&format=webp)
Испания е сред малкото държави с данък върху богатството – работи ли моделът ѝ?
Със своята завеса от висящи зеленини Planeta е една от най-разпознаваемите офис здания в Барселона. По-рано това лято тя беше добита като част от шопинг фикс идея в жанр „ Монополи “ от най-богатия човек в Испания – създателя на стилната марка Zara Амансио Ортега.
Чрез своя семейeн офис Pontegadea, който ръководи персоналното му благосъстояние, Ортега неотдавна купи и петзвездния хотел Banke в Париж, жилищна постройка във Флорида и половината от оператора на пристанища Teesport в Североизточна Англия, добавяйки ги към към този момент построено портфолио от парцели на стойност 20 милиарда евро. Защо такова бързане?
Ортега е напът да получи рекорден дял от 3,1 милиарда евро тази година от акциите си в Inditex, компанията-майка на Zara. Според изявления в медиите той бърза да изхарчи облагата, която другояче би била обложена с налог върху благосъстоянието.
Източници от Pontegadea споделят пред The Guardian, че задачата не е да се избегне данъчно облагане, а да се следва мандатът „ да се основава благосъстояние от първичните активи, да се резервира, да се усилва и да се предава сред поколенията “.
„ Всички дивиденти от Inditex и всеки различен приход от личната икономическа активност се влагат всяка година, без значение от размера “, прибавят те.
Каквато и да е повода, имотното портфолио на Ортега пораства бързо през последните години, трансформирайки фамилния му офис в един от най-големите притежатели на недвижими парцели в Европа.
Докато финансовите министри из целия континент търсят способи да поправят вредите върху обществените финанси, породени от поредност световни разтърсвания, все по-силно се чуват апели за ефикасни механизми за облагане на най-големите частни благосъстояния.
Испания е една от едвам три европейски страни (заедно със Швейцария и Норвегия), които към момента събират налог върху благосъстоянието, и политиците гледат към Мадрид, с цел да видят какво работи – и какво не.
Във Англия някогашният водач на Лейбъристката партия Нийл Кинок и някогашният „ канцлер в сянка “ Аналийз Додс се причислиха към тези, които приканват Рейчъл Рийвс да вкара налог върху благосъстоянието в бюджета си през есента.
Във Франция сходно предложение, ориентирано непосредствено към свръхбогатите с активи над 100 млн. евро, беше признато от долната камара, само че отхвърлено от сената.
Данъците върху благосъстоянието са основани да вземат % от активите на обещано лице всяка година. Някога постоянно срещани, те последователно отпадат и биват сменени от налози върху транзакции – дивиденти, наследства и продажба на акции или парцели.
„ Данък взаимност “
Испанският налог върху благосъстоянието датира от 1978 година – годината на прехода от диктатурата на Франко към народна власт. Приходите от него отиват в районните държавни управления. Системата функционирала добре, до момента в който след краткотрайно спиране по време на финансовата рецесия, данъкът не беше възобновен през 2011 година Тогава консервативното ръководство в Мадрид понижава ставката до нула.
Ходът облагодетелства високо платените футболисти на Реал Мадрид, притегли нови поданици от други райони и имигранти от Венецуела и Латинска Америка, покачвайки цените на парцелите.
През 2022 година и Андалусия понижи ставката до нула. Лидерът на района разгласява обръщение в X: „ Андалусийци, добре пристигнали в парадайса “ – игра на думи с испанския термин за данъчен парадайс.
Малко по-късно и Галисия, където живее Ортега, предложи 50% отстъпка.
Така източник на доходи от стотици милиони евро за локалните услуги, в това число опазване на здравето, беше заплашен. Борбата за запазването му се трансформира в конфликт сред социалистическото държавно управление на Педро Санчес и консервативните районни ръководства.
В края на 2022 година Санчес вкара налог „ взаимност върху огромните благосъстояния “. Първоначално умислен за две години, поради пандемията, той към този момент е продължен.
