Със Свилен Мишляков - известен наш журналист, се познавам доста

...
Със Свилен Мишляков - известен наш журналист, се познавам доста
Коментари Харесай

Ужасите в Пловдивския и Пазарджишкия край след Априлското въстание от 1876 г. в съхранените книжа от журналист и неговата майка

Със Свилен Мишляков - прочут наш публицист, се познавам много от дълго време и мога да кажа, че сме положителни другари. Приятелството ни се получи с помощта на заниманията, които имаме и двамата - той е публицист, а аз се занимавам с история.

Водили сме диалози по най-различни тематики и един път той напълно инцидентно ми загатна, че има оставен от неговата майка Дарина Маркишка след гибелта й един ръкопис - документи на Пловдивската митрополия, отнасящи се до Априлското въстание от 1876 година, който тя получила от Димитър Пеев, наследник на доктор Александър Пеев. Естествено, това провокира неотложно моя интерес към упоменатия ръкопис и го помолих да ми го до донесе да го видя.


Молбата ми беше изпълнена. Заедно с това Свилен ми сподели и една директория с документи на майка му за напъните, които тя преди години е положила, с цел да осъществя издаването на ръкописа. По едни или други аргументи това не се е получило. Успяла е единствено да разгласява две публикации в наши столични вестници, в които хвърля светлина за наличието на документите, само че все пак не получава отникъде поддръжка. Подобна обява прави и самият Свилен Мишляков също в един от столичните вестници.

След като той ми даде ръкописа, аз се срещнах деликатно с неговото наличие и останах напряко слисан: по-подробна картина за ужасите, които е изпитало българското население в Пловдивско и Пазарджишко след потушаването на Априлското въстание от 1876 година, аз не познавам. При това става дума не за някакви записки, писани с късна дата, а за писма, писани по горещите следи на събитията.

Отново обаче изникна спънка - неналичието на средства за издаването на документите

Поради тази причина върнах ръкописа на Св. Мишляков с молба да го пази и съхранява, като му споделих да не губи кураж, тъй като от това съдържащите се в ръкописа сведения няма с нищо да пострадат. Напротив, цената им занапред ще нараства още повече. Въпросът бе да се въоръжи с самообладание и да чака по-добри времена.

За благополучие, този миг пристигна напълно внезапно. При един диалог с доцент Атанас Шопов, шеф на Историческия музей в Панагюрище, аз му загатнах за документите на Пловдивската митрополия и при едно от идванията му до София му ги предоставих да ги види и той в случай че реши, че заслужават внимание, да пристъпи към тяхното издаване.

Още повече че се задава и един прекомерно удобен мотив - 140-годишнината от Априлското въстание, която ще бъде маркирана в Панагюрище като столица на това въстание.

Макар че Историческият музей не разполага с кой знае какви средства, доцент Ат. Шопов даде незабавно зелен светофар на начинанието, заради което се пристъпи и към неговата подготовка за издаване.
Най-трудната част се оказа компютърният набор на текста, защото всички писма са писани на ръка.

С тази нелека задача се оправи нашата сътрудник Десислава Костадинова - докторант в Института за исторически проучвания при Българска академия на науките. Последва и археографската обработка на текста. Тази работа лиши също значително време и откакто и тя бе завършена с триумф, ръкописът мина в ръцете на доцент доктор Ат. Шопов, като редактор, и на доцент доктор Христо Темелски, като рецензент. Отправените от двамата сътрудници рекомендации бяха взети под внимание и се пристъпи към финалната част - отпечатването на труда.

Такава е в резюме одисеята с предлагания ръкопис. Тя обаче не е единствена, защото се предхожда от една друга - не по-малко любопитна и забавна. Тя е разказана много в детайли в изявленията на Д. Маркишка и Св. Мишляков, заради което ще я изложим в прекомерно компактен тип.

Д-р Александър Пеев, чието име нашумява по време на Втората международна война като помощник на руското разузнаване, хванат и разстрелян през ноември 1943 година, през 20-те години работи известно време в Пловдив като правист и публицист.

 Свилен Мишляков и шефът на музея доцент Атанас Шопов. Той държи тетрадката - дубликат, Свилен изяснява на публиката.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР