при настоящия механизъм на надзор в НЗОК тази концепция е мъчно използвана заради неналичието на задоволителен кадрови и човешки капацитет измежду лекарите. Лекарите и сега са мощно ангажирани с лечебната активност. Подобен модел би могъл да работи, в случай че се разчита на висококвалифицирани и съответно заплатени специалисти. Ако обаче става въпрос само за искане към Българския лекарски съюз да уточни експерти, които да се включат в контрола, това мъчно би се осъществило. Сходна е обстановката и с намирането на движимости лица за правосъдната система – искащите да поемат сходен ангажимент са малко.
Вече има препоръчан план на бюджет на НЗОК за 2026 година, само че в него нарастването е надалеч по-малко от желаните от БЛС 25%. Какво ще се случи освен това състояние?
Ние настояваме, че с кумулативното закъснение на повишението на цените на медицински действия, заплащани от НЗОК в болнична помощ, минимално потребното нарастване е най-малко 25%. През двете години, в които цените на тези действия не бяха обновени, цената на доста други артикули и услуги набъбна доста.
Темата е доста по-широка и могат да бъдат приведени голям брой причини и доказателства в поддръжка на тази позиция. Един от най-лесните образци обаче е да се види с какъв брой се предлага да бъдат увеличени главните хонорари на лекарите и медицинските сестри. Виждаме, че настояванията са за нарастване от почти 50%. Колкото и да се приказва за злоупотреби и неефективно разходване на средства, сходно нарастване не може да бъде обезпечено само посредством ограничението им. Това значи, че нуждата от в допълнение финансиране е безспорна.
Твърдението, че средствата са задоволителни, няма да издържи инспекцията на времето. Нашият отговор е елементарен – в случай че в действителност средствата са задоволителни, тогава дано бъдат увеличени цените на медицинските действия, по този начин както се усилиха цените на всички останали артикули и услуги. След като се твърди, че системата разполага с нужния запас, би трябвало да се откри метод това да се случи.
Важно е да се означи и още нещо. За разлика от държавния бюджет, бюджетът на НЗОК не е плануван с недостиг. Той освен е уравновесен, само че е и по-висок по отношение на миналогодишния. Т.е. не е заложена разходна част 100%, а приходна 90% и 10% недостиг. Няма такова нещо и не приказваме за обстановка, в която разноските надвишават приходите. Средствата са налични.
Има нещо доста значимо: настояваме ясно да се каже, че с този бюджет няма по какъв начин да бъдат обезпечени нови услуги, нови действия и нови проучвания за пациентите. Ако сходно нещо се случи, това ще става за сметка на лекарите и медицинските сестри. Единственото рационално решение е наличният запас да бъде употребен за оптимално вероятното нарастване на цените на медицинските действия в границите на бюджета. Всеки, който твърди, че със същия този бюджет може да обезпечи повече за популацията, без да усили нужния запас, на процедура заблуждава обществото и трансферира тежестта върху работещите лекари и медицински сестри.
Какви са разновидностите за увеличение на средствата в опазването на здравето, защото макар изказванията, че са задоволителни, явно не стигат?
На първо място би трябвало да признаем, че средствата са незадоволителни, т.е. че системата не може да финансира всичко. В момента се получава абсурд – от една страна твърдим, че парите доближават, а от друга непрестанно цитираме данните на интернационалните статистически организации, съгласно които доплащането от пациентите в България надвишава 50%. Ако средствата са задоволителни, по какъв начин тогава се стига до над 50% доплащане? Това е нонсенс.
Оттук би трябвало да стартира диалогът. След като бъде прието, че има дефицит на средства, е належащо да се потърси мнението на разнообразни специалисти и да се избере най-подходящият модел за неговото превъзмогване.
Моето персонално мнение е, че първата стъпка може да бъде точно признаването на този дефицит, както и въвеждането на самобитен карантинен интервал за новите действия, които се включват в Наредба № 9, до момента в който бъде потвърдена тяхната успеваемост.
Това би могло да бъде съпроводено с въвеждането на доброволна здравноосигурителна вноска в размер на 2–3%, посредством която да се финансират дейностите, които не са включени в обезпечения пакет.
