Апелативен съд – Велико Търново остави окончателно в ареста шофьора, причинил смъртта на 12-годишната Сияна
Със свое определение по ВЧНД №61/2026 година, състав на Апелативен съд – Велико Търново удостовери определение №116/17.02.2026, постановено по НОХД №410/2025 година - делото „ Сияна “,по разказа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставено без почитание настояването на подсъдимия Г. Б. А. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ задържане под стража “ в по-лека такава.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е формирано на съображение въззивна частна тъжба от бранителя на подсъдимия против определението на ОС-Плевен.
Съставът на въззивния съд споделя извода на първата инстанция, че във връзка с подсъдимия Г. Б. А. не е отпаднала действителната заплаха от укриване. Видно от обвинителния акт, той е предаден на съд за осъществено тежко закононарушение, за което в санкционната му част е планувано наказване от пет до петнадесет години. Опасността от укриване се изважда както от тежестта на плануванаъа глоба за осъщественото закононарушение, а по този начин също и от високата му социална заплаха, с оглед породения извънредно тежък съставомерен резултат. Този резултат доста надвишава минимално изискуемия подобен за съставомерност на действието по този дипломиран състав. По отношение съществуването на действителна заплаха от укриване към тези условия следва да се вземат планува и наличните по делото данни за личността на подсъдимите – работата му като интернационален водач от доста години, обвързвана с постоянно овакантяване на рамките на страната, съчетано с неналичието на трайни фамилни връзки, които да го задържат в страната, които постановат съществуването на действителна, а не на хипотетична заплаха от укриване.
Въззивният състав е отхвърлил доводите на отбраната, обосноваващи нуждата от изменение на мярката за неотклонение заради смяна в събитията като неоснователни.
Съставът приема също по този начин, че не е налице дълготрайност на задържането, както и че взетата мярка за неотклонение „ Задържане под стража “ не е прекалено тежка и не еизвън рационалния период. С оглед изложеното, към сегашния миг липсват учредения за изменението йв по-лека такава.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е дефинитивно.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е формирано на съображение въззивна частна тъжба от бранителя на подсъдимия против определението на ОС-Плевен.
Съставът на въззивния съд споделя извода на първата инстанция, че във връзка с подсъдимия Г. Б. А. не е отпаднала действителната заплаха от укриване. Видно от обвинителния акт, той е предаден на съд за осъществено тежко закононарушение, за което в санкционната му част е планувано наказване от пет до петнадесет години. Опасността от укриване се изважда както от тежестта на плануванаъа глоба за осъщественото закононарушение, а по този начин също и от високата му социална заплаха, с оглед породения извънредно тежък съставомерен резултат. Този резултат доста надвишава минимално изискуемия подобен за съставомерност на действието по този дипломиран състав. По отношение съществуването на действителна заплаха от укриване към тези условия следва да се вземат планува и наличните по делото данни за личността на подсъдимите – работата му като интернационален водач от доста години, обвързвана с постоянно овакантяване на рамките на страната, съчетано с неналичието на трайни фамилни връзки, които да го задържат в страната, които постановат съществуването на действителна, а не на хипотетична заплаха от укриване.
Въззивният състав е отхвърлил доводите на отбраната, обосноваващи нуждата от изменение на мярката за неотклонение заради смяна в събитията като неоснователни.
Съставът приема също по този начин, че не е налице дълготрайност на задържането, както и че взетата мярка за неотклонение „ Задържане под стража “ не е прекалено тежка и не еизвън рационалния период. С оглед изложеното, към сегашния миг липсват учредения за изменението йв по-лека такава.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е дефинитивно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