Със сигурност ви се е случвало някой да ви каже:

Със сигурност ви се е случвало някой да ви каже: „ Ама ти изобщо не си такъв/такава, каквато изглеждаш”. Попитан какво имат поради, отвръща да вземем за пример: „ Ами не си толкоз надут/а”. Същото може да важи за усещания като да вземем за пример, че сме „ лесни”, което значи също и елементарно манипулируеми, наивни, добряци, или пък „ дръпнати”, т.е. не изключително отзивчиви. Защо се получава по този начин? На тази тематика сме посветили нашия

Много постоянно ние не усещаме себе си такива, каквито другите ни дават противоположна връзка, че изглеждаме в очите им. Разбира се, допустимо е това да се дължи на някакви повърхностни аргументи и „ логични” техни заключения – примерно, човек е облечен очебийно добре или идва със скъпа кола, което мнозина одобряват за „ надуване”, вземат решение, че сме богати и оттова евентуално, че ще бъдем и „ дръпнати”.

Това, несъмнено, го има. Но противоположната връзка за такива преднамерени показа за нас в по-дълбочинен проект дава информация и за друго.

Означава, че ние си слагаме маски, когато поддържаме връзка с другите. И те възприемат тези маски, както ние – допустимо е и неосъзнато, сме желали – като същинското ни лице.

Защо го вършим, изключително в случай че фактически е несъзнателно/подсъзнателно, а не е игра от наша страна?

Защото сме имали потребност от психощит. И въпросната маска на „ надутост”, „ дръпнатост” е за да ни обезпечи отбрана от нещо, което усещаме като своя уязвимост или нараняема зона – примерно нерешителност,коплексираност, меланхолия...

Идеята ни, когато се пазиме с този психощит е да ни пази от страхове – вродени и добити, или най-малко другите да не схванат, че сме уязвими, освен това елементарно уязвими на дадени тематики и места – нашите болеви точки....