В момента на доктрина съвсем всичко е включено в Наредба № 9, само че на процедура към 50% от разноските се заплащат от пациентите. Затова неведнъж съм предложил да има ясно избран пакет от действия, който фактически да е обезпечен и безвъзмезден за здравноосигурените лица, а всички останали действия да минават през явен механизъм за включване в този пакет. Най-логичното да се допусна, че това ще са новите неща: нови медикаменти, нови методики за лекуване.
Тези действия могат да бъдат включени в Наредба № 9, без в началото да бъдат финансирани от НЗОК. Това би дало опция както на застрахователните сдружения, по този начин и на жителите да осъзнаят нуждата от непринудено здравно обезпечаване. По този метод в системата ще постъпят спомагателни средства, а доброволната здравна застраховка ще може да дава и спомагателни права на пациентите, наред със запазването на солидарния модел.
Според мен верният метод е солидарният модел да бъде съхранен, само че да бъде допълнен с детайл на непринудено персонално присъединяване. Така ще се сътвори действителен тласък хората да се обезпечават, тъй като сега ги задължаваме да го вършат, а в същото време непрестанно им се внушава, че от това няма смисъл, откакто така и така доплащат забележителна част от лекуването си.
Не е ли допустимо просто да бъде демонополизирана НЗОК, както се предлага от години, и това да реши казуса?
Няма просто решение в опазването на здравето. Демонополизацията на Касата, в случай че е обвързвана със опазване на правилото на пациента да избира къде да се лекува и с гарантиране на солидарния модел в една Централна каса, която да обезпечи стабилността на здравната система, е нещо положително. Демонополизацията обаче би трябвало да е обвързвана с спомагателните вноски, за тези вноски да се борят разнообразни застрахователи, които не би трябвало да споделят къде да се лекуват пациентите, когато им се наложи. Апологетите на демонополизацията на Здравната каса свенливо не помнят да прибавят идващото изречение – ще можем ли като си избираме каса, да си избираме и болница, тъй като в случай че ги попитате, ще ви отговорят, че подобен избор не се планува. Предвижда се застрахователят ви да ви е избрал и болничното заведение.
Няма лесни и едностранни решения, няма панацея, само че като цяло би трябвало да се гледа сложно. Трябва да седнем всички дружно и да признаем, че има дефицит на средства в системата. Не по политически аргументи да продължаваме да твърдим, че има пари, единствено тъй като има злоупотреби. Злоупотребите са тематика на други органи.
Колкото повече се лимитират злоупотребите, толкоз по-оптимизирана ще бъде системата. Това ще сътвори по-добра среда за работещите в нея, тъй като те ще бъдат предпазени от неточните практики и от тези, които на процедура ощетяват останалите. Освен това ще се освободи запас, който ще разреши да бъдат контрактувани по-добри цени за лечебните заведения и медицинските експерти, които работят качествено и правилно. Не би трябвало обаче да се употребява мантрата за злоупотреби като съображение да не се покачват средствата и да не се покачват цените на медицинските действия.
В общественото пространство се стартират още две водещи тези за смяна на модела. Едната е смяна на статута на лечебните заведения като търговски сдружения, а другата – средства от НЗОК да получават единствено държавните и общински лечебни заведения. Какви биха били следствията от реализацията на тези хрумвания?
По отношението на смяната за лечебните заведения не може да стане ясно какво тъкмо си показват хората, тъй като регистрацията по Търговския закон е форма на ръководство на финансите на дадена икономическа конструкция. Към сегашния миг има лечебни заведения, които не са търговски сдружения, и те не са в изключително положително положение.
По-скоро задачата на това от дълго време стартирано предложение е да се отстрани заплащането съгласно осъществената активност и да се върнем към модела на лечебните заведения, които се финансират посредством държавна прехрана, както беше в предишното. Тоест да не се регистрира какъв брой пациенти са минали през лечебното заведение и по какъв начин са били лекувани.
На процедура това значи минусите на настоящия модел, при който се заплаща главно за минал пациент, без да се наблюдават задоволително други индикатори, да бъдат сменени с един още по-неудачен модел – този отпреди измененията, когато въобще не се отчиташе дали и какъв брой се работи. Тогава освен не се оценяваше качеството на здравната активност, само че даже не се вземаше поради дали действително се прави такава. Лекарите получаваха едно и също заплащане, без значение дали работеха в районна или в републиканска болница.
Нека си напомним, че точно тогава заплатите на лекарите и медицинските сестри бяха измежду най-ниските в страната. Те даже бяха наричани „ здравни служащи “, а всичко, което болничното заведение не успяваше да обезпечи, въпреки и постоянно при ниско качество, на процедура се компенсираше с труда и напъните на самите медицински експерти.
