Срещай славен гост, земя! Уилям Бътлър Йейтс умря ♥ Уистън Хю ОДЪН
„ Със стиха си оплоди прокълнатите бразди. За човешкия неуспех пей с ликуваща печал… “
William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938)
♥ В памет на Уилям Бътлър Йейтс (умрял през януари 1939 г.)
1
Той изчезна измежду зима:
ручеите бяха заледени, а летищата – почти безлюдни
и снегът се подиграваше със обществените статуи;
живакът хлътна във устата на умиращия ден.
О, всички уреди се съгласяват –
денят на неговата гибел бе студен и тъмен.
Далеч от заболяването му
вълците отново тичаха през неувяхващите лесове,
селската река течеше отново, неизкушена от модерните пристанища;
опечалените езици
не допускаха поетовата гибел в поемите му.
Но за самия него този бе последният следобед –
следобедът на милосърдните сестри и слуховете.
Провинциите на плътта му се бунтуваха,
площадът на мозъка му опустя
и тишина нахлу в предградията,
електрическият ток на възприятието прекъсна,
той се трансформира в свойте фенове.
Сега е разпилян измежду стотици градове,
предан е до дъно на непозната любов,
с цел да открие щастието си в различен тип гора
и съгласно непознатия закон на съвестта да го санкционират.
Словата на мъртвеца
се трансформират в жилите на живите.
Но във смисъла и шума на утрешния ден,
когато комисионерите реват като животни на платформата на борсата
и бедните понасят своите премеждия, с които към този момент много са привикнали,
и всеки в своята килия е съвсем убеден в свободата си,
за този ден ще мислят две-три хиляди,
така както мислиш за деня, когато си направил нещо по-необичайно.
О, всички уреди се съгласяват –
денят на неговата гибел бе студен и тъмен.
2
Ти беше малоумен като нас – дарбата ти надживя всичко:
общината на богатите дами, телесната съсипия,
самия теб. Безумната Ирландия те нарани с лирика.
И през днешния ден Ирландия резервира лудостта и климата си –
поезията не поражда нищо ново, тя живее
в котловината на словата си – директорите там
не се намесват; тя тече на юг
от ферми на самота, от досадни грижи,
от груби градове, в които имаме вяра и мрем; тя оцелява –
едно изключително събитие, една уста.
3
Срещай прочут посетител, земя!
Уилям Бътлър Йейтс умря.
И съдът ирландски ляга
празен от лирична влага.
Злото време не щади
най-достойните гърди,
със забвение покрива
всяка фигура красива,
само че дадеш ли му живот
в думите на своя жанр,
всичко ще елементарни тогава
и ще те отрупа в популярност.
Тъй на Киплинг то елементарни
възгледите – помниш ти,
така и нему греховете
ще елементарни за стиховете.
В мрака на Европа лай
носи се от край до край
и в омразата си всяка
нация мълчи и чака.
Втренчва се от всеки поглед
в теб душевният срам
и на милостта водите
спят, замръзнали в очите.
Слез, поете, слез в нощта
и от дъното с мощта
на човечното си слово
наслада ни подари още веднъж.
Със стиха си оплоди
прокълнатите бразди.
За човешкия неуспех
пей с ликуваща тъга.
На сърцата ни пустини
извор дай и научи ни
по какъв начин на дните си в пандиза
отново да сме свободни хора.
Снимка: William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938); commons.wikipedia.org
