Не всички сусамови тахани са еднакви: Какви са разликите помежду им, както и ползите за здравето
Със своята гладка и кремообразна текстура, наподобяваща паста, таханът е потребна и вкусна съставна част, която може да използваме за разнообразни предписания, както солени, по този начин и сладки, или пък да го хапваме независимо. Традиционно се прави от сусамови семена и участва в някои от най-вкусните средиземноморски и близкоизточни ястия. Само част от тях са халва, хумус и баба гануш.
По генезис от Африка и Азия, сусамът е бил публикуван още в антични времена. Така да вземем за пример египтяни са го смилали, с цел да вършат брашно от него, а римляните са го намазвали върху самун. Но в наши дни тази зърнена просвета е даже още по-широко публикувана, тъй като се отглежда на доста места по света, където климатът е по-топъл.
И въпреки че сусамовите семена имат доста приложения и разнообразни способи за консумация, таханът си остава един от най-вкусните. Но въпреки всичко, не всички сусамови тахани са идентични. Затова е потребно да знаем какви са разликите посред им, както и изгодите за здравето, с цел да изберем най-подходящия за нас тип.
Тахан от белен сусам и тахан от небелен сусам
При обработката сусамовите семена могат или да се обелят, или да се оставят с обвивката. При първия вид обвивката се отстранява от семето, преди да се смели. А това може доста да повлияе както на усета и текстурата на тахана, по този начин и на използването му.
Таханът от белен сусам е с по-ниско наличие на калций и фибри и има по-лек, даже блудкав усет. Като консистенция е по-лек и кремообразен и е подобаващ за приготвянето на сладки произведения, дресинги за салати и други готвени зеленчуци.
Таханът от небелен сусам, въпреки това, е всъщност пълнозърнест и има по-високи равнища както на калций, по този начин и на фибри. На тип е с по-тъмен цвят, консистенцията му е по-груба и зърнеста, а усетът - по мощен и даже леко горчив. А поради по-комплексния си усет, е отличен за приготвянето на печива.
Тахан от печен сусам и тахан от необработен сусам
Добре е да знаем, че в някои случаи таханът от печен сусам се отбелязва като " сусамова паста ", с цел да се отличи от тахана от необработен сусам.
Таханът от печен сусам (сусамова паста) е по-тъмен на цвят, с по-наситен усет, само че и с по-малко хранителни субстанции, поради термичната обработка, през която минават семената. Използва се в източната кухня и е превъзходен за дипове и дресинги, за намазване, в паста, както и в супи.
Таханът от необработен сусам пък е надлежно по-светъл на цвят и лек на усет. Освен това той резервира доста по-голяма част от питателните си субстанции. Най-подходящ е за потребление в десерти, хумус, сосове и дресинги, написа Tasting Table, представен от lifestyle.bg. Независимо от типа тахан, който предпочетем обаче, не трябва да забравяме да го разбъркаме добре преди да го използваме в рецепта или консумираме непосредствено от буркана. След отваряне може да го съхраняваме в ледник в продължение на няколко месеца.
По генезис от Африка и Азия, сусамът е бил публикуван още в антични времена. Така да вземем за пример египтяни са го смилали, с цел да вършат брашно от него, а римляните са го намазвали върху самун. Но в наши дни тази зърнена просвета е даже още по-широко публикувана, тъй като се отглежда на доста места по света, където климатът е по-топъл.
И въпреки че сусамовите семена имат доста приложения и разнообразни способи за консумация, таханът си остава един от най-вкусните. Но въпреки всичко, не всички сусамови тахани са идентични. Затова е потребно да знаем какви са разликите посред им, както и изгодите за здравето, с цел да изберем най-подходящия за нас тип.
Тахан от белен сусам и тахан от небелен сусам
При обработката сусамовите семена могат или да се обелят, или да се оставят с обвивката. При първия вид обвивката се отстранява от семето, преди да се смели. А това може доста да повлияе както на усета и текстурата на тахана, по този начин и на използването му.
Таханът от белен сусам е с по-ниско наличие на калций и фибри и има по-лек, даже блудкав усет. Като консистенция е по-лек и кремообразен и е подобаващ за приготвянето на сладки произведения, дресинги за салати и други готвени зеленчуци.
Таханът от небелен сусам, въпреки това, е всъщност пълнозърнест и има по-високи равнища както на калций, по този начин и на фибри. На тип е с по-тъмен цвят, консистенцията му е по-груба и зърнеста, а усетът - по мощен и даже леко горчив. А поради по-комплексния си усет, е отличен за приготвянето на печива.
Тахан от печен сусам и тахан от необработен сусам
Добре е да знаем, че в някои случаи таханът от печен сусам се отбелязва като " сусамова паста ", с цел да се отличи от тахана от необработен сусам.
Таханът от печен сусам (сусамова паста) е по-тъмен на цвят, с по-наситен усет, само че и с по-малко хранителни субстанции, поради термичната обработка, през която минават семената. Използва се в източната кухня и е превъзходен за дипове и дресинги, за намазване, в паста, както и в супи.
Таханът от необработен сусам пък е надлежно по-светъл на цвят и лек на усет. Освен това той резервира доста по-голяма част от питателните си субстанции. Най-подходящ е за потребление в десерти, хумус, сосове и дресинги, написа Tasting Table, представен от lifestyle.bg. Независимо от типа тахан, който предпочетем обаче, не трябва да забравяме да го разбъркаме добре преди да го използваме в рецепта или консумираме непосредствено от буркана. След отваряне може да го съхраняваме в ледник в продължение на няколко месеца.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




