Силвия Георгиева, НСОРБ: Имаме още много работа да свършим преди да пристъпим към Зеления преход
Със Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България от 2018 година, беседваме за провокациите пред общините, когато приказваме за Зеления преход. Георгиева е приключила Софийския университет " Свети Климент Охридски " със специалности " Политически науки " и " Европейска обществена администрация ", с профил " Местна власт и ръководство ". Специализирала е " Лидерство и локална народна власт " в Централноевропейския университет в Будапеща, както и ръководство на планове с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция. Има над 15 годишен опит в локалното самоуправление - като общински консултант, а по-късно и като шеф на " НСОРБ - Актив " ЕООД - компанията, предоставяща консултантски услуги на общините.
Г-жо Георгиева, кои са най-важните въпроси, за които упорстват общините във връзка с финансовата децентрализация и самостоятелност на локалните управляващи от централната власт? За първи път от доста години при нас има известна вяра, че може да тръгне процесът на финансова децентрализация, защото тя е записана като един от целите в съдружното съглашение на актуалното ръководство. Затова се надяваме, че ръководещото болшинство напълно скоро още тази година ще стартира действителни законодателни промени за осъществяване на финансовата децентрализация. За първи път от доста години имаме вяра, че може да тръгне процесът на финансова децентрализация
Това, което обсъждаме и чакаме да се случи е част от директните налози, постъпващи в националния бюджет да бъдат предоставени на общините, по -конкретно част от налога върху приходите на физическите лица 2-2,5% и част от корпоративния налог. Това би означавало, че тук-там в общинските бюджети ще остават от данъчните доходи, които жителите и бизнесът създават на територията на съответната община. Това ще е по-голяма мотивация за общините да притеглят и задържат нови бизнеси Това за нас значи директна връзка на общинските бюджети с бизнеса, по-голяма мотивация на общините и общинските управления да притеглят и задържат нови бизнеси, които да създават повече на тяхната територия и надлежно да заплащат повече налози. Това би дало на общините по-голяма независимост да имат повече лични средства в своите бюджети. Така ще се вземат елементарно и по-бързо решения дали да бъде направена една улица, един общински път, да бъде заменено уличното осветяване, а няма да чакаме по тази причина да ни бъдат отпуснати средства от централния бюджет. Да бъда по-конкретна. В момента част от активността на общините се финансира от страната посредством стандарти за делегираните от страната действия и част от активността се финансира от лични доходи като личните ни доходи се образуват от три данъка- налог здания, налог Моторни транспортни средства (МПС) и налог възмездно придобиване (данък сделки). Около 70% от общинските бюджети се образуват със дотации и прехвърляния от централния бюджет и едвам 30% са личните ни доходи в общинските бюджети. Т.е. можем да вършим лични политики с решение на нашите общински препоръки единствено в границите на тези 30%, които събираме от локалните налози. Реализирането на действителна финансова децентрализация ще насочи по по-справедлив метод по-голям запас към общините, не споделям огромния, а споделям по-голям. От налозите на жителите и компаниите към локалните бюджети и с тях ще може да изпълняваме повече локални политики. Общините са моторът на Зеления преход, само че какви са провокациите пред реализирането на Националния проект за възобновяване и резистентност? Има информация да вземем за пример, че парите за енергийна успеваемост ще се отпускат на централно равнище от районното министерство. Националният проект за възобновяване планува към 6 милиарда лв., които би трябвало да бъдат направени в общинска инфраструктура- обществена, здравна, просветителна, водна, основаване на общински индустриални зони, общински обществени услуги. Все още не е почнала в елементи подготовката на общинските планове и процедури по Плана. Към момента е извършено публично разискване единствено на концепцията на процедурата, която ще финансира модернизацията на просветителната инфраструктура, на която притежатели са общините. Модернизацията на инфраструктура ще е първата процедура, която ще тръгне за общините Там участвахме в консултативния развой, дадохме