Ставката е 1,7% за чисто благосъстояние над 3 млн. евро, до 3,5% за над 10 млн. евро, като се полза цялото имущество на субекта по света.
Първите 700 000 евро са освободени, както и 300 000 евро за главното жилище. Въведен е и предел, тъй че общите подоходни и имуществени налози да не надвишават 60% от прихода.
Данните демонстрират, че през 2023 година районите са събрали 1,25 милиарда евро, а централното държавно управление – 630 млн. евро. Общо 1,88 милиарда евро. През 2024 година сумата е достигнала 2 милиарда
Според икономисти данъкът има освен фискален, само че и обществен резултат – лимитира концентрацията на благосъстояние и власт в ръцете на малко на брой.
Реакции
Прогнозираното всеобщо изселване на богатите не се е случило. През 2021 година Forbes регистрира 26 испански милиардери, а през днешния ден броят им е 34 с общо благосъстояние над 200 милиарда $.
„ Богатите останаха, само че наеха по-добри юристи “, споделя Марк Дебоа от капиталовата платформа FO-Next.
Само малко на брой са се преместили в Лисабон или Дубай – задоволително за заглавия, само че не и да се сметне за „ бягство “, прибавя той пред The Guardian.
Големият въпрос е дали милиардерите могат да бъдат накарани да заплащат повече. Основното изключение е за „ фамилни компании “ – в началото основано да подкрепя дребния и междинния бизнес, само че през днешния ден употребявано и от най-богатите семейства.
Ако бъде отстранено, милиардерите евентуално ще прибегнат до правни схеми, прекачване на активи и холдинги в юрисдикции като Люксембург, вместо да изоставен страната.
Проблемът е, че хиляди междинни предприятия също разчитат на тази наредба, което прави смяната политически комплицирана.
Икономисти пресмятат, че към 80% от активите на най-богатия 1% не се таксуват с налог върху благосъстоянието. Загубите за държавната хазна от изключенията и лимитите може да доближават 4,5 милиарда евро годишно.
Въпреки всичко, испанската стопанска система остава мощна – през предходната година тя беше най-бързо растящата измежду огромните развити стопански системи в света с растеж от 3,2% от Брутният вътрешен продукт, изпреварвайки растежа даже на Съединени американски щати.
Чрез своя семейeн офис Pontegadea, който ръководи персоналното му благосъстояние, Ортега неотдавна купи и петзвездния хотел Banke в Париж, жилищна постройка във Флорида и половината от оператора на пристанища Teesport в Североизточна Англия, добавяйки ги към към този момент построено портфолио от парцели на стойност 20 милиарда евро. Защо такова бързане?
Ортега е напът да получи рекорден дял от 3,1 милиарда евро тази година от акциите си в Inditex, компанията-майка на Zara. Според изявления в медиите той бърза да изхарчи облагата, която другояче би била обложена с налог върху благосъстоянието.
Източници от Pontegadea споделят пред The Guardian, че задачата не е да се избегне данъчно облагане, а да се следва мандатът „ да се основава благосъстояние от първичните активи, да се резервира, да се усилва и да се предава сред поколенията “.
„ Всички дивиденти от Inditex и всеки различен приход от личната икономическа активност се влагат всяка година, без значение от размера “, прибавят те.
Каквато и да е повода, имотното портфолио на Ортега пораства бързо през последните години, трансформирайки фамилния му офис в един от най-големите притежатели на недвижими парцели в Европа.
Докато финансовите министри из целия континент търсят способи да поправят вредите върху обществените финанси, породени от поредност световни разтърсвания, все по-силно се чуват апели за ефикасни механизми за облагане на най-големите частни благосъстояния.
Испания е една от едвам три европейски страни (заедно със Швейцария и Норвегия), които към момента събират налог върху благосъстоянието, и политиците гледат към Мадрид, с цел да видят какво работи – и какво не.
Във Англия някогашният водач на Лейбъристката партия Нийл Кинок и някогашният „ канцлер в сянка “ Аналийз Додс се причислиха към тези, които приканват Рейчъл Рийвс да вкара налог върху благосъстоянието в бюджета си през есента.