Това обаче беше допустимо, тъй като пациентите нямаха право на избор къде да се лекуват. На процедура хората в по-малките и отдалечени общини бяха принудени да се лекуват в локалната болница, без значение какво качество на здравната помощ им се оферираше.
Тогава не бяха необичайност отводите за банкет, лекуване или интервенция. На доста места съществуваше тежка корупция и пациентите бяха принуждавани да заплащат, с цел да бъдат позволени въобще до операционната. Лечебните заведения нямаха действителен тласък да се интересуват дали един пациент ще бъде признат, лекуван или обслужен качествено.
Имаше записване на часове, само че това не означаваше, че ще бъдеш прегледан в точния момент. Можеше да чакаш с часове пред кабинета, без да влезеш, тъй като лекарят просто имаше друга работа и никой не носеше отговорност за това. По-младите не са живели в тази система и няма по какъв начин да я помнят, а по-възрастните, изпадайки в розовата мъгла на носталгията по младостта, са го не запомнили. Затова, когато слушам оферти лечебните заведения да престанат да бъдат търговски сдружения, виждам риск от връщане точно към сходен модел.
Що се отнася до другия въпрос – частните лечебни заведения да не работят с публичен запас, това би имало смисъл в случай че частните лечебни заведения се бяха наредили на опашката за субсидиране от страната, както беше едно време, по този начин щеше да е вярно. Когато обаче става въпрос за възнаграждение на услуги за минал пациент, това би било лишаване на правото на избор на здравноосигурения пациент къде да се лекува.
Хората, които се лекуват в частните лечебни заведения, са избрали сами да го създадат. Те не са били принудени да потърсят здравна помощ там. Затова е мъчно да си представим, че това право на избор може просто да бъде отнето по административен път посредством унищожаване на частните лечебни заведения с аргумента, че са конкуренция на изпитващите усложнения държавни лечебни заведения. Истината е, че за добре работещите държавни лечебни заведения частните не съставляват опасност.
Същевременно огромна част от лечебните заведения се поддържат на процедура на изкуствено дишане, защото липсва политическа воля да бъдат преструктурирани или закрити. Така се резервира практиката лечебни заведения, които даже не разполагат с задоволително личен състав и пациенти, да не престават да регистрират активност пред НЗОК и да получават финансиране.
Д-р Маджаров, предходната седмица управлението на НЗОК беше заменено и доктор Асен Меджидиев беше определен за подуправител на Касата, като той ще я управлява до избора на шеф. Какви са упованията Ви за преговорния развой по идния нов рамков контракт?
Още към края на 2025 година приключихме договарянията по новия Национален рамков контракт за интервала 2026–2028 година с предходното управление на НЗОК. Оставаше само да бъдат извършени диалозите във връзка с цените и размерите, след приемането на бюджета за 2026 година
С новото управление на Касата в лицето на доктор Меджидиев чакаме да завършваме Националния рамков контракт с бързи и градивни диалози. Така ще може да стартира използването на новите контрактувани текстове, измененията в Наредба № 9 да намерят своето практическо приложение, а в действие да влязат и новите цени, които следва да договорим.
Може ли да напомним измененията в Наредбата за установяване на пакета от здравни действия, обезпечен от бюджета НЗОК?
Накратко, с тези промени се вкарва заплащането на биомаркерната диагностика. Истината е, че макар изказванията на избрани среди, с измененията в Наредба № 9 и въвеждането на амбулаторна процедура № 50 българските пациенти с новооткрити онкологични болести ще имат достъп до биомаркерна диагностика на международно равнище посредством изчерпателно геномно секвениране.
Това значи, че няма да се правят проучвания по обособени панели и да остават подозрения до каква степен даден панел е бил задоволително прецизен. Вместо това ще се прави изцяло геномно секвениране на тумора, което ще дава цялостната информация за неговия геном. По този метод няма да се постанова и осъществяването на повторни проучвания.
Това може да наподобява като подробност, само че е значимо да се напомни, че биомаркерната диагностика е включена в Наредба № 9, а не да се твърди, че такава опция липсва.
В своето ревю пред парламентарната здравна комисия доктор Меджидиев съобщи, че ще включи настоящи лекари в контролната активност на Здравната каса, с цел да може да се ревизира качеството на осъществената активност. Според Вас изпълнимо ли е това предложение?