нашите оферти и забележки, с цел да бъдат отразени и чакаме от средата на лятото тази процедура да започва и това ще бъде първата инфраструктурна мярка с бенефициенти общини, която ще тръгне по Плана за възобновяване. Програмата за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания ще се управлява от Министерство на регионалното развитие. Все още не е ни е показан никакъв работен документ и насоки за кандидатстване, по тази причина не мога да разясня. Ние не сме виждали публични документи с изключение на самия план на програмата, прибавен към публично утвърждения План за възобновяване. Как ще се управлява осъществяването на зеления съставен елемент както по Плана, по този начин и по оперативните стратегии от позиция на общинските планове? Преди въобще да приказваме за финансиране на зелен съставен елемент и Зелен преход е извънредно време да си отговорим на въпроса, който към този момент трета година чакаме да научим: Приоритет ли е Зелената договорка за нашата страна и по какъв начин държавното управление вижда стъпките, по които ще реализираме прогрес. Няма смисъл да си приказваме хипотетично за оперативни стратегии и План за възобновяване и кой защо дава пари. Затова приказвах предходната година на форума, тази година мога да го кажа отново същото, тъй като нищо не се е трансформирало. Няма ясно дефинирани национални цели, което още веднъж ни слага в обстановка да приказваме за някакво хипотетично ярко, зелено бъдеще по принцип без никой от нас да има ясна визия нито какво желаеме да реализираме, с цел да станем по-зелени и по-устойчиви, нито по какъв начин да го създадем. Ще направя отпратка към обява в Dir.bg на Боян Рашев, който написа, че рецесията се случва тук и в този момент и на следващия ден ще се трансформира в злополука, в случай че незабавно не измислим нещо по-добро и не поправяме курса. Трябва да върнем салдото и свободата, тъй като какъвто и да е преход към по-добро може да бъде изработен от свободни хора, които желаят да живеят по-добре и осъзнават своята персонална отговорност. Същата теза изрази и предходната седмица и генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, който сподели, че Европа ще губи още от своята конкурентоспособност и ще прибави още една рецесия в днешния ден. А по този начин ще изгуби още единодушие измежду самите европейци, които все по-малко ще са съгласни на жертви в името на полезности, в които Европа не съумява да убеди останалия свят. За нас общините, явно и за бизнеса, явно и за жителите, за всички ни е значимо да знаем за какво вършим Зеления преход Какви цели си залага нашата страна, с цел да го осъществя. Тези цели са ни значими, с цел да разясняваме с вас идващия въпрос от къде какво ще финансираме по тези цели. По принцип във всяка от стратегиите, в Плана за възобновяване има заложени средства, които бихме могли да разпознаем като източник на средства за финансиране на зелени политики. Толкова безплатен финансов запас България в никакъв случай не е имала на масата и е въпрос на сериозен финансов мениджмънт и ясна политическа визия, този път да можем да се възползваме от този голям финансов запас. Проблемът не е, че липсват пари, даже не е нужен огромен кредитен запас, тъй като и безвъзмездния е в невиждани до момента размери. Въпросът е кой и по какъв начин ще модерира целия развой, кой ще движи националните цели, кой ще координира другите източници на финансиране и кой ще управлява целесъобразното им разходване. Каквито и цели да има, в случай че всякога периодите се отсрочват, няма да реализираме съответни резултати. Готови ли са общините за съответна стъпка, въвеждане на такса боклук по отношение на количеството и за останалите политики, свързани с по-чиста околна среда, които занапред ще би трябвало да осъществят по Плана за възобновяване и оперативните стратегии? За нас общините е ясно, че новият метод на работа в новия програмен интервал ще изисква съществено развиване на административния и финансов потенциал на администрацията. Това е констатация, която не важи единствено за общините, само че важи и за страната. От хора, които до скоро е трябвало да бдят за дейно и законосъобразно потребление на обществените средства, новите условия изискват да станат финансови мениджъри, да мислят световно, стратегически и интегрирано. Много друга задача, за която доста малко е готова както централната, по този начин и локалната