Кирил Рогов*: Тези хора управляват Русия, защото могат да хвърлят всекиго през прозореца
Със гибелта на Пригожин, беше „ запушена “ борбата в елитите
Днес страната на Путин е дори по-зле в сравнение с в късносъветския интервал, споделя известният публицист и политолог
Интервю на Сергей Медведев Радио „ Свобода “
- Искам да стартира диалога с Вас с провокационното изказване: в случай че съдим по резултатите на 2023 година, Путин отново изигра всички. Така ли е?
- Това е пропагандно факсимиле, част от кремълското зомбиране. Изигра ги, въвлече ги в една продължителна война, която открива прекалено много благоприятни условия, запаси. Тази година стартира с кръвопролитна, дълга и безсмислена борба за Бахмут, зад нейната фасада съветските войски се подготвяха за защитата на кримския кулоар, окупиран по-рано, а украинските войски увеличаваха опциите за нахлуване в това направление. След това, през лятото и есента, стана ясно, че това нахлуване не съумя. В някакъв смисъл това стана и резултатът на тази година.
При това в този момент е признато да се приказва, че Зеленски нещо не е направил както би трябвало, надъхан е прекомерно оптимистично, украинските генерали не настъпваха както би трябвало и така нататък Подготовката за настъплението се развиваше в атмосфера на доста високи упования, заложени от американската администрация. Тя беше заинтригувана да показа някакви обилни триумфи в края на 2023 година, с цел да ги употребяват за начало на предизборната акция на Байдън, за полемиката с републиканците и Тръмп.
И когато това не стана, провокира двойно отчаяние. И не става дума за това, че настъплението не съумя: не съумя вътрешнополитическата тактика в Съединени американски щати.
Объркването, което в този момент следим и желанието виновността да бъде трансферирана на някой различен произлизат точно от този развой и отсъствието на по-нататъшна тактика е обвързвано с доста огромно очакване, че този въпрос би трябвало да се реши през настоящата година, най-малкото, да се покаже поврат, да се покажат някакви достижения.
- В началото на 2024 година обстановката е стратегически патова. Теоретично, Русия може да се отдръпна с това, което заграби през 2022 година.
- За страдание, даже по-лошо от патова. Ако Украйна няма задоволително запаси, с цел да отговори на оформилата се обстановка, то тя може да се окаже гибелна за нея.
- А по какъв начин наподобява обстановката с ресурсите?
-Русия съумя да провежда някакво военно произвеждане, получава някакви снаряди от Северна Корея, други от Иран. За момента управляващите са решили въпроса с живата мощ, следи се някаква непоклатимост.
При това Путин не разполага с чак толкоз запаси. Той не е толкоз подготвен за продължителна война, колкото сполучливо импровизира и показва такава подготвеност.
В края на 2021 година Путин струпа на границата армия, за която всички смятаха, че е готова да завладее Украйна. Оказа се, че не е по този начин: тази армия можеше да окупира Украйна, единствено в случай че Украйна не се съпротивляваше, стана ясно, че това е единствено проява на способността да превзема, която не сработи. Това докара до огромни проблеми в съветската страна.
Сега обстановката е почти същата, Путин показва подготвеност за продължителна война, само че ние не знаем нищо за потенциала и на ВПК, и на системата за вербуване на нови бойци, нито какъв брой устойчива е системата: дълготрайната и резистентност поражда подозрения.
Виждаме, че с тази система не може да бъде коренно решен казусът с мобилизираните. Не е доста ясно още какъв брой души ще могат да наемат с контракт при тези цени, а и какво е качеството на тези наемници на фронта.
И ще повторя, със съпротивата, която оказаха, украинците демонстрираха, че всичко това е фасада, а не постройка, потьомкинско село. Сега също са нужни някакви запаси, с цел да се тества здравината на тази проява на подготвеност за дълга война на Кремъл.
- А вътрешно-политически? Доколко е нормализиран режимът или това отново е фасада? Или режимът фактически е консолидиран след показната екзекуция на Пригожин?
- Определени опасности са изолирани. В частност, със гибелта на Пригожин, беше „ запушен “ спорът в елитите. Главните опасности за режима са в зоната на споровете вътре и сред елитите. Но той се трансформира в значителен дестабилизиращ фактор на фона на някакъв различен негатив.