Бих оставил на самия доктор Меджидиев да обясни концепцията си, защото точно той разполага и с опцията да я приложи. Добре е обаче да напомним, че сходен текст съществува и в настоящия Национален рамков контракт, само че е „ мъртво роден “.
Работил съм като шеф на РЗОК и знам какъв е броят на инспекциите, които се правят всекидневно и ежемесечно. За този размер работа не доближава даже наличният личен състав на НЗОК, който се занимава само с контролна активност. Да бъдат откъсвани лекари от лечебния развой и да вземат участие в инспекции дружно с контрольорите на Касата не е невероятно, само че е извънредно мъчно осъществимо.
Подобен модел би могъл да стане вероятен на един по-късен стадий, в случай че цялостният механизъм за надзор в НЗОК бъде изменен. Ако 90% от процесите се правят от софтуерни решения или цифрова платформа с изкуствен интелект, които авансово да отсяват дейностите за заплащане или отвод от заплащане, тогава взаимните инспекции с специалисти по съответните медицински специалности биха били нужни единствено в стеснен брой случаи, когато има противоречив миг и той би трябвало да бъде обяснен на място.
Не тъкмо в смисъла на инспекция, само че и в този момент в Националния рамков контракт съществува институцията на арбитража в НРД, въпреки че и той доста мъчно действа на процедура. Неговата роля е след осъществена инспекция да оцени по документите констатациите на проверяващите от НЗОК. В арбитража вземат участие лекари, избрани от БЛС, които би трябвало да преценяват дали направените констатации са верни. Вероятно доктор Меджидиев има поради точно нуждата медицинските проблеми да бъдат оценени от лекари. Истината обаче е, че е мъчно отдалечено да се прави оценка професионалната преценка на различен сътрудник, в случай че няма безапелационни и справедливи данни, учредени на образни проучвания или резултати от параклинични проучвания. Смятам, че при настоящия механизъм на надзор в НЗОК тази концепция е мъчно използвана заради неналичието на задоволителен кадрови и човешки капацитет измежду лекарите. Лекарите и сега са мощно ангажирани с лечебната активност. Подобен модел би могъл да работи, в случай че се разчита на висококвалифицирани и съответно заплатени специалисти. Ако обаче става въпрос само за искане към Българския лекарски съюз да уточни експерти, които да се включат в контрола, това мъчно би се осъществило. Сходна е обстановката и с намирането на движимости лица за правосъдната система – искащите да поемат сходен ангажимент са малко.
Вече има препоръчан план на бюджет на НЗОК за 2026 година, само че в него нарастването е надалеч по-малко от желаните от БЛС 25%. Какво ще се случи освен това състояние?
Ние настояваме, че с кумулативното закъснение на повишението на цените на медицински действия, заплащани от НЗОК в болнична помощ, минимално потребното нарастване е най-малко 25%. През двете години, в които цените на тези действия не бяха обновени, цената на доста други артикули и услуги набъбна доста.
Темата е доста по-широка и могат да бъдат приведени голям брой причини и доказателства в поддръжка на тази позиция. Един от най-лесните образци обаче е да се види с какъв брой се предлага да бъдат увеличени главните хонорари на лекарите и медицинските сестри. Виждаме, че настояванията са за нарастване от почти 50%. Колкото и да се приказва за злоупотреби и неефективно разходване на средства, сходно нарастване не може да бъде обезпечено само посредством ограничението им. Това значи, че нуждата от в допълнение финансиране е безспорна.
Твърдението, че средствата са задоволителни, няма да издържи инспекцията на времето. Нашият отговор е елементарен – в случай че в действителност средствата са задоволителни, тогава дано бъдат увеличени цените на медицинските действия, по този начин както се усилиха цените на всички останали артикули и услуги. След като се твърди, че системата разполага с нужния запас, би трябвало да се откри метод това да се случи.
Важно е да се означи и още нещо. За разлика от държавния бюджет, бюджетът на НЗОК не е плануван с недостиг. Той освен е уравновесен, само че е и по-висок по отношение на миналогодишния. Т.е. не е заложена разходна част 100%, а приходна 90% и 10% недостиг. Няма такова нещо и не приказваме за обстановка, в която разноските надвишават приходите. Средствата са налични.