администрация. Нещо повече на централно равнище ни се споделя, че би трябвало да редуцираме администрацията, а не да подобряваме нейното качество или финансирането й в сходство с новите условия. Администрацията би трябвало да се научи да познава енергийния мениджмънт, да познава и ползва разнообразни финансови принадлежности. И въпросът, който поражда е постоянно, мислите ли, че отракан финансов управител би работил в община против 900 лв. заплата, колкото е междинната заплата в една община. Има доста въпроси, на които да си отговорим и доста работа да свършим преди да стартираме да прилагаме на процедура упованията за осъществяване на Зеления преход. Европа ни дава средства за политики, а процесите и хората, които би трябвало да свършим тези политики са наша национална задача. Имаме доста работа да свършим, както и за такса битови боклуци. Срокът за прекосяване на такса битови боклуци по отношение на количество е 1 януари 2024 година. В момента Министерство на финансите приготвя нормативната уредба, тъй като преди въобще да започва целия развой би трябвало да започват някои наредби, които се гласоподават в Министерство на финансите. Очакваме да бъдат оповестени на публично разискване през идващите месеци и общините поетапно ще стартират да работят за прекосяване към новия модел. Каква роля ще изиграе забавянето на териториалните проекти за обективен преход и подготвени ли са общините от въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник да преминат по пътя на зелената промяна? Преди общините да станат подготвени, страната би трябвало да съобщи своите цели. Всички се надяваме да ги забележим написани във всички тези фамозни към този момент териториални проекти, които към момента никой не е виждал. Даваме си сметка, че тяхното закъснение, бави и цялата стратегия " Региони в развиване " към Министерство на регионалното развитие, защото Фондът за обективен преход ще бъде съставен елемент в програмата. Липсата на териториалните проекти забавя стартирането на цялата стратегия, освен за парите на общините от тези три области, а на общините от всички региони за обмисляне. Забавянето на териториалните проекти е отнемане на най-засегнатите райони от средства и води до обезпокоително закъснение на европейските средства напълно за страната, освен за тези три области. *Силвия Георгиева ще бъде специфичен посетител на конференцията Green Transition 2022. Тя ще взе участие в сесията " Региони в развиване ". За втора поредна година събитието ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход " ще се организира на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.
Г-жо Георгиева, кои са най-важните въпроси, за които упорстват общините във връзка с финансовата децентрализация и самостоятелност на локалните управляващи от централната власт? За първи път от доста години при нас има известна вяра, че може да тръгне процесът на финансова децентрализация, защото тя е записана като един от целите в съдружното съглашение на актуалното ръководство. Затова се надяваме, че ръководещото болшинство напълно скоро още тази година ще стартира действителни законодателни промени за осъществяване на финансовата децентрализация. За първи път от доста години имаме вяра, че може да тръгне процесът на финансова децентрализация
Това, което обсъждаме и чакаме да се случи е част от директните налози, постъпващи в националния бюджет да бъдат предоставени на общините, по -конкретно част от налога върху приходите на физическите лица 2-2,5% и част от корпоративния налог. Това би означавало, че тук-там в общинските бюджети ще остават от данъчните доходи, които жителите и бизнесът създават на територията на съответната община. Това ще е по-голяма мотивация за общините да притеглят и задържат нови бизнеси Това за нас значи директна връзка на общинските бюджети с бизнеса, по-голяма мотивация на общините и общинските управления да притеглят и задържат нови бизнеси, които да създават повече на тяхната територия и надлежно да заплащат повече налози. Това би дало на общините по-голяма независимост да имат повече лични средства в своите бюджети. Така ще се вземат елементарно и по-бързо решения дали да бъде направена една улица, един общински път, да бъде заменено уличното осветяване, а няма да чакаме по тази причина да ни бъдат отпуснати средства от централния бюджет. Да бъда по-конкретна. В момента част от активността на общините се финансира от страната посредством стандарти за делегираните от страната действия и част от активността се финансира от лични доходи като личните ни доходи се образуват от три данъка- налог здания, налог Моторни транспортни средства (МПС) и налог възмездно придобиване (данък сделки). Около 70% от общинските бюджети се образуват със дотации и прехвърляния от централния бюджет и едвам 30% са личните ни доходи в общинските бюджети. Т.