Когато всичко е устойчиво, когато всички са удовлетворени и всичко върви добре, територията за неуправляем спор в елитите е доста по-малка. Тя незабавно се уголемява, когато забележим неустойчивост.
Ние видяхме тази неустойчивост през есента на 2022 година, когато бяха първите проваляне. Те продължиха до лятото на 2023 година, когато стана ясно, че командването е в положение да обезпечи отбраната на окупираните територии от украинското контранастъпление.
Имаше спор, който на фона на неустойчивостта, отрицателните или тревожни упования на фронта оказваха мощно въздействие. Сега той е изолиран, само че това не значи, че всички проблеми са решени.
Такъв вид режими съществуват в положение на непрекъснато търсене на равновесие: в този момент е реализиран някакъв баланс на силите, само че това може да се промени.
От тази позиция, сами по себе си, изборите не са балансиращ системата миг. Каквато и цифра да напишат най-после, тя няма да увеличи доверието към режима. Това е предизвикателство, тъй като режимът е задължен да показва цялостна подготвеност и цялостна дарба да ръководи обществените процеси.
- Доколко въобще е резистентен този режим в дълготрайна вероятност? 2022, 2023 година бяха цялостни с упования за неизбежното, скорошно проваляне на Русия, на неизбежната промяна. Но нищо не се случи. Ние виждаме, че Русия крепко се окопава, получава задоволително огромен пласт печеливши от войната, стопанската система към този момент пораства. Възможно ли е Русия един тип да „ увисне “ в някаква историческа пауза за дълго? Можете ли да си визиите, че Путин ще ръководи до 2030, до 2036 година и войната неенергично си продължава?
- Дългосрочна стабилизация на подобен режим, по принцип, е допустима. Това е по-скоро ирански вид, когато няма напредък, страната е в ситуацията на обсадена цитадела, измисля някакво на ниска цена иновационно оръжие, дори има някакво външнополитическо въздействие, може да оказва помощ на всякакви групировки и по този начин да съществува.
Безусловно, теоретично съществува подобен сюжет.
Но всевъзможни изказвания, че скоро режимът ще преживее провал или, че в Русия до 2035 година ще ръководи Путин, нямат смисъл от политологична позиция.
Просто не разполагаме с прогностичен режим, вълшебна пръчица, с която да го разберем.
По принцип това, което се случи с Русия е противоестествено, Русия не трябваше да води война, популацията и нямаше желание да води война.
В Русия имаше забележителен модернизационен капацитет изпод, който беше в спор с стопанската система на петронационализма. Това беше спор сред две разнообразни Русии: тази напредничавата от мегаполисите и Русия на силовиците, разпределителите на нефтените ренти. На този стадий спорът беше решен посредством война в неприятно равновесие, в тирания.
Дългосрочните вероятности на тази тирания са доста неприятни, тя няма капацитет за развиване. В Русия няма стопански напредък. През последните 20 години ние непрестанно падаме, след това се възвръщаме, падаме, възвръщаме се. В дълготрайна вероятност това са доста ниски темпове на напредък.
Производството на коли пада, производството на танкове се качва – от позиция на Брутният вътрешен продукт няма никаква разлика, а от позиция на стопанската система разликата е доста огромна.
Колкото и да подскачате и да крещите, че с всичко се справяте, с нищо не сте се справили!
- Вие казвате, че войната е противоестествена, само че това е от Вашата демократична позиция. А от гледната точка на Дугин, всичко се случва по най-естествения метод, Русия си връща естествената, обичайната историческа ниша.
- Русия в този момент по никакъв метод не наподобява на страната, която беше преди 35 години. Тя е страна с пазарна стопанска система, само че в някои политически аспекти, тя е дори по-зле в сравнение с в късносъветския интервал: тогава имаше един изнемощял, отпаднал режим. А в този момент е добавена и една безочливост, всички се опасяват от тях, тъй като може и да те пребият, само че може и да те убият, да те хвърлят през прозореца.
Тези хора ръководят Русия, тъй като могат да те хвърлят през прозореца дори по доста несъществени аргументи.
*Кирил Рогов е съветски публицист и политолог. През 2015 година е уволнен от преподавателската си позиция в Института по икономическа политика поради публикацията „ Може ли „ путиномиката “ да оцелее?
След нахлуването на Русия в Украйна емигрира в Австрия през 2022 година.