Има нещо доста значимо: настояваме ясно да се каже, че с този бюджет няма по какъв начин да бъдат обезпечени нови услуги, нови действия и нови проучвания за пациентите. Ако сходно нещо се случи, това ще става за сметка на лекарите и медицинските сестри. Единственото рационално решение е наличният запас да бъде употребен за оптимално вероятното нарастване на цените на медицинските действия в границите на бюджета. Всеки, който твърди, че със същия този бюджет може да обезпечи повече за популацията, без да усили нужния запас, на процедура заблуждава обществото и трансферира тежестта върху работещите лекари и медицински сестри.
Какви са разновидностите за увеличение на средствата в опазването на здравето, защото макар изказванията, че са задоволителни, явно не стигат?
На първо място би трябвало да признаем, че средствата са незадоволителни, т.е. че системата не може да финансира всичко. В момента се получава абсурд – от една страна твърдим, че парите доближават, а от друга непрестанно цитираме данните на интернационалните статистически организации, съгласно които доплащането от пациентите в България надвишава 50%. Ако средствата са задоволителни, по какъв начин тогава се стига до над 50% доплащане? Това е нонсенс.
Оттук би трябвало да стартира диалогът. След като бъде прието, че има дефицит на средства, е належащо да се потърси мнението на разнообразни специалисти и да се избере най-подходящият модел за неговото превъзмогване.
Моето персонално мнение е, че първата стъпка може да бъде точно признаването на този дефицит, както и въвеждането на самобитен карантинен интервал за новите действия, които се включват в Наредба № 9, до момента в който бъде потвърдена тяхната успеваемост.
Това би могло да бъде съпроводено с въвеждането на доброволна здравноосигурителна вноска в размер на 2–3%, посредством която да се финансират дейностите, които не са включени в обезпечения пакет.
В момента на доктрина съвсем всичко е включено в Наредба № 9, само че на процедура към 50% от разноските се заплащат от пациентите. Затова неведнъж съм предложил да има ясно избран пакет от действия, който фактически да е обезпечен и безвъзмезден за здравноосигурените лица, а всички останали действия да минават през явен механизъм за включване в този пакет. Най-логичното да се допусна, че това ще са новите неща: нови медикаменти, нови методики за лекуване.
Тези действия могат да бъдат включени в Наредба № 9, без в началото да бъдат финансирани от НЗОК. Това би дало опция както на застрахователните сдружения, по този начин и на жителите да осъзнаят нуждата от непринудено здравно обезпечаване. По този метод в системата ще постъпят спомагателни средства, а доброволната здравна застраховка ще може да дава и спомагателни права на пациентите, наред със запазването на солидарния модел.
Според мен верният метод е солидарният модел да бъде съхранен, само че да бъде допълнен с детайл на непринудено персонално присъединяване. Така ще се сътвори действителен тласък хората да се обезпечават, тъй като сега ги задължаваме да го вършат, а в същото време непрестанно им се внушава, че от това няма смисъл, откакто така и така доплащат забележителна част от лекуването си.
Не е ли допустимо просто да бъде демонополизирана НЗОК, както се предлага от години, и това да реши казуса?
Няма просто решение в опазването на здравето. Демонополизацията на Касата, в случай че е обвързвана със опазване на правилото на пациента да избира къде да се лекува и с гарантиране на солидарния модел в една Централна каса, която да обезпечи стабилността на здравната система, е нещо положително. Демонополизацията обаче би трябвало да е обвързвана с спомагателните вноски, за тези вноски да се борят разнообразни застрахователи, които не би трябвало да споделят къде да се лекуват пациентите, когато им се наложи. Апологетите на демонополизацията на Здравната каса свенливо не помнят да прибавят идващото изречение – ще можем ли като си избираме каса, да си избираме и болница, тъй като в случай че ги попитате, ще ви отговорят, че подобен избор не се планува. Предвижда се застрахователят ви да ви е избрал и болничното заведение.
Няма лесни и едностранни решения, няма панацея, само че като цяло би трябвало да се гледа сложно. Трябва да седнем всички дружно и да признаем, че има дефицит на средства в системата. Не по политически аргументи да продължаваме да твърдим, че има пари, единствено тъй като има злоупотреби. Злоупотребите са тематика на други органи.
