Членството в еврозоната е успех от стратегическо значение за България,

Членството в еврозоната е триумф от стратегическо значение за България, които отваря редица благоприятни условия. Около тази теза се сплотиха участниците в панел, отдаден на участието на България в валутния съюз, част от Софийския стопански конгрес, който се организира през днешния ден в столичния " София Балкан Палас “.

Според Методи Методиев, заместник-министър на финансите в оставка, приемането на еврото в България е имало три измерения – политическо, макроикономическо и техническо. Така, вследствие на политическия консенсус, макроикономическата непоклатимост сериозното количество работа, осъществена от държавното управление и Българската национална банка, България е съумяла да реализира стратегическата си цел - да стане член на еврозоната.

По думите му промените, осъществени у нас във връзка с готовността страната ни да одобри еврото, са били от изключително значение за подготвянето на стопанската система и институциите. Считам, че подготовката за приемането на еврото бе даже по-важна от самото приемане на валутата, уточни той.

Според Методиев, участието в геостратегически валутен блок като еврозоната носи три измерения на отбрана за България. Това са отбрана против волатилността, ниските разноски за финансиране и геополитическия фактор под формата на по-силна отбрана против външни въздействия.

По думите на Методиев, предизвикването пред Европа и България по отношение на бъдещо развиване е по какъв начин да бъде увеличена продуктивността.

На национално равнище също би трябвало да имаме полемика и дълготрайна тактика по какъв начин да увеличим продуктивността, тъй като вложенията, образованието и демографски провокации са дълготрайните трудности пред нашия напредък, сподели той.

Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската централна банка, поздрави България за присъединението към еврозоната, отбелязвайки, че сполучливият механически преход е доказателство за зрелостта на институциите.

Тя означи, че от насъбрания от Загреб 3-годишен опит като член на еврозоната, може да се заключи, че за Хърватия това е огромен триумф, като единната европейска валута е донесла всички преимущества за страната, които са били предстоящи преди присъединението.

Сандра Швалек уточни, че еврото е довело до позитивни резултати като увеличение на кредитния рейтинг на страната, ниски лихви по заемите и усъвършенствана позиция в очите на задграничните вложители. " Средният % на напредък е 3-4 пъти по-висок в сравнение с междинното в еврозоната “, сподели тя.

По думите ѝ, критиците на еврото биха отбелязали, че то е довело до повишаване на цените в Хърватия, само че когато се пресмята приноса на еврозоната към инфлацията се оказва, че той е пренебрежимо дребен - от порядъка на 0,2 – 0,4 процентни пункта.

Еврото ни донесе всичко което чакахме от него “, сподели тя.

Швалек акцентира, че вследствие на реакцията на пазарите Хърватия е почнала да се облагодетелства от по-ниски разноски за финансиране даже още преди влизането си в еврозоната, а и с последващото повишение на кредитния рейтинг на страната, понастоящем Хърватия пласира облигации на пазарите на същата цена като страните от Западна Европа.

По думите на Лиляна Павлова, някогашен вицепрезидент на Европейската капиталова банка, участието на България в еврозоната се е случило в подобаващия миг, защото задълбочената европейска интеграция съставлява форма на отбрана в изменящия се свят. Според нея, еврозоната предлага доста благоприятни условия и преимущества, само че не прави чудеса единствено по себе си, а достъпът до финансиране на по-ниска цена е добра причина за развиване, стига да се употребява за повишение на продуктивността, а освен за ползване. Павлова акцентира, че в бъдеще ще са нужни и мощни институции и политическа непоклатимост.

" Без мощни институции, без устойчиво взимане на политически решения в дълготраен проект няма да можем да пригодим всички благоприятни условия и изгоди, които имаме поради еврозоната “, сподели тя.

По думите на Илия Лингорски, член на управителния съвет на Българската национална банка, означи че след неналичието на дейна парична политика у нас, вследствие на валутния ръб, в този момент след присъединението към еврозоната, България към този момент е част от вземането на решения по отношение на паричната политика на една от двете най-големи валути в света и най-големият валутен блок.

По отношение на изтеглянето на левовете, Лингорски означи, като любобитен факт, че Българска народна банка чака към половината от стотинките с номинал от 1 стотинка в никакъв случай да не бъдат изтеглени от обращение. Той напомни последните данни на централната банка, че 67 % от левовете към този момент са изтеглени от обращение, като упованията са че над 90 % от левовете ще бъдат изтеглени вследствие на прехода от лев към евро.

Стойността на евробанкнотите и евромонетите в обращение към този момент надвишава цената на левовете в обращение, означи Лингорски, защото в обращение понастоящем са малко над 10 милиарда лв. и 5,3 милиарда евро.

" На 1 януари прекрачихме исторически предел – присъединихме се към еврозоната и Българската национална банка към този момент е интегрална част Евросистемата. Това не беше единствено техническа промяна на валутния режим, а стратегическо решение къде България принадлежи стопански, институционално и политически “, сподели Лингорски.

По думите му, частният бранш е героят в изминатия път към еврозоната, защото институциите основават единствено рамката. Според него развиването на стопанската система на страната и постигането на напредък в изискванията на участието в еврозоната зависи от динамичността точно на частния бранш. Лингорски уточни още, че еврозоната е главната, само че зависи от България дали ще се възползва от преимуществата.