На 25 август 2023 година е разгласен от Министерстовото на правораздаването на РФ за „ непознат сътрудник “.
Днес страната на Путин е дори по-зле в сравнение с в късносъветския интервал, споделя известният публицист и политолог
Интервю на Сергей Медведев Радио „ Свобода “
- Искам да стартира диалога с Вас с провокационното изказване: в случай че съдим по резултатите на 2023 година, Путин отново изигра всички. Така ли е?
- Това е пропагандно факсимиле, част от кремълското зомбиране. Изигра ги, въвлече ги в една продължителна война, която открива прекалено много благоприятни условия, запаси. Тази година стартира с кръвопролитна, дълга и безсмислена борба за Бахмут, зад нейната фасада съветските войски се подготвяха за защитата на кримския кулоар, окупиран по-рано, а украинските войски увеличаваха опциите за нахлуване в това направление. След това, през лятото и есента, стана ясно, че това нахлуване не съумя. В някакъв смисъл това стана и резултатът на тази година.
При това в този момент е признато да се приказва, че Зеленски нещо не е направил както би трябвало, надъхан е прекомерно оптимистично, украинските генерали не настъпваха както би трябвало и така нататък Подготовката за настъплението се развиваше в атмосфера на доста високи упования, заложени от американската администрация. Тя беше заинтригувана да показа някакви обилни триумфи в края на 2023 година, с цел да ги употребяват за начало на предизборната акция на Байдън, за полемиката с републиканците и Тръмп.
И когато това не стана, провокира двойно отчаяние. И не става дума за това, че настъплението не съумя: не съумя вътрешнополитическата тактика в Съединени американски щати.
Объркването, което в този момент следим и желанието виновността да бъде трансферирана на някой различен произлизат точно от този развой и отсъствието на по-нататъшна тактика е обвързвано с доста огромно очакване, че този въпрос би трябвало да се реши през настоящата година, най-малкото, да се покаже поврат, да се покажат някакви достижения.
- В началото на 2024 година обстановката е стратегически патова. Теоретично, Русия може да се отдръпна с това, което заграби през 2022 година.
- За страдание, даже по-лошо от патова. Ако Украйна няма задоволително запаси, с цел да отговори на оформилата се обстановка, то тя може да се окаже гибелна за нея.
- А по какъв начин наподобява обстановката с ресурсите?
-Русия съумя да провежда някакво военно произвеждане, получава някакви снаряди от Северна Корея, други от Иран. За момента управляващите са решили въпроса с живата мощ, следи се някаква непоклатимост.
При това Путин не разполага с чак толкоз запаси. Той не е толкоз подготвен за продължителна война, колкото сполучливо импровизира и показва такава подготвеност.
В края на 2021 година Путин струпа на границата армия, за която всички смятаха, че е готова да завладее Украйна. Оказа се, че не е по този начин: тази армия можеше да окупира Украйна, единствено в случай че Украйна не се съпротивляваше, стана ясно, че това е единствено проява на способността да превзема, която не сработи. Това докара до огромни проблеми в съветската страна.
Сега обстановката е почти същата, Путин показва подготвеност за продължителна война, само че ние не знаем нищо за потенциала и на ВПК, и на системата за вербуване на нови бойци, нито какъв брой устойчива е системата: дълготрайната и резистентност поражда подозрения.
Виждаме, че с тази система не може да бъде коренно решен казусът с мобилизираните. Не е доста ясно още какъв брой души ще могат да наемат с контракт при тези цени, а и какво е качеството на тези наемници на фронта.
И ще повторя, със съпротивата, която оказаха, украинците демонстрираха, че всичко това е фасада, а не постройка, потьомкинско село. Сега също са нужни някакви запаси, с цел да се тества здравината на тази проява на подготвеност за дълга война на Кремъл.
- А вътрешно-политически? Доколко е нормализиран режимът или това отново е фасада? Или режимът фактически е консолидиран след показната екзекуция на Пригожин?
- Определени опасности са изолирани. В частност, със гибелта на Пригожин, беше „ запушен “ спорът в елитите. Главните опасности за режима са в зоната на споровете вътре и сред елитите. Но той се трансформира в значителен дестабилизиращ фактор на фона на някакъв различен негатив.
Когато всичко е устойчиво, когато всички са удовлетворени и всичко върви добре, територията за неуправляем спор в елитите е доста по-малка. Тя незабавно се уголемява, когато забележим неустойчивост.