Колкото повече се лимитират злоупотребите, толкоз по-оптимизирана ще бъде системата. Това ще сътвори по-добра среда за работещите в нея, тъй като те ще бъдат предпазени от неточните практики и от тези, които на процедура ощетяват останалите. Освен това ще се освободи запас, който ще разреши да бъдат контрактувани по-добри цени за лечебните заведения и медицинските експерти, които работят качествено и правилно. Не би трябвало обаче да се употребява мантрата за злоупотреби като съображение да не се покачват средствата и да не се покачват цените на медицинските действия.
В общественото пространство се стартират още две водещи тези за смяна на модела. Едната е смяна на статута на лечебните заведения като търговски сдружения, а другата – средства от НЗОК да получават единствено държавните и общински лечебни заведения. Какви биха били следствията от реализацията на тези хрумвания?
По отношението на смяната за лечебните заведения не може да стане ясно какво тъкмо си показват хората, тъй като регистрацията по Търговския закон е форма на ръководство на финансите на дадена икономическа конструкция. Към сегашния миг има лечебни заведения, които не са търговски сдружения, и те не са в изключително положително положение.
По-скоро задачата на това от дълго време стартирано предложение е да се отстрани заплащането съгласно осъществената активност и да се върнем към модела на лечебните заведения, които се финансират посредством държавна прехрана, както беше в предишното. Тоест да не се регистрира какъв брой пациенти са минали през лечебното заведение и по какъв начин са били лекувани.
На процедура това значи минусите на настоящия модел, при който се заплаща главно за минал пациент, без да се наблюдават задоволително други индикатори, да бъдат сменени с един още по-неудачен модел – този отпреди измененията, когато въобще не се отчиташе дали и какъв брой се работи. Тогава освен не се оценяваше качеството на здравната активност, само че даже не се вземаше поради дали действително се прави такава. Лекарите получаваха едно и също заплащане, без значение дали работеха в районна или в републиканска болница.
Нека си напомним, че точно тогава заплатите на лекарите и медицинските сестри бяха измежду най-ниските в страната. Те даже бяха наричани „ здравни служащи “, а всичко, което болничното заведение не успяваше да обезпечи, въпреки и постоянно при ниско качество, на процедура се компенсираше с труда и напъните на самите медицински експерти.
Това обаче беше допустимо, тъй като пациентите нямаха право на избор къде да се лекуват. На процедура хората в по-малките и отдалечени общини бяха принудени да се лекуват в локалната болница, без значение какво качество на здравната помощ им се оферираше.
Тогава не бяха необичайност отводите за банкет, лекуване или интервенция. На доста места съществуваше тежка корупция и пациентите бяха принуждавани да заплащат, с цел да бъдат позволени въобще до операционната. Лечебните заведения нямаха действителен тласък да се интересуват дали един пациент ще бъде признат, лекуван или обслужен качествено.
Имаше записване на часове, само че това не означаваше, че ще бъдеш прегледан в точния момент. Можеше да чакаш с часове пред кабинета, без да влезеш, тъй като лекарят просто имаше друга работа и никой не носеше отговорност за това. По-младите не са живели в тази система и няма по какъв начин да я помнят, а по-възрастните, изпадайки в розовата мъгла на носталгията по младостта, са го не запомнили. Затова, когато слушам оферти лечебните заведения да престанат да бъдат търговски сдружения, виждам риск от връщане точно към сходен модел.
Що се отнася до другия въпрос – частните лечебни заведения да не работят с публичен запас, това би имало смисъл в случай че частните лечебни заведения се бяха наредили на опашката за субсидиране от страната, както беше едно време, по този начин щеше да е вярно. Когато обаче става въпрос за възнаграждение на услуги за минал пациент, това би било лишаване на правото на избор на здравноосигурения пациент къде да се лекува.
Хората, които се лекуват в частните лечебни заведения, са избрали сами да го създадат. Те не са били принудени да потърсят здравна помощ там. Затова е мъчно да си представим, че това право на избор може просто да бъде отнето по административен път посредством унищожаване на частните лечебни заведения с аргумента, че са конкуренция на изпитващите усложнения държавни лечебни заведения. Истината е, че за добре работещите държавни лечебни заведения частните не съставляват опасност.
Същевременно огромна част от лечебните заведения се поддържат на процедура на изкуствено дишане, защото липсва политическа воля да бъдат преструктурирани или закрити. Така се резервира практиката лечебни заведения, които даже не разполагат с задоволително личен състав и пациенти, да не престават да регистрират активност пред НЗОК и да получават финансиране.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