е. можем да вършим лични политики с решение на нашите общински препоръки единствено в границите на тези 30%, които събираме от локалните налози. Реализирането на действителна финансова децентрализация ще насочи по по-справедлив метод по-голям запас към общините, не споделям огромния, а споделям по-голям. От налозите на жителите и компаниите към локалните бюджети и с тях ще може да изпълняваме повече локални политики. Общините са моторът на Зеления преход, само че какви са провокациите пред реализирането на Националния проект за възобновяване и резистентност? Има информация да вземем за пример, че парите за енергийна успеваемост ще се отпускат на централно равнище от районното министерство. Националният проект за възобновяване планува към 6 милиарда лв., които би трябвало да бъдат направени в общинска инфраструктура- обществена, здравна, просветителна, водна, основаване на общински индустриални зони, общински обществени услуги. Все още не е почнала в елементи подготовката на общинските планове и процедури по Плана. Към момента е извършено публично разискване единствено на концепцията на процедурата, която ще финансира модернизацията на просветителната инфраструктура, на която притежатели са общините. Модернизацията на инфраструктура ще е първата процедура, която ще тръгне за общините Там участвахме в консултативния развой, дадохме нашите оферти и забележки, с цел да бъдат отразени и чакаме от средата на лятото тази процедура да започва и това ще бъде първата инфраструктурна мярка с бенефициенти общини, която ще тръгне по Плана за възобновяване. Програмата за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания ще се управлява от Министерство на регионалното развитие. Все още не е ни е показан никакъв работен документ и насоки за кандидатстване, по тази причина не мога да разясня. Ние не сме виждали публични документи с изключение на самия план на програмата, прибавен към публично утвърждения План за възобновяване. Как ще се управлява осъществяването на зеления съставен елемент както по Плана, по този начин и по оперативните стратегии от позиция на общинските планове? Преди въобще да приказваме за финансиране на зелен съставен елемент и Зелен преход е извънредно време да си отговорим на въпроса, който към този момент трета година чакаме да научим: Приоритет ли е Зелената договорка за нашата страна и по какъв начин държавното управление вижда стъпките, по които ще реализираме прогрес. Няма смисъл да си приказваме хипотетично за оперативни стратегии и План за възобновяване и кой защо дава пари. Затова приказвах предходната година на форума, тази година мога да го кажа отново същото, тъй като нищо не се е трансформирало. Няма ясно дефинирани национални цели, което още веднъж ни слага в обстановка да приказваме за някакво хипотетично ярко, зелено бъдеще по принцип без никой от нас да има ясна визия нито какво желаеме да реализираме, с цел да станем по-зелени и по-устойчиви, нито по какъв начин да го създадем. Ще направя отпратка към обява в Dir.bg на Боян Рашев, който написа, че рецесията се случва тук и в този момент и на следващия ден ще се трансформира в злополука, в случай че незабавно не измислим нещо по-добро и не поправяме курса. Трябва да върнем салдото и свободата, тъй като какъвто и да е преход към по-добро може да бъде изработен от свободни хора, които желаят да живеят по-добре и осъзнават своята персонална отговорност. Същата теза изрази и предходната седмица и генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, който сподели, че Европа ще губи още от своята конкурентоспособност и ще прибави още една рецесия в днешния ден. А по този начин ще изгуби още единодушие измежду самите европейци, които все по-малко ще са съгласни на жертви в името на полезности, в които Европа не съумява да убеди останалия свят. За нас общините, явно и за бизнеса, явно и за жителите, за всички ни е значимо да знаем за какво вършим Зеления преход Какви цели си залага нашата страна, с цел