Ние видяхме тази неустойчивост през есента на 2022 година, когато бяха първите проваляне. Те продължиха до лятото на 2023 година, когато стана ясно, че командването е в положение да обезпечи отбраната на окупираните територии от украинското контранастъпление.
Имаше спор, който на фона на неустойчивостта, отрицателните или тревожни упования на фронта оказваха мощно въздействие. Сега той е изолиран, само че това не значи, че всички проблеми са решени.
Такъв вид режими съществуват в положение на непрекъснато търсене на равновесие: в този момент е реализиран някакъв баланс на силите, само че това може да се промени.
От тази позиция, сами по себе си, изборите не са балансиращ системата миг. Каквато и цифра да напишат най-после, тя няма да увеличи доверието към режима. Това е предизвикателство, тъй като режимът е задължен да показва цялостна подготвеност и цялостна дарба да ръководи обществените процеси.
- Доколко въобще е резистентен този режим в дълготрайна вероятност? 2022, 2023 година бяха цялостни с упования за неизбежното, скорошно проваляне на Русия, на неизбежната промяна. Но нищо не се случи. Ние виждаме, че Русия крепко се окопава, получава задоволително огромен пласт печеливши от войната, стопанската система към този момент пораства. Възможно ли е Русия един тип да „ увисне “ в някаква историческа пауза за дълго? Можете ли да си визиите, че Путин ще ръководи до 2030, до 2036 година и войната неенергично си продължава?
- Дългосрочна стабилизация на подобен режим, по принцип, е допустима. Това е по-скоро ирански вид, когато няма напредък, страната е в ситуацията на обсадена цитадела, измисля някакво на ниска цена иновационно оръжие, дори има някакво външнополитическо въздействие, може да оказва помощ на всякакви групировки и по този начин да съществува.
Безусловно, теоретично съществува подобен сюжет.
Но всевъзможни изказвания, че скоро режимът ще преживее провал или, че в Русия до 2035 година ще ръководи Путин, нямат смисъл от политологична позиция.
Просто не разполагаме с прогностичен режим, вълшебна пръчица, с която да го разберем.
По принцип това, което се случи с Русия е противоестествено, Русия не трябваше да води война, популацията и нямаше желание да води война.
В Русия имаше забележителен модернизационен капацитет изпод, който беше в спор с стопанската система на петронационализма. Това беше спор сред две разнообразни Русии: тази напредничавата от мегаполисите и Русия на силовиците, разпределителите на нефтените ренти. На този стадий спорът беше решен посредством война в неприятно равновесие, в тирания.
Дългосрочните вероятности на тази тирания са доста неприятни, тя няма капацитет за развиване. В Русия няма стопански напредък. През последните 20 години ние непрестанно падаме, след това се възвръщаме, падаме, възвръщаме се. В дълготрайна вероятност това са доста ниски темпове на напредък.
Производството на коли пада, производството на танкове се качва – от позиция на Брутният вътрешен продукт няма никаква разлика, а от позиция на стопанската система разликата е доста огромна.
Колкото и да подскачате и да крещите, че с всичко се справяте, с нищо не сте се справили!
- Вие казвате, че войната е противоестествена, само че това е от Вашата демократична позиция. А от гледната точка на Дугин, всичко се случва по най-естествения метод, Русия си връща естествената, обичайната историческа ниша.
- Русия в този момент по никакъв метод не наподобява на страната, която беше преди 35 години. Тя е страна с пазарна стопанска система, само че в някои политически аспекти, тя е дори по-зле в сравнение с в късносъветския интервал: тогава имаше един изнемощял, отпаднал режим. А в този момент е добавена и една безочливост, всички се опасяват от тях, тъй като може и да те пребият, само че може и да те убият, да те хвърлят през прозореца.
Тези хора ръководят Русия, тъй като могат да те хвърлят през прозореца дори по доста несъществени аргументи.
*Кирил Рогов е съветски публицист и политолог. През 2015 година е уволнен от преподавателската си позиция в Института по икономическа политика поради публикацията „ Може ли „ путиномиката “ да оцелее?
След нахлуването на Русия в Украйна емигрира в Австрия през 2022 година.
На 25 август 2023 година е разгласен от Министерстовото на правораздаването на РФ за „ непознат сътрудник “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