3 сценария за българската икономика до 2020-а: добър, лош и много лош
" Със сигурност ще има стопански спад, само че какъв брой - зависи от комбинацията от външни и вътрешни фактори "
Ако се питате накъде ще върви българската стопанска система в идващите две години, това изречение дава явен отговор. Мнението е на преподавателя по финанси доцент доктор Даниела Бобева, която изнесе обществена лекция по тематиката " Нова икономическа рецесия в България - по кое време и за какво? " по време на конгрес във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Според нея, се обрисуват три съществени сюжета за развиването на българската стопанска система до 2020 година - опазване на сдържан напредък, нахлуване в застоялост с краткосрочни спадове или икономическа рецесия.
Защо Европа се оказва слабата частица на международната стопанска система?
Най-големият проблем не се крие нито в Съединени американски щати, нито в Китай, а на Стария континент
Сценариите: добър, неприятен и доста неприятен
Най-лошият сюжет може да се сбъдне " най-рано през 2020 година ", като до него могат да доведат няколко съществени неща: доста закъснение на международната стопанска система, криза в еврозоната още през тази година, утежняване на износа на България и забележителен спад на индустрията, както и вероятно отменяне на кандидатурата на страната за " чакалнята на еврозоната ".
Вторият вид е за закъснение в стопанската система, само че без постигане до рецесия (поне две поредни тримесечия на спад на БВП). Тук още веднъж основна роля играе интернационалната обстановка - закъснение на международния напредък и спад в европейската стопанска система, което ще понижи растежа на българския експорт и вътрешното търсене. Натрупването на несъответствия в стопанската система дружно с отлагането на участието в еврозоната също биха съдействали в тази посока.
Според Бобева, най-оптимистичният сюжет за България би донесъл кратковременен напредък от 2.5-3%, единствено в случай че европейската стопанска система едва се забави и бързо се възвърне през 2020 година. Приемането на страната в механизма ERM2 съчетано с повече задгранични вложения и антициклична икономическа политика биха задържали българската стопанска система над повърхността.
Източник:
Доц. доктор Даниела Бобева по време на представянето на отчета си
Рискове пред българската стопанска система
През последните 15 години растежът на стопанската система е движен от разнообразни мотори - в интервала 2004-2007 водещи са задграничните вложения, чийто отлив по-късно доста утежни икономическите индикатори на страната. След рецесията 2010-2016 година българската стопанска система беше задвижвана главно от износа, а от 2017-а насам - от вътрешното търсене.
Според преподавателя, " вътрешното търсене ще остане главен мотор на растежа, само че утежняването на външната среда ще накара бизнеса да ревизира проектите си за разширение, увеличение на работните заплати и взимането на заеми ". Подобна обстановка би могла да изгаси потребителския оптимизъм и да промени настройките за по-големи потребителски разноски.
Ако прибавим и към забавеното вътрешно ползване и закъснение на износа, който е вторият главен мотор на растежа през последните години, можем да чакаме и закъснение в цялата стопанска система.
Как можем да се подготвим?
" Държавите би трябвало да си оправят покрива през последните две слънчеви години " - този съвет към света идва от Международния валутен фонд. Въпросът е обаче е по какъв начин да се подготвим? Според Бобева би трябвало да бъдат водени следните политики:
Активна антициклична политика Приоритизиране на промените с положителен резултат върху растежа Насърчаване на износа и бързи промени в бранша на държавните предприятия Стимулиране на здравословния напредък Поддържане на постоянна макрорамка, подкрепена от позитивните резултати от влизане във ВМ II Значително ограничение на корупцията и административната тежест Радикална смяна в политиката по привличане на задграничните вложения
Всичко това би трябвало да укрепи подготовката на страната за по-лоши стопански времена. " В стопанската система има основани буфери, само че за къс интервал може да настъпи утежняване ", предизвестява още преподавателят.
Ако се питате накъде ще върви българската стопанска система в идващите две години, това изречение дава явен отговор. Мнението е на преподавателя по финанси доцент доктор Даниела Бобева, която изнесе обществена лекция по тематиката " Нова икономическа рецесия в България - по кое време и за какво? " по време на конгрес във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Според нея, се обрисуват три съществени сюжета за развиването на българската стопанска система до 2020 година - опазване на сдържан напредък, нахлуване в застоялост с краткосрочни спадове или икономическа рецесия.
Защо Европа се оказва слабата частица на международната стопанска система?
Най-големият проблем не се крие нито в Съединени американски щати, нито в Китай, а на Стария континент
Сценариите: добър, неприятен и доста неприятен
Най-лошият сюжет може да се сбъдне " най-рано през 2020 година ", като до него могат да доведат няколко съществени неща: доста закъснение на международната стопанска система, криза в еврозоната още през тази година, утежняване на износа на България и забележителен спад на индустрията, както и вероятно отменяне на кандидатурата на страната за " чакалнята на еврозоната ".
Вторият вид е за закъснение в стопанската система, само че без постигане до рецесия (поне две поредни тримесечия на спад на БВП). Тук още веднъж основна роля играе интернационалната обстановка - закъснение на международния напредък и спад в европейската стопанска система, което ще понижи растежа на българския експорт и вътрешното търсене. Натрупването на несъответствия в стопанската система дружно с отлагането на участието в еврозоната също биха съдействали в тази посока.
Според Бобева, най-оптимистичният сюжет за България би донесъл кратковременен напредък от 2.5-3%, единствено в случай че европейската стопанска система едва се забави и бързо се възвърне през 2020 година. Приемането на страната в механизма ERM2 съчетано с повече задгранични вложения и антициклична икономическа политика биха задържали българската стопанска система над повърхността.
Източник:
Доц. доктор Даниела Бобева по време на представянето на отчета си
Рискове пред българската стопанска система
През последните 15 години растежът на стопанската система е движен от разнообразни мотори - в интервала 2004-2007 водещи са задграничните вложения, чийто отлив по-късно доста утежни икономическите индикатори на страната. След рецесията 2010-2016 година българската стопанска система беше задвижвана главно от износа, а от 2017-а насам - от вътрешното търсене.
Според преподавателя, " вътрешното търсене ще остане главен мотор на растежа, само че утежняването на външната среда ще накара бизнеса да ревизира проектите си за разширение, увеличение на работните заплати и взимането на заеми ". Подобна обстановка би могла да изгаси потребителския оптимизъм и да промени настройките за по-големи потребителски разноски.
Ако прибавим и към забавеното вътрешно ползване и закъснение на износа, който е вторият главен мотор на растежа през последните години, можем да чакаме и закъснение в цялата стопанска система.
Как можем да се подготвим?
" Държавите би трябвало да си оправят покрива през последните две слънчеви години " - този съвет към света идва от Международния валутен фонд. Въпросът е обаче е по какъв начин да се подготвим? Според Бобева би трябвало да бъдат водени следните политики:
Активна антициклична политика Приоритизиране на промените с положителен резултат върху растежа Насърчаване на износа и бързи промени в бранша на държавните предприятия Стимулиране на здравословния напредък Поддържане на постоянна макрорамка, подкрепена от позитивните резултати от влизане във ВМ II Значително ограничение на корупцията и административната тежест Радикална смяна в политиката по привличане на задграничните вложения
Всичко това би трябвало да укрепи подготовката на страната за по-лоши стопански времена. " В стопанската система има основани буфери, само че за къс интервал може да настъпи утежняване ", предизвестява още преподавателят.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