да го осъществя. Тези цели са ни значими, с цел да разясняваме с вас идващия въпрос от къде какво ще финансираме по тези цели. По принцип във всяка от стратегиите, в Плана за възобновяване има заложени средства, които бихме могли да разпознаем като източник на средства за финансиране на зелени политики. Толкова безплатен финансов запас България в никакъв случай не е имала на масата и е въпрос на сериозен финансов мениджмънт и ясна политическа визия, този път да можем да се възползваме от този голям финансов запас. Проблемът не е, че липсват пари, даже не е нужен огромен кредитен запас, тъй като и безвъзмездния е в невиждани до момента размери. Въпросът е кой и по какъв начин ще модерира целия развой, кой ще движи националните цели, кой ще координира другите източници на финансиране и кой ще управлява целесъобразното им разходване. Каквито и цели да има, в случай че всякога периодите се отсрочват, няма да реализираме съответни резултати. Готови ли са общините за съответна стъпка, въвеждане на такса боклук по отношение на количеството и за останалите политики, свързани с по-чиста околна среда, които занапред ще би трябвало да осъществят по Плана за възобновяване и оперативните стратегии? За нас общините е ясно, че новият метод на работа в новия програмен интервал ще изисква съществено развиване на административния и финансов потенциал на администрацията. Това е констатация, която не важи единствено за общините, само че важи и за страната. От хора, които до скоро е трябвало да бдят за дейно и законосъобразно потребление на обществените средства, новите условия изискват да станат финансови мениджъри, да мислят световно, стратегически и интегрирано. Много друга задача, за която доста малко е готова както централната, по този начин и локалната администрация. Нещо повече на централно равнище ни се споделя, че би трябвало да редуцираме администрацията, а не да подобряваме нейното качество или финансирането й в сходство с новите условия. Администрацията би трябвало да се научи да познава енергийния мениджмънт, да познава и ползва разнообразни финансови принадлежности. И въпросът, който поражда е постоянно, мислите ли, че отракан финансов управител би работил в община против 900 лв. заплата, колкото е междинната заплата в една община. Има доста въпроси, на които да си отговорим и доста работа да свършим преди да стартираме да прилагаме на процедура упованията за осъществяване на Зеления преход. Европа ни дава средства за политики, а процесите и хората, които би трябвало да свършим тези политики са наша национална задача. Имаме доста работа да свършим, както и за такса битови боклуци. Срокът за прекосяване на такса битови боклуци по отношение на количество е 1 януари 2024 година. В момента Министерство на финансите приготвя нормативната уредба, тъй като преди въобще да започва целия развой би трябвало да започват някои наредби, които се гласоподават в Министерство на финансите. Очакваме да бъдат оповестени на публично разискване през идващите месеци и общините поетапно ще стартират да работят за прекосяване към новия модел. Каква роля ще изиграе забавянето на териториалните проекти за обективен преход и подготвени ли са общините от въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник да преминат по пътя на зелената промяна? Преди общините да станат подготвени, страната би трябвало да съобщи своите цели. Всички се надяваме да ги забележим написани във всички тези фамозни към този момент териториални проекти, които към момента никой не е виждал. Даваме си сметка, че тяхното закъснение, бави и цялата стратегия " Региони в развиване " към Министерство на регионалното развитие, защото Фондът за обективен преход ще бъде съставен елемент в програмата. Липсата на териториалните проекти забавя стартирането на цялата стратегия, освен за парите на общините от тези три области, а на общините от всички региони за обмисляне. Забавянето на териториалните проекти е отнемане на най-засегнатите райони от средства и води до обезпокоително закъснение на европейските средства напълно за страната, освен за тези три области. *Силвия Георгиева ще бъде специфичен посетител на конференцията Green Transition 2022. Тя ще взе участие в сесията " Региони в развиване ". За втора поредна година събитието ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход " ще се организира на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