Във Франция сходно предложение, ориентирано непосредствено към свръхбогатите с активи над 100 млн. евро, беше признато от долната камара, само че отхвърлено от сената.
Данъците върху благосъстоянието са основани да вземат % от активите на обещано лице всяка година. Някога постоянно срещани, те последователно отпадат и биват сменени от налози върху транзакции – дивиденти, наследства и продажба на акции или парцели.
„ Данък взаимност “
Испанският налог върху благосъстоянието датира от 1978 година – годината на прехода от диктатурата на Франко към народна власт. Приходите от него отиват в районните държавни управления. Системата функционирала добре, до момента в който след краткотрайно спиране по време на финансовата рецесия, данъкът не беше възобновен през 2011 година Тогава консервативното ръководство в Мадрид понижава ставката до нула.
Ходът облагодетелства високо платените футболисти на Реал Мадрид, притегли нови поданици от други райони и имигранти от Венецуела и Латинска Америка, покачвайки цените на парцелите.
През 2022 година и Андалусия понижи ставката до нула. Лидерът на района разгласява обръщение в X: „ Андалусийци, добре пристигнали в парадайса “ – игра на думи с испанския термин за данъчен парадайс.
Малко по-късно и Галисия, където живее Ортега, предложи 50% отстъпка.
Така източник на доходи от стотици милиони евро за локалните услуги, в това число опазване на здравето, беше заплашен. Борбата за запазването му се трансформира в конфликт сред социалистическото държавно управление на Педро Санчес и консервативните районни ръководства.
В края на 2022 година Санчес вкара налог „ взаимност върху огромните благосъстояния “. Първоначално умислен за две години, поради пандемията, той към този момент е продължен.
Ставката е 1,7% за чисто благосъстояние над 3 млн. евро, до 3,5% за над 10 млн. евро, като се полза цялото имущество на субекта по света.
Първите 700 000 евро са освободени, както и 300 000 евро за главното жилище. Въведен е и предел, тъй че общите подоходни и имуществени налози да не надвишават 60% от прихода.
Данните демонстрират, че през 2023 година районите са събрали 1,25 милиарда евро, а централното държавно управление – 630 млн. евро. Общо 1,88 милиарда евро. През 2024 година сумата е достигнала 2 милиарда
Според икономисти данъкът има освен фискален, само че и обществен резултат – лимитира концентрацията на благосъстояние и власт в ръцете на малко на брой.
Реакции
Прогнозираното всеобщо изселване на богатите не се е случило. През 2021 година Forbes регистрира 26 испански милиардери, а през днешния ден броят им е 34 с общо благосъстояние над 200 милиарда $.
„ Богатите останаха, само че наеха по-добри юристи “, споделя Марк Дебоа от капиталовата платформа FO-Next.
Само малко на брой са се преместили в Лисабон или Дубай – задоволително за заглавия, само че не и да се сметне за „ бягство “, прибавя той пред The Guardian.
Големият въпрос е дали милиардерите могат да бъдат накарани да заплащат повече. Основното изключение е за „ фамилни компании “ – в началото основано да подкрепя дребния и междинния бизнес, само че през днешния ден употребявано и от най-богатите семейства.
Ако бъде отстранено, милиардерите евентуално ще прибегнат до правни схеми, прекачване на активи и холдинги в юрисдикции като Люксембург, вместо да изоставен страната.
Проблемът е, че хиляди междинни предприятия също разчитат на тази наредба, което прави смяната политически комплицирана.
Икономисти пресмятат, че към 80% от активите на най-богатия 1% не се таксуват с налог върху благосъстоянието. Загубите за държавната хазна от изключенията и лимитите може да доближават 4,5 милиарда евро годишно.
Въпреки всичко, испанската стопанска система остава мощна – през предходната година тя беше най-бързо растящата измежду огромните развити стопански системи в света с растеж от 3,2% от Брутният вътрешен продукт, изпреварвайки растежа даже на Съединени американски щати